Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (19)

18

Шофьорът й помогна да се качи в колата и й подаде запечатан плик. Тя се настани удобно на задната седалка и прочете написаното на плика. На него Жан-Клод бе написал с големи букви: „Мадам Теса Феърли“.

Тя се загледа за момент в почерка му. Беше красив мъжки почерк, буквите бяха написани със замах, въпреки че бяха равни и подредени. Отвори го и прочете бележката:

„Скъпа Теса, шофьорът ми ще те откара до дома ми. Ако закъснея малко, икономът Хаким, ще те посрещне и ще те обслужи.“

Ж.К.Д.

Прочете я още веднъж, после я сгъна, сложи я в чантата си и се загледа през прозореца; чудеше се в коя част на Париж живее той. Шофьорът не изглеждаше много разговорлив и тя реши да не го разпитва. Още от сутринта в ума й се въртяха десетки въпроси, но се въздържа да ги зададе на брат си. Искаше сама да открие всичко за този мъж. Мнението на другите, дори и на Лорн, не я интересуваше. При всички случаи брат й не би казал нещо лошо за приятеля си.

Тя изпъна черната ленена туника върху тесните черни панталони и се премести до прозореца. Понеже не знаеше къде ще обядват, избра този непретенциозен тоалет, който беше подходящ за всякаква обстановка — за бистро и за скъп ресторант. Перлените обици и брошката във форма на златно цвете с перлени тичинки освежаваха тоалета й, без да го правят строго официален.

Беше горещ ден и сега беше доволна, че избра горнище без ръкави и сандали. Явно последният ден от август искаше да остави спомен за себе си и слънцето беше направо непоносимо, но тя се чувстваше добре.

Колата се включи в движението и пое към любимата й част от Париж. Не след дълго шофьорът зави по улица „Вавилон“. След още няколко минути колата спря пред една постройка от началото на века с масивен porte cochere, един от онези портали, през които някога са минавали каляски.

Шофьорът й помогна да слезе от колата, посочи й вратичка в голямата порта и й пожела приятен ден. Тя му благодари с усмивка и влезе в покрития с каменна настилка вътрешен двор на сградата, която очевидно някога е била главната постройка от hotel particulier, преди да бъде разделена на отделни апартаменти.

Портиерът излезе веднага, поздрави я любезно и я попита с какво може да й бъде полезен. Тя му обясни, че мосю Делон я очаква, и човекът й посочи две масивни махагонови врати вдясно от асансьора.

Теса благодари, приближи се до вратите и натисна звънеца. Миг по-късно едната от тях се отвори и на вратата застана усмихнат мъж на средна възраст с бяла ливрея на управител. Имаше маслиненочерна кожа и тъмна къдрава коса. Тя заключи, че вероятно е от Северна Африка.

— Madame, bonjour — поздрави той, отвори широко вратата и я покани в апартамента. После обясни на английски: — Аз съм Хаким.

— Bonjour, Хаким — отвърна Теса. Високите й токчета затракаха по мраморния под на коридора.

Той я упъти към една голяма стая, очевидно библиотеката, и заговори:

— Madame… an aperitif? Monsieur sera de retour dans dix minutes.^[1]

— Un verre d’eau, s’il vous plait^[2] — измърмори Теса.

Останала сама, тя застана в средата на стаята и огледа всяко ъгълче от нея, опитвайки се да разбере повече за собственика й.

Стаята не приличаше на никоя друга. Елегантна по един небрежен, мъжки начин, тя беше доказателство за добрия вкус на домакина, особено очевиден при подредените като за изложба антики. Цветовото решение беше основано на играта между по-светъл и по-тъмен нюанс на бежовото. Бледите тонове бяха чудесен фон за меките дървесни цветове на старинните произведения на изкуството. Едната стена бе изцяло остъклена, със завеси в кремаво, мебелите бяха в кремаво и по-наситено бежово, а подът блестеше като стъкло.

До прозореца бе разположено голямо бюро от махагон с висок стол. Тя определи, че е от времето на френската империя. Върху бюрото стояха две позлатени лампи и някакви четвъртити черни поставки, които не можа да определи за какво служат, освен може би за подложка на часовник.

