Кристина Дод
Загубена в твоите обятия (9)

9.

Инид се направи, че не разбира, но това изобщо не го притесни. Естествено, че разбираше. Много добре знаеше какво щеше да се случи, ако не ги бяха прекъснали. Страстта между тях пулсираше и гореше със свежа кръв и нов огън.

Добре премислено и чувствено той плъзна пръст надолу по ръката й и спря върху пулса на китката й.

Тя се дръпна като опарена и се запъти към стълбата, откъдето вече се чуваха стъпки. Първо се появи главата: красива жена с ослепителна усмивка, която носеше жизнеността си като рокля и правеше всички около себе си щастливи.

— Мадам Маклийн? — попита тя.

— Да, аз съм Инид Маклийн.

Жената застана на прага и той видя, че е дребна и крехка. Веднага му стана ясно, че пред него е бъдещата съпруга на мистър Трокмортън. Никоя друга не би могла да завладее сърцето на онзи сериозен стар глупак и да го накара да се ожени за нея.

Маклийн примигна. Какво прозрение! Значи в миналото си е познавал Трокмортън. Били са приятели. Иначе не би могъл да мисли за него с развеселената приятелска загриженост, с която един попаднал в капана мъж се отнася към друг.

Попаднал в капана… погледът му се насочи към Инид. В момента не можеше да си представи, че е женен за англичанка, но Инид беше права. Ако е искал да го измами, Трокмортън щеше да му прати някоя красива слугиня с мед на устните, а не този дракон.

В радостното очакване се примесваше горчивото прозрение, че в миналото не е успял да направи спътницата си щастлива. Вярно, не помнеше нищо, но Инид беше негова жена и двамата щяха да натрупат нови спомени. Трябваше да я завладее отново, на всяка цена — и да го планира много грижливо. Струваше си да опита. И вече се радваше на предстоящите схватки.

Селест носеше меднорусата си коса сплетена на плитки: две навити около ушите и една дебела на темето, всички забодени със златни фуркети, обсипани с диаманти, толкова бляскави, че му се дощя да я помоли да угаси светлините. Наистина, това момиче можеше да обърка ума на всеки мъж.

Инид — ама че глупаво момиче — погледна безпомощно новодошлата и веднага посегна към черната мрежичка на тила в безуспешен опит да укроти великолепната си черна грива.

— Не! — извика Селест със слаб френски акцент. — Почакайте! — И изтича при нея с развяващи се розови поли. Захвърли букета цветя, който носеше, и заяви решително: — Оставете аз да го направя!

Сръчно извади фуркетите от косата на Инид и махна черната мрежичка. Къдравата грива напада по раменете на Инид и тя инстинктивно вдигна ръце да я укроти. С тези вдигнати ръце и слисано изражение му заприлича на дама, изненадана, докато прави тоалета си, и Маклийн простена дълбоко от желание. Той вдигна коляно, за да прикрие ставащото под завивката и проследи с насладата на воайор как Селест свали ръцете на Инид и зарови пръсти в косата й. Къдриците стигаха до хълбоците й. Значи правилно бе видял снощи под светлината на единствената свещ. Отново закопня да зарови лице в това копринено великолепие, да намери пътя към устните й, да ги покрие със своите…

— Я виж ти! — извика весело Селест. — Вие сте невероятна късметлийка! Моята коса е права и гладка, докато вашата… — Обърна се към Маклийн и попита съвсем естествено: — Нали и вие, мосю, обичате косата й?

Днес. Миналата нощ. Сутринта, разбъркана върху възглавниците.

— Наистина е великолепна — отговори с пресъхнало гърло той.

Инид го погледна с разширени от смайване очи. Страстта, която криеше зад вдигнатото коляно, явно бе прозвъннала в гласа му, защото лицето й пламна от срам и тя посегна към ужасната мрежичка.

— За бога! — Селест се засмя. Очарованието избликваше от всичките й пори. — Простете, мадам Маклийн, забравих да се представя. Сигурно се питате коя съм. Името ми е Селест Милфорд. Ще се омъжа за мистър Трокмортън.

Доброто настроение на Селест беше заразително. Маклийн се усмихна и дори Инид, която се опитваше отново да напъха косата си в черната мрежичка, се закиска и рече:

— Знам, знам.

— Значи той ви е казал? — Селест се движеше — по-точно, подскачаше — по стаята, за да даде израз на радостта си.

— Да, каза ни — кимна Инид.

Селест сложи ръце на кръста си и попита съвсем сериозно:

— Не е ли прекрасно, че той обича тъкмо мен?

