Фридрих Незнански
Първата версия (24)

3.
Край на каноничната биография

Втората половина на шейсетте, началото на седемдесетте още дълго ще се свързват от историците с войната във Виетнам, която струваше изключително скъпо на Америка във всяко едно отношение.

Мощното студентско движение против войната, към което се присъединяват много други граждани, се излива в мощни антивоенни демонстрации. Общата численост на участващите в тях в редица градове на Америка, например на 24 април 1969 година, надхвърля един милион души. Тези демонстрации се предават на живо по телевизията. Двете телевизионни компании, принадлежащи на Кларк, отделят по това време според изчисленията на експерти до една трета от скъпото ефирно време на проблемите на войната във Виетнам. Много от кореспондентите на тези телевизионни компании и на вестниците и списанията предават и печатат смразяващи кръвта репортажи от местата на бойните действия.

Но Кларк нямаше да е Кларк, ако не беше използвал всичко това и за получаването на колосални печалби. Цената на рекламното време в тези репортажи и програми нараства до два пъти от обикновената.

Републиканецът Ричард Никсън спечелва изборите едва ли не на първо място, защото осъзнава необходимостта САЩ да излезе от войната.

Но само на пръв поглед изглежда, че войната може да се спре за пет минути. Затова Никсън е принуден да лавира между обществените настроения и държавните интереси.

Както е известно, Норман Кларк поддържа кандидатурата на Никсън още по време на предизборната кампания от шейсета година, когато побеждава Джон Кенеди. Този път Никсън спечелва победа без особени затруднения. Не на последно място той дължи триумфа си на информационната империя на Кларк.

Но в един момент политическите амбиции на Никсън преминават всякакви разумни граници. Предишните му поддръжници се отдръпват от него. По-късно, след оставката на Никсън, Норман Кларк съвсем недвусмислено заявява в едно интервю, че Никсън е подценил значението на пресата и затова е изгорял. Това трябва да се разбира в смисъл, че Никсън е подценил лично Норман Кларк, охладнявайки към него и полезните му съвети.

Но дори „охладнявайки“ към съветите на Кларк, Никсън тъй или иначе е принуден да продължава мирната политика в отношенията с комунистическите страни, която започва, ръководейки се до голяма степен от препоръките на Кларк и използвайки личните връзки на последния с най-видните комунистически дейци.

Най-успешно е сближаването със Съветския съюз, което впоследствие получава названието „отслабване на международното напрежение“. Между другото тази формула, обиколила целия свят, се появява за пръв път във вестник „Дейли Ривю“. През май 1972 година Никсън пристига в Москва, където се провеждат няколко срещи между него и Леонид Брежнев, в хода на които е подписан договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, за сътрудничество в космоса, а също така и за ограничаване на стратегическите и настъпателните оръжия.

През лятото на седемдесет и трета в САЩ пристига генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Най-важният документ, подписан в хода на това посещение, е Договорът между СССР и САЩ за предотвратяването на ядрена война.

По време на последната визита на Никсън в Съветския съюз през юни — юли 1974 година също са подписани редица документи, но аналитиците отбелязват, че, първо, Никсън е посрещнат много по-хладно, отколкото преди и, второ, равнището на подписаните съглашения е много по-ниско.

Раздуханата от пресата афера „Уотъргейт“ довежда до разкриването на редица злоупотреби във висшите ешелони на властта. Камарата на представителите на Конгреса възбужда дело за импичмънт, но без да чака съда, Никсън подава оставка през 1974 година.

Но още десет месеца преди това преждевременна оставка е принуден да подаде вицепрезидентът Спиро Т. Агню, който е заплашен от открито съдебно разследване за укриване на данъци, корупция и всякакви други злоупотреби. Никсън все пак се съобразява със съвета на Норман Кларк и утвърждава на поста вицепрезидент Джералд Форд, който след оставката на Никсън става тридесет и осмият президент на САЩ.

За главна цел на президентството си Форд счита възстановяването на доверието на гражданите към правителството, силно разклатено от всички скандали, свързани с администрацията на Никсън. В същото време най-популярната песничка, която въртят по всички радиостанции и телевизионни програми и която пеят децата, тийнейджърите, възрастните и дори полицаите, е шлагерът със следния припев: „В нашия бял Бял дом живеят тлъсти сиви алчни мишки.“

Основната грешка на Форд, за която после го упреква Кларк, е официалното помилване на Никсън, което го спасява от съд и следствие.

Публиката жадува не само за хляб, но и за зрелища. И от страна на Форд е прекалено жестоко да лиши публиката от такова увлекателно представление, каквото е разправата с бивш президент. Тъй като нищо не е толкова привлекателно за тълпата, както публичното унижение на онзи, който съвсем наскоро е стоял на самия връх на обществената пирамида. Още повече че положението с „хляба“ е сложно. Именно при управлението на Джералд Форд Америка изживява най-големия спад в икономиката си след Голямата депресия.

