Филип Шелби
Дни на убийства (1)

Пролог

30 март — 1 април

Имението на Уестборн се наричаше Оук Фармс^[1] — заради столетните дървета, покрай близо половинкилометровата входна алея, и се бе разпростряло на повече от четиристотин декара от най-добрата земя на Вирджиния, недокосната от човешки ръце.

Централната сграда от червени тухли беше триетажна постройка в стила от средата на миналия век, с покрив от тъмнозелен плочник и черни капаци на прозорците. Бе на хълм, откъдето се откриваше гледка към долина с езеро, в което се вливаше поток. На стотина метра от другата страна на езерото се намираше къщата за гости — обикновена дървена постройка.

Ламонт Флеминг от Националната служба за охрана хареса видяното. От един час наблюдаваше как хората му претърсват с кучета района във все по-стесняващ се кръг. Наближаваше април и клоните на дърветата, с изключение на вечнозелените, бяха голи. Храстите не бяха гъсти и човек почти не можеше да се скрие зад тях. Почвата под дебелия килим от изгнила шума беше рехава и всяка стъпка се отпечатваше дълбоко — в зависимост от тежестта на човека, и се запазваше дълго.

Освен с кучета щяха да патрулират с хеликоптер, с оборудване, откриващо обекти по инфрачервеното и топлинното излъчване, и със задължителната кола, бяха приготвили и дребна изненада — малък, но мощен генератор, пъхнат зад една от каменните колони на портата в имението. Веднага щом Чарлс Уестборн, сенаторът от Ню Хемпшир с най-дълъг стаж в Конгреса, и гостите му — също сенатори, известни като „кардиналите“, минеха през портата, между колоните й щеше да потече ток с напрежение двайсет хиляди волта. По време на опитите въздействието върху атакуващо превозно средство с дистанционно управление беше унищожително.

Флеминг вдигна яката на якето, за да се защити от пронизващия вятър, напоен с тежката миризма на разложение. Беше нисък и кривокрак, с мускулесто тяло и яки китки. От лицето му с неизменен слънчев загар личеше, че двайсет години е бил във флота. Очите му не преставаха да шарят, което го оприличаваше на голяма клюнеста сова.

Пет от шестте години в тайните служби бе прекарал в чужбина и се бе специализирал в охраняването на посолства. Откакто се бе върнал в Щатите, му бе достатъчен един поглед, за да определи дали дадена сграда е безопасна, а ако не е, как да бъде обезопасена. В службите го ценяха заради опита повече и от злато.

Флеминг нямаше проблеми с централната къща. Тя бе масивна и беше старателно претърсена отвътре. На прислугата беше даден почивен ден. Фирмата за доставка на храна по домовете беше осигурила вечерята, която Кардиналите щяха да си пренесат сами.

Заседанието щеше да се състои в стая в задната част на къщата — в изискано обзаведената библиотека с френски прозорци и врати, от които се излизаше на каменна тераса. Наличието на толкова много стъкло притесняваше Флеминг, затова той нареди осмоъгълната заседателна маса да бъде преместена до масивната стена. За да бъде убит някой от присъстващите, щеше да е необходима ракетна установка, която да изравни със земята цялото помещение.

Преди да поеме към Оук Фармс, Флеминг беше прехвърлил писмените и телефонните заплахи, натрупали се за половин година. Имаше какви ли не врагове: ревностни противници на абортите, които тормозеха лекарите, запалени пазители на околната среда, привърженици на теорията за превъзходството на бялата раса, на които не беше по сърце позицията на сенатора за контрола върху оръжието. Последните закани бяха проучени от колегите на Флеминг и най-опасните хора бяха под непрекъснато наблюдение. В този момент се знаеше къде се намира всеки от тях.

Флеминг премести поглед към вилата за гости зад езерото. Трябваше да бъде опразнена преди няколко часа.

