Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (36)

Карпов и Спаски в Спаската пещера

А сега да видим какво се случи през това време с експедиционния корпус на абдулабайци.

Ненапразно Спас Дългия предупреждаваше, че според монаха Андроникий влизането в Спаската пещера през пълнолуние влече след себе си усложнения.

Неприятностите започнаха още в началото на тази пета експедиция. Едва стъпили в Галерията на призраците, абдулабайците доловиха зад себе си подозрителни шумове. Спряха зад първия завой и дълго се спотайваха, докато всичко утихна. Тук Елка съобщи, че е забелязала сред развалините да пълзят някакви сенки.

Още недоизрекла тия думи, и покрай нея профуча Лори. Валери се опита да го спре — напразно, той продължи своя подземен полет към неизвестността.

— Пуснал го е Добромир! — ядосано промърмори Валери.

— Мръсен шпионин! — изсъска Белия облак. Сигурно ни следи.

Продължиха навътре още по-предпазливо и внимателно.

И за малко не налетяха на едно голямо срутване.

При Каменния чатал набързо отклониха горещата река и нагазиха в миризливата тиня. А след десет минути бяха вече в Спаската пещера и тъпчеха раниците с благословените енергани…

Стресна ги внезапният вик на Валери:

— Елате насам! Погледнете! Погледнете!

Погледнаха. Върху дървеното трупче, там къде го при първото проникване бяха открили мансубата на Абдул-Аба, сега лежеше едно разтворено шахматно табло, ей тъй, най-обикновено купешко табло, а върху него, очевидно в ендшпилен порядък, бяха наредени двайсетина фигурки. До таблото беше положен вестник „Народен спорт“, а точно в средата на страницата, подчертано с червен молив, личеше заглавие:

НОВА ПОБЕДА НА МЛАДИЯ КАРПОВ. СПАСКИ ОТПАДНА ОТ БОРБАТА ЗА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО

Под тия редове, до портрета на Карпов беше напечатана последната партия на двамата гросмайстори.

Белия облак дълго мига и накрая произнесе следната многозначителна мъдрост:

— Слушай бе, Валери, нали по времето на цар Михаил не е излизал вестник „Народен спорт“?

— Не — отвърна кандидат-майсторът.

— Значи, тук освен нас са влизали и други хора!

— Как ще влязат? Нали само ние знаем входа!

— А бе аз ви казвах да не идваме днес, но вие не ме послушахте — забеляза омърлушено Спас Дългия. — Ето какви тайнствени неща стават сега. Андроникий предупреждаваше!

Дълго се въртяха около таблото, пипаха го, помирисваха го, накрая решиха да го приберат и да не се вестяват повече в пещерата, докато не изяснят загадката около неговото внезапно появяване тук.

И побързаха да се измъкнат. Вдигнаха въжето, смъкнаха стълбата и заджапаха в тесния канал до Каменния чатал. Тук с два удара на кирката пробиха яза, който заприщваше водата, и в усилен марш тръгнаха назад.

А по средата на пътя отново се сблъскаха с Лори, който изникна кой знае откъде, надавайки своите панически крясъци като „Туррруци!“, „Крррадци!“ и прочее. Едва се отърваха от него, а той, много възбуден, се понесе към изхода… Какво стана там, знаем вече от предната глава…

При второто разклонение се наложи да преодолеят цяла грамада камениста пръст и вече съвсем капнали се добраха до изхода. Поставиха криво-ляво решетката на място, напъхаха екипировката в саркофага на Касиус Клей и се прибраха. Само Валери, който носеше раниците, се отби най-напред при Пепи — не искаше да се мярка с тях пред Добромир.

В стаята на главния съдия беше тихо. Без да чука, Валери отвори вратата. И се стъписа. Пред очите му се откри удивителна картина — наплескани от петите до главата с кал, Пепи и Тони-48 стояха около масата и чистеха с парцали нещо дълго, покрито с ръжда.

Като видяха неканения среднощен посетител, двамата се смразиха като хванати на местопрестъплението крадци на атомни бомби. Валери остави тежките раници на пода и се приближи до тях.

— Какво е това? — попита той, ококорил очи.

— Не виждаш ли? Пушка! — отвърна Пепи, посъвзел се от изненадата.

— Чия е?

— Наша си е.

— Откъде я имате?

— Тайна! — отсече лаконично Пепи и веднага контраатакува. — А ти по-добре кажи откъде носиш тия енергани!

— Тайна! — сряза го не по-малко троснато Валери. — И да знаеш, за последен път.

— Нищо. Тъкмо ще ни стигнат до окръжните състезания.

— Нали няма да участвуваме?

— Не бой се, аз ще уредя. Имам връзки с отговорни другари. А сега си иди, защото си имаме работа.

— Значи, няма да ми разкриеш откъде имаш пушката.

— Ще ти разкрия, но ако най-напред ти ми разкриеш, откъде взимаш енерганите.

— Не мога. Дал съм клетва.

— Убиваш ме с тия клетви! Ами ако тия енергани са отровни?

— Глупости! — изсмя се Валери. — Нали ги ядем всеки ден! Те са се запазили като в хладилник. Хората са яли даже пържоли от динозаври.

— Вярно ли? — опули се Тони-48, сякаш пред него се бе появил жив динозавър.

— Честна пионерска! И стават дори по-витаминозни.

— А дали може да се яде месо от ихтиозаври?

— Сигурно. Нали с него са се хранили първобитните хора.

И като каза това, Валери се обърна, излезе и се прибра в стаята си.

Беше тъмно. Добромир спеше. Кафезът беше отворен. Лори го нямаше.

Съблече се, легна, положи на коленете си магнитното шахче, разтвори вестник „Народен спорт“ с партията Спаски — Карпов, светна с фенерчето и заигра. И Рицаря на Бялата дама отново се понесе над безкрайните 64 черни и бели полета.

По едно време запърпориха тромави криле, през прозореца прилетя Лори и след като направи два кръга около тъмната лампа, кацна на рамото му. Без да отклонява очи от таблото, Валери вдигна ръка и го погали по гладката перушина. А Лори бързо оцени разположението на фигурите и дълбокомислено извика:

— Царрррица, напррред!

— Глупчо! — смъмра го дружески Валери. — Ти ли ще учиш Карпов как да бие Спаски?