Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (13)

12

— Двата буревестника през последната седмица доказаха, че неслучайно съм ги кръстил така — каза Гидиън и погледна закачливо Линет и Индия, любимите си братовчедки.

— Буревестници? Това пък откъде го измисли? — намръщи се Линет и вдигна въпросително вежди към Индия.

— Не гледай мен — дръпна се тя. — Нямам представа какво означава това. Случайно знам, че буревестникът е красива морска птица и често придружава корабите по техния път. Мисля, че излиза на брега само за да снесе яйцата си. Любимото й място са малките острови на запад оттук.

Джулиан Калински се засмя високо и поклати глава:

— Каква къса памет имате и двете! Лини, забрави ли какво ни разказа веднъж майка ти? Легендата за буревестника… че името идвало от Свети Петър. Помниш ли? Когато птицата се храни, тя кръжи над морето и изглежда така, сякаш краката й стъпват по вълните. Така се създава впечатление, че ходи по тях, както е правил Свети Петър от библейския разказ.

— Чакай, Джул, мисля, че си спомням — потърка чело Линет. — Наистина съм чувала тази история от нея. Тогава бяхме много малки, оставиха ни за лятото в Скарбъро, в Херънс Нест, и там имаше много буревестници. Спомням си смътно… Гидиън казваше, че момичетата на Харт били като буревестниците. Но това беше много отдавна.

— Така е, сега вече сте много стари — засмя се Джулиан.

— Не сме стари. Нали знаете коя е старицата? Теса, разбира се. Лорн я наричаше така, помните ли? — обади се Индия.

Гидиън отбеляза с усмивка:

— Теса също е буревестник. Но аз ви правя комплимент, като ви наричам така. Още от малък си мисля, че сте най-красивите момичета и можете да ходите по вълните. И все още го вярвам.

— Благодаря ти, Гид — отвърна на усмивката му Индия. Той беше любимият й братовчед. Беше готов да й се притече на помощ винаги, когато имаше нужда. — Много мил начин да ни охарактеризираш. Отсега нататък ще се наричаме буревестници помежду си и ще напомняме на света, че наистина можем да ходим по вълните.

— Ами то си е така. Вижте само колко добре се справи Теса с притесненията си около Адел. А ти, Линет, беше направо чудесна. Особено с идеята си да извикаш Джак Фиг на помощ. Индия пък се справи направо блестящо със спасяването на Дъсти.

Гидиън им се усмихна, седна на стола си и отпи от виното.

Четиримата добри приятели от най-ранно детство седяха в библиотеката и се наслаждаваха на залеза преди вечерята. Тази вечеря в края на седмицата се бе превърнала в своеобразен ритуал, макар че не всички имаха възможност да присъстват редовно заради неотложна работа или отсъствие от града. Обичаха да са заедно, защото държаха на приятелството си.

Линет започна да си вее с ръка и се оплака:

— Тук е адски горещо. Джулс, сигурен ли си, че климатикът работи?

— Знам, че работи, но пак ще го проверя — измърмори Джулиан и отиде към прозореца.

— Работи, скъпа — обърна тъмносиния си, изпълнен с любов поглед към нея. — Като стана дума за Херънс Нест, си помислих, че ще е върхът, ако сега се намирахме на плажа в Скарбъро. Давам всичко да прекарам един уикенд там, да се оставя на морския вятър и на шума на вълните.

Индия, която се бе загледала през прозореца и изглеждаше малко умислена, изведнъж се оживи:

— Херънс Нест? О, това е прекрасна идея за Дъсти. Идеално място за възстановяване. Как мислите, дали някой ще има нещо против да го заведа там за няколко дни?

— Би било чудесно, но как ще се справиш сама, скъпа? Там сега няма никого, само госпожа Ходжис прескача от време на време да наглежда къщата. Няма кой да ти помага.

— Аз съм буревестник, забрави ли? — отвърна предизвикателно тя. — Мога да ходя по вълните. Бъди сигурна, че ще се справя и с къщата, и с един вече почти здрав мъж. Или не вярваш?

