Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (14)

13

Събота сутрин. Еван седеше зад бюрото си в „Хартс“ и оглеждаше скиците, които бе направила за Линет. Беше ги приготвила още през седмицата, защото държеше тя да погледне предложенията за промените в Лийдс, преди да започнат разрушителните работи. Беше доволна от себе си и се надяваше да я впечатли. Подобренията бяха значителни и не изискваха големи разходи.

Беше поласкана от предложението на Линет да поеме обновяването на три отдела в магазина на два отделни етажа. Това бе не само жест на доверие във възможностите й, но и истинско предизвикателство към професионалните й умения. Скиците й бяха в доста суров вид, но щяха да помогнат на специалиста да се ориентира и да придаде по-завършен вид на чертежа си. По-важното беше, че бяха точни в детайлите и в размерите.

Тя остави скиците на бюрото и се обърна към компютъра. Провери пощата си, направи няколко бележки за Лийдс, после се облегна назад и отпи от кафето си. Замисли се за вечерята с родителите си.

Започнала доста вяло, дори тъжно, тя бе завършила наистина успешно. В началото баща й беше резервиран и мрачен. Майка й се постара да разведри обстановката, но той сякаш търсеше повод да развали всичко.

Беше нервен и вероятно си въобразяваше, дори се плашеше от мисълта, че за тези осем месеца в Лондон Еван се е променила и се е отдалечила от семейството си. В определени отношения тя наистина се беше променила, съзнаваше го много добре, но промяната не беше драстична. И не бе свързана с отношението й към тях. Струваше й се, че ако успее да го убеди в това, той щеше да се успокои.

Еван беше много близка с баща си още от дете. Обичаше го силно, направо го обожаваше. Той беше винаги до нея, нейният верен съюзник. Баба й все се шегуваше по този повод. „Всичко правите заедно, като приятели сте“ — казваше тя.

Но предишната вечер тя осъзна, че нещата са се променили. Въртя се в леглото цяла нощ, измъчвана от един въпрос: кой е Оуен Хюс? За пръв път в живота си я излъга, тя беше сигурна в това, и неочаквано вече не беше нейният баща, на когото вярваше безрезервно.

Сутринта тя най-после реши, че това не е от толкова голямо значение и че все още го обича. Човек обича, независимо от грешките на другия. Никой не е съвършен. Да, наистина я бе излъгал, но не с цел да я нарани. И сигурно имаше основателна причина за това.

Всъщност Еван нямаше да разбере, че я лъже, ако не беше погледнала към майка си точно в този момент. Погледът на Мариета изразяваше едно — презрение. Или отвращение? Каквото и да означаваше, никой не каза, че баща й е лъжец.

На вратата се почука и Линет подаде глава. Изглеждаше разтревожена. Еван скочи от стола и инстинктивно настръхна от притеснение.

— Имаш ли минутка, Еван? — попита Линет.

— Разбира се. Какво става? Изглеждаш разстроена.

— Объркана е точната дума.

Тя седна на стола до Еван и въздъхна тежко:

— Току-що разговарях с Теса и все още не мога да дойда на себе си.

— За какво?

— Помоли ме да се грижа за Адел. Искала да отиде в Париж с Лорн — сподели Линет.

Еван се изненада, но бързо размисли и възкликна:

— Защо да не те помоли, Линет? Ти си нейна сестра. Тя ти вярва и знае, че ще се справиш. Все още е много притеснена за Адел. Тревожи се за състоянието й след отвличането.

— Знам, но не е ли странно, че не помоли баба Дейзи? Двете са много близки и Дейзи би се справила много по-добре със задачата от мен.

— Явно смята, че детето ще се чувства по-добре с теб.

Линет изду устни и изпусна бавно въздуха.

— Божичко, това е огромна отговорност, Ев! Да се грижиш за чуждо дете, особено ако това е Адел, и то след случилото се. Добре поне, че Елвира ще бъде с нас и Теса ще отсъства само за уикенда. Ще бъдем в Пенистоун Роял. Тя настоява да останем там.

