Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (33)

32

Глини нямаше никакво намерение да ходи на срещата. Инстинктът й подсказваше, че трябва да бяга далеч от него, но не издържа и се предаде. В сряда сутринта се събуди със силно напрежение по цялото си тяло и особено в стомаха. Неспособна да си наложи забрана, тя телефонира на братовчедка си Гуинет още преди закуската.

Преди да се е разколебала отново, я помоли да се грижи за Оуен през деня. Гуинет много се зарадва. Тя обожаваше децата, а за Оуен беше готова на всичко.

— Той отдавна иска да разгледа Тауър — ентусиазира се тя. — Ще дойда да го взема в единайсет. Става ли?

Глини каза „да“ и затвори телефона. Какво облекчение, че Гуинет беше свободна днес и предложи да заведе на разходка Оуен!

Гуинет беше добро момиче, но тя каква беше? Направи си прическа, гримира се и колкото повече се гласеше, толкова повече се ядосваше на себе си. Подбра внимателно тоалета си. Избра синя копринена рокля с разкроена пола, защото някога той бе казал, че я харесва в синьо.

Когато Оуен, развълнуван от неочакваното приключение, излезе с леля си, тя започна да се приготвя. Сложи фини копринени чорапи със син колан и сини копринени пликчета с леки крачоли, поръбени с фина дантела. Избра обувки на много висок ток. Робин твърдеше, че краката й са най-красивите в целия свят. Накрая облече роклята и се огледа. Видяното я задоволи.

Но секунди по-късно изпадна в отчаяние и се нарече с какви ли не имена. Защо отиваше при него? Не беше редно, съзнаваше го много добре. Но не можеше да не отиде.

Час по-късно таксито спря на Белгрейвия Скуеър. Тя слезе и се поколеба. Може би трябваше да се върне. Не вярваше на Робин. Нито на себе си. Да се види с него насаме можеше да доведе само до неприятности. Ема също я беше предупредила за това.

Прекосявайки площада, тя усети, че притесненията й нарастват. Погледна часовника си и дъхът й спря. Беше дванайсет и петнайсет. Той я бе помолил да му телефонира най-късно до дванайсет и половина. И тя наистина потърси телефонна будка. Но не откри.

Застана като препарирана. Паниката я завладя. Какво да прави? Изведнъж пое дълбоко въздух и забърза през площада към малката уличка, която започваше оттам. Няколко секунди по-късно вече звънеше на входа на къщата на Едуина.

Той отвори веднага. Въпреки че лицето му беше сериозно и по него нямаше и следа от емоция, тя видя щастливия блясък в очите му.

Робин не каза нищо.

Тя също.

Той отвори по-широко вратата и Глини влезе в широк изискан хол. Докато минаваше покрай него, изтръпна от страх да не го докосне несъзнателно. Достатъчно й беше присъствието му. Знаеше, че ако се допре до него, ще припадне.

Робин затвори вратата и застана пред нея. И двамата се чувстваха ужасно неловко.

Той преглътна и каза:

— Очаквах да се обадиш.

Тя не отговори. Краката й трепереха толкова силно, че се страхуваше да не падне.

— Защо дойде? — попита я сподавено.

— Не можех да не дойда — отвърна тя.

Той искаше да я вземе в прегръдките си, но не посмя. Страхуваше се да не каже нещо погрешно или да направи нещо, което щеше да я накара да избяга.

Глини го гледаше като хипнотизирана. Усети надигащите се в гърлото й ридания и стисна зъби.

Робин видя желанието в очите й. Безсилен да се бори повече със себе си, той направи крачка към нея. Тя също пристъпи напред. В следващия миг двамата се хвърлиха един към друг в отчаяна прегръдка.

Той я притисна силно до себе си, като повтаряше името й и галеше ръцете й, които се сключиха около врата му. Колко дълго бе мечтал за този миг! За пръв път от седем години чувстваше сърцето си свободно от гнетящата го мъка по нея.

— Глини, любима, ти трепериш! Не се бой от мен. Няма да направя нищо… което самата ти не искаш. Просто имам нужда да те почувствам до себе си.

Тя се притисна силно в него. Знаеше, че ако сега я пусне, няма да намери сили да остане права.

