Филип Шелби
Дни на убийства (20)

19.

Първите за деня туристически автобуси се наредиха пред боядисаната в оранжево спирка. До нея имаше малка сграда в колониален стил, където се помещаваха кафене, билетна каса и щанд за сувенири. Холанд забеляза, че туристите от Япония и Европа са се облекли според времето — вълнени пуловери с високи яки, дебели палта и шалове. Посетителите от дълбоката провинция, дошли с идеята за разцъфнали черешови дървета, се гушеха в тънките шушляци.

Холанд се сля с тях. Почувства се по-спокойна сред тези непознати. Стори й се, че е вървяла много дълго, докато стигне корабния терминал. Въпреки това имаше още време, докато дойде Крофт.

Тя последва тълпата в кафенето и се нареди на опашката между четирима японци. Купи си топъл шоколад и седна до прозореца. На кея се бяха наредили три двупалубни корабчета, които приличаха на кротки хипопотами. Екипажите им ги подготвяха за потегляне.

Щом екна камбаната, Холанд отново се вля в туристическото шествие и стигна чак до контролата. Оттам отново се провря до спирката и заразглежда лицата на слизащите от следващия автобус. Помисли си, че докато пристигат автобуси, е в безопасност.

Докато се връщаше към кафенето, забеляза камионетка, която спираше на паркинга за автобусите. Отстрани пишеше: „Туристическа агенция Мот“. Стъклата бяха затъмнени, както на почти всички камионетки, собственост на туристически компании, и затова Холанд не й обърна внимание. Не видя и как вратата се отваря и от камионетката слиза мъж.

Проповедника си бе сложил очила без диоптър, шапка на балтиморския бейзболен отбор и охлузено кожено яке на преклонна възраст. Приличаше на учител по математика, който в свободното си време тренира подрастващи бейзболисти.

Бе дошъл на кея преди Холанд. Огледа мястото, побъбри с докерите, после съгледа момичето. Започна да го наблюдава — не можеше да му отрече, че се справя добре. Използваше туристите за прикритие, внимаваше гърбът й да е защитен, търсеше място, откъдето незабелязано да изчака пристигането на Крофт. Проповедника би сторил същото.

Дотук беше пропуснал три случая да й види сметката. Още му беше криво, че го е надхитрила в къщата. Но Крофт беше подчертал изрично, че смъртта й не бива да буди никакви подозрения и трябва да се вписва в обстоятелствата, за които самата бе допринесла. Това изискваше Проповедника да я убие далеч от хорските погледи и да внимава много.

Погледна нетърпеливо часовника си. Крофт щеше да се появи след няколко минути. Тайло беше налице. Проповедника изгаряше от нетърпение.

Вляво от третото корабче се издигаше тухлен заслон с ламаринен покрив. Около него бяха наредени двесталитрови варели с петрол и смазочни материали. Настилката под краката на Холанд беше хлъзгава и тя се движеше предпазливо.

От заслона можеше да наблюдава необезпокоявана паркинга. Холанд се изруга, задето е забравила да пита Крофт с каква кола ще дойде. Но автомобилите с частни номера бяха малко. Щеше да го забележи веднага.

Не пропускаше нищо наоколо — приглушеното бучене на отплаващо корабче, сладникавата, противна миризма на дизелово гориво, тракането на мостика, вдиган от кея. Стресна я корабна сирена. Тя не чу стъпките зад гърба си, само почувства жилещо убождане във врата.

Първата й мисъл беше, че я е ухапало насекомо. Извърна се, различи сянка и моментално посегна към оръжието. Но мускулите не й се подчиниха. Отвори уста да извика, ала се чу само гъргорене. Коленете й затрепериха.

Някой я подхвана отзад и я изправи.

— Можеш да вървиш — каза мъжки глас. — Не усещаш краката си, но можеш да вървиш. Хайде!

Холанд видя как нозете й се местят сякаш сами. Намираха се зад заслона. Пак се опита да извика — безуспешно.

После се озоваха на паркинга и заобиколиха автобусите, от чиито двигатели още се излъчваше топлина. Вървяха към камионетката със затъмнени стъкла. Страничната врата се плъзна назад и Холанд видя само яки ръце, нищо повече.

Сложиха я да седне с гръб към вътрешността. След това вдигнаха краката й и я търкулнаха на пода. Бузата й се одра в бодливата постелка. Докато вратата се затваряше, Холанд напрегна воля колкото да види, че Джеймс Крофт слиза от паркираната наблизо кола.