Линет замълча за секунда, усмихна й се подкупващо и попита мило:

— Питах се дали имаш нещо против, ако те поканя да прекараш уикенда с нас в Йоркшир? Ще е по-забавно, ако ти и момчетата останете с нас. Защото мисля да поканя също Джулс и Гидиън. Моля те, кажи „да“!

— Да — засмя се Еван. — Ще се радвам да съм с теб и Адел в Пенистоун Роял. Това е едно от любимите ми места за почивка. Предполагам, че Джулиан и Гидиън ще бъдат на седмото небе.

— Много, много ти благодаря! Нямаш представа какво облекчение за мен ще бъде присъствието ти там. Знаеш ли, преди да приема, предложих на Теса да вземе със себе си Елви и Адел, но тя категорично отказа. Не я виня за това. Съгласна съм, че за Адел е по-добре да си остане при семейството, докато този ужасен развод приключи. Напълно оправдавам страха на Теса от Марк Лонгдън. И аз бих се страхувала от такъв човек.

— Аз също изпитвам ужас от него и от прословутия му клиент Джонатан Ейнзли. Той е доста неприятен тип. И лош син.

— Джак Фиг има грижата за него — увери я Линет. — Не го изпуска от поглед. Има си цяла мрежа от агенти в Хонконг. До часове ще разберем точното му местонахождение. Между другото, Теса стана пръв поклонник на Джак. И тя взе да говори само за охранителни системи и сигурност.

— Казваш го, сякаш е някаква забавна игра — засмя се Еван, — но аз също мисля, че сигурността е важна, а Джак е страхотен приятел.

— Така е. Истина е също, че превърна Пенистоун Роял в най-охраняваната къща на Британските острови. Не вярваш ли? Да се обзаложим?

— Да не съм луда? Аз също мисля така.

— И все пак съм силно озадачена — сви устни Линет и отиде до прозореца. Продължи да говори, както си беше с гръб към нея: — Още не мога да повярвам, че от всички Теса избра точно мен да гледам Адел. Искам да кажа… тя винаги е била толкова… ревнива, наричаше се дофината, настояваше мама да остави на нея контрола над бизнеса. А мама дори не е споменавала, че иска да се оттегли. И защо, за бога, да се оттегля, когато си е още млада и силна? Аз не искам да се оттегля. Добре де, ясно е, че някога нещата ще се променят, но…

— Може би Теса се е променила — плахо изрече Еван.

Линет се обърна рязко към нея. Зеленото в очите й проблесна.

— И аз мисля така, Ев. Отвличането на Адел промени нещо в нея. И съм сигурна, че в момента за нея единственото важно нещо е дъщеря й.

— Не бих се учудила, ако реши да се оттегли от бизнеса.

— Не съм много сигурна в това. Виждаш ли, Теса е прекалено амбициозна. Тя мечтае да управлява еднолично магазините и смята, че това е нейно рождено право. И иска да го прави по свой начин, не по начина на мама, нищо, че той доказва своята ефективност вече трийсет години. — Тя се засмя леко и се загледа през прозореца. — Ако поеме управлението, си мисля, че ще ме накара да се пенсионирам без време.

— Разбирам те, скъпа, но ми се струва глупаво да обсъждаме този въпрос, когато майка ти все още стои начело, а докато тя командва парада, нищо няма да се промени.

— Така е.

— Защо Теса ще заминава с Лорн — попита Еван, неспособна да сдържи любопитството си.

— Той ще снима филм там. Започва следващата седмица. Целият екип заминава, дори и статистите. Ще бъдат в Париж шест седмици, после ще се върнат и ще довършат филма в студио „Шепъртън“. Лорн я кани за първия уикенд. Смята, че промяната ще й се отрази добре.

— Наистина е много мил — отбеляза Еван. Погледът й попадна на оставените на бюрото скици и тя реши, че моментът е подходящ да й ги представи. — Преди да влезеш, оглеждах за пореден път скиците за Лийдс и мислех да ти ги донеса в кабинета. Това са моите идеи, Линет. Заповядай.

