Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (6)

Три блицпартии и един истински бой

Пепи забърка в джобовете си и затърси дъската. Най-напред измъкна от тях парче цветен молив, после касета за фотоапарат, после три значки с образа на Ленин, после девет стотинки, после изстискана туба от лепило, после шепа кристаловидни камъчета, после малко радиосъпротивление, после два билета за кино, после остатъци от бисквити, после една химикалка, после едно ножче във форма на рибка, после едно увеличително стъкло, после мънинко като кибритена кутийка българо-руско речниче, после… после… Боже мой, какво ли нямаше в тия бездънни момчешки джобове!… Но на края откри „дъската“ й я извади.

Беше един доста посмачкан лист с изрисувани върху него 64 черни и бели квадрата. Той го разгърна и го положи върху саркофага.

Появяването на това парче хартия бе достатъчно да преобрази Валери. Той сякаш внезапно онемя и оглуша. Веждите под високото му чело се свиха в остър клин, придавайки му израз на крайно съсредоточение. Лявата ръка се превърна в юмрук, дясната длан се овлажни. Той нареди бронзовите фигурки върху импровизираното табло, като остави за себе си белите.

— Блиц! — прошепна той. — За всеки ход седем секунди.

Гърбавият кимна, свали часовника от китката си и го постави до таблото.

Тогава Рицаря на Бялата дама протегна грабливо десница, спусна я върху четвъртата пешка и я прати напред. Гърбавият спокойно й противопостави черния кон.

Партията започна.

И завърши на двайсет и седмия ход.

С мат на черните.

Това бе една класическа Староиндийска защита, разиграна от Валери в най-строг академичен стил. Той не даде възможност на гърбавия за никакви що-годе активни действия, никакво отстъпление. Играеше много бързо, едва изчаквайки противниковия ход, като че предварително му бяха известни всички негови комбинации. Матът бе неизбежен и гърбавият, позашеметен от стремителния край, трябваше да се преклони.

Докато трая партията, Валери не отклони нито веднъж глава от полесражението въпреки околните шумове: над него Пепи непрекъснато възклицаваше, отсреща оглушително пищеше свирката на доктор Майспо, Елка скачаше на въже, броейки кресливо до двеста…

Валери вдигна очи едва когато черният цар се търкулна и гърбавият видя в тях такава концентрация на волята и ума, че потръпна.

— Още една партия? — предложи учителят.

Без да продума, Валери започна да реди фигурите.

Не, той не бе вече онова слабичко момче, което така мизерно се гърчеше одеве в лапите на черния. Това бе друго същество — силно, самоуверено и дръзко.

Сега играеше с черните.

За разлика от първата партия тази протече съвсем необикновено. Веднага след дебюта гърбавият с изумление установи, че Валери прави всевъзможни чудновати маневри само и само да избегне пряка атака срещу обезглавената Бяла дама. Нещо повече — в резултат на тази предпазливост той загуби ценна фигура и изпадна в критично положение. Със следващите пет хода обаче Валери изплете такава главозамайваща комбинация, че се измъкна невредим от обкръжението, а като пожертвува офицер и топ, втурна се с кинжален удар срещу царя. Такава щура неразбория върху таблото Гърбатко срещаше за първи път.

И:

— Шах!

И още:

— Шах!… Шах!… Шах!…

Валери изричаше кратката дума като съскане на меч, а болият цар отстъпваше, докато неизбежното стана и на трийсет и деветия ход, притиснат в ъгъла, капитулира.

— Мат! — каза Валери.

— Туш! — възкликна Пепи и потри радостно ръце. — Уби ме!

Валери вдигна очи. Те горяха. Левият юмрук бе побелял от напрежение. Но Бялата дама стоеше върху таблото до поваления бял цар…

— Поздравления! — продума Гърбатко. — Не ми е съвсем ясно как, но ме направи на пух и прах. Някой ден ще трябва да анализираме тази партия. Пък и да ми обясниш защо не удари царицата ми.

— Хайде, покажи и на мене! — примоли се Пепи.

— Махай се! — отвърна грубо Валери.