Вляво от нея имаше бяла мраморна камина, над която бе окачено голямо старинно огледало. Пред камината имаше четири елегантни стола с подлакътници в стил Луи XV и две канапета в същия стил. Бяха наредени около стъклена масичка за кафе, която за нейна изненада беше много подходяща за класическите мебели.

Отсрещната страна бе заета от рафтове за книги от тъмно дърво. Пред тях бе разположена прекрасна маса за четене от осемнайсети век, а до нея имаше висока старинна писалищна маса на един крак, стол с висок гръб и красив лампион.

Хаким се появи и й поднесе чаша вода. Тя му благодари взе чашата и отиде до прозореца.

Откри, че от него се излиза на широка тераса, откъдето се виждаше добре поддържана тревна площ и лехи с бели цветя, които достигаха до различни видове дървета и декоративни храсти, прикриващи високата каменна стена. Под дърветата имаше няколко градински стола и тя не можа да не се възхити на това прекрасно местенце в самото сърце на Париж. Какъв лукс — градина в центъра на града!

Хаким изникна пред нея на терасата и започна да подрежда масата за обяд. Тя изведнъж осъзна, че двамата с Жан-Клод ще обядват тук, и това й хареса.

Обърна се отново към стаята и огледа по-внимателно бюрото. Часовникът беше уникат, до него имаше красива бронзова кутия, ръчна изработка, два кристални ножа с бронзови дръжки и недокоснато от мастило преспапие с черна кожена дръжка. И нищо друго. Липсата на претрупаност говореше за усет към елегантното с чисто мъжки привкус.

Тя премести поглед към рафтовете с книги. Колко много философска литература… Декарт, Аристотел, Платон, Софокъл; романи на френските класици: Виктор Юго, Селин, Андре Мороа, Жан-Пол Сартър, Емил Зола и Колет; френска, английска и американска история; някои от любимите й романи на Дикенс, сестрите Бронте и Джейн Остин. Политиците също не бяха забравени: Шарл дьо Гол, Уинстън Чърчил и много други. Имаше и много биографии на политици — на Чърчил, Джон Мейджър, Дьо Гол, Джон Кенеди, Роналд Рейгън и Франклин Рузвелд, Наполеон, Талейран, Нелсън, граф Малборо и Кромуел, както и на Елизабет Тюдор и Чарлз II. Забеляза също сборник от речите на Чърчил през Втората световна война и томовете на неговата история на англоговорещите хора.

Библиотеката съдържаше свещените книги на всички религии: християнството, юдаизма, будизма и исляма. Всъщност колекцията му от ислямска литература беше наистина впечатляваща и беше наредена вляво от по-новите книги за тероризма. От другата им страна имаше поредица от томове за всички войни, водили се през вековете. На друг рафт бяха подредени най-новите заглавия и тя разпозна цветните подвързии на известни английски автори.

По-нататък имаше книги за изкуството — Реноар, Пикасо, Мане, Моне, Дега, Гоген, Търнър, Констабъл, Гейнсбъро, Бернар Бюфе и Роден. Друг рафт бе посветен на велики композитори: Масне, Бизе, Равел, Бах, Бетовен, Моцарт, Пучини и оперите на Вагнер.

Не можа да не се запита дали Жан-Клод е прочел всички тези томове, но реши, че сигурно е така. Не можа да не отбележи широките му интереси и специалния интерес към живописта и музиката.

Тя отпи от водата, остави чашата на масичката за кафе и обиколи помещението, за да разгледа картините по стените.

Отдясно на огледалото над камината имаше портрет на Наполеон и друг на Наполеон с Джозефина. От другата му страна беше закачена прекрасна картина на жена, облечена в синьо, която й се видя много стара. Заприлича й на работа на Енгър. От двете страни на вратата към коридора висяха два портрета на мъж и жена, облечени в дрехи от седемнайсети век, олицетворение на зимата и есента, както й се стори, типично за стила на Фрагонар.

