Филип Шелби
Дни на убийства (33)

32.

Шефът на охраната в Белия дом Джери Кеплър беше уведомен по радиовръзката за престрелката в Сената още преди тя да е заглъхнала. Подчини се на задължителното в тайните служби правило за такива случаи: охранявай поверения ти район така, че и пиле да не може да прехвръкне, и не мисли какво става извън него. Първите изстрели обикновено бяха за отвличане на вниманието.

Бе обявил тревога втора степен, когато дойде Смит. Кеплър забеляза, че директорът оглежда постовете по коридора към Овалния кабинет. Замълча си, значи Кеплър не бе пропуснал нищо.

Той чакаше, застанал на два метра от бюрото на секретарката на президента. Зад нея на стената светеше червена лампичка — знак, че Косатката има посетител и не бива да бъде безпокоен. По-късно Кеплър си спомни, че от влизането на Смит в кабинета са минали едва петнайсетина-двайсет секунди, когато е замигала и втората, кехлибарена лампичка.

Веднага разбра, че са задействани електронните заключалки. Свъси се и тръгна към кабинета, когато алармата запищя пронизително.

— Пашкулът е спуснат! — изкрещя той.

Затракаха пълнители. Секретарката, двама помощници и един политик, кандидатирал се за Сената, бяха избутани надолу по коридора. Хората от охраната, наредени във верига, си ги предаваха като щафета. Офицерът с куфарчето с кодове беше натикан в ниша и закрит от агенти.

— Видео! — изрева Кеплър.

— Изключено е — извика някой в отговор.

Четирите невидими камери в Овалния кабинет се пускаха в действие само по нареждане на президента. На екраните отвън се виждаше какво става вътре. Но Кеплър знаеше, че президентът няма да седне да записва срещите си със Смит.

— Засечете времето!

— Петдесет и две секунди.

Кеплър застана пред двамата агенти, насочили оръжието към бравата и ключалката на вратата. Коленичи, прокара пръсти по скъпото черешово дърво, натисна бравата и се дръпна.

— Зареди! — изкомандва спокойно.

Дори от упор изстрелите щяха да разрушат само дървеното покритие, без да повредят самата врата от калена стомана.

Двамата агенти, които тренираха упражнението веднъж месечно, заеха позиции от двете страни на вратата. Зарядите пластичен експлозив бяха колкото монета от четвърт долар. Прикрепиха по един от тях към осемте панти и ги свързаха с жици към детонатора. След двайсет и пет секунди задействаха дванайсетволтовата захранваща батерия.

След като се увери, че всички са се укрили, запушили са уши и са затворили очи, единият агент натисна копчето.

И двете крила на вратата хлътнаха и изтряскаха на пода. Ушите на Кеплър пищяха от взрива, когато той нахлу в кабинета. Прилоша му, щом видя пукнатините по пашкула. Но после забеляза парчетата олово, загнездили се в плексигласовото покритие. Отвътре президентът крещеше нещо и ръкомахаше като обезумял.

Тогава Кеплър проследи кървавата диря по плексигласа, оставена от раздробената глава на Смит, докато той се е свличал надолу. Сега директорът бе клюмнал настрани, явно бе издъхнал. Пистолетът му бе отхвърчал на метър-два от трупа. Самоубийство. Освен ако Смит не беше разрешил на някого да пъхне дулото в устата му.

В банята имаше човек — Кеплър чу как тече вода. През открехнатата врата се виждаше друг пистолет, оставен на мраморната полица.

Кеплър даде знак на един от подчинените си да го прикрива.

— Документи за самоличност!

Гласът му се извиси над звука от разплискваща се вода. Той направи една крачка, после застина, дочул, че радиовръзката се включва.

Обаждаше се Джонсън. Кеплър чу някаква суматоха, заместник-директорът явно още беше в залата на Сената. Попита го какво става в Овалния кабинет, дали президентът е в безопасност и дали Тайло е жива. И къде е Смит.

— Няма опасност за живота на президента, сър — отговори Кеплър. — Изчакайте, ако обичате. — Той се обърна към своите хора. — Всички по постовете. Затворете входовете. Ако някой подпитва — пробвали сме нова охранителна система и ни е създала проблеми.

Кеплър бутна вратата на банята и видя жената, надвесена над мивката. Погледите им се срещнаха в огледалото. Кожата на лицето й беше червена от търкането. Агентката пак отпусна надолу глава и започна да масажира енергично слепоочията и корените на косата си. Върховете на пръстите й бяха потъмнели от кръв, а в мивката падаха бели парченца, големи колкото песъчинки. На Кеплър не му беше трудно да се досети какво е това — късчета от черепа на Смит.

Той се извърна, въздъхна тежко и каза в слушалката:

— Всичко е наред, сър. Ще се погрижим за нея.