Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (24)

23

Вратата се отвори и Пола се усмихна, когато видя най-голямата си дъщеря.

— Добро утро, мила моя. Ох, носиш ми кафе за добро утро. Не стой така, ела при мен! Виждам, че носиш кафе и за себе си. Прекрасно! Тъкмо ще си побъбрим малко.

— Знам, че си работила почти цяла нощ и не исках да те безпокоя. Но вече е почти единайсет и реших, че е време да те разсъня.

Теса сложи подноса с кафето на малката масичка между двата дивана и седна на единия.

Пола стана от любимото си старо бюро, принадлежало някога на скъпата й баба, седна срещу Теса и си наля кафе от каничката. Сложи мляко и подсладител, отпи една глътка, облегна се назад и погледна с любов дъщеря си.

— Изглеждаш прекрасно, детето ми. Забелязах го още вчера на вечерята. Париж ти се е отразил добре.

— Наистина е така. Лорн беше толкова мил и загрижен. Впрочем както винаги. Двамата си прекарахме чудесно.

— И той така ми каза — кимна майка й и веднага се замисли за тревожното присъствие на Джонатан Ейнзли и Марк в Париж. Линет и Лорн я бяха осведомили за всичко, а Джак Фиг й представи подробен доклад. Получената информация затвърди решението й да се справи с Марк Лонгдън веднъж завинаги.

Теса се облегна върху възглавниците зад гърба си и каза:

— Вчера ми каза, че си насрочила среща с Марк и всички адвокати в понеделник следобед. И искаш и аз да присъствам. Необходимо ли е наистина?

— Присъствието ти е важно, Теса — наведе се към нея Пола. — Знам, че не можеш да го търпиш, аз също, но Кристофър Джолиът настоява за това, а той е един от най-добрите адвокати. Винаги се вслушвам в съветите му, независимо че според теб аз съм тази, която „командва парада“.

Теса се засмя:

— Не мога да повярвам, че не е така. Но щом трябва, ще бъда там, мамо… — Тя не довърши мисълта си. Намръщи се и попита: — Трябва ли да правя нещо, да кажа нещо конкретно?

— Не, ако Кристофър или някой от адвокатите на Марк не ти зададе въпрос. Но ако това се случи, трябва да отговориш изчерпателно.

— Ясно. Преди две седмици, когато говорих с теб, ти ми каза, че имаш някакъв план. Ще ми обясниш ли сега?

— Предпочитам да не го обсъждаме днес — отговори бързо майка й. — Този уикенд ще трябва да поработя още малко с Кристофър. Някои точки се нуждаят от пояснение. Но съм сигурна, че планът ми ще успее.

— Щом ти го казваш. Добре тогава, няма да говорим за това сега. Вярвам на преценката ти и съм сигурна, че никой не би могъл да измисли нещо по-мъдро от теб.

— Може би баща ти — засмя се Пола. — Но ти благодаря за доверието. Между другото, сутринта разговарях с Адел в кухнята. Тя наистина е едно малко ангелче. И е щастлива, както тайно се надявах. — Замълча за момент, после добави: — Слава богу, че не е пострадала в онзи ден. Мъчно ми е, че не бях тук, за да споделя тревогите ти…

— Но Линет те замести — прекъсна я дъщеря й. — И се справи чудесно с положението. Не знам какво щях да правя без нея в онзи момент. Тя постъпи много далновидно, като повика Джак Фиг на помощ, но вече ти разказах за това.

— Да, разказа ми и мисля, че си абсолютно права. Лини наистина е преценила правилно нещата.

— Знаеш ли, съгласна съм да стана кума на Линет.

— Променила си мнението си? — погледна я изненадано майка й.

— Да. Мисля, че я нараних, като й отказах преди.

— Значи сега шаферки ще бъдат Индия, Еван и Емси, а ти ще й станеш кума. Така да го разбирам, нали?

— Не точно. Защото промених решението си и за Адел. Мисля, че мога да й разреша да бъде шаферка. Такова е и нейното желание. Вече го казах на Линет.

