Филип Шелби
Дни на убийства (14)

13.

Франк Сърес чака двайсет минути пред кабинета на Крофт, докато секретарката го покани да влезе. Сенаторът седеше зад бюрото си, стиснал с рамо слушалката на телефона.

— Изчакай, имам посетител — каза той приглушено. После вдигна поглед към Сърес. — Имам малко работа, не търпи отлагане. Ще ми трябват поне още петнайсет минути. Защо не отидеш у Тайло, а аз ще дойда сам?

— Добре — отговори Сърес.

На път към Дърксен Билдинг се бе отбил в службата и бе звъннал на Холанд да й обясни набързо, че няма да иде сам. Тя посрещна новината без особен ентусиазъм, някак вяло и сдържано. Добре поне че нямаше да чака заради Крофт.

— Петнайсет минути — обеща пак Крофт и натисна мигащото копче върху телефонния апарат. Изпроводи го с поглед и заговори чак когато вратата се затвори:

— Тръгна — изрече едва чуто. — Погрижи се за него.

 

 

В апартамента във „Фор Сийзънс“ Проповедника остави слушалката върху вилката. Бе облечен във вълнен бежов панталон, шоколадово на цвят поло и италиански ботуши ръчна изработка. До себе си бе метнал топло вълнено яке. Щеше да се вписва идеално в обстановката.

Отвори пътеводителя на Вашингтон и се вгледа в плетеницата от улици, пресичащи Джорджтаун. Там се стигаше само по две главни артерии, идващи от градския център. Проповедника знаеше откъде тръгва Сърес, затова изключи едната.

Помагаше му и това, че повечето улици в Джорджтаун са еднопосочни — така се ограничаваше броят на подстъпите към къщата на Тайло.

Проповедника слезе във фоайето и помоли пиколото да спре такси. След няколко минути колата подкара по Ен стрийт, някогашния бохемски квартал на Джорджтаун, докато цените на недвижимите имоти не прогониха кафенетата и магазинчетата за предмети — образци на контракултурата. Сега по улицата имаше само скъпи европейски ресторанти, бутици и магазини за деликатеси.

Проповедника слезе от таксито пред варосана тухлена сграда и огледа тротоара в двете посоки. Остана доволен. Имаше достатъчно хора, за да му създадат прикритие, но не и да му се пречкат. Потокът от коли течеше неспирно, а кръстовището бе съвсем наблизо. Проповедника се сля с пешеходците и пое към ъгъла. Купи си от уличен търговец още топъл шоколадов сладкиш и зачака.

 

 

В задълженията на Сърес влизаше да знае най-прекия път между всеки две точки в града. Предпочиташе да минава по Чарлс стрийт, когато ходеше у Холанд.

Докато се движеше по улицата, непрекъснато го дразнеше някакво смътно усещане. Беше се появило, след като си бе тръгнал от кабинета на Крофт, и го преследваше като натрапчива мелодия. Колкото и да се напрягаше, не успяваше да открие причината за него, докато с периферното зрение не забеляза номерата на сградите.

Как щеше да се оправи Крофт, след като не го бе попитал за адреса?

Тъкмо бе започнал да набира номера по телефона в колата, когато чу вик. На кръстовището беше застанал мъж във вълнено яке и му махаше, показвайки нещо, което приличаше на малък портфейл. Сърес насочи колата към бордюра. Мъжът се намираше на четири-пет метра и държеше карта за самоличност. Още отдалеч Сърес разчете яркосините букви: ФБР.

Реагира точно според инструкциите. Нямаше причина да се съмнява в картата, а оттам и в човека, който я показваше. Първата му мисъл беше, че агентът се нуждае от подкрепление. Изражението му беше сковано, само очите непрекъснато шареха и търсеха нещо или някого по улицата.

Сърес се приближи с автомобила и открехна вратата. Агентът дойде на около метър, без да отделя очи от движението по тротоара. Минувачите го оглеждаха любопитно и продължаваха нататък.

