Джейн Фийдър
Избраницата (12)

11.

— Какво ще се случи сега? — Тео се облегна на лакти и погледна мъжа си с питаща усмивка. Часовникът на камината удари четири. Сватбената й нощ започваше доста рано.

— Ти ще си останеш на мястото и няма да правиш нищо — отговори строго Силвестър. Очите му се присвиха, устата му образува твърда, права линия. Застана пред леглото и впи поглед в тялото на жена си, обгърнато от облак девствено бяла коприна.

— Няма ли поне да събуя обувките си? — попита тя и демонстративно показа стъпалата си, обути в копринени пантофки с цвят на слонова кост.

— Не. Не искам да сваляш нито една част от облеклото си. — Без да сваля поглед от нея, той разкопча официалния копринен жакет и го свали от раменете си.

В сивите очи под полуспуснати ресници светеше такава решителност, че Тео неволно потрепери и забрави всяко желание да се шегува. Шегата и без това беше само средство да намали собственото си напрежение и нервност.

Тя проследи как Силвестър развърза шалчето на шията си и го хвърли върху жакета на стола. Бялата жилетка го последва. Той откопча мъничките перлени копчета на маншетите, украсени с рюшове, и свали ризата.

Тео вече знаеше колко топла е кожата му, колко силни са гърдите и раменете му, но никога не беше виждала голите му гърди. Той се обърна, за да хвърли ризата на стола, и тя видя как мускулите на гърба играеха под опънатата кожа. По тялото му не личеше и един грам излишна мазнина. Когато той отново се обърна към леглото, тя забеляза тънкия бял белег, който минаваше през гърдите, описваше дъга около пъпа и се губеше под колана на копринения панталон до коленете. Без да бърза, Силвестър свали обувките и чорапите. Когато започна да разкопчава копчетата на панталона, Тео спря да диша. Той свали панталона и го хвърли върху купчината дрехи на стола.

Очите на Тео станаха огромни, когато панталонът плъзна по задника на мъжа й и разкри мускулести бедра и корави прасци.

Силвестър се обърна бавно към леглото. Белегът се бе вдълбал в плоския му корем и завършваше на линията на хълбоците. Тео се взря във възбудената му плът и в главата й звъннаха тревожни камбани. Представи си как този твърд и дълъг член прониква в тялото й, става част от нея, завладява я със силата си…

Въпреки това не беше в състояние да откъсне поглед него. Силвестър беше прекрасен в голотата си… красив и плашещ едновременно.

Той се наведе над нея, обхвана брадичката й с една ръка и нежно притисна устни върху нейните.

— Няма от какво да се страхуваш — пошепна той, сякаш разбрал какви разнородни емоции бушува в гърдите й. — Отначало може би ще усетиш лека болка, но тя бързо ще отмине.

Тео кимна мълчаливо. За първи път в живота си се чувстваше неспособна да намери подходящите думи. Колебливо сложи ръка на рамото му и усети под дланта си гладка кръгла кост. Плъзна ръка по кожата му, усети коравия бицепс на добре трениран фехтовач и продължи надолу към лакътя покрит с гъсти тъмни косъмчета. След едва забележимо колебание сложи ръка върху гърдите му и почувства равномерното биене на сърцето му. После смело докосна с върха на пръста си зърното на едната му гърда и Силвестър потръпна. Усмихна й се и я окуражи да продължи изследването си.

Тео прокара пръст по белега, попипа издутите ребра, стигна чак до хълбоците му, за да усети издадената кост. Понечи да продължи още малко надолу, но изведнъж осъзна, че не смее. Погледна мъжа си и видя, че той продължава да се усмихва.

— Всичко с времето си — обясни меко той, сякаш напълно разбираше внезапната й плахост. — Позволи ми първо да сваля сватбените ти накити.

Той приседна на леглото, свали сръчно перлената диадема, която придържаше булото й, и махна от главата й белия тюл. Косата й беше сплетена и навита като корона около малката й глава, което й придаваше зрялост и особено очарование.

Прическата се различаваше рязко от обичайната й циганска грива и от безкомпромисната простота на дългата плитка.

