Филип Шелби
Дни на убийства (23)

22.

Телефонът в апартамента на Крофт иззвъня.

— Ало?

— Не удържахте на думата си, сенаторе.

— Холанд!

— Бяхте домъкнали Джонсън на кея. Видях го.

Беше репетирала репликите си. Никак не й беше трудно да говори огорчено и ядосано. Ако Крофт й беше подръка, щеше да му издере очите.

— Не ми дръж такъв тон, Холанд! Ако Джонсън е бил там, вината не е моя. И по-важното — аз бях там и те търсих.

— А, така ли? Само че аз нямам намерение да се оставям да ме хванат!

— Никой не смята да те хваща, Холанд. — В гласа на Крофт нямаше и следа от раздразнение. — Ти ме потърси, а не обратното, ако си спомняш. Направих каквото поиска. Предложих ти закрила, ти отказа. Съобразих се с желанието ти. Изпълних своята част от уговорката. — Известно време мълча. — Все още смятам, че не е зле да се срещнем.

— Ще помисля.

Опитваше се да го накара да повярва, че след като си е изляла гнева, пак се страхува и е сама. Какъв ли щеше да е следващият му ход?

— Не знам какво да кажа, Холанд. Помниш, върху оръжието, с което е убит Франк, има твои отпечатъци. В полицията няма да си затварят очите. Не са го разгласили, но това не значи, че няма да го сторят. Трябва да се осланяш на мен заради собствената си безопасност. Все още имам желание да ти помогна, ако ми позволиш. Нека действаме веднага, още днес, за да разчистим бъркотията.

— Едва ли е най-безопасният момент да ме виждат.

— И по-късно опасността ще е същата.

— Говорите, сякаш бързате. Така ли е, сенаторе? Да не се е случило нещо, за което искате да ме уведомите?

— Холанд, все още съм силно загрижен за твоето добро. Ти избираш — или приемаш помощта ми, или действаш, както намериш за правилно. Но имай предвид едно: ако не се видим или не ми се обадиш, ще съм длъжен да докладвам в полицията за разговорите, които съм водил с теб. След това не мога да ти бъда от полза.

— Ще ви потърся отново, сенаторе.

От другата страна слушалката изтрака. Сърцето на Холанд биеше като обезумяло. Изчака да се овладее и се обърна към Джонсън.

— Не мога да преценя дали е надушил нещо, но със сигурност ни се изплъзна.

— Тая кучка лъже — каза Проповедника, но без горчивина, сякаш констатираше факт.

Стоеше до огромния прозорец в кабинета на Крофт и гледаше центъра „Кенеди“. Върху ореховата ламперия имаше множество фотографии, главно на Крофт с видни политици. Проповедника го изтълкува като белег на неувереност.

Крофт хапеше месестите си розови устни, приковал поглед в телефона.

Проповедника не му беше споменал, че е бил открит и преследван от Джонсън. Не смяташе, че той ще го свърже с убийството на японските туристи. Всъщност беше все едно. Смяташе до четирийсет и осем часа да си разчисти сметките и да напусне страната.

— Май си прав — каза Крофт накрая. — Джонсън се е добрал до нея. Но защо тя ще го крие?

Въпросът издаваше излишни съмнения у сенатора и Проповедника реши да се справи отведнъж с тях, за да не го замесва ненужно в играта между себе си и Джонсън.

— Той има да си блъска главата над доста неща. Открил е момичето и то е отправната му точка. Трябва да разбере колко знае, с кого е говорило и се е срещало след стрелбата. Да си обясни как отпечатъците му са останали върху пистолета. Няма да се изненадам, ако тя веднага е изпяла името ти и Джонсън се е вкопчил за него. Бегълка, която си бъбри с американски сенатор? Интересно! Кара Тайло да ти се обади и записва разговора. Ти й каза истината — какво точно си предложил, че още й го предлагаш и какво ще я сполети, ако не приеме. Джонсън е чул всяка твоя дума. Тъй като е невъзможно двамата с Тайло да сте съгласували действията си, той вярва на нейната версия, поне що се отнася до теб. По този начин Тайло печели доверието му.

— Но защо Джонсън не се свърза направо с мен? Защо използва нея?

— Хитра лисица е. Иска да разбере, без ти да подозираш, до каква степен си замесен. И ти му се представи в целия си блясък. Ако те потърси пак, то ще е за разследване в Конгреса, на което ще свидетелства Тайло.

— Разиграваше ме колкото за да отиде при Джонсън и да ме остави да се гърча?

— Не бих го приел лично — успокои го Проповедника. — Джонсън я е поставил между наковалнята и чука. Повярвай, сега тя би направила всичко, само и само да се изтръгне от хватката му.

Крофт си играеше със сребърния нож за отваряне на писма.

— Въпреки това ми трябва. Можеше да ни даде нещо, за което да се заловим. Ще каже на Джонсън за дискетата.

— Е, чудо голямо! — възкликна Проповедника. — Тя няма как да докаже, че такава дискета съществува.

— Ами ако се досеща къде да намери втората? Ако убеди Джонсън да се включи в търсенето?

„Още по-добре!“, помисли си Проповедника.

— Тогава тя, Джонсън или и двамата ще ми паднат в ръцете и ще има горчиво да съжаляват.