Над тях прозвуча пищялка и веднага след това гласът на доктор Майспо:

— Значи — нокаут, а, учителю?

Тримата вдигнаха глави. Около тях се бе струпала група ученици. Тук бе Елка, тук бе и Тото, впил подозрителни очи във Валери.

— Два пъти даже — отговори гърбавият, като се почеса по тила. — Още не мога да дойда на себе си.

— А уж си велик шахматист! — засмя се физкултурникът. — Да опитам и аз! Може ли, Валери? Но да знаеш, аз не съм никакъв гросмайстор.

— Седем секунди за ход! — каза в отговор Валери и гърбавият отстъпи мястото си на доктор Майспо. Започна третата партия.

Рицаря бе отново с Бялата дама и мигновено се почувствува като риба във вода. Вдигна грабливо десница, даде знак на своята армада и се втурна в такъв неудържим щурм, че отбранителните бариери пред черния цар заскърцаха още на единайсетия ход. Доктор Майспо бе пред катастрофа.

И изведнъж стана нещо неочаквано и странно. След четиринайсетия ход Валери почувствува на челото си нечий упорит поглед. Вдигна глава. И срещна очите на Елка — кадифени и меки, малко учудени, без капка насмешка в тях. Тя бе в бялото си трико, много тънка, много изящна и със златната плитка през рамо. От нея идеше свеж дъх на млада брезова гора. Валери с мъка отдели поглед от нея и отново се наведе над таблото.

Но там вече не видя нищо. Нямаше я дори Бялата дама…

— Играеш ли? — чу той гласа на доктор Майспо. — Седем секунди…

Без да мисли, Валери механично премести някаква пешка. Доктор Майспо веднага отговори с коня и я взе. Наоколо зашумяха. Валери протегна ръка. На две крачки само беше Елка. Той преглътна и направи ход с офицера. Доктор Майспо го прегази с топа. Валери се опита да се изтръгне от магията на тези кафяви очи, да съсредоточи вниманието си върху бойното поле, но колкото повече се стараеше, толкова повече се отдалечаваше от него.

— Ще ти взема царицата! — чу той.

Трепна, за миг видя действителността: Бялата дама беше под обстрела на вражески топ и офицер. Повече по силата на рефлекса той я премести някъде напред.

— Тук не може — каза доктор Майспо. — Тук също…

Валери пак вдигна глава и пак срещна кадифените очи — този път присмехулни или тъй му се сториха. През гръбнака му мина тръпка, остра до болка. С рязък замах на десницата си помете фигурите от таблото върху тревата.

— Еха, предаде се! — възкликна Пепи и вдигна високо десницата на доктор Майспо. — Един на нула!

Този жест подействува върху Валери като запален кибрит във варел бензин. Червената завеса се спусна пред очите му. Той пламна, нададе вопъл, хвърли се върху Пепи и го заудря по лицето, врата, гърдите.

— Стойте! — извика гърбавият и се опита да ги разтърве, но нечий силен замах го отпрати назад и той се блъсна с гърбицата си о камъка. Усети болка, дъхът му се пресече.

Посегна да се намеси и доктор Майспо, но Валери вече лежеше на земята. Приседнал на гърдите му, Пепи здраво притискаше слабите му рамене върху тревата.

— Туш! — каза делово малякът и скочи на крака. После с удивителна лекота помогна на поваления да се изправи и любезно поизтърси праха от гащетата му.

Всички мълчаха. Гърбавият тежко дишаше. Пепи бе скръстил победоносно ръце. Лицето на Валери бе бяло като вар. Той погледна Тото, погледна кадифените очи, наведе се, събра фигурите от земята, напъха ги под фанелката си, после вдигна поглед към насъбралите се и с разкъсван от хълцания глас, закрещя:

— Мразя ви! Мразя ви!… Всички ви мразя! — И побегна към общежитието, слаб, с издут от фигурите под фанелката корем и посиняло от ощипването бедро.

Изправени около саркофага, другите мълчаха. Само доктор Майспо тихо произнесе:

— Странно момче!