Сините им очи се срещнаха и те останаха загледани един в друг.

Тя разтвори устни да каже нещо, но не можа. Трябваше да мине време, за да прошепне:

— Не се страхувам, просто… съм нервна.

— И аз — промълви Робин и я целуна бавно и страстно по устните.

Тя отвърна на целувката му и свали всички защити.

Без да се разделят, те се придвижиха до дивана и легнаха един до друг. Робин отдели за малко устните си от нейните и изучи с нежните си пръсти лицето й. Още не можеше да повярва, че най-после я държи в обятията си. Целуна нежно челото, страните и нежната извивка на врата й, отстрани един тъмен кичур от лицето й и каза:

— Искам те, Глини. През всичките тези години съм те носил в сърцето си. Но ако ти не искаш…

Тя сложи пръст на устните му.

— И аз те искам, Робин — прошепна само с устни. — Искала съм те всеки божи ден през тези седем години.

Той погали лицето й, плъзна ръка по гърдите й и започна бавно да разкопчава роклята. Тя хвана ръката му и каза:

— Съблечи се, Робин!

Той стана, свали сакото си и го захвърли на стола. Сложи веригата на вратата и пусна транспарантите. Върна се при нея, свали вратовръзката и разкопча ризата си.

Тя се изправи пред него и с едно движение остави роклята й да падне на земята. Той свали ризата и я поведе отново към дивана.

Пръстите му погалиха врата й, слязоха към гърдите и вдигнаха нагоре копринената камизола. Докосна нежно зърната й, наведе се и ги пое едно по едно между устните си. Погледна я в очите и изрече с натежал от желание глас:

— Обичам те, Глини. Не съм спирал да те обичам нито за миг. Кажи ми, че и ти чувстваш същото!

— Знаеш, че е така. Знаеш го прекрасно, Робин. Винаги е било така. Само ти можеш да ме накараш да се чувствам така.

— И с мен е същото — отвърна той с отпаднал глас. — Сърцето ми принадлежи на теб, Глинис. Завинаги. Докато дишам. Ти също винаги ще бъдеш моя, независимо дали го желаеш или не.

— Робин, ох, Робин! — допря устни до ухото му тя.

— Махни това, скъпа — каза неочаквано той и посочи колана.

После бавно разкопча жартиерите й и нави надолу нежните като паяжина чорапи. Сега беше напълно гола.

Той също свали всичко и легна отново до нея.

Те изучиха наново всяка част от телата си, ръцете им се галеха, устните им, зажаднели за устните на любимия, пулсираха от възбуда.

Робин се наведе над нея, целуна гърдите й, после слезе надолу между бедрата й. След миг устните му намериха сърцевината на нейното желание. Той започна да изучава бавно с език мястото, където друг мъж никога не я бе докосвал с устни. Тя потръпна от удоволствие, извика името му и се отдаде на насладата. Всичките й сетива се отвориха за него и тя зареди любовни думи, почти ги извика, замоли го, каза му колко много го желае. Той се върна към устните й, ръцете му я придърпаха надолу и притиснаха бедрата й до неговите. В същото време проникна в нея и двамата се вкопчиха един в друг като умиращи от жажда, намерили планински поток. Горещите вълни на страстта я заляха цялата и тя отвърна на всяко негово движение. Телата им се нагодиха веднага едно към друго, сякаш никога не се бяха разделяли, и двамата се залюляха в сладкия ритъм на любовта. Робин й се отдаде докрай и я прие в себе си докрай, като продължаваше да нашепва името й.

 

 

Двамата останаха да лежат дълго след това, вплели телата си едно в друго, сякаш се страхуваха да не се изгубят отново.

Робин се поколеба за миг, после прошепна сподавено:

— Аз… исках само да поговоря с теб. Нямах намерение да те прелъстявам.

— Знам. И не си ме прелъстил. Беше взаимно привличане.

