Филип Шелби
Дни на убийства (22)

21.

Зданието се намираше в източния край на университета „Джордж Вашингтон“.

Беше иззидано от червени тухли, които от времето бяха придобили цвета на засъхнала кръв, и беше с високи комини и кулички, заболи върхове в небето.

На Холанд й приличаше на училище за машинописки от началото на века. И тя не беше далеч от истината. От металната табелка, сложена от Обществото на историците, се разбираше, че това е бивш колеж за благородни девици. Имаше и втора, по-нова табелка: „Център «Стюарт» — подслон и съвети за жени“.

Отвори приятна, елегантно облечена жена малко над петдесетте, която се представи като Клеър Кранстън. Не носеше по ръцете си никакви накити. Холанд, която стоеше малко по-назад с Брайънт, се изненада, когато видя, че жената и Джонсън се потупват по бузите.

Брайънт я поведе нагоре по стълбите на къщата, която явно познаваше добре. Минаха през антре, дневна и дълъг коридор и се качиха в старомоден асансьор. От уханието на готвено — на гулаш или задушено говеждо, Холанд усети колко е прегладняла.

— Какво всъщност има тук? — попита тя през трясъка на асансьора.

Погледът на Брайънт беше самата невинност.

— Познаваш добре Джонсън, нали?

— Беше най-добрият приятел на баща ми.

— Знаеше ли, че има сестра?

Холанд поклати глава.

— Живеела е в Тексас. Мъжът й е работел навремето в ЦРУ и Джонсън разбрал, че я бие, чак когато било много късно. Това го подтикнало да разговаря с доста жени от службите — при нас, във ФБР и ЦРУ. Толкова много се оплакали, че са подлагани на терор, че ужасен, Джонсън решил да помогне да бъде създадено това място. Ръководи го Клеър, жената долу. Без да се вдига излишен шум, но така, че да знаят всички държавни служителки. Джонсън се оправя с акциите. Със заем срещу цялата си пенсия основа фонд, с който сега учреждението се издържа. В замяна понякога води тук хора, които не иска да бъдат открити. Клеър е работила в агенцията за борба с наркоманията и знае как да действа.

Слязоха от асансьора и продължиха по тесен коридор, който ги изведе в обновено мансардно помещение. Вероятно навремето тук бе имало множество стаички, в които са живеели пансионерите. Брайънт трябваше да се навежда, за да не си удари главата в гредите.

Помещението беше светло и по-просторно, отколкото бе очаквала Холанд, бе обзаведено с вкус и притежаваше очарованието на провинциална странноприемница. Само въздухът беше застоял — явно в него отдавна не бе отсядал никой.

— Как се казваш? — попита тя.

Брайънт запристъпя притеснено, сякаш въпросът беше прекалено личен. След като накрая се представи, Холанд изрече:

— Благодаря ти, че ме измъкна оттам.

Той се усмихна и се засуети с кафеварката. Движенията му издаваха, че е ерген — справяше се добре.

— Как я карате? — попита Джонсън, който бе изникнал неусетно. — Тук ще си в безопасност. Ще кажеш на Клеър мерките си и от какви дрехи се нуждаеш и тя ще ти ги донесе. В момента къщата е почти празна, има само четири жени. Тук не идва никой. Асансьорът се движи с код, Клеър ще ти го каже. — Той махна към телефона. — Подслушва се непрекъснато, но ти и бездруго няма да го използваш.

— Ами Мег? — възрази Холанд.

— Добре. Обясни й, че не съм дух на злото.

Джонсън се настани в удобното кресло и изпружи крака, сякаш беше на плажа. Дори в небрежно отпуснатата му поза се усещаше притискащата го тежест на събитията, които той не можеше да промени, нито да изпревари.

— Не му се налагаше да убива и двамата — каза Холанд. — И с една жертва щеше да отклони вниманието.

— Спомняш ли си баснята за жабата и скорпиона? — попита я Джонсън, след като пое чашата кафе, поднесена му от Брайънт. — Жабата се наела да пренесе скорпиона през реката, а в замяна той й обещал да не я жили. Насред пътя обаче точно това и сторил. Докато и двамата потъвали, жабата го попитала защо го е направил. Скорпионът отвърнал, че такъв си е по природа. При Проповедника е същото — такъв си е по природа. Не е станал такъв, чисто и просто се е родил злодей.

— Спомена, че те предупреждава, в случай че не си обърнал внимание на предишния му знак.

Спестявайки най-отблъскващите подробности, Джонсън й разказа за случката в бар „Дилижанс и пушки“ и какви са отношенията му с бившия агент, та Холанд да е в състояние да го разпознае, ако отново се натъкне на него.

— Ще изглежда различно и ще се появи изневиделица. Обърни внимание най-напред на начина, по който се движи. А сега се е сдушил и с Крофт…

— Крофт ни е подръка, но не можем да го пипнем с пръст — каза Холанд.

Джонсън беше доволен, че желанието за мъст не е замъглило разсъдъка й.

— Сенаторът е забъркал Проповедника в игрите си, но защо?

— Не съм наясно, Франк също не знаеше. Имаше доверие на Крофт, но не ми е разказвал нищо за него.

— Трябва да знам как са се развили събитията в къщата ти. До най-малките подробности.

— Налага се да започна от по-рано. От Уестборн.

Малко по малко стигна и до момента как сенаторът й е дал дискетата да я занесе на секретарката му и как се е оказало, че е разменил дискетите.

— Не си ми споменавала за дискета, когато те разпитвах за случая — прекъсна я Джонсън.

— Как да не съм ти споменавала! — ахна Холанд.