Линет ги взе и ги прегледа набързо, после се върна в началото и изучи задълбочено всяка една от шестте скици. Когато свърши, вдигна погледа си към Еван и я изгледа с интерес.

— Колко си ми умна само! Да събереш всички отдели за облекло на един етаж и да ги разположиш така, че да преминават един в друг.

— А в ъглите и нишите ще направим малки бутици за аксесоари — посочи Еван. — Така ще затворим кръга. Вече няма да е нужно клиентът да обикаля из етажите, за да си купи шапката и чантата към съответната дреха. Всичко ще бъде на едно място.

— Чудесно е, Еван. Свършила си наистина отлична работа.

— Благодаря — изчерви се от удоволствие тя. — Но истината е, че съм заела идеята от проекта на майка ти за петия етаж. Тя разположи бутици за бельо, спални комплекти, дрехи за дома и официални дрехи един до друг и това ми се стори много удобно.

— Да, сега виждам, че има нещо общо. Но тя е заложила на отделните бутици. Според мен отвореният план ще функционира по-добре. Искаш ли да отидем до петия етаж и да хвърлим едно око?

Едно от любимите неща в работата на Еван беше самият магазин. Обичаше да идва тук рано сутрин и да обхожда етажите, преди магазинът да отвори вратите си за клиенти. За нея беше истинско удоволствие да застане в средата на етажа съвсем сама и да усети енергията на самото място. Да се зареди с нея.

Линет споделяше тази любов към магазина. Докато се изкачваха към етажа за бельо, Еван й призна:

— Обичам целия магазин и всичките етажи, но любимият ми отдел е козметиката. А при теб как е?

— И аз обичам козметиката, но съм луда по кулинарния. Знаеш ли, когато прабаба, нашата прабаба де, започнала бизнеса си в едно малко магазинче в Армли, в покрайнините на Лийдс, включила като стока и своите рецепти. Мама ми е казвала, че Ема обожавала кулинарния етаж и предполагам, че съм наследила тази страст от нея. Искаш ли да хвърлим едно око? Обожавам гледката на сочното месо и рибата, морските дарове, пилетата и пуйките, да не говорим за шунката и различните филета. Ами плодовете? Ами сладкарския щанд? Мисля, че това е най-добре зареденият кулинарен магазин в целия свят.

— Кой не обича този етаж, Лини? Тук е фантастично. Направо ми иде да си открадна едно кексче. Толкова са съблазнителни! Виждам често Теса да пазарува оттук. Тя разбира от храна и е чудесна готвачка. Гидиън казва, че си е сбъркала професията. Че в нейно лице светът е загубил един велик готвач.

— Бас държа, че е добавил: точно като Пола. Мама смята, че е нейно задължение да храни всички гладуващи в света.

— Знам това. Тя наистина вярва в мисията си.

— А Гидиън обожава мама.

— Всички я обожават. Но да се върнем на скиците ми. Наистина, ползвах нейната идея за моя модел, но вместо бутиците отворих пространството. — Тя се огледа и посочи с ръка. — Горе-долу по същия начин, но без стени, входове и изходи. Клиентът може да обхване всичко с един поглед. Е, хайде с два. Я, мама!

— Къде е? — огледа се Линет. — Не виждам жена, която би могла да е твоя майка, Еван.

— Ей там, онази, русата.

— Русата? И това е майка ти? Боже, не мога да повярвам! Прилича ми по-скоро на твоя сестра.

— Но доста по-възрастна — засмя се Еван. Хвана ръката й и забърза сред клиентите. — Здрасти, мамо! Радвам се да те видя в „Хартс“.

Мариета съзря дъщеря си и лицето й светна.

— Здравей, скъпа! Мислех да ти звънна, когато приключа с пазаруването, но колко хубаво стана, че те срещнах сега!

— Мамо, запознай се с Линет О’Нийл. Линет, това е майка ми.