— Чудесно описание. Но, моля те, Глини! Изслушай ме, моля те! Толкова съжалявам, че те изоставих навремето! Но с теб бяхме скъсали, когато дойде да ми кажеш за бебето. И аз…

— Робин, не е нужно да говорим за това — прекъсна го тя. — Знам всичко. Когато ти съобщих, че ще ставаш баща, ти вече беше поел ангажимент към Валъри. Напълно те разбирам, особено сега. По онова време бях толкова избухлива, толкова неспокойна… и…

— Ти беше много млада. Аз също. Беше война. През повечето време бях във въздуха със самолета. Хвърлях бомби над Германия и рискувах ежедневно живота си. И също бях много напрегнат, макар да не ми личеше. Бях готов да избухна за най-малкото. Всички бяхме под огромно напрежение. Войната се отрази на всички.

— Така е — съгласи се тя. — Сега съм много по-спокойна. Все пак съм вече на трийсет. Зряла жена, майка, съпруга…

Робин замълча за момент, после неочаквано попита:

— Щастлива ли си… с него?

— По свой начин да. Виждаш ли, Ричард ме обича, обожава Оуен. Грижи се добре за нас. Уважава ме.

— Ти обичаш ли го?

Мразеше се за този въпрос, но трябваше да знае как се чувства тя. За него беше мъчително да си я представи с Ричард в леглото. Както и с всеки друг мъж. Какъв глупак излезе! Да я остави да си отиде от него!

Тя не отговори веднага. Замисли се, после каза тихо:

— Да. Обичам го. По различен начин… нека ти го кажа така. Обичам Ричард, но не съм влюбена в него. — Тя го погледна право в очите и попита на свой ред: — А ти? Как върви твоят брак?

— Предполагам, че е подобен на твоя — отвърна честно той. — Изглежда, че се получи, Глинис. Валъри е сериозна и спокойна жена. Лодката не се клати. Добра майка е. Грижи се прекрасно за Джонатан. И най-важното, оставя ме да имам личен живот.

Глинис изведнъж се напрегна.

— Какъв живот? Какво имаш предвид?

Той веднага разпозна пожара на ревността в очите й. Помнеше го много добре.

— Нямам предвид това, Глини! Няма други жени… освен теб. Ти си единствената ми любов. — Той се надигна на лакът и погледна в сините й очи, за да я убеди в искреността си. — Валъри просто няма претенции към мен. Оставя ме да преследвам политическите си амбиции.

— Радвам се за теб. Ти винаги си искал това. Да бъдеш политик. Да станеш член на Парламента. Дори си мисля, че един ден ще пожелаеш мястото на министър-председател.

— Това, което наистина желая, си ти, Глини.

— Ох, Робин, недей! И двамата вече сме подредили живота си.

— Знам — въздъхна той. — И въпреки това мечтая да те имам завинаги до себе си. Искам те, Глини. Само с теб се чувствам свободен. Мога да кажа всичко, да направя всичко, без да се преструвам. Така да бъда себе си.

— И аз се чувствам по същия начин. Знам, че каквото и да кажа, ще го приемеш.

Настъпи кратка пауза.

— Гладна ли си? — изведнъж се сети той.

— Не. А ти?

Той поклати глава.

— Къде е… нашият син?

— Братовчедка ми го заведе на разходка из Лондон. Той отдавна искаше да види Тауър. Оказа се, че днес тя е свободна и затова имах възможност да дойда.

— Радвам се, че успя да дойдеш — прошепна той. — Но отсега се измъчвам, че скоро ще си заминеш отново. Трудно понасям тази мисъл.

Отговор не последва.

— Искам още веднъж да видя Оуен. Възможно ли е?

— Не мисля, че е редно, Робин. Той е такъв бърборко. Ще разкаже всичко на Ричард и може да спомене името ти. Направо се е влюбил в теб.

Робин се усмихна.

— Но Ричард знае, че ме познаваш. Ние всички се познаваме помежду си, нали се хранехме в столовата на мама с войниците? Знам, че момчето прилича много на мен, но Ричард може и да не е обърнал внимание.

— Тъкмо повод да обърне.

Той се засмя:

— Права си. По-добре да бъдем предпазливи. Но аз искам да те видя утре. И вдругиден. И всеки ден, докато си тук.

— Не знам, Робин. Оуен е непрекъснато с мен…

— Опитай се да го уредиш, скъпа. Колко време ни остава днес?