„Най-накрая мир и любов — развълнува се Пола. — Чак не е за вярване.“

— Мисля, че това е наистина чудесна новина, скъпа. Толкова се радвам, че се съгласи да участваш в церемонията! Знам колко се разочарова Лини, когато й отказа.

— Каза ли ти, че Еван ще бъде дизайнер на сватбената й рокля?

— Не, още нищо не ми е казала, но сега е едва събота. Още не съм успяла да си поема дъх от пътуването. Разкажи ми всичко, Теса.

— Линет не хареса нито един от моделите на различните дизайнери и поиска съвета на Еван. На другия ден тя пристигна с няколко страхотни идеи, заговори за тежък сатен в кремаво, пришити към плата перли, модел в стил Тюдор и Линет прие всичко с възторг. Така че в следващите дни и месеци Еван ще е много заета. Ще се наложи да скицира в почивките между събарянето на една стена в магазина в Лийдс и издигането на друга.

— Шегуваш се, нали? За Лийдс? — погледна тревожно дъщеря си Пола.

— Разбира се, успокой се. Но те наистина правят големи промени там. Ще се изненадаш. Със сигурност са много по-радикални от мен в Харогейт. — Теса отпи от кафето си и добави: — За нещастие на онази стара вещица, секретарката ти.

— Коя секретарка имаш предвид?

— Елинор. Нали тя отговаря за магазина в Лийдс?

— Тя не е стара вещица — отбеляза строго майка й.

Пола знаеше, че Елинор не шпионира вече за Джонатан.

Нямаше възможност за това. Просто нямаше достъп до информация.

— Казах го просто така, мамо. Но тя наистина е свадлива и вечно е намусена.

— Като спомена за Индия, как е тя? — попита Пола. — Линет ми каза, че е имала тревоги с художника Ръсел Роудс.

Теса осведоми подробно майка си за случая и завърши:

— Много ми е мъчно за нея. Индия е толкова добра, толкова чистосърдечна! Само си представи колко обидена и унизена се чувства в момента. Аз поне бих се чувствала така. Естествено е.

Пола кимна и отново си наля кафе. Остави каничката на масата и се загледа в дъщеря си. Снощи на вечерята тя забеляза, че в поведението на Теса са настъпили големи промени. И сега, докато й разказваше за Индия, тази промяна отново й направи впечатление.

Дъщеря й не беше толкова язвителна и агресивна, както обикновено. Беше омекнала, на моменти дори се долавяше нежност, нещо невиждано и нечувано преди. Изглеждаше много по-женствена, някак успокоена. Очите й светеха като очите на обичана жена. Една сексуално задоволена жена — това беше единственият начин, по който Пола можеше да опише блясъка в очите й.

„Боже мой! — Тя изправи гърба си и се втренчи изпитателно в дъщеря си. — Тя е влюбена! И любовта й явно е споделена. Единствено любовта би могла да обясни промяната в поведението й.“

Толкова се изплаши от тази мисъл, че скочи от мястото си и застана до прозореца. Не искаше Теса да види изражението й. „Кой може да е? — запита се тя. — И кога е могло да се случи?“ Беше отсъствала от страната близо два месеца, така че нямаше как да получи отговор на въпросите си. Ако някой друг от семейството знаеше, все щеше да спомене нещо по телефона, в това беше сигурна.

Теса беше влюбена и никой не знаеше. Означаваше ли това, че има някакъв проблем около новата й връзка? Може би мъжът беше женен? Надяваше се да не е така.

— Мамо, забравих да ти кажа за вечерята у леля Едуина. Тя ни покани на вечеря с Индия. Върни се при мен, моля те! Искам да чуеш за това.

Пола надяна маската на спокойствието, оправи морскосинята си ленена риза, върна се и седна отново на дивана.

— Цялата съм в слух — измърмори и се загледа в дъщеря си.

Теса й разказа всичко за вечерта и за подаръците, получени от нея и от братовчедка й.

— Леля Едуина ми заповяда да прекратя веднага този брак, да се разведа и да продължа напред. Знаеш я каква е. Надявала се, че поведението на Марк няма да ме отврати от всички мъже и че трябва да се огледам за нов човек. И то веднага.