Линет се засмя. Духовитите коментари на Индия винаги я забавляваха.

— Между другото, как е Дъсти? — запита Гидиън.

Индия въздъхна, прехапа устни и лицето й помръкна.

— Нещата са по-зле, отколкото очаквах, но постепенно се подобрява. Да си призная, раната е много по-сериозна от първоначалните предположения на лекарите. Оказа се, че брахиалната артерия е почти прекъсната. Тя се намира до пекторалния мускул… до рамото, де. По време на операцията нещата бяха на косъм. Дъсти загуби много кръв. За малко да си отиде…

— Но благодарение на теб ще живее — намеси се бързо Линет, за да предотврати сълзите на братовчедка си. — Ако не беше реагирала веднага, щеше да си отиде.

Джулиан се наведе към Индия и попита тихо:

— Има ли някакво развитие по случая? Някакви нови идеи?

Тя поклати глава.

— Никакви. Но си мисля, че той трябва да е познавал тази жена отпреди. Едва ли непозната ще се ориентира толкова лесно в студиото, ще нахлуе като хала, ще се разяри до такава степен от присъствието ми и ще иска да съсипе портрета ми. Глупаво е да си мисля, че всичко е било случайност и Дъсти не я познава, не мислите ли?

— Така е — съгласи се Гидиън.

Той вече знаеше много неща за Ръсел Роудс. Бе натоварил двама от най-добрите си разследващи репортери да поровят около него. Нямаше намерение да сподели с Индия наученото, не искаше той да е вестоносецът. Но за да предпази и нея, и семейството, трябваше да събере всяка възможна информация.

— Права си — продължи той. — Дъсти със сигурност я е познавал. Не искам да те лъжа, Индия. Възложих на моите репортери да разучат нещата, но не за да публикувам разкритията си. Да се надяваме, че и другите всекидневници ще постъпят по същия начин.

Индия се изправи и го изгледа отчаяно:

— Коя е тя, Гид? Не крий от мен! Кажи ми какво откри?

— Не толкова, колкото ни се иска да знаем. Била му е любовница. Бивш модел, после станала актриса. Според моите сведения има проблем с наркотиците и в момента е на лечение в някаква скъпа клиника.

— Разбирам — прошепна Индия, пребледняла като платно.

Гидиън побърза да добави:

— Доколкото разбрах, връзката им не е била продължителна. Но тя… като че ли е била обсебена от него.

— Как се казва? — попита тя.

— Не ти трябва да знаеш… Ох, добре! Не мога да те гледам така. Името й е Мелинда Колдуел.

— Сега разбирам защо Дъсти не ми е споменавал за нея.

— Разбираемо е, като се имат предвид скорошните събития — намеси се Джулиан. — Ако го е притеснявала, той не е искал да те тревожи. Освен това мъжете не обичат да говорят за бившите си гаджета пред настоящите.

— Джулиан е прав. Няма причина Дъсти да ти разказва за миналите си завоевания — потвърди Гидиън.

— Предполагам, че е така — отвърна Индия и прибра един немирен кичур зад ухото си.

— Обсъждахте ли случилото се с Дъсти? — попита Джулиан. — Предполагам, че вече може да разговаря?

— Всъщност състоянието му все още не му позволява продължителни контакти. Лекарите се безпокоят за него — обясни тя. — Не исках да го притеснявам в болницата. Реших да изчакам, докато се върне у дома.

— Кога според теб ще го изпишат?

— Следващата седмица. В понеделник или във вторник. Затова се замислих за Херънс Нест. Ако жегата тук продължи, за него ще е по-добре да го заведа на морския бряг. Но, от друга страна, може би е по-разумно да остане в Уилоу Хол, където има кой да се грижи за него и е само на десет минути от болницата. Ако, не дай си боже, се наложи пак да го караме.