Тя долови отчаянието му.

— Трябва да се върна в хотела в шест и половина. Гуинет и съпругът й ще дойдат да вечерят с нас. Тя ще прибере Оуен в хотела към пет. Дадох й ключа от стаята.

— Като стана дума за ключове, моля те, запази ключа от този апартамент. Ще съм по-спокоен, ако знам, че е в теб.

— Ако си сигурен, че… имам предвид…

— Разбира се, че съм сигурен — извика той. — Ела при мен. Нека те подържа в прегръдките си още малко.

Притисна я до себе си и възкликна:

— Колко много ми липсваше всичко това! Да слея тялото си с тялото на жената, която ще обичам винаги.

Тя се усмихна замечтано и промълви:

— Ох, Робин, колко много те обичам!

— И аз, Глини — отвърна той, докосна устните й с пръсти, после я целуна със затворени очи, както правеше винаги. Устните му потърсиха гърдите й и те отново се любиха, и това продължи чак до късния следобед.

 

 

Беше ароматна юнска вечер. Небето беше сиво-синьо с малки пухкави облачета, които се къдреха над хоризонта. Въпреки че слънцето залязваше, последните слънчеви лъчи все още хвърляха бледа светлина върху Темза и тя блестеше като разтопен метал.

Очарован от гледката, Робин Ейнзли стоеше на терасата на Камарата на общините и се взираше в блестящите чисти води на реката, които бързаха надолу към Биг Бен. Той обичаше да идва тук и да седи с колеги или със специални гости на чаша чай. Но най-много обичаше да се любува оттук на града през летните вечери. Гледката изпълваше сърцето му с мир и спокойствие. Можеше да гледа с часове бързия бяг на реката към морето от това място — символ на най-голямата власт в страната, което го караше да се чувства специален.

Робин се облегна на перилата и се замисли. Глинис. Жената, която обичаше. И техния син, Оуен. Прекрасно момче с чертите на Харт. Приличаше на него много повече от другия му син, Джонатан.

Искаше да прекара повече време с него, искаше да бъде до сина си, но беше невъзможно. Глинис не му разрешаваше и той не можеше да направи нищо. Доброволно се бе отказал от правата си над него още преди да се роди.

Представи си ги двамата…

Глинис, красива, стройна и млада, обаятелна, но без никаква суета, нежна и ефирна. Сърдечна и искрена жена, която го обичаше не по-малко, отколкото той нея. Представи си я да върви срещу него със синята копринена рокля, хванала Оуен за ръка. Момчето подскача безгрижно до нея със сиви къси панталонки и снежнобяла ризка. И двамата са усмихнати, щастливи, че го виждат.

Ох, Господи! Какво щеше да прави? Как би могъл да я изгуби отново?

Но изведнъж в ума му се появи още едно име — Валъри. Всеотдайна съпруга — тиха, грижовна жена, която го обичаше безгранично, но не беше влюбена в него. Той също не беше влюбен в нея. Да я напусне означаваше да разбие живота й напълно, защото нейният живот се въртеше около него и политическата му кариера.

Робин изпита остро чувство на вина към нея, но не заради любовта си към Глинис. Валъри не можеше да бъде наранена от нещо, за което не знаеше. Чувстваше се виновен заради плановете, които се въртяха в главата му. Планове за развод. Но нещата бяха много по-сложни. Съществуваше и Ричард Хюс. Дали Глинис беше готова да се разведе със съпруга си и да се събере с него? Той не знаеше отговора. Планът беше изпъстрен с безброй въпросителни.

С кого би могъл да сподели терзанията си? С никого. Нито с приятели, нито с роднини. Дори и с Едуина не можеше да говори, въпреки че двамата бяха много близки. С майка си? Ема щеше да го изслуша внимателно, да изрази съчувствие, но нямаше да одобри намерението му, въпреки че остана с Пол Макгил шестнайсет години, до самата му смърт, а той беше женен мъж. Пол се бе разделил със съпругата си много преди да се събере с Ема. Но не беше разведен, защото Констанс Макгил беше католичка. И бе отказала да му върне свободата.