Двете жени се усмихнаха една на друга и се ръкуваха. Мариета каза любезно:

— Скъпа, много сте млада за шеф.

Линет се засмя:

— Наистина съм много млада за шеф, затова не съм. Майка ми, Пола Нийл, е управител на магазина.

— Знам това. Имах предвид шеф на Еван. Тя винаги ми го повтаря: Линет е моята шефка.

— Искаш ли да позная защо ровиш из тези нощници, мамо? Търсиш нещо за Ангард. Нали скоро ще бъде булка?

Мариета се усмихна мило, но поклати глава:

— Не позна. Търся нещо за себе си.

Отговорът шокира Еван, но тя успя да скрие изненадата.

— Има какво да си избереш тук, уверявам те. Линет се е погрижила да задоволи всеки вкус. — Кимна към братовчедка си. — Лини, мислиш ли, че ще открием нещо подходящо за мама?

— Елате да отидем в другия край на етажа, госпожо Хюс. Имам предвид нещо точно за вас — усмихна се Линет, хвана Мариета под ръка и я поведе из магазина. Поласкана от вниманието, Мариета настоя:

— Моля ви, наричайте ме Мариета.

Еван ги последва. Днес майка й беше облечена в бледосиня пола, блуза в същия цвят и сини сандали с висок ток. Не можа да не се възхити на стройните й крака. Странно, преди никога не се бе заглеждала във фигурата й. И как да се загледа? Тя ходеше вечно с пеньоари или широки панталони.

И отново възникнаха безброй въпроси. Какво бе променило толкова рязко поведението на майка й? Трябваше да разбере на всяка цена. И то възможно най-скоро.

Теса седна зад бюрото и се замисли за предстоящото си пътуване до Париж. Изведнъж започна да се колебае. Дали не направи грешка, като се съгласи да придружи своя брат-близнак дотам? Той си имаше работа, но тя? Какво щеше да прави в Париж?

Мисълта да остави Адел сама с Елвира я плашеше, въпреки че сега благодарение на Джак Пенистоун Роял се бе превърнало в най-безопасното място на света. Вчера тя сподели притесненията си с Лорн. Той й предложи да се обади на Линет и да я помоли да остане тук с дъщеря й.

— Никога няма да ти откаже, Тес — увери я и й напомни колко много обича сестра й момиченцето.

И така, днес тя говори с нея и се изненада, когато доведената й сестра се съгласи без колебание. Доведена сестра. Винаги бе възприемала Линет именно така, като доведена сестра. Шейн също си остана за нея втори баща, въпреки че винаги се бе отнасял с нея като със собствена дъщеря и тя знаеше колко много я обича. Но те бяха О’Нийл, а тя — Феърли. Теса никога не го забравяше и не позволяваше и на другите да го забравят. Но когато Марк открадна Адел, Линет бе постъпила като истинска сестра. Бе поела отговорността и благодарение на нея всичко бе приключило благополучно с минимум поражения за тях…

Телефонът прекъсна мислите й и тя веднага вдигна слушалката:

— Ало?

— Ти ли си, Теса? — попита женски глас.

— Да, аз съм. С кого разговарям?

— С леля ти Едуина, графиня Дънвейл — произнесе тържествено и бавно старата дама, като британски генерал, готов да поведе армията си в атака. — Да не си ме забравила, Теса Феърли? Подозирам, че е точно така. Не съм те чувала от цяла вечност.

— Не съм те забравила, лельо Едуина. Всъщност онзи ден говорихме за теб с Индия и…

— Как е любимата ми внучка Индия? Напоследък не ми се обажда. Не идва. Така е, прекалено сте млади, за да намерите време за старата си леля.

— Не говори така, Едуина — възрази Теса, но трябваше да признае, че напоследък бе пренебрегнала своята пралеля. Зачуди се каква е причината за това телефонно обаждане. Едуина никога не се обаждаше просто да си побъбри. Изведнъж се сети за случката с Дъсти Роудс. Дали не бе подочула нещо? Но как? Лесно, разбира се. Тя живееше близо до Харогейт, зад Нейзбъро. Новините там се разнасяха бързо, особено пък лошите. Освен това чичо Робин също живееше наблизо, а той поддържаше постоянна връзка с Еван. Тя несъмнено бе споделила за нещастието с него.