— Какво има? — попита Сърес и се подаде.

Проповедника беше извърнат на другата страна. Сърес стъпи на тротоара. Пъхна дясна ръка под сакото си.

— Слава богу, че ви видях — каза Проповедника. — Някакъв с пушка…

Така и не довърши изречението — извърна се и застана с лице към Сърес. Приглушеното изпукване бе удавено в грохота на уличното движение. Куршумът проникна в коремната кухина на Сърес, плъзна се през стомаха и точно както бе разчитал атентаторът, излезе през лявата половина на гръдния му кош.

Ръката на Сърес не стигна оръжието. Болеше го така, сякаш режеха вътрешностите му с бръснач.

— Божичко, Франк, още е четири, а вече си сдал багажа. Хайде, не можеш да караш в такова състояние.

Сърес усети как две силни ръце го изправят, после го повалят на седалката до шофьора. Проповедника седна до него зад волана и затвори вратата. Сърес виждаше през предното стъкло как хората минават и заминават, без изобщо да подозират какво става.

Като шофираше с една ръка, Проповедника се включи в движението. Зави бързо, отхвърляйки Сърес към вратата. Той прехапа устни, за да не изкрещи, и се пресегна да я отвори.

— Съжалявам, Франк, но няма да стане.

Проповедника подпря ръка на седалката и леко повдигнал цевта, стреля повторно, уцелвайки Сърес под рамото. От устата му се чу гъргорене. Той усети как олеква и си помисли, че непременно трябва да се хване, за да не изхвърчи. Като плащаница го обгърна смътната мисъл: „Откъде знае как се казвам?“

 

 

Холанд дръпна дантелените пердета на високите тесни прозорци с изглед към моравата пред къщата. Бяха минали четирийсет минути, откакто Сърес й се бе обадил да предупреди, че ще доведе и Крофт. Още ги нямаше никакви.

Франк я изненада, когато й каза, че ще дойде и Крофт. Само добави да не се безпокояла. Крофт проявявал изключителен интерес към битието й. И по-рано двамата били работили заедно. Можело да му се има доверие.

Още преди Холанд да разбере какво й говори, той бе затворил. По-късно, когато се връщаше в мислите си към този ден, тя щеше да си спомни, че и Крофт е бил сред хората, излезли онзи път от кабинета на Уестборн в Оук Фармс. За Крофт Холанд знаеше само, че благодарение на него и неговата организация в Илинойс президентът в крайна сметка е спечелил изборите. Тежка артилерия. Но Франк му се доверяваше, а и името му не беше изскочило от дневника на Уестборн.

С подвижната слушалка на телефона в ръка Холанд тръгна да се разхожда из всекидневната, пред библиотеката, стигаща чак до тавана. Погледът й падна върху томче с древногръцки трагедии и тя бе стъписана от внезапната ирония. Хилядолетия я деляха от времето, когато животът на обикновените простосмъртни и на боговете е бил неразривно свързан. Междувременно обаче хората не бяха помъдрели и явно бяха обречени да повтарят отново и отново отколешните грешки. Холанд имаше усещането, че е извършила ужасен митичен грях: сдобила се е с познание, с което не знае какво да прави, а не може и да го върне.

Беше се изкушила от онзи първичен инстинкт, любопитството, и му се беше поддала.

Не бе прочела древна каменна плоча, не бе отворила и кутията на Пандора. Ставаше дума просто за дискета, която обаче сега не й даваше мира. Холанд знаеше, че репликите, които е подслушала, и документите, които е видяла, са истина: истината за Чарлс Уестборн и за някои от най-влиятелните американци.

Водена от отчаяната потребност да научи още и още, бе прегледала цялата дискета от край до край. Сега вече нищо не можеше да бъде същото. Разкритията я ужасяваха и вбесяваха. Чувстваше се измамена и предадена от хората, заклели се да оправдаят доверието на обществото.