— Аз също мисля, че Уилоу Хол е по-подходящото място — обади се Линет. — Херънс Нест се нуждае от сериозно почистване. Никой от нас не е стъпвал там от години.

— Може би е време да отидем — откликна веднага Гидиън и очите му светнаха при мисълта за прекрасната възможност. — Бих искал да заведа Еван там за уикенда. Всъщност защо да не отидем всички? Като едно време.

— Добра идея. Съжалявам, че Еван не е с нас тази вечер — каза Линет и стана от мястото си. — Но предполагам, че е завела родителите си на вечеря. Не са се виждали от осем месеца, нормално е да искат да бъдат насаме.

— А ние къде ще отидем? — попита Индия.

— Запазих маса в „Айви“ — отвърна Гидиън. — Знам колко много обичаш да ходиш там.

— Благодаря ти, Гид. Много си мил — усмихна му се тя и също стана от стола си. — Прекрасно е, че тази вечер сме заедно. Последните дни бяха ужасни за мен. Всичките тези тревоги за Дъсти… Като си спомня онази събота и ме побиват тръпки.

— Напълно те разбирам — това е най-странната история, която съм чувала напоследък — поклати глава Линет. — Трудно е човек да повярва.

— Беше като на филм — замисли се Индия. — Просто е невероятно, че се случват такива неща.

— Така е, но ви призовавам да забравим тази случка поне през следващите няколко часа. — Гидиън хвана ръката на братовчедка си и тръгна към вратата. — Добре поне, че полицията вече си изясни нещата и те остави на мира.

 

 

И тримата се поуспокоиха, когато влязоха в таксито, прекосиха парка и продължиха надолу към „Рулс“. Преди да тръгнат към ресторанта, Еван бе загубила желание да вечеря с родителите си. Очакваше баща й да се сърди цяла вечер и да се заяжда с майка й. И той наистина напусна апартамента като буреносен облак, но в таксито се разведри и дори побъбри с тях.

Настроението им значително се повиши, когато влязоха в ресторанта и оберкелнерът ги посрещна като стари познати. За Еван „Рулс“ си оставаше едно от най-любимите места в Лондон. Тук всички я познаваха и тя се чувстваше като у дома си. И днес я поздравиха сърдечно и ги настаниха на една от най-хубавите маси.

Тя поръча бутилка „Поли Фише“ и всички изпиха по чаша бяло вино, докато изучаваха менюто. След дълго въздишане по някогашната кухня, на която и тримата се бяха наслаждавали тук, те единодушно избраха за предястие салата от раци, риба солена скара с гарнитура от зеленчуци.

Докато чакаха вечерята, заговориха за миналото, за ресторанта, за Глинис и Ричард. Оуен и Мариета я помолиха да им разкаже за работата си и тя ги разсмя с подробности и случки от ежедневието си. Личеше си колко много обича работата си.

Тъкмо привършваха с раците, когато Еван неочаквано попита:

— Татко, спомняш ли си дали Глини е познавала Ема Харт, докато е била в Лондон? По време на войната?

— Да. Познавали са се.

— Не знаеш ли подробности? Например, че двете са били приятелки?

— Да, чувал съм. Защо? — погледна я озадачено Оуен.

— Защото се оказа, че красивата Глинис Дженкинс, както я наричат тук, момичето от долината Ронда в Уелс, е работила за „Хартс“. Баба е била лична секретарка на Ема и близка нейна приятелка.

— Наистина ли? — учуди се баща й. — Не съм го знаел.

— Истина е — увери го Еван. — Майка ти е била много близка с цялото семейство.

Баща й нищо не каза. Тя потърси подкрепа от майка си и се сепна от странното изражение на лицето й. В насочените й към Оуен очи прочете дълбоко презрение. Инстинктът й подсказа истината — баща й бе излъгал за миналото на Глини и майка й бе разбрала това.

Тя се прокашля и неочаквано промени темата:

— Искам един ден да дойдете до магазина и тримата да обядваме там. Ще ви разведа навсякъде.