— Бих казала, че ви обича, защото сте прекрасна — отговори Инид. Двете жени се погледната и явно се разбраха от пръв поглед, защото се засмяха и се прегърната.

Гледайки ги, Маклийн си спомни сестра си и смешните й приятелки: и те се кискаха и постоянно бъбреха, дори когато нямаше какво да кажат. Буквално ги видя пред себе си… Вкопчи се в завивката и изчака картината да се оформи пред него. Сестра му, изправена на скала край морето, разперила ръце като крила, с развяна от вятъра кестенява коса…

— Трокмортън ми заяви, че не е редно да ви смущавам, защото двамата сте заети и не желаете чужди хора — започна да обяснява Селест.

Маклийн вдигна глава. Беше си спомнил нещо. Наистина си бе спомнил нещо, а двете жени не бяха забелязали.

— Той иска да ми каже, че е по-добре да се грижа за собствените си дела. Затова реших да ви донеса букет цветя, отрязани специално за вас от баща ми, и най-после да се запозная с вас. — Селест вдигна букета и го подаде на Инид.

— Обичате ли цветята?

Е, добре. Няма да им кажа, че от дълбините на мозъка ми е изплувало жадуването минало, реши Маклийн. Поне засега. Все още не знаеше какво означава това: дали е само едно скъпоценно камъче, подарено му от съдбата, или първото от цяла съкровищница.

Инид прие посърналите цветя с ентусиазъм, който го разсмя — сякаш никога преди не беше получавала цветя.

— Освен това нося писмо за вас. — Селест извади от джоба си запечатан плик.

Инид го погледна, сякаш съдържаше най-добрите новини на света, и грижливо го прибра в джоба на престилката си.

— Благодаря! Вече го очаквах.

— Какво е това писмо? — попита подозрително Маклийн. — Кой ти е писал?

— Една стара позната. — Инид се обърна към Селест и рече: — Нямам ваза, затова ще сложа цветята в купа.

— Няма никакво значение — кимна мъдро Селест.

Писмото! Инид не пожела да му каже от кого е, но това писмо имаше връзка с предишния й живот. Животът, за който той не знаеше нищо.

— Няма ли да го прочетеш веднага?

Инид се смути, после се ядоса.

— Имаме гостенка.

Маклийн кимна, но мислите му продължиха да се занимават с писмото.

Селест напълни една купичка е вода и започна да дава съвети на Инид как да подреди цветята. Инид изпълняваше указанията й с внимание и без нито един признак на несъгласие. Няколко цветенца паднаха от купичката и Маклийн проследи с учудване как неговата сериозна, хаплива женичка избухна в смях.

Селест се присъедини към смеха й, отряза дръжките и отново започна да дава инструкции за аранжирането. Двете се забавляваха като хлапачки и Маклийн не можеше да повярва в това преобразяване: съвестната болногледачка се бе превърнала във весело момиче!

— Маклийн — обърна се към него тя, явно усетила погледа му, — трябва ли ти нещо?

И насън не би помислил да им попречи — не и докато можеше да наблюдава как Инид общува с човек, към когото е приятелски настроена.

— Мисля малко да поспя.

— Тогава ще пазим тишина — пошепна Селест, отиде на пръсти до прозореца и с жест повика Инид при себе си. — Шт, шт!

За щастие Маклийн имаше слух на ловно куче.

— Значи вие сте от Изисканата академия за гувернантки? — попита с интерес Селест.

— Да. Лейди Бъкнел успя да ме назначи на добро място.

Обзет от любопитство, Маклийн забрави, че уж спеше.

— Какво означава Изисканата академия за гувернантки?

— Нали каза, че ще си почиваш? — Инид явно знаеше, че той подслушва.

— Не мога да заспя толкова бързо — отговори той колкото можеше по-невинно.

— Ние я наричаме училище за гувернантки. Ръководителката се казва лейди Бъкнел. Задачата й е да намира добри работни места на млади жени — обясни ведро Селест и отново се обърна към Инид — Аз също съм от Изисканата академия за гувернантки. Лейди Бъкнел ме обучи и ме изпрати във Франция. После дойдох тук, защото Трокмортън имаше нужда от гувернантка, а аз исках да се омъжа за брат му.

— Значи ще станете съпруга на брат му? — попита изненадано Маклийн.

— Не. Селест ще се омъжи за мистър Трокмортън. — Инид поклати глава, сякаш си имаше работа със слабоумен.

По дяволите! Нали Селест току-що бе казала, че е дошла в Блайт Хол да се омъжи за брата на Трокмортън? Защо жените се разбираха добре, а той не проумяваше нищо?

— Кога се върнахте от Франция? — попита Инид.