Тя се върна при камината и като огледа още веднъж всичко, си призна, че стаята издава не само изтънчения вкус на собственика си, но и богатия му духовен живот. Един ерудиран човек, високообразован, културен и интелигентен, философ и наистина изключително интересен.

В този момент чу забързани стъпки по коридора. Секунда по-късно той вече беше на вратата и й се усмихваше. Беше с черен костюм и бяла риза. Без да откъсва поглед от Теса, той разхлаби вратовръзката си и тръгна към нея. Изведнъж усети, че крайниците й се парализират. Без никаква причина сърцето й се сви от страх. Той спря пред нея и протегна ръката си. Пое нейната и я поднесе към устните си. Докосна я съвсем леко и я пусна.

— Хиляди извинения. Накарах те да чакаш.

— Няма нищо — отвърна тя и се зачуди защо устата й е пресъхнала.

Жан-Клод се отдалечи от нея и каза:

— Ще ме извиниш ли за момент. Искам да сменя този досаден костюм с нещо по-удобно. Връщам се след минутка.

Излезе от стаята и тя веднага приседна на един от столовете, усетила странна слабост.

Жан-Клод пресече бързо фоайето, взе стълбите по две наведнъж и влезе в спалнята. Съблече се бързо, сложи бяла памучна риза, нави ръкавите, влезе в дрешника, грабна бежови памучни панталони и ги обу. Сложи си кафяви чехли и се почувства по-добре. Официалното облекло, задължително за срещата му с президента, го сковаваше и той бе щастлив да се освободи от него. После вдигна телефона и набра номера на мобилния телефон на Лорн.

Лорн отговори почти на мига с едно бодро „Ало“.

— C’est moi — каза Жан-Клод. — Вече съм вкъщи. Теса е тук и ще обядваме в градината.

— Умно решение. Не мисля, че е добре да бъде видяна в Париж с друг мъж. Не вярвам да се засечете с двамата англичани, но човек никога не знае.

— Имам въпрос към теб, но забравих да те попитам, когато ми се обади по-рано.

— Питай сега.

— Дали присъствието на съпруга й тук е съвпадение? Или я следи? Трябва ли да се погрижа за охраната й?

— Не мисля, че се налага, но ти благодаря за загрижеността. Сигурен съм, че Марк е в Париж, за да даде отчет на приятелчето си. Вероятно дори е повикан от Ейнзли.

— Bien. Разбрах. И съм облекчен. При мен тя е на сигурно място, Лорн. Ще те държа в течение… ти също, нали?

— Разбира се. Благодаря ти, Жан-Клод. И не забравяй. Не споменавай нищо на Теса. Ако разбере, че Лонгдън е в Париж, ще откачи.

— Няма да пророня и думица. Au revoir, mon ami.

Той вдигна сакото на костюма си от стола, извади мобилния телефон и го премести в джоба на панталоните си. После влезе в банята, изми си ръцете и наплиска лицето си със студена вода. Избърса се и си сложи одеколон, после мина няколко пъти с гребена през косата. Обърна се към вратата, но веднага се извъртя отново и се взря в огледалото. Днес изглеждаше малко уморен.

„Дали не съм много стар за нея“ — се запита и образът на Теса се появи пред очите му. Въздъхна дълбоко и отново тръгна към вратата. Отдавна бе разбрал, че годините нямат никакво отношение към сърдечните въпроси.

Когато предишната вечер се запозна с нея, целият му живот сякаш се преобърна. Въпреки че днес трябваше да се съсредоточи върху срещата в Елисейския дворец, непрекъснато мислеше за нея. Как щеше да се справи с внезапната промяна? Той, който винаги успяваше да подреди нещата, както му беше удобно на него, изведнъж се обърка като малко дете.

„Ще се справя — каза си твърдо. — Ще го преодолея и нещата ще си дойдат на мястото.“ Но когато след минута влезе отново в библиотеката, разбра, че няма контрол нито над ситуацията, нито над себе си. Между тях се случваше нещо изключително, нещо силно и дълбоко, на което не можеше да противостои. Трябваше да остави нещата да следват естествения си ход.