„Дали Едуина знае нещо?“ — запита се Пола докато изучаваше дъщеря си с леко наклонена на една страна глава.

— Предполагам, че си се вслушала в съвета й.

— Да. Точно това направих.

Теса скочи от мястото си и седна до нея.

— Случи ми се нещо невероятно…

— Влюбила си се — прекъсна я тя.

— Откъде разбра?

— Изписано е на лицето ти, скъпа. Видях промяната вчера на вечерята, а днес я усещам още по-осезателно. Предполагам, че и той е влюбен в теб?

— Да — отвърна Теса и поруменя. — От пръв поглед.

— И кой е мъжът, извършил тази рязка промяна в дъщеря ми?

— Казва се Жан-Клод, френски писател и журналист. Срещала си се с него веднъж. В Париж. Той е приятел на Лорн. Спомняш ли си?

Въпреки че й се случваше много рядко да онемее от изненада, при споменаването на името на Жан-Клод Пола направи точно това. Но след миг се пребори с изненадата, пое дълбоко дъх и отговори:

— Разбира се, че го помня. Наистина, изключителна личност. Много привлекателен, много известен. И кога стана това?

Преди Теса да отговори, на вратата се появи Маргарет, прокашля се и съобщи:

— Извинете ме, госпожо О’Нийл, но исках да попитам колко души ще сте за обяд.

— Ох, Маргарет, боя се, че нямам никаква представа — отвърна Пола и се обърна към Теса: — Чакай да видим: аз, ти и дядо Брайън, нали така? Ами Линет и Еван?

— Ох, да. И те ще бъдат тук. В момента са долу и работят по модела на роклята. Поне Еван се занимава с това, а Линет уточнява други подробности по сватбата.

— Ясно. Оказва се, че ще сме петима, Маргарет. Чакай, чакай! Слагаме Емси и Дезмънд и ставаме седем.

— Не, не е така — извика Теса. — Линет спомена, че Джулиан и чичо Родни ще дойдат на обяд.

— Чудесно! Нямам търпение да ги видя. Значи, да го закръглим на десет. Винаги има вероятност Гидиън да намине по това време.

Икономката кимна, погледна едно листче, което стискаше в ръката си, после отново се обърна към Пола:

— Приготвих ви любимата супа малигатони, а за основно ястие ще направя селски пай с извара. Знаете колко много го обича господин О’Нийл. Ще направя и пържоли, и бъбреци по селски. За гарнитура задушавам зеленчуци. Пъхнах във фурната от онази прекрасната йоркширска шунка да се запече. За десерт ще приготвя маслен пудинг. За хората на диета ще има пресни плодове — завърши тя и хвърли дискретен поглед към Теса.

— Ще бъде истинско угощение. Да знаеш колко ми липсваха твоите ястия, Маргарет!

— Благодаря ви, госпожо О’Нийл. Много се радвам, че се върнахте.

Щом отново останаха сами, Теса продължи нетърпеливо:

— Да се върнем на Жан-Клод. Срещнахме се миналата седмица в Париж. Нали знаеш, че бях в Париж с Лорн? Беше една от онези невероятни срещи, които променят за миг целия ти живот. Мога да кажа, че и двамата сякаш бяхме пометени от ураган.

Пола кимна.

— Това мимолетно ли е, Теса?

— Не. Нито за него, нито за мен. Жан-Клод иска продължителна и сериозна връзка.

— За брак ли говорим?

— Ами… той не използва точно тези думи, но… да. Мисля, че това имаше предвид.

Забелязала тревогата в очите на майка си, тя побърза да добави:

— Не го ли одобряваш?

Пола замълча, после каза тихо:

— Разликата в годините не е ли доста голяма, скъпа?

— Да, но това няма никакво значение за мен, както и за него.

— На колко години е той?

— На петдесет и три.

— Наистина ли? Определено не изглежда на толкова. Сигурна съм, че има сериозни намерения към теб. Доколкото го познавам, изглежда отговорен и достоен мъж.