— Чудесна идея, скъпа. Нямам търпение за подобно приключение.

— Нека да го плануваме за вторник, защото в сряда трябва да отида до Лийдс. В момента обновяваме интериора на магазините и с Индия отговаряме за този в Лийдс.

— Коя е Индия? — попита Мариета.

— Другата помощничка на Линет и нейна братовчедка. Пълното й име е лейди Индия Стандиш и е чудесно момиче.

— Много се радвам, че вече имаш приятелки тук — каза тихо Мариета и се усмихна мило на дъщеря си. Поколеба се за миг, после отбеляза: — Името й е доста необичайно. Индия. Никога не съм чувала някой да се нарича така.

— Името е било популярно по времето на кралица Виктория — намеси се Оуен и отне възможността на Еван да обясни. — Било е доста разпространено заради влизането на англичаните в Индия и влиянието на колонията върху английското общество. По това време англичаните са се влюбвали във всичко индийско. В колонията е имало много военни части. Явно някой от потомците на служил в Индия офицер е решил да нарече детето си на тази страна. Навремето, когато кралица Виктория е била императрица и на Индия, името е било на мода и ето че се среща и до днес.

— Олеле, татко! Нямах представа, че познаваш толкова добре английската история! — засмя се Еван, доволна, че са избягали от темата за Ема Харт и баба й. Щом баща й не иска да си признае, че знае за работата на майка си в магазините „Хартс“, то със сигурност не би искал да чуе, че любимият син на Ема, Робин Ейнзли, е негов баща.

Разговорът продължи с по-безопасни теми. Поговориха за сестрите й Илейн и Ангард. Мариета разказа с гордост за успехите на осиновените си дъщери. Те се справяли отлично в работата си и с личния си живот. И двете имали нови приятели и тя се надяваше, че Ангард ще се омъжи скоро.

Еван само кимаше и се усмихваше, тъй като се страхуваше да не насочи разговора към собствения си любовен живот. Стори й се, че и майка й беше на същото мнение, защото неусетно прехвърли темата към планираните от тях посещения по време на престоя им в Лондон. Баща й взе думата и разказа надълго и нашироко за намерението си да посети Париж, за да търси някакви антики, и свърши с покана Еван да замине с тях.

— Не мога да отсъствам сега от работа, татко — отвърна тя и му обясни, че ремонтът на магазина в Лийдс зависи от нея, няма как да зареже нещата там. Той се съгласи, прие извиненията й и докато избираха десерта, настроението му се повиши.

„Май се успокои“ — помисли си тя, докато го наблюдаваше с крайчеца на окото си. Изведнъж забеляза колко красив е той със сивия си ленен костюм, светлосиня риза и тъмносиня вратовръзка. Все едно че гледаше Робин. Робин на годините на баща й… петдесет и седем. Той определено носеше в себе си финеса и елегантната фигура на дядо й. Колко много й се искаше да му каже… но не смееше. Поне не сега. А може би никога нямаше да се престраши да го направи.

 

 

— Индия този път май загази — измърмори Джулиан.

Линет повдигна глава от рамото на годеника си, после отново се сгуши в прегръдките му.

— Не мисля, че е в опасност — отсече след кратък размисъл. — Но при всички случаи няма как да й помогнем. Тя може да се грижи за себе си.

— Така е и въпреки това се тревожа за нея, скъпа. Ръсел Роудс има скандална репутация.

Линет се надигна отново и потърси погледа му.

— Не искам да се тревожиш, чуваш ли? — смъмри го. Още от дете Джулиан непрекъснато се тревожеше за някого. — Индия наскоро ми каза, че историите за него са само вестникарска шумотевица, поддържана от него за реклама. Знаеш, че хората се интересуват от скандалните подробности от живота на знаменитостите. Но в случая било много шум за нищо. Поне според нея. Той почти не пие. Може да изкара цяла вечер на една малка „Столичная“.

