Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (23)

Пред първата експедиция

Следобедът премина нормално. Пепи проведе своята всекидневна тренировка с абдулабайците и ги съсипа с безкрайни упражнения.

— Стига бе, Пепи! — проплака Белия облак.

— Никакво стига! — отсече треньорът. — Сега вече аз нося отговорност за вашата подготовка. Трябва да победите! Иначе ви убивам!

— Голяма работа! Нали ти си главен съдия!

В отговор Пепи строи абдулабайци в две редици и им кресна:

— Слушайте какво, гросмайстори! Тия да ги няма! Ще разчитате само на себе си! Я се погледнете на какво сте заприличали! Скелети! Нали помните какво пише в договора за категориите? Значи, трябва да лапате по тройни порции и да се подсилвате с шоколад, бадеми, луканка и тахан-халва!

— Само че ще ги купуваш ти! — обади се язвително Белия облак.

Пепи се изсмя презрително, грабна една шапка и мина пред строя.

— Хайде, бъркайте се!

Но събраните пари едва-едва покриха дъното на шапката. Пепи ги преброи: бяха 28 лева и 45 стотинки.

— Само толкова ли? — провикна се той. — Не ви ли е срам?

Срам ги беше, но какво да се прави, когато изпратените от татко и мама пари се свършват още в началото на месеца!

— Това е само за три-четири дни — подзе Пепи. — А после… после ще видим. Продуктите ще купувам аз и ще ви ги раздавам срещу подпис. И да не забравяте да се теглите всеки ден преди къпане в горещия басейн!

Подобна сцена се разигра и с данколовците по време на поредната лекция по шах. Когато Тото не можа да повтори една комбинация, Пепи така го наруга, че войводата захленчи:

— Слушай бе, Пепи, защо ни мъчиш така безпощадно? Нали ти ще си главен съдия?

— Тия да ги няма! — кресна войнствено главният съдия. — Ще разчитате само на себе си! Иначе ви убивам!

— Ама ония са перушан категория! — ухили се Тото. — По борба никога не могат да ни свалят!

— Не се знае. Чух, че събирали пари, за да си купуват продукти за пълнеене. А като ви гледам вас, всички сте така ошишкавели, че сте заприличали на прасета.

Тото опипа критично корема си.

— Да бе! — рече той загрижено. — Отдавна не съм се теглил. Ами сега?

— Не бой се! — поуспокои го бащински Пепи. — Аз знам един начин за бързо слабеене. Лани, когато баща ми надебеля, той приложи една американска диета и стана на клечка само за десет дни. Пишете!

„Ошишкавелите“ борци измъкнаха послушно листове и моливи и прилежно си отбелязаха данните, които главният съдия им продиктува, за да могат да преминат от горна в по-долна категория.

— Първо: сутрин за закуска гълтате две лъжички рициново масло и изяждате три листа салата с двайсет грама извара. Второ: на обяд изяждате едно варено яйце и изпивате чаша вода. Трето: на вечеря похапвате паничка кисело мляко с половин маруля. Четвърто: преди лягане гълтате лъжица рициново масло. И всеки ден преди къпане в горещия басейн се теглите в банята! А сега бъркайте се! За рициново масло!

Бюджетът на данколовците също се оказа доста мизерен, но Пепи прибра парите с надежда, че все ще се намери някакъв изход от финансовата безизходица.

Като приключи с тия медицински въпроси, той слезе на покупки в града. В аптеката напълни едно двулитрово шише с рициново масло, в ГУМ натъпка една мрежа с луканки, бадеми, шоколади и тахан-халва, а за себе си взе традиционната кутия бисквити.

Привечер двата лагера едва не се сблъскаха пред теглилката в банята, та Пепи трябваше да разгърне невероятни комбинации, за да претегли най-напред шахматистите и ги прати в кабините, след това да експедира и борците. В басейна обаче срещата бе неизбежна, но за изненада на Пепи тя мина много кротко. Абдулабайци си лежаха във водата, за да пълнеят; данколовци — за да слабеят…

По-късно в интерната се случиха други любопитни нещица. Така например в трапезарията абдулабайци поискаха два пъти допълнително от пържените кюфтета, а данколовци оставиха чиниите си почти недокоснати и само дъвчеха марули…

След вечеря, когато общежитията поутихнаха, в стаята на Пепи се изредиха абдулабайци и срещу подпис получиха по един шоколад, двайсет броя бадемови ядки, осем резена луканка и парче тахан-халва.

Изредиха се и данколовци и той ги напои с рициново…

Излишно е да съобщавам, че нощта мина твърде неспокойно и че в коридорите, водещи към тоалетните, имаше движение като по булевард Руски в празник.

Този диетичен режим трая четири дни. В неделя вечер кантарът в банята безстрастно регистрира неговите резултати. Шахматистите бяха наддали средно по два килограма на човек, а борците бяха отслабнали с по три и половина. Тото смъкна цели три килограма!

Затова пък през този суров период двата лагера отбелязаха изумителен напредък в интересуващите ги спортни дисциплини. Абдулабайци пращяха от енергия и се бореха като лъвове и даже Валери устоя срещу Пепи цели два манша.

Данколовци пък, попремахнали излишни тлъстини и деформации на телата си, значително по-търпеливо и съсредоточено седяха пред таблата, разигравайки тайните на Сицилианската защита. Тото издържа срещу Пепи 48 хода! Истински подвиг!

С една дума, в „Термалия“ цареше едно сравнително благополучно равновесие на силите и духовете. Пепи се премяташе презглава и с радост си представяше бъдещия турнир и следващото го общо сдобряване. Той даже сподели своя оптимизъм с Гърбатко, който го поздрави за успехите.

Но, както вече отбелязахме, човешкото щастие никога не е пълно. Една зловеща, дебела сянка падаше върху светлото настроение на главния съдия: краят на енерганите, сиреч на продуктите, предназначени за тъпчене на шахматистите. Гардеробът, където се съхраняваха луканките, шоколадите, бадемите и тахан-халвата, беше, кажи-речи, празен, ако не се смятат гащите, ризите и панталоните в него, а нови нямаше и нямаше! Пепи направи още един опит с шапката, но събра само окаяни стотинки, колкото за един шоколад и половина…

Той, разбира се, знаеше, че стига да поиска от Гърбатко, и ще получи каквото е нужно да тъпче абдулабайците поне още две-три седмици, но не можеше и да си представи дори, че ще влезе в стаята му, ще каже: „Моля, учителю, дай пари за бадеми!“, и учителят ще бръкне в джоба…

Тогава сядаше край масата пред Че Гевара и Гагарин, разгръщаше албума си, съзерцаваше скъпоценните марки от Гвинея-Бисау, и мислеше, мислеше…

Докато настъпи нощта срещу понеделник.