— Тогава? Всичко е наред, нали?

— Има ли някакво значение, ако кажа, че не одобрявам?

— Да, защото искам да го харесаш. Но това няма да промени решението ми. Как мога да променя чувствата си.

— Наистина не можеш, особено ако го обичаш истински. Ти си на трийсет и две, достатъчна зряла, за да постъпиш, както пожелаеш. Случи се така, че аз наистина одобрявам избора ти. Смятам, че Жан-Клод е очарователен мъж, а знам, че и баща ти го харесва.

Теса се отпусна на дивана с облекчение.

— Това е такова успокоение за мен, мамо! След ужасните главоболия с Марк, които измъчиха всички ни, за мен е важно да знам, че вие харесвате мъжа, когото съм избрала сега.

— Така е. Но искам да те предупредя да бъдеш много внимателна сега, когато се опитваме да уточним детайлите по развода.

— Имаш предвид, че не бива да се виждам с Жан-Клод — попита Теса, внезапно ужасена от тази мисъл.

— Не, нямам нищо против, при положение, че не излагате на показ връзката си.

— Разбира се, че няма да го направим. Всъщност не го направихме и в Париж. Бяхме в неговия апартамент, а после заминахме с Лорн за вилата му във Фонтенбло. Ще се съобразим с условията.

— Има още нещо, Теса.

— Да, мамо?

— В момента цъфтиш като пролетен цвят, скъпа. Иска ми се в понеделник да изглеждаш поне малко измъчена и не така красива, ако може. Имам предвид на срещата с Марк и адвокатите.

— Ще си сложа грим така, че лицето ми да изглежда пепеляво: мисля, че това ще свърши работа.

— Трябва. Трябва да изиграеш ролята на жертва, каквато всъщност си. Така че за момента твоята свежест и красота са в наш ущърб.

 

 

Теса напусна стаята и отиде да поиграе малко с Адел преди обяда, а Пола се върна на бюрото си. Хвана химикалката, но изведнъж осъзна, че няма настроение за работа. Беше прекалено развълнувана.

Остави химикалката, облегна се назад и се загледа през прозореца. Жегата вече стискаше в горещите си лапи планинските склонове. В средата на септември поляните представляваха едно неспокойно лилаво море, което се разпростираше докъдето ти стигне погледът. Колко красив беше днешният ден! По ясносиньото небе плуваха пухкави бели облачета и бавно се носеха към хоризонта, където синьото внезапно избеляваше. Пола обичаше ливадите точно по това време на годината, когато метличината цъфтеше и пчелите жужаха над морето от цветя. За разлика от нея Линет ги обичаше през всичките сезони, също както ги бе обичала и Ема.

Изведнъж осъзна колко й бе липсвал Пенистоун Роял. Домът, където бе израснала и обичаше толкова много. За нея беше щастие да седи зад бюрото, където баба й бе работила години наред. Ема им бе оставила истинско богатство, не само финансово, но и духовно. Но след малко мислите й се отклониха към първородната й дъщеря.

Изведнъж се усмихна, давайки си сметка, че в крайна сметка бе приела версията на Теса. Всички в семейството бяха възприели нейната гледна точка, че тя е първородната. Теса бе родена само пет минути преди Лорн, но повтаряше на всички, че е най-голямата от децата й.

Теса Макгил Харт Феърли Лонгдън. Изключителна млада жена.

„Забрави за Лонгдън“ — напомни си Пола. Дъщеря й вече бе изключила това име и бе приела отново моминското си име, с което винаги се бе гордяла.

Колко мъчителна беше за нея мисълта, че Теса е била насилвана физически и психически години наред и никой от тях не е знаел за това, защото е била прекалено уплашена и се е срамувала да сподели с някого! Докато настъпи денят, когато повече не можеше да го пази в тайна и изплашена за живота си, напусна семейното огнище. Намери в себе си сили, смелост, гордост и воля да се съхрани. Всичко това бе наследила от баба си и то й помогна да спаси себе си и детето.