— Гидиън подозира, че е забъркан сериозно в някакви женски истерии. А той има усет за тези работи.

— Но Индия твърди, че около него няма други жени. За тези няколко месеца, откакто са заедно, не се е появявала нито една. Той й е споделил, че преди да я срещне, е бил сам. — Джулиан не реагира и тя продължи: — Слушай, за да рисуваш с такава прецизност, ръцете ти трябва да са здрави и стабилни. Ако пиеше, щяха да му треперят, нали? А не можеш да отречеш, че картините му са страхотни.

— Наистина са великолепни. Но аз говорех за жени, не за пиене.

— Знам, но Гидиън няма подобна информация. Научил е единствено за тази Мелинда Колдуел — напомни му тя.

— Вероятно не иска да споменава други жени пред Индия.

— Пред теб споменавал ли е нещо?

— Не — поклати глава той. — Единственото, което каза, докато вие с Индия бяхте до тоалетната, беше, че вероятно полицията в Харогейт ще прикрие случая.

— А! — изненадано го погледна тя. — И защо ще го правят?

— Синдромът „да помогнем на нашето момче“, предполагам. Така поне го нарича Гидиън. От казаното разбрах, че полицията ще забрави за случая. Все едно, че никога не се е случвало. Освен това Гид е сигурен, че Дъсти няма да повдигне обвинение срещу извършителката.

— Индия твърди, че е било инцидент. Предполагам, че е права. Обаче не ти ли се струва, че Индия е в опасност заради тази Мелинда Колдуел? Очевидно е, че тя е обсебена от Дъсти. Откъде да сме сигурни, че няма да продължи да го тормози и няма да превърне живота му в ад, съответно и живота на Индия? А има и още нещо — колко сериозна е връзката им?

— Според Индия нещата между тях са много сериозни. Тя е готова да се обвърже с него, но доколкото знам, той не е много ентусиазиран от мисълта за брак.

— Що за мъж може да откаже на такава прекрасна жена като Индия? — смая се Джулиан.

— Мъж като Дъсти Роудс, бедното момче от покрайнините на Лийдс.

— Но защо? — погледна я объркано той.

— Защо ли? — повтори Линет и неволно се усмихна на глупавия въпрос. — Заради произхода й. Той не обича семейството ни. Нито нас, нито родителите й, с които все още не се познава. Мрази ни, защото сме богати и твърде… „излъскани“ за него, да не говорим за баща й, Антъни, с неговата благородническа титла. Това е завистта на сноба предполагам. Ето ти един пример, ако щеш вярвай, но той не нарича иконома си „иконом“, а „управител на дома“.

— Вярвам ти напълно. Срещал съм подобни типове. Но предполагам, че нещата ще се променят, когато се опознаем. Ние не сме чак такива чудовища.

— За мен ти, Джулиан Калински, си най-добрият човек на света и мой бъдещ съпруг, светлината на живота ми. Значи, спираме се на датата първи декември, нали? Тази седмица трябва да поръчам поканите.

— Чудесно — кимна той и се усмихна. Докосна нежно с пръст лицето й и каза: — Дядо ще бъде доволен.

Той самият също беше доволен. Мечтаеше за тази сватба от дванайсетгодишен.

— И аз съм доволна — наклони глава към рамото му тя. — Последните десетина дни бяха истински кошмар за семейството. Като се замисля какви работи ни се случват, започвам да се страхувам, че над нас тегне някакво проклятие.

— Пълни глупости — завъртя глава Джулиан. — Харт са голяма фамилия и е естествено да й се случват повече неща, отколкото в някое малко семейство… просто понякога е тежко… но Харт не са прокълнати. Нито О’Нийл и Калински. Просто понякога в живота на човек се случват неприятни неща, трагедии…

— Но в някои фамилии повече, отколкото в други, нали? — прекъсна го тя. — В момента например тече развод, и то от най-неприятните. Освен това имаше отвличане, добре поне, че с Адел не се случи нещо лошо. Но при всички случаи то преобърна живота на Теса. Изплаши я до смърт. После Индия бе въвлечена в смъртоносен инцидент и да си го кажем честно, можеше самата тя да е жертва…

— Ето това имах предвид, като казах, че е загазила — прекъсна я сега пък той.

