Фридрих Незнански
Първата версия (31)

24 юли 1994 година

В шест часа сутринта над яхтата „Глория“ увисна зелен армейски хеликоптер. Един от матросите хвана края на въжената стълба, хвърлена през отворения люк.

От хеликоптера на палубата слязоха трима души. Норман Кларк (той отдавна не се смяташе за Бородкин, умрял за всички през трийсет и шеста година, и затова дори в мислите си се наричаше Кларк), добре познаваше и тримата.

Това бяха Евгений Маков и заместниците му Игор Митирьов и Владимир Трубин. Естествено, че ги познаваше, та те се смятаха за негови непосредствени началници, без да знаят, че например Евгений Маков бе назначен на високата си длъжност не без протекция от страна на Кларк. И това беше образно казано. Всъщност Маков бе назначен за директор на СВР по личния съвет на своя бъдещ „подчинен“.

Кларк се беше подготвил добре за посрещането на гостите. По-точно матросите му се бяха подготвили. Той знаеше, че руските разузнавачи много обичат да ловят риба. Но предпочитат да го правят с чужди ръце.

Така че отначало той им даде възможност да се позабавляват, ръководейки действията на матросите, които хвърляха мрежите в спокойното море. Когато хванаха много повече риба, отколкото можеше да потрябва за закуска, обяд и дори вечеря, Кларк покани гостите на масата, сервирана на кърмата.

Започваше един прекрасен летен кримски ден. Жегата още не беше успяла да встъпи в правата си. Леката нощна прохлада в съчетание с изгряващото слънце представляваха идеалните условия за хубав и правилен тен.

Но тези четирима мъже, седнали на бялата маса на разкошната океанска яхта, далеч не се бяха събрали, за да хващат тен.

Бяха се събрали, за да решат за пореден път съдбата на Русия.

Естествено, мнението на самата Русия слабо ги интересуваше.

— На Запад се страхуват най-много от образуването на нов СССР под една или друга форма — бавно говореше Кларк, отпивайки от високата си чаша сок от пресни портокали. — Изложете ми, ако обичате, виждането си за най-близкото бъдеще на Русия — обърна се той към Маков.

— Разработихме подробен сценарий, с който бихме искали да се обърнем за одобрение на първо място към президента, но бихме желали също така той да бъде одобрен от президента на САЩ и лидерите на седемте. Надяваме се, влиянието ви да помогне за неговата реализация. В общи линии планът ни изглежда горе-долу така.

Маков остави чашката с кафе на масата, за да може да жестикулира. Той обичаше да придружава мислите си с енергични движения на ръцете.

— В рамките на ОНД трябва да се усилят центростремителните процеси и да се образува ново икономическо пространство. При запазването на държавния суверенитет на страните от ОНД те делегират част от правата си на наддържавни структури, необходими за функционирането на общо икономическо пространство. Извършва се интеграция във военната област…

При тези думи Кларк се усмихна снизходително. И кимна — продължавайте.

Маков решително проряза въздуха с ръка, при което уплаши една чайка, седнала да си почине на края на борда и заблудена от външното спокойствие на разговора.

— Сформират се единни военни подразделения, предназначени за охрана на външните граници и сдържане на потенциалния противник.

— А кой според вас е този нов потенциален противник на Русия? — Много сериозно се осведоми Кларк.

— Така или иначе, това са страните от мюсюлманския свят, придобиващи все по-голямо значение в световната политика. Не трябва да забравяме и Китай. А и… — Маков се запъна за секунда, но продължи — със страната на вашето пребиваване не всичко е ясно.

Кларк кимна — тоест да, разбира се, какво ясно има тук?