Норман Кларк продължава благополучно да преминава от един президентски екип в друг, запазвайки всеки път полумитичната си длъжност на съветник по военните въпроси. Неговите хора, майстори на рекламата, работят с имиджа на кандидат-президентите и президентите, като не пренебрегват и обикновените сенатори и конгресмени. С присъствието на Кларк в Белия дом, също както с традиционния за всички образ на Дядо Коледа, от когото невинаги има полза, но със сигурност няма вреда, се примиряват както демократите, така и републиканците. И едните, и другите се обръщат към Кларк за препоръки и консултации.

По количеството и качеството на текстовете, публикувани във вестниците и списанията на Кларк, а също така и излъчени по телевизията и радиото, всеки педантичен аналитик би могъл с голяма доза вероятност да определи кой ще стане президент, а в промеждутъка между изборите — накъде ще се завърти за пореден път политическият вектор на намиращата се на власт президентска администрация.

Самият Кларк също след някоя игра на тенис изказва някои мисли, като често изобщо не ги облича във формата на съвети или препоръки. Той просто излага мислите си на глас. Нищо повече. Някои негови партньори просто си присвояват тези мисли. Други понякога признават чие е авторството.

Вече след оставката си Джими Картър признава в едно интервю пред вестник „Ню Йорк Таймс“, че именно по време на игра на тенис с Норман Кларк на двамата им идва мисълта, че на предстоящите президентски избори Картър трябва да нареди на екипа си да го нарича дори в официалните документи Джими, а не Джеймс Ърл. „Джими е нещо като личен приятел на всеки американец, а не солидният чичко Джеймс Ърл с чанта в ръце“ — обяснява Картър.

И все пак най-близкият приятел на Норман Кларк е Роналд Рейгън, с когото се познават още когато Рейгън за пръв път е избран за президент на Гилдията на киноактьорите. Не без помощта на Кларк през 1966 година Рейгън става губернатор на щата Калифорния.

Рейгън получава сред народа прозвището „Великият тв говорител“. Той блестящо говори по телевизията, олицетворявайки със самото си появяване на екрана оптимизма и великите достижения на американския народ, когото умее да възхвалява като никой друг. Когато започва да се занимава с политика, зрителите веднага си спомнят отдавнашните му предавания от петдесетте години, свързани в паметта на американците с ерата на разцвет и стабилност, когато страната е управлявана от обаятелния и популярен Дуайт Айзенхауер.

Роналд Рейгън призовава за съкращаването на социалните програми, много от които счита за спирачка за развитието на индивидуалните способности и предприемчивост. Ако човек може да живее от помощи, без да прави абсолютно нищо, това не е нормално. Помощи трябва да се дават само на тези, които не могат да работят.

Норман Кларк се придържа към абсолютно същия начин на мислене, което демонстрира на дело, отказвайки наследство на собствените си деца.

В областта на външната политика Рейгън твърдо се придържа към позициите на атлантизма. Всички мощности на информационната империя на Кларк оттогава са задействани за пропагандата на тези идеи. Това много силно се различава от предишните настроения на Кларк. Но хората до такава степен са свикнали с парадоксите му, че приемат новия прелом като нещо съвсем обикновено и в реда на нещата. Въпреки това тогава отношенията на Кларк със Съветския съюз и ръководителите му достигат апогея си. Той не само че често пътува до Москва, но и именно от този момент дори се обзавежда с апартамент там. Разбира се, в блок, принадлежащ на ЦК на КПСС. На улица „Плотников“. Тоест може да се каже дори, че през тези години, съвпаднали с перестройката, Норман Кларк е съветник едновременно на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. А по времето, когато посланик на САЩ в Москва е Семюъл Спиър, дейността на фонда „Спиър“ се разгръща с пълни сили, за което немалка заслуга има Норман Кларк с подкрепата на самия Спиър и жена му Рути.

След изтичането на мандата на президента Роналд Рейгън, на когото законът забранява да бъде преизбран за трети път, въпреки че шансовете му за това не са никак малки, и идването в Белия дом на Джордж Буш, основното влияние на Кларк се измества от областта на политиката към икономиката. Във всеки случай той се старае по всякакъв начин да демонстрира това, като много рядко се появява на телевизионния екран и снимките във вестниците в компанията на президента и близкото му обкръжение.

Не може, разбира се, да се каже, че той не се движи в това общество. От време на време все пак се публикуват негови снимки и с Джордж Буш, и с Бил Клинтън. Но интензивността на появата им намалява значително. В същото време е ясно, че това е само някаква маневра на „старата лисица“, както понякога го наричат журналистите.

Затова пък започва да подкрепя значителни инвестиционни проекти в Източна Европа и Русия. Но от време на време по страниците на вестниците започват да проникват много странни съобщения — за доставки на оръжие, извършени от Кларк в различни агресивни страни като Ирак, Сирия, Пакистан, Северна Корея, а по-късно и в различните горещи точки на бившия СССР.

Всичко това е повече от загадъчно — или Кларк се е побъркал на стари години, или това вече са парадокси на парадоксите. И на всичкото отгоре и загадъчната му смърт на собствената му яхта близо до Севастопол през юли тази година.

Имаше от какво човек да се хване за главата.