Теса прочисти гърлото си и каза:

— С Индия планираме да организираме вечеря в твоя чест, лельо, и не съм ти се обадила досега само защото…

— Адел беше отвлечена — прекъсна я Едуина. — Радвам се, че Линет успя да надхитри онзи твой ужасен съпруг. И, разбира се, най-много се радвам, че Адел вече е в безопасност. Та какво казваш за вечерята? Как ви хрумна да дадете вечеря в чест на една старица? И кой ще присъства на нея? Отговори ми, Теса Феърли!

— Синът ти и снаха ти ще присъстват задължително…

— Ха, глупости! Мислиш, че ще изминат целия път от Ирландия заради една глупава вечеря? Забрави! Антъни не се отделя на повече от километър от своите кучета.

— Ще дойдат, лельо. Ще дойдат също и внуците ти. Мама и Шейн, и аз, разбира се. А какво ще кажеш за брат си и сестра си? За Робин и Елизабет? Да не забравяме и Емили, и Уинстън. Цялата фамилия ще дойде, сигурна съм.

— А дали Индия ще доведе новия си приятел? Ти как мислиш? Онзи известен художник?

— Трябва да попиташ нея — измърмори Теса, изплашена, че леля й ще започне да я разпитва за Ръсел Роудс.

— Теса, слушай ме сега! Искам да ви видя двете с Индия. Възможно най-скоро.

— Да не би да се е случило нещо лошо, лельо Едуина?

— Не, засега не, но аз съм на деветдесет и пет. Все още съм в отлична форма, готова съм да нахокам всеки и да се справя с всичко, но все пак… И така, кога да ви очаквам? Кога ще имате възможност да дойдете в Йоркшир?

— Следващата седмица и двете трябва да сме тук. Работим по обновяването на магазините в Лийдс и Харогейт — обясни младата жена с нарастваща тревога.

— Тогава ще се видим скоро. Ще се срещнем на вечеря в Нидързли Хаус. Моля те, бъди така добра да информираш Индия, че съм я търсила. Искам да говоря с нея. Аз също ще й се обадя. И ми телефонирай утре, за да ме предупредиш в кой ден ще дойдете.

— Добре, лельо. Ами нашата вечеря…

— Ще го обсъдим, като дойдете — отсече Едуина.

— Ще се опитам да намеря Индия. Сигурно е някъде из магазина.

— Когато я откриеш, моля те, дай й телефонния ми номер. Да ми се обади. Благодаря, Теса! Дочуване.

— Дочуване, лельо Едуина. Непременно ще предам на Индия да ти се обади.

Теса затвори, седна и се зачуди за какво беше всичко това. Нямаше начин да е друго, сигурно е научила за случката с Дъсти. Но откъде? Сигурно й бе казал Робин. Те бяха близки.

„Боже, Едуина наистина е най-старата в рода“ — неочаквано осъзна младата жена. Тя беше първото дете на Ема Харт. Ема я бе родила на шестнайсет. Без съпруг. Единствената дъщеря на Едуин Феърли. И беше Феърли до мозъка на костите си, въпреки че беше незаконородена. Леля на баща й Джим Феърли, внук на Едуин. „Боже, колко сложни са връзките в това семейство“ — помисли си тя.

Отвори бележника си, за да потърси свободна вечер за вечерята в Нидързли и погледът й се спря на четвъртък, трийсети август 2001 година. Денят, когато трябваше да отлети за Париж с Лорн. Майка й се връщаше в Лондон на пети септември.

Значи, може да вечеря с Едуина в понеделник или вторник, реши тя. В сряда трябваше да се върне в Лондон, за да приготви багажа си.

Затвори бележника, грабна мобилния телефон, пъхна го в джоба на сакото си и тръгна из магазина да търси братовчедка си Индия.