— След всички тези стъпки ще се появят и предпоставки за политическа интеграция. Най-вероятна форма ни изглежда конфедерацията. Всичко това в крайна сметка ще доведе до реална стабилизация, реална демократизация и напредък на реформите. Страните от славянския масив най-вероятно ще предпочетат интеграция на основата на федерация. Още в хода на реализирането на този план ще се намали заплахата от междуетнически и междудържавни конфликти на територията на ОНД. Предполагаемият развой на събитията по нашия сценарий волю-неволю ще доведе до нарастване на икономическата и военната мощ на ОНД…

Ръката на Кларк, която дотогава лежеше спокойно върху масата, от време на време поглаждайки гладката й, едва ли не огледална повърхност, се сви в юмрук. Морето беше абсолютно спокойно, но бурята, изглежда, вече бе назряла. Тук, на борда на яхтата.

— Но нали си давате сметка — рязко прекъсна Кларк Маков, — че реализацията на начертания от вас сценарий ще доведе до връщане назад? До нова ера на конфронтация със Запада?

Кларк явно не се нуждаеше от отговор на риторично звучащите за него въпроси. Той явно имаше свой възглед за бъдещето на Русия.

— Добре знаете, на Запад не обичат Русия. И се страхуват от нея. Смятам, че това не е лишено от основания. Да-да. Точно така. Западът ще подкрепя само тези сили в СНГ и Русия, които са за обособено развитие. Какво общо има Русия с бившите си колонии? Тя трябва да се измъква сама. Западът може само да оказва помощ на всяка отделно взета страна от бившия СССР. Всички сили за разпадането на този мастодонт не бяха изхабени, за да го възраждаме отново със собствените си ръце… Ако всички тук чак толкова искате да се обединявате помежду си — криво се усмихна Кларк, — отредете ролята на обединител на Украйна или Казахстан например. Но вие самите не се бутайте. Нека те се обединяват. Русия няма работа там. Това, от което най-много се нуждае Русия в момента, е обилна чорба, а не господстващата роля в света, за която наивно претендира.

Кларк не просто говореше, той заповядваше. В този труден разговор той като че ли се беше поставил над всички останали и оттам, от пиедестала на прекалената увереност в собствената сила и собствената власт, той се разпореждаше, без изобщо да се съмнява, че „препоръките“ му ще бъдат изпълнени безпрекословно.

— Но това е изключително опасно — рязко възрази Маков. — Това ще изостри и без това сериозната икономическа криза в бившите национални републики. Ще усили напрежението в тях. Разривът на икономическите връзки и окончателният отказ от производствената кооперация могат да придобият необратим характер.

Кларк кимаше съгласно. Но ръката му, свита в юмрук, не се отпускаше. Той приличаше на животно, готово за скок.

— Това ще изостри не само проблемите на безработицата и ще направи невъзможно прекратяването на катастрофалното спадане на производството, но и ще наклони нещата към див национализъм, което в крайна сметка може да доведе до създаването на полукриминални тоталитарни образувания! — Маков разгорещено замахна с ръка и за малко не закачи по челото намръщения Митирьов.

Митирьов и Турбин отдавна бяха оставили чашите си със сок и напрегнато мълчаха, наблюдавайки двубоя между шефа си и наглия американец.

Гласът на Маков стана рязък и висок. Той втренчено се взираше в скептично усмихващите се очи на Кларк:

— Ще се засили криминализацията на обществото, правата на етническите малцинства, в това число и на огромното руско население в републиките, няма да бъдат защитени по никакъв начин, масовите нарушения на човешките права ще се превърнат в допълнителни дестабилизиращи фактори! Ще се усилят позициите на ислямските екстремисти в държавите с мюсюлманско население. Тези страни ще бъдат принудени да се затворят в себе си и волю-неволю ще се подчинят на мощните външни центрове на влияние, на първо място на големите мюсюлмански държави. Отношенията с Русия ще се изострят до немислими граници! На Русия ще бъдат припомняни старите обиди, като собственото мизерстващо население ще бъде настройвано срещу Русия и руснаците, които ще бъдат обвинявани за всички неблагополучия!

— Недейте да се горещите, недейте да се горещите. Съвсем правилно предвиждате възможния развой на събитията — успокоително вдигна ръка Кларк.

