Елизабет Адлър
Дъщери на греха (9)

Глава 9

Рори беше ядосай. Много ядосан. Толкова ядосан, че чертите на лицето му бяха изкривени от яд, а това наистина го загрозяваше. Въздъхна нетърпеливо, когато гримьорката напудри челото му за втори път. В ъгъла режисьорът, Дърк Бонър, говореше с Шел и Джеймс, актрисата, която му партнираше. Шели кимаше с глава, с наведени към пода очи, слушаше внимателно какво и казва Дърк. А Дърк вероятно говореше за него, критикуваше, казваше й, че тя е по-добрата!

Обзе го параноя, когато се сети къде се намира „Играта на Челси“ — затвор в центъра на Лос Анжелис, съвсем истински, с железни решетки на прозорците и здрави ключалки на вратите. Сега неизползван и празен, разбира се, но само представата за него го караше да трепери. Бил вероятно ги беше накарал да снимат там, само и само да му напомни за заплахата си. По дяволите! Като че ли случилото се беше по негова вина!

— Кажи на Дърк, че съм в гримьорната си, когато свърши с разговора — каза подчертано нелюбезно той.

Рори се замисли за проблема си. Наистина имаше късмет, че срещна Джени на онова парти. Или поне така си мислеше тогава! Тя беше все още красива, все още секси, и да бъде с нея, наистина беше опияняващо в началото, преди да започне да приема кокаин. Това не се хареса на Джени, а още по-малко й харесаха думите му, че тя започва да остарява, че вече не е в крак с времето. Че алкохолът е бил дрогата на нейното поколение, макар Джени да не пиеше, в това отношение тя беше ужасно праведна. Прекалено праведна! Тя не одобряваше този му навик, не одобряваше и приятелите му. Той се примиряваше, беше кротък и послушен, караше я да се чувства щастлива, докато тя пилееше парите и енергията си, за да създаде него — Рори. Нейната собствена звезда. Той се учеше бързо, а имаше и основните качества, които се изискваха за успеха, но тя му придаде онзи временен блясък — накара го да смъкне излишните килограми, да боядиса кестенявата си коса в руса, дори го накара да си пусне мустаци, за да не го помислят евентуално за педераст.

По-късно Джени започна да го натоварва със своите проблеми, да му разказва как се справя с деловите си работи. Той й помагаше, даде й няколко наистина уж добри съвета, като в същото време успя да открадне достатъчно пари, за да си осигурява кокаина, който тя не желаеше той да приема. И какво от това? Откъде другаде би могъл да вземе пари? Все още не работеше. Това беше друг техен проблем — тя очакваше двамата да играят заедно двете главни роли, когато той получи ангажимент в телевизията. Нима беше негова вината, че режисьорът предпочиташе по-млада актриса? Тогава тя реши, че ще й позволят да направи първите си крачки в режисурата, да режисира един-два епизода, но Дърк нямаше намерение да се лиши от работата си, защото така е удобно на Джени Хейвън. Онова, от което Дърк имаше нужда, беше Джени да даде парите, които да осигурят успеха на „Играта на Челси“.

Рори поднесе кокаина до лявата си ноздра и вдъхна шумно, след което го поднесе към дясната. Исусе, така беше по-добре! Както и да е, тя не биваше да му позволява такъв голям контрол над делата и живота си. Тя трябваше сама да организира бизнеса си или да наеме някой друг, който да го стори. Джени беше щедра, когато се отнасяше за скъпи дрехи, вечеря за двама, бутилка шампанско, но трудно даваше джобни пари. И той трябваше да се погрижи да „прелее“ малко в своята собствена сметка. Започна да намира сделки с „недвижими имоти“, които, казваше й, били „горещи и щяла да спечели много пари“. Беше много лесно просто да надуе цената и да сложи в джоба си разликата. Тя му вярваше напълно и безрезервно — все пак мъжът, за когото правеше всичко, което бе по силите й, нямаше да я мами, нали? Рори се усмихна при този спомен — разбира се, че щеше да я мами, щом имаше нужда от пари, а тя не искаше да му ги даде! Същото се правеше и на стоковата борса. Отначало се наслаждаваше на играта. Спечели малко, но след това загуби много. Но парите бяха нейни, не негови. А когато спечелеше, парите бяха негови. Опита се да играе по-едро, загуби много, прибра в джоба си останалото.

Напусна я, когато тя разбра, че е разорена. Хвърли цялата вина върху нея, каза й, че решенията са били нейни, а той само правел онова, за което тя го помолела. Така беше, нали? Не била негова вината, че губел повече, отколкото печелел — случвало се през цялото време на много хора. Както и да е, време беше да си тръгва, беше взел достатъчно. Тя и без това беше прекалено стара за него, а и точно тогава нещата се стекоха добре за него — беше избран за главната роля в телевизионно шоу. Щеше да играе Челси в „Играта на Челси“.

Всичко щеше да бъде наред, ако само тя не беше умряла по този начин… И ако не бяха онези копелета Кауфман и Рубин! Те го бяха изнудили! Нямаше друга дума за това. Лайна! Бяха добри в работата си, в това нямаше съмнение, но Кауфман вземаше трийсет процента като агент и личен мениджър, а Рубин се беше самоназначил за негов адвокат на процент — колкото повече печелеше Рори, толкова повече вземаше и Рубин. Само така е честно, Рори, беше казал Стан с онзи негов мазен адвокатски глас. Само така било честно, като се имали предвид обстоятелствата.

Рори гледаше привлекателния си образ в огледалото и отново обмисляше обстоятелствата. Те не му харесваха, нито пък възможните последици от тях. Но той беше млад мъж на прага на кариерата си и нямаше никакъв друг избор, освен да се остави Рубин и Кауфман да го изнудват.

— Рори? — Помощник-режисьорът подаде глава през вратата. По дяволите, потеше се и челото му трябваше отново да бъде напудрено. Надяваше се, че тази вечер няма да работят до късно. Имаше среща със сервитьорката от кафе „Родео“ — хубавичката, която се беше възхитила от пуловера му. Била танцьорка, но прекарала хепатит и загубила работата си в CBS. Щеше да я заведе на партито на Сал и Фоке, щеше да бъде забавно. Трябваше да прибави няколко светли кичура в косата си — не беше ли малко тъмна отпред? Фризьорът на Джени наистина беше добър. Сигурно знаеше какво прави.

— Готов ли си, Рори?

Рори прекара пръст по дългата лента, изрязана от вестника, в която преди беше завит кокаинът, а после замислено погали с него венците си. Трябваше да помни, че не бива повече да бърка окончанието на онова име и да заснемат най-сетне епизода…

Излезе на снимачната площадка, прегърна Шели и зачака да обявят дубъла и Дърк да намести камерата под правилен ъгъл. Справи се от първия път.

— Чудесно, Рори, просто чудесно! — извика Дърк. — Знаех, че този път ще се справиш.