— Разбрах те, Джулс. И тази Мелинда Колдуел наистина е проблем. Дъсти ще трябва някак да се справи с нея. Индия няма да се примири с подобно положение. Което означава, че бъдещето й с него е под въпрос не само заради комплексите му.

— Съгласен съм с теб. Но да се върнем на Теса. Вярваш ли й, когато казва, че иска да прекарва повече време с Адел? Че кариерата й минава на втори план?

— Мисля, че да. Вярвам й, че наистина го мисли… за момента. С Теса човек никога не може да бъде напълно сигурен. Тя така бързо променя мнението си… Но знам, че се страхува от Марк Лонгдън или по-точно, от това, което може да й причини само за да измъкне още нещо от нея. През седмицата нейните адвокати се срещнаха с неговите и сега текат преговори за определени суми. Но тя не се успокоява, поне според това, което дочух онзи ден от телефонния разговор между нея и мама.

— Майка ти знае ли, че сме определили датата?

Линет се усмихна:

— Да, Джулс, и се зарадва много, че най-накрая сме я уточнили. Но да ти кажа честно, чудя се дали не трябваше да насрочим церемонията за по-рано. За ноември например.

Той кимна. Веднага разбра съображенията й.

— Заради дядо, нали? Защото не е добре и може да не дочака декември — прегърна я и погали червеникавите й коси.

— Да — промълви тя и се притисна до гърдите му. — Моят дядо също не е добре. Брайън крие годините си, но се вижда, че и той едва крета.

— Спокойно, Линет. Всичко ще стане, както сме го планували. Дядовците ни ще стиснат зъби и ще дочакат сватбата, казвам ти — засмя се той. — Зная, че мечтата им е да сродят трите рода, защото това е била мечтата и на Ема. Така че все ще намерят начин да убедят старата дама с косата да изчака до сватбата.

Линет също се засмя:

— Така казва и мама.

— Тя кога се връща от Ню Йорк?

— През първата седмица на септември. Татко има работа на Бахамите и ще се върне по-късно в Лондон. Емили и Уинстън ще пътуват с мама.

— Какво мисли Пола за празненството?

— Настоява да го направим в Пенистоун Роял. Не иска и да чуе за ресторант.

— Радвам се. Аз също предпочитам така.

Джулиан я придърпа към себе си и двамата останаха известно време прегърнати. Първа наруши тишината Линет:

— Миналата седмица се случиха две хубави неща, така че везните се изравняват. Ние определихме датата, а Гидиън и Еван се сгодиха.

— Права си. Гидиън покани родителите й на официален обяд в неделя. После ще телефонира на Уинстън и Емили, за да ги зарадва.

— Те наистина ще се зарадват. И двамата обичат Еван.

След кратка пауза Линет попита:

— Джулиан. Защо да не си направим бебе още сега? Не ми се чака повече. Какво ще кажеш?

— Напълно съм съгласен с теб, скъпа. Деца се гледат най-лесно на млади години.

— Особено ако жената работи. Една двайсетгодишна майка се оправя много по-лесно с пелените и със служебните си задължения, отколкото по-възрастната.

— Ако говорим за теб, ти можеш да се справиш с всичко, скъпа — отвърна уверено Джулиан. — Забрави ли думите на Гидиън? Ти си буревестник и можеш да ходиш по вълните.

Тя отвърна с усмивка.

— Е, какво решаваш? Да започваме ли с опитите?

— С кои, да ходим по водата ли?

— Не, глупчо. Знаеш много добре какво имам предвид. Бебета.

— Уверявам те, че ще се включа с ентусиазъм — прошепна в ухото й той.