„Всъщност, казах ли му?“

Помъчи се да си спомни какво е говорила, да се отърси от объркването и смущението, обзели я, след като бяха открили Уестборн. Съсредоточи вниманието си върху библиотеката, където бе седяла лице в лице с Джонсън, сети се колко спокойно и угрижено й е говорил, какво я е питал и как я е предразполагал да му отговори.

„Не, изобщо не му споменах за дискетата.“

— Не знам какво да кажа. — Тя го погледна. — Или ми се е изплъзнало от паметта, или съзнателно съм я блокирала. Не мога да ти посоча причината защо се е получило така. Съжалявам.

— Какво според теб значи за нас това, че оная вечер Уестборн е разполагал с дискетата?

— С изключение на Крофт, сенаторите, които бяха дошли, са членове на сенатската комисия по етика. Според мен Крофт е използвал Кардиналите, за да изровят нещо, истинско или въображаемо, срещу Уестборн, нещо, от което той да се уплаши. Ето защо е прибягнал до тежката артилерия. Донесъл е дискетата, може дори да им е дал запис от нея и се е заканил да я използва, ако бъде притиснат. А Крофт е разчитал тъкмо на това.

— Значи пропускът ти не е фатален. Тогава това щеше да е информация без контекст за мен.

Холанд продължи разказа си до екшъна в дома й.

— Проповедника търсеше дискетата. Друго не го интересуваше. Крофт пуска на Франк мухата, че ще дойде с него у нас, но в последния момент го оставя да тръгна сам и предупреждава съучастника си, че той потегля. Проповедника го пресреща, стреля по него и пристига с колата му. Аз я познавам и също не се замислям кой е в нея. После нахълтва в къщата. — Холанд въздъхна тежко. — Търсеше само дискетата, аз я бях оставила отгоре, сякаш му я бях приготвила. Можеше да тича по-бързо, да ме убие на място, ала бе толкова уверен! Искаше да ме помъчи още минута-две. Смятал е да инсценира самоубийство. Носеше ръкавици и затова са останали само моите отпечатъци върху пистолета. Франк обаче се оказа жив и обърка плановете му, като ми даде възможност да се измъкна.

— Разкажи ми за дискетата.

Холанд започна от погребението на Уестборн, когато случайно е открила дискетата в чантата си. Спомена, че се е отбила в офиса на покойния сенатор и как един от сътрудниците е подреждал нещата му. Призна си и че е прегледала дискетата и че върху нея е имало какви ли не гадости.

— Тия боклуци! — възкликна Джонсън.

— Това не е всичко, има втора част на дневника върху отделна дискета.

— Значи Проповедника е измъчвал Уестборн, за да му разкрие къде е втората дискета, понеже се е заблуждавал, че разполага с първата. Крофт разкрива грешката му и решава да се възползва от възможността, когато Сърес му споменава, че и у теб има дискета. Ти обаче още си жива. Тогава Крофт си наумява да спечели доверието ти и да те хване в мрежата. Ако знаеш нещо, само печели време. Ако ли не, при всички положения смъртната ти присъда е подписана. Проповедника ще продължи издирването, без да му се пречкат.

— Но с какво Крофт държи Проповедника? За какво става дума?

— Не знаем. — Джонсън се обърна към Брайънт: — Заеми се с това. Провери всички сметки за телефон на Крофт — ходил ли е в чужбина, превеждал ли е суми по банков път. Проповедника беше в Тайланд. Все ще откриеш нещо.

Не говори дълго. Познаваше политиците във Вашингтон прекалено добре, за да се заблуждава, че са чисти като агънца. Човек никога не знаеше какво ще изникне от пепелището.

Стори му се, че знае как да постъпи: ще иде при Уайът Смит, ще го уведоми за всичко, ще стовари върху него цялата тази бъркотия. Като шеф на отдел Следствен си беше свършил работата: бе разнищил случая. Проповедника беше убиец и беглец, следователно с него трябваше да се занимава ФБР.

Можеше да помогне и на Холанд. След като му бе помогнала толкова много, можеше да й издейства да я върнат на служба.

— Ще оставим всичко в ръцете на директора. Лъжицата е прекалено голяма за моята уста…

— Аз ще намеря липсващата част.

Джонсън я изгледа учудено.

— Ще открия втората дискета, ще изпреваря Проповедника. Разреши ми да действам.

— Холанд, дори да знаеш къде се намира, не разполагаме с време да изготвим план.

— Никой не разполага с време. Проповедника не може да стои безкрайно във Вашингтон. Трябвало е да свърши набързо работата и да изчезне. Прехвърлиш ли случая на директора, ще му е нужно време, за да реши как да действа. А Проповедника ще ни се изплъзне. — Тя добави по-тихо: — Освен това вече гледам на всичко и като на личен дълг. Ти и Проповедника. Аз и Крофт. Никога няма да притиснеш Крофт до стената, ако тръгнеш да го разследваш официално. Нямаме доказателства, с които да пречупим съпротивата му. Ще ни принуди да играем по неговата свирка и двамата ще спасят кожите.

— Ами ако изпревариш Проповедника и първа намериш дискетата?

— Тогава не е изключено да се сдобием и с доказателства срещу Крофт. Уестборн може би се е добрал до нещо, изобличаващо и Крофт, и тогава ще го свържем с всичко, започнало в Оук Фармс.

Джонсън не мислеше за кариерата си или за лоялността, която дължеше на Уайът, как и двамата ще понесат съкрушителен удар, ако предприемат грешен ход. Не се страхуваше и от Проповедника. Притесняваше го, че Холанд е спестила нещо от разказа си и то тегне над думите й като буреносен облак.

— По своя воля се превръщаш в примамка. Срещу теб ще излезе Проповедника…

— Той ще ме потърси при всички положения. — Холанд погледна Джонсън в очите. Излъчваше спокойствие. — Разчитам да бъдеш наблизо, когато това стане.