Той като че ли се подиграваше със спаринг-партньора си, като че ли предварително го смяташе за победен. Един вид стой си на поста и не се бутай в голямата политика. Не ти, плебей такъв, ще решаваш — ето какво се криеше зад външното спокойствие на Кларк. Тази невъзмутимост и самоувереност можеше да изкара и ангел от кожата. А Маков далеч не беше ангел — той беше директор на Службата за външно разузнаване.

— Всички тези въпроси вече са решени. Русия сега има право само да изпълнява преките директиви на Запада, които довеждам до знанието ви в случая. Не сте вие тези, които ще решават. Вече е решено — повтори Кларк, давайки да се разбере, че разговорът е приключен.

— Но как! — вече с нескрита ненавист извика Маков, скачайки на крака.

Кларк също стана.

Те стояха един срещу друг като двама най-заклети врагове. Искри на омраза се сипеха от погледите, които си разменяха — самоувереният висок старец по тениска и бели шорти и набитият, почервенял от злоба Маков.

— Точно така — категорично произнесе той.

— Но това е война! Това е обявяване на война на страната ни! — Вбесеният Маков, който вече не си даваше сметка какво прави, хвана откачения старец за яката и го раздруса, повтаряйки: — Това е война, война!

Обезумелият Кларк извади пистолет от джоба си. Това направи и неговият телохранител мулат, който бе изскочил иззад палубната надстройка при шума от спора.

Чу се изстрел. Мулатът рухна на земята.

С втория изстрел Митирьов изпрати на онзи свят последния знаменит самотен шпионин Владимир Бородкин, известен в американските управляващи кръгове под името Норман Кларк…

За това, че е бил разстрелян и целият екипаж на „Глория“, Маков не счете за нужно да ни съобщи. Както и за убийството на открилия яхтата лейтенант Сотников. Най-вероятно не му придаваше голямо значение.

Гледах го и си мислех: „Господи! Що за хора се опитват да решават съдбините на Русия и целия свят! Каква невероятна ограниченост при толкова грандиозни амбиции!“

Този наш главен разузнавач не беше разбрал нищо за Кларк. Не беше разбрал, че този човек, който дълги години беше работил за двете най-големи разузнавания в света, който бе сменил мантията на евразиец с атлантическа, в крайна сметка бе започнал да служи само на себе си.

Кларк като че ли бе отделна държава на картата на света. Или поне той се смяташе за такава. Съдбата на Русия, Америка и целия свят изобщо не го интересуваше.

За него животът се бе превърнал в безкрайна шахматна партия. Отделни личности и дори цели народи бяха просто пешки, а с царете и цариците той се справяше не по-малко майсторски, отколкото с простите фигури.

Имаше реална власт. Така му се струваше. А вероятно и беше така.

Но не беше взел предвид само едно. Че все пак не е господ бог, а само Владимир Бородкин. Затова и бе загубил всякаква предпазливост.

Ако не го бяха убили нашите, то скоро щяха да го направят американците. Или още някой. Той бе загубил последната партия.

Въпреки че бе заложил цялото си състояние и цялото си влияние.

Но най-ужасното беше, че дори и мъртъв той продължаваше да носи злини. В това се състоеше последният му парадокс, за който не знаеше и не можеше да знае авторът на „Парадоксите на Кларк“ Роалд Линч.

Щедро разхвърляното по света оръжие, доставено от него, продължава да убива хора. Така че в известен смисъл той си осигури безсмъртие.

Но такова безсмъртие е чудовищно.

Не попитах Маков за Фотиев. Маков дори и не подозираше, че ми е известно съществуването на заповед номер седем. Тоест че провинилите се пред закона сътрудници на СВР са длъжни да се самоотстранят, за да не позорят честта на фирмата. Бях сигурен, че Фотиев е получил такава заповед.

Но хитрият и коварен звяр бе имитирал за пред колегите си смърт при пожар и се готвеше благополучно да офейка. Е, този злобен убиец избяга от правосъдието, избяга и от всесилното разузнаване.

Не успя да избяга само от възмездието на съдбата.