Но ужасът не свършваше дотук. Сякаш наученото не бе достатъчно, предстоеше й да се запознае с още факти. В края на дискетата Уестборн споменаваше, че съществува и втора дискета… някъде.

„Ще дойдат да потърсят тази у мен, които и да са те…“

Сега вече разбираше защо Уестборн неминуемо е щял да умре. Но и съзнаваше, че враговете му са цял легион. Как да разпознае на кого ръцете вече са изцапани с кръв?

Подскочи, когато телефонът в ръката й иззвъня.

— Агент Тайло? Обажда се сенатор Крофт.

— Проблеми ли има, сенаторе? — попита нервно тя.

— Разбира се, че не, госпожице Тайло. Обаждам се само да предупредя, че с Франк ще се забавим.

Холанд затвори очи, опитвайки се да успокои дишането си.

— Ало? Госпожице Тайло!

— Извинете, сенаторе.

— Обаждам се от колата. Ще бъдем при вас след пет минути — изрече ведро и ободряващо Крофт.

Линията изпука и гласът му се изгуби. „Горе главата! След малко са тук! След броени минути!“

 

 

Проповедника се намираше на две минути път от къщата, когато телефонът в колата избръмча. Включи го, изчака да чуе гласа на Крофт, представи се и заслуша. Разговорът продължи секунди. Проповедника зави в пресечката и започна да обикаля в кръг. Холанд се бе хванала на въдицата, но той не искаше да я стряска, като й се изтърси прекалено рано.

Холанд чу свистене на гуми: по алеята се задаваше кола. Тя мярна през прозореца синьото купе. Франк! Слава богу! Някой почука.

Входната врата бе с прозорче със стъклопис с формата на слънчоглед. През жълтите, кафявите и черните плочки не се виждаше нищо. Холанд махна резето, отключи и открехна вратата, когато тя я халоса с тежкия си плот отдясно по тялото и разцепи бузата и челото й. Младата жена имаше чувството, че някой я тика с все сила назад, проряза я болка, тя загуби равновесие и усети как нозете й се подкосяват.

Проповедника нахълта и насочи пистолет към Холанд, свита на пода. Допря цевта в слепоочието й и провери пулса. Жива, макар и зашеметена. Обърна глава, за да огледа стаята. Нищо.

Отпусна се на коляно, хвана безжизнената ръка на Холанд и натика в пръстите й дръжката и спусъка на пистолета си. Беше с найлонови ръкавици и после нямаше да заличи отпечатъците й.

Сетне я завлече за бието на пуловера по лъснатото дюшеме към задната част на къщата. Надзърна в кабинета и усмихнат видя дискетата до компютъра.

 

 

Франк Сърес не усещаше тялото си под кръста, но можеше да мърда. Гърдите му сякаш горяха, от ъгълчето на устата му се процеждаше нещо топло. Но той беше в пълно съзнание. Помнеше как мъжът го е повалил, колко нехайно е изстрелял по него последния куршум. През предното стъкло разпозна къщата на Холанд. А убиецът вече не беше в колата.

Простена тихо, на устните му се пукна кърваво балонче и той се размърда бавно.

 

 

— Не ме гледай!

Холанд седеше на пода, пъхнала ръце под себе си и опряла гръб в бюрото. Главата я болеше неописуемо, трябваше да мига, за да разсее танцуващите пред очите й черни кръгове. Но не можеше да откъсне поглед от мъжа, който стоеше на няколко крачки, насочил дулото на пистолета към врата й.

— Кой сте вие? — попита тя дрезгаво.

— Не е твоя работа.

Гласът му бе мек, почти изкусителен.

— Какво искате? — подхвана пак младата жена, като се мъчеше в тона й да прозвучат метални нотки.