Робин познаваше много добре майка си. Вече я чуваше да казва, че човек не може да гради щастието си върху нещастието на другите. Това щеше да бъде нейният отговор, той беше сигурен.

Неочаквано в очите му се появиха сълзи. Избърса ги бързо и се огледа. Имаше късмет, че на терасата нямаше друг човек. Изведнъж се ядоса на себе си. Мъж на трийсет години, уважаван член на обществото, а реве за някаква си фуста. И то тук, на терасата на Камарата на общините, мястото на неговите въжделения, голямата цел на живота му. Колко жалък беше само! „Порасни най-сетне — скара се на себе си, все още изпълнен с гняв. — Защо я остави през четирийсет и трета? Ако се бе оженил за нея тогава, нямаше да цивриш сега.“

Часовникът на Биг Бен удари шест. Той се обърна и забърза към кабинета си.

След около час щеше да отиде в дома на Едуина, за да чака Глинис. Тя бе завела Оуен в Уелс за уикенда, щеше да го остави още един ден с баба му и дядо му… преди двамата да си заминат за Щатите.

Не биваше сега да мисли за раздялата. Щеше да я види съвсем скоро и двамата щяха да имат на разположение цяла вечер.

 

 

Робин беше в кухнята, приготвяше си напитка, когато чу външната врата да се затваря, и забърза към хола. Глинис стоеше в коридора с голям куфар до краката си и широка топла усмивка.

— Любов, моя! — възкликна той. — Очаквах те по-късно.

— Взех по-ранния влак — отвърна тя и очите й блеснаха щастливо. — Просто нямах търпение да те видя.

— Така е. Аз съм неустоим. Знам си го — засмя се той.

— И толкова скромен — подхвърли шеговито тя, прегърна го и се притисна в него, изпълнена с такава радост, че й се струваше нереална.

Робин я целуна и я поведе към кухнята. Предложи й джин с тоник, двамата взеха чашите си и се върнаха в хола.

— Наздраве, любима.

— Наздраве — отвърна тя, отпи и седна на дивана.

— Разкажи ми за уикенда ви в Ронда. Оуен забавлява ли се?

Глинис се засмя и ясните й сини очи светнаха весело.

— Падна голяма игра с децата на братята ми. Както ти казах, Дикън има двама сина, а Емлин — момиченце. Цяла банда са, но си прекарват чудесно.

Робин се усмихна и погали ръката й.

— Радвам се, че си прекарва добре. А какво прави моето момиче?

— Нищо особено. Видях се с роднините, помогнах на мама да изчисти къщата, разходих се с нея из магазините и мислих за теб. През цялото време.

— Също като мен. Ти си винаги в мислите ми.

Тя кимна и нежно го погледна.

— Ходи ли в Йоркшир?

— Да, бях в Лийдс. Важно е да се срещам редовно с избирателите си.

Той остави чашата със скоча на масата, взе нейната и я постави до своята. Прегърна я и я целуна нетърпеливо. Тя му отвърна със същата страст. Робин я погали по косата и прошепна в ухото й:

— Да се качим горе. Толкова много те желая!

— И аз те желая, Робин — погледна го в очите тя, — но първо искам да поговорим.

Сериозният й тон го сепна.

— Това намирисва на лоши новини.

— Няма лоши новини, скъпи, само малко завръщане в реалността. — Взе ръката му в своята и започна тихо: — Ти знаеш колко много те обичам, нали? Повече от всеки друг на света, с изключение на Оуен. Винаги е било така и бракът ми с Ричард не промени нещата. Знаеш го, нали?

— Знам го, любима, и ти повтарям същото през тези няколко седмици. — Той изведнъж се натъжи. — Тогава… направих голяма грешка. Искам да те върна при себе си. Завинаги.

— Слушай ме внимателно, Робин. Обичам те и няма да ти позволя да съсипеш политическата си кариера заради мен.

— Разводът ми няма да я съсипе. Не забравяй, че вече сме петдесета година.

— Знам коя година сме и вероятно си прав. Но какво ще стане, ако избухне скандал? Ако наред с името на Валъри бъде въвлечено и моето? Сигурна съм, че тя ще се бори за теб и срещу теб, ако решиш да я напуснеш. Аз съм жена и познавам жените. Ние не се колебаем да се ровим дълбоко в мръсотията, ако целта си заслужава. А ти си мъж, за когото си заслужава една жена да се бори, защото за нея си не само съпруг, но и начин на живот.