Надвечер щяла да пристигне една позната на сенатора. Щеше да се наложи да я проверят и я придружат до вилата, която дотогава също щеше да бъде проверена и запечатана. Значи вместо във вилата агентите от тайните служби трябваше да заемат позиции отвън. Директорът на Службата посъветва Флеминг да поиска още една кола за хората си, за да не мръзнат на студа.

Той тъкмо пресичаше терасата откъм езерото, когато клетъчният му телефон иззвъня. Дежурният от командния център във Вашингтон се обаждаше във връзка с агента, за когото бе питал Флеминг. Не бил го намерил. Според списъка бил получил нова задача, но още се водел и в екипа в Оук Фармс. Не бил заместен и с друг.

Флеминг изруга тихо и помоли дежурния моментално да изстреля някого. За нощ като тази му трябвал пълен екип и нито човек по-малко. Шефовете в Службата трепереха да не падне и косъм от главите на водещите политици. Подобно на директора, и Флеминг бе подочул, че Уестборн е смятан за човека с най-големи шансове да бъде издигнат за кандидат на партията в президентските избори. Но напоследък бе паднала сянка върху наглед безукорния сенатор. Флеминг не знаеше доколко мрачна е тя и дали няма да избухне скандал. Но не бе изключено именно заради това лично президентът да се е заинтересувал от охраняването на Оук Фармс.

Убиецът наблюдаваше Флеминг, скрит в къщичката за патици, която отчасти се намираше под водата. Агентът беше съсредоточил вниманието си в правилна посока, но върху погрешен обект. Централната вила не бе най-опасният район. И да я разглобеше дъска по дъска, Флеминг пак нямаше да намери нищо.

Убиецът не се притесняваше, че агентът ще прояви по-особен интерес към къщичките за патици, три на брой. Полузарити от прогнила тръстика, никоя от тях не се беше отървала без поражения през зимата. Заради това хората на Флеминг изобщо не ги бяха претърсвали.

Убиецът използваше най-отдалечената от вилата, която бе и в най-окаян вид. Два дни по-рано, доста преди появата на хората от Службата за охрана, се беше погрижил да я подсуши, доколкото е възможно, и да я застели с насмолен брезент, метнат върху шперплатова основа. Отгоре беше нахвърлял купчини изгнили листа и тръстика и днес се беше върнал на зазоряване, изпреварвайки дежурните агенти. Имаше място точно колкото да се протегне, бе усвоил и специални упражнения, така че мускулите му да не се схванат. Беше облечен с армейска униформа за лошо време — подплатена грейка, използвана при учения в тундрата в Аляска. Беше си взел вода, шоколад и четвъртинка бренди. Не обръщаше внимание на тварите, които кацаха или пълзяха по лицето му в тъмното. Във и около езерото нямаше отровни животни, с каквито му се беше налагало да се справя при предишни засади.

Убиецът премести пръчката, с която повдигаше една от дъските на къщичката, за да вижда цялата сграда. Флеминг, който говореше по телефона, бе обгърнат от познатия мрак. Убиецът нямаше представа какво точно казва агентът, но и не го интересуваше. Бе стоял в укритието близо десет часа. Вече се свечеряваше, той щеше скоро да заспи, да сънува други места, където се бе скрил в короните на дървета или в речна тиня, така че да се подават само очите му. После щеше да стане десет часът и той щеше да се събуди. Беше поработил над ключалката на задната врата във вилата за гости. Знаеше точно на какво разстояние ще се намира охраняващият пост. Дотогава агентите щяха да са се уморили и настудували. Дежурството им щеше да изтича и вниманието им щеше да е насочено върху светлата и топла голяма къща. Те бяха дребни подробности без всякакво значение, ако не се брои фактът, че от тях зависеше животът на други хора, който можеше и да угасне.

При тези мисли убиецът усети сладостна тръпка. Онова, което щеше да извърши със сенатора, докато той още беше жив, освобождаваше душата му от ледения й гроб и я извисяваше към вселена, където звездите бяха остри и бели като късчета кост. В сърцето му не бе останала и следа от състрадание, в съзнанието му — отдавна изпепелено, не се бе съхранил и едничък спомен що е жалост.