Реагираше, както я бяха учили, вече не мислеше къде са Франк и Крофт и какво им се е случило. Беше се съсредоточила върху оръжието.

Проповедника вдигна дискетата, после я пусна в джоб на якето си.

— Намерих каквото търсех. От тук нататък се опасявам, че нямам избор. Едва ли искаш да видиш смъртта в очите, пиленце. Гледай някъде другаде, мисли си за любимия или за приятен спомен. Обещавам ти да не боли.

Холанд почти се поддаде на хипнотичния му тон. После тръсна глава и болката я върна в реалността.

— Едва ли се налага… — започна тя.

Проповедника долепи пръст до устните си. Пристъпи крачка напред и вдигна още малко дулото.

— Мамка ти, кучи сине!

Холанд изстреля ругатнята, все едно го замери с твърд предмет. Тялото на Проповедника се стегна и тя му се хвърли. Изрита го с все сила по пищялите. Той изгуби равновесие върху лъснатия под.

Изръмжа и докато падаше, се вкопчи в глезена й. В следващия момент се изправи на колене и опря пистолета до врата й.

Изстрелът, разтърсил малката стая, не бе от оръжието на Проповедника. Холанд вдигна поглед и съгледа Франк Сърес: беше се вкопчил в рамката на вратата, дрехите му бяха подгизнали от кръв, автоматичният пистолет се полюшваше в ръката му. Холанд се откопчи с ритник и запълзя към него.

Проповедника не си направи труда да залегне. Знаеше, че чул ли си изстрела, значи не си мъртъв. Докато Сърес събираше сили повторно да вдигне ръка, Проповедника стреля и на челото на агента се появиха две червени дупки.

Проповедника скочи на крака, чу, че момичето тича нанякъде в другия край на къщата. Изкушаваше се да го догони и накаже, но здравият разум надделя.

Провери дали дискетата още е у него и предпазливо се върна в антрето. Метна пистолета на канапето и излезе навън. Вече бе изкарал колата на улицата, когато чу в далечината полицейските сирени.

 

 

Холанд се беше притиснала до хладилника, с оръжие, готово за стрелба. Бе чула как входната врата се отваря и затваря, как се включва кола. Надзърна над перваза на кухненския прозорец и видя убиеца зад волана. Изтича при вратата, отвори я и приклекна за стрелба. Двайсет метра по-нататък задното стъкло на колата стана на сол, но тя продължи да се отдалечава с лъкатушене, докато не се скри в далечината.

Холанд хукна обратно в къщата и коленичи до Сърес. Повдигна й се, когато забеляза дупките в главата и изцъклените му очи, вперени безжизнено в нея. Оголи зъби и зави като вълчица.

Сирените я изтръгнаха от мъката. Холанд се изправи несигурно и все така стиснала оръжието, закрета към вратата. Пред къщата се закова кола, следвана от други две. По регистрационните им номера Холанд позна, че са на Службата. Идеше й да заплаче от облекчение, но мъжете, изсипали се от автомобилите, насочиха към нея пистолетите.

— Ето я! Въоръжена е!

Първите два изстрела откъртиха трески от дървото на сантиметри от лицето й. Холанд затръшна вратата и изтича през дневната. Прозорците бяха раздробени от последвалия обстрел.

— Какво правите? — изкрещя младата жена. — Престанете!

Профуча през кухнята, грабна якето и чантата си и се замъчи да отключи. Телефонът отзад зазвъня, докато не се включи секретарят. Отвън на Холанд й се зави свят от студа. Втурна се през вътрешната градина с циментов под. Гласовете се приближаваха и вече долитаха отстрани на къщата.

Бравата на портата беше клеясала от ръждата. Холанд я разби с изстрел. За миг се възцари тишина, после пак екна стрелбата, този път много по-близо. Момичето погледна за последно назад и изрита портата. Тя продължи да се люшка, увиснала на скърцащите панти — единственото доказателство, че Холанд е била тук.