— Как ти хрумна всичко това? — пламна той, изплашен за резултата от разговора. Беше твърдо решен да я задържи, независимо какво щеше да му коства това.

Глинис замълча за момент, после започна да му говори бавно, като на дете:

— Аз знам колко е важна за теб работата ти, Робин. И колко се радваш, че си в Парламента. Признай си, че една от причините да избереш Валъри беше именно тази: че подхожда повече за съпруга на политик от мен.

— Не го отричам — отвърна бързо Робин. — Но това не е цялата истина. Нека не забравяме, че и двамата бяхме стигнали до убеждението, че трябва да се разделим. И двамата бяхме луди и непредсказуеми не само в любовта. Бяхме две вироглави хлапета. Не можехме да мелим брашно заедно. Не го отричай, Глини.

— Не го отричам. Наистина бяхме истинско бедствие и щяхме да разбием живота си.

— Но сега помъдряхме. Сега сме зрели хора и съм сигурен, че нещата ще потръгнат.

Тя обаче продължи:

— Знам какви сме били, ние непрекъснато си го напомняме един на друг. Моля те, нека спрем да се караме за неща, станали преди седем години. Беше много отдавна и…

— Не мога без теб, Глини. Просто няма да издържа.

Лицето му се сгърчи от мъка и сините му очи потъмняха.

— И аз се чувствам по същия начин, и все пак няма да ти разреша заради мен да разрушиш всичко постигнато. Ти си млад, обещаващ депутат… избирателите те обичат. Хората тук обсъждат възможността един ден да станеш министър-председател. Предстоят ти толкова важни неща. Няма да ти позволя да загърбиш всичко това, Робин. Съвестта ми няма да го понесе.

— Глинис, моля те…

— Имам една идея — прекъсна го тя.

— Казвай.

Той я изслуша внимателно, после поклати глава:

— Не знам… Не знам. Ако е възможно… И все пак не е това, което искам, любима. Изобщо не е това.

— Нито пък аз. Това е компромисно положение. Но не можах да измисля нищо по-добро. Поне засега.

Той наведе глава и не отговори.

Тя стана и му подаде ръка.

— Ела, Робин. Искам да се любим. Нека да запечатаме нашата сделка с целувка.

 

 

Стори й се, че в тяхната любовна игра имаше повече страст от обикновено. Имаше нещо яростно. И тя разбра, че е така, защото заминава в края на седмицата.

Глини се притисна силно в него, ръцете й погалиха гърба му, пръстите й разрошиха тъмните му къдрици, спуснаха се надолу по врата и устните й произнесоха името му с преливащ от желание глас. Тя задвижи тялото си в неговия ритъм и го обгърна с крака, отметна глава назад. Потъна изцяло в удоволствието от ласките му и в момента, когато тялото му се затресе в конвулсии, тя също стигна до края.

Остана в прегръдките му, докато слънцето отдръпна огнените си пръсти от града и стаята потъна в мрак.

 

 

Много по-късно, когато, заситили страстта си, лежаха един до друг, Глинис отпусна глава на гърдите му. Той галеше косите й мълчаливо и двамата останаха дълго така, заслушани в собствените си мисли.

Тя си припомни проведения по-рано разговор между тях. Беше убедена в правотата си. Знаеше, че събирането им ще бъде бедствие и за двамата, и се радваше, че поне за момента е отложила решението му да напусне жена си.

Изведнъж сълзите й потекоха и намокриха гърдите му. Той се изправи разтревожен в леглото.

— Любима, какво става? — попита объркано.

— Нищо — промълви тя и му се усмихна през сълзи.

— Защо плачеш?

— Защото вече ми липсваш.

— Но раздялата ще бъде кратка.

Тя не отговори.

— Ти ще дойдеш пак, нали? — изведнъж се притесни той. — Обещай ми, Глинис!

— Обещавам — прошепна тя и се запита дали бог ще я накаже, ако наруши обещанието си.