И сега на сцената излизаше Жан-Клод Делон. Ако останеше, вече нищо нямаше да е същото. Той беше толкова силна и харизматична личност, че можеше да наруши равновесието между тях. Да, може би спокойствието на Харт сега беше в неговите ръце. Но Пола не се разтревожи.

Жан-Клод. Мъж с положение в обществото, с изключителен интелект и морал, Франция беше в краката му. Тя знаеше много добре колко известен е той и каква световна слава има. Не само от медиите, но и от Лорн, който го бе превърнал в свой идол, и то напълно основателно.

Жан-Клод я бе впечатлил с много неща, но това, което най-силно я привлече към него, беше скромността му. Той не беше надут като други известни личности и това й хареса. Освен това имаше чудесно чувство за хумор и бе успял да я накара да се смее от сърце. Но имаше и много повече. Тя бе покорена от благородството му и от внимателното му отношение към дамите. И усети ясно магнетичния му чар, заради които жените въздишаха по него.

Той беше с двайсет и една години по-възрастен от дъщеря й, само три години по-млад от нея самата, но Пола осъзна, че в случая възрастта му е предимство. Жан-Клод беше улегнал, сериозен, отговорен и стабилен. Ако задълбочеше, тя можеше да бъде спокойна, че Теса е в сигурни ръце. Да, появата на Жан-Клод засягаше цялото семейство и тя трябваше добре да обмисли последиците му. Вече бе видяла ефекта от влиянието му върху Теса; дъщеря и изведнъж се бе превърнала в далеч по-приятна личност или поне на Пола й се струваше така. А това беше само началото. Какви ли други промени в живота й щеше да й донесе той.

Дали дъщеря й щеше да превъзмогне амбициите си. Дали щеше да се откаже от магазините „Хартс“, за да стане съпруга на известния писател, или щеше да продължи да се бори за наследството? За мястото на дофината, както сама се наричаше.

Колко интересно, че беше избрала именно френско прозвище, за да охарактеризира себе си, помисли си Пола и разсеяно погледна през прозореца, но не видя нищо, защото пред очите й стоеше лицето на дъщеря й. Колко свежа и изпълнена с живот беше тя днес! Ако резултатът от намесата на този мъж в живота й беше такъв, тогава той бе добре дошъл.

Ако Теса се откажеше от борбата за председателското място на веригата „Хартс“, за да се омъжи за Жан-Клод, то тогава вратите се отваряха за Линет. Тя можеше да поеме управлението им, без да се страхува, че някой непрекъснато ще пъха прът в колелата й. Дали Емси един ден щеше да се заинтересува от семейния бизнес и да се нареди до сестра си. Къде щеше да е най-полезна Индия, ако един ден Теса напусне работа? Ами Еван? Пола беше убедена в силното желание на момичето един ден да играе важна роля в „Хартс“. Но ако Еван се омъжеше за Гидиън, дали пък той нямаше да забрани на съпругата си да работи?

Не, не и Гидиън. Той беше истински Харт. И по майка, и по баща. Израснал в семейството, племенникът й бе научен да уважава работата на жените. Нали майка му, Емили Харт, бе управлявала „Харт Ентърпрайзис“ до неговото раждане?

„Ние всички сме жени…, а Жан-Клод знае как да очарова жените“ — затвори очи тя. Толкова много неща можеха да се променят заради появата му. Налагаше в най-скоро време да се срещне с него. Да го погледне през очите на майката. И през очите на собственик на най-голямата корпорация в света. Всичко би могло толкова лесно да се срине…

Вратата се отвори и тя отвори очи. Внучката й влетя в стаята и закрещя:

— Бабо, бабо! Ела да си поиграем!

Пола стана, взе детето и го целуна по бузите. Погледна към Теса и попита тихо:

— Как мислиш, ще я приеме ли? Дали няма да се окаже проблем?

— В никакъв случай — отвърна уверено дъщеря й. — Обсъждахме го подробно. Той се радва, че я има. Наистина е щастлив.

Пола кимна. Може би това беше шанс Теса да намери щастието си. При условие, че Пола си свърши добре работата с Марк Лонгдън.