— Преди няколко месеца. Трокмортън започна да ме ухажва, макар че всъщност не го искаше, повярвайте. После обаче промени намеренията си и настоя да се оженим колкото може по-скоро. Майка му, скъпата лейди Филберта, не иска да живеем под един покрив, без да сме венчани, защото се бои, че може да забременея. Аз, разбира се, бих могла да й кажа, че вече очаквам дете, но не искам да разваля изненадата.

— О! — Инид скочи и прегърна Селест. — Това е прекрасна новина! Кога се очаква щастливото събитие?

— Браво на Трокмортън! — Маклийн се ухили. Кой би помислил, че добрият, почтен Трокмортън се е пъхнал в леглото на гувернантката?

— Бъдещите ни деца със сигурност ще се раждат след девет месеца, но това тук ще дойде на бял свят след не повече от седем. — Селест се засмя весело. — Само да сте посмели да кажете на Трокмортън, че съм издала тайната!

Маклийн се надигна на лакти.

— Искате да кажете, че бъдещият баща още не знае за щастието си?

Селест се изчерви.

— Легнете си и спете, мосю!

— Веднага, мадам, но ви моля да му кажете колкото може по-скоро. Всички знаят, само бащата не знае.

Двете жени се погледнаха и вдигнаха рамене.

— Жената предпочита да разкаже новост като тази първо на жена — обясни Инид. — Мъжете не разбират от тези неща.

Маклийн започна да масажира челото си.

— Как да не разбираме? Това е естествен процес.

— Точно там е работата. Мъжете не го разбират като естествен, а като биологичен процес. Даже си мислят, че имат нещо общо с него.

— Хубава работа? Разбира се, че имаме нещо общо! — Маклийн простена и отново разтърка челото си. — Ще ми се да видя как бихте се справили сами.

Инид притисна ръка към сърцето си.

— Бебетата са чудо, изпратено от небето.

Селест кимна тържествено. Двете жени отново забравиха за Маклийн.

— Правилно. Скъпата лейди Филберта ме изпрати в Париж да си накупя, каквото ми е нужно. — Тя разпери розовата си пола. — Най-новата мода. Харесва ли ви?

— Прекрасна е. — Инид попита материята и въздъхна. — Воал ли е?

Откъде жените знаят всички тези неща? — запита се Маклийн. Само поглеждаха другата жена и веднага заявяваха, че използвала еди-какъв си крем или еди-какъв си парфюм, макар че тя изглеждаше като всички други жени по света. Знаеха кой плат какъв е и как се произвежда. Знаеха коя дама носи бельо с рюшове и колко шивачки са го изработили. А тоалетите им бяха дяволски сложни. Защо се полагаха всички тези усилия?

Ако можеха да говорят по същия начин за коне, би могъл да го приеме. Тогава поне щеше да има смисъл.

— Корсажът и маншетите са от копринено кадифе. Не съм съвсем сигурна дали е редно да нося такава рокля денем, но шивачът заяви, че е много шик, а на Трокмортън му харесва да я докосва, когато… — Селест затвори уста и хвърли сърдит поглед към Маклийн.

Той затвори очи и се направи на дълбоко заспал.

— Аз нямам никакъв опит с мъжете, но Трокмортън е невероятен — зашепна съзаклятнически Селест. — Толкова е страстен. И вашият съпруг ли е такъв?

Сърцето му направи скок. Какво ще отговори Инид?

— Той се интересуваше повече от карти и зарове. — Инид говореше високо и той беше готов да се закълне, че го прави нарочно, за да я чуе.

— Сериозно ли говорите? Трокмортън ми е разказвал много за съпруга ви, но никога не е ставало дума за хазарт и други такива… — Гласът на Селест прозвуча разочаровано, но настроението й бързо се оправи. — Сега, когато мистър Маклийн е забравил миналото си, може би ще си припомни как се прави любов.

— Може би — отвърна със съмнение Инид. — Но да забравим Маклийн. Хайде да си поговорим за изисканата академия за гувернантки.

— О, да! Знаете ли с кого се запознах тук, в Блайт Хол? С основателките на академията!

— Наистина ли? — Инид беше смаяна. — Те са легенди. Как изглеждат? Как говорят?

— О, те са млади и красиви. И най-вече умни. И естествено…

Маклийн престана да слуша. Клепачите му натежаха. Беше чист, вече знаеше каква може да бъде жена му, беше си спомнил сестра си — какъв хубав ден. А утре го очакваше още по-хубав. Утре ще разбере от кого е писмото и да си спомни всичко, свързано с него. Може би да си спомни и жена си. Неговата трудна, многолика, омагьосваща малка жена.