Силвестър внимателно плъзна ръка по тялото й, за да я накара да легне. Помилва леко пищната закръгленост на гърдите под дантеления корсаж на роклята, слезе към корема и бедрата, притискайки тънката материя върху кожата й. Обхвана глезените й и си припомни деня, когато я бе уловил точно по този начин, за да я хвърли в калта. На лицето му изгря широка усмивка.

— Нещо да ти напомня този жест, циганко?

Тя се опита да се освободи от хватката му, но всичко беше само игра. Силвестър смъкна обувките от краката й, мушна една ръка под полата и затърси края на копринения чорап. Лесно намери широкия ластик, но реши, че иска да вижда какво прави, затова бавно вдигна роклята й.

Тео потрепери от хладния полъх. Силвестър смъкна ластиците, нави внимателно чорапите и ги свали от краката й. Полъхът върху разголената и кожа стана още по-хладен тя изведнъж се почувства слаба и ранима. Изложена на показ. Уплашено вдигна ръце, за да покрие краката си с полата, но после безпомощно ги отпусна от двете страни на тялото, защото усети, че Силвестър се заема с бельото й.

— Вдигни си дупето, мила — заповяда спокойно той и без бавене смъкна дългите долни гащи.

Тео прехапа устни и се подчини. Изведнъж се почувства безкрайно уплашена, изгубена в чуждо място. Забрави, че беше мечтала за този миг. Забрави копнежа си, страстните мигове, които бяха преживели заедно. В момента единственото й желание беше да прикрие голотата си, да скочи и да избяга от стаята. Мъжът, чиито ръце я докосваха с такава плашеща интимност, й беше непознат, но имаше неограничени права върху тялото й. И щеше да се възползва от правата си винаги когато пожелае.

Силвестър усети промяната у Тео — усети как мускулите й внезапно се стегнаха и тя се вцепени под милващата му ръка. На лицето му се появи объркване. Дотук не беше направил с нея нищо повече от онази вечер край потока, а тогава тя беше луда от страст. Колебливо оттегли ръката си и Тео моментално се отпусна.

— Какво ти е, мила моя? — Погледна я и видя в очите й объркване и страх. — От какво се страхуваш, Тео?

Тя обърна глава в безмълвно отчаяние и стисна очи. Ръцете й се опитаха да смъкнат полата върху голите бедра.

— Почакай — спря я решително Силвестър. — Изправи се, за да мога да ти сваля роклята.

Той я хвана за талията и бързо я изправи на крака. Гол, той изглеждаше много по-грамаден, отколкото облечен, и страхът й се засили. Тео се запита как е могла някога да копнее за сливането им. Наистина ли е копняла да стане негова собственост, той да я унищожи под себе си. Най-много се беше страхувала от копнежа, който я караше да забравя всичко около себе си и гонеше от главата й всяка ясна мисъл. Сега обаче беше абсолютно трезва и мозъкът й работеше трескаво. Знаеше, че не иска това да се случи. Тялото й си беше само нейно.

Силвестър сръчно развърза корсажа й и го свали. Роклята се свлече в краката й. Сега двете голи тела бяха разделени само от тънката й долна риза. Без да се бави, Силвестър премахна и последното препятствие.

После я притегли към себе си и нежно целуна очите и устата й. Гласът му прозвуча вразумяващо:

— Ще свършим бързо трудната част, Тео. Ще положа всички усилия, за да не ти причиня болка, но ще бъде много по-лесно, ако ти се отпуснеш напълно.

Тя искаше да му изкрещи, че няма да му позволи да се доближи до нея, но думите не излязоха от устата й. Беше дала съгласието си да се люби с него, когато стана негова съпруга. Съзнаваше, че се е омъжила за него и заради това. Сега беше съпруга на Силвестър Гълбрайт и не й оставаше нищо друго, освен да го изтърпи.

Тео мълчаливо се отпусна на леглото и здраво затвори очи. Не се боеше от болката, а от чувството, че той ще я завладее и тя ще стане напълно зависима от него.

Силвестър стисна устни. Тя очевидно не искаше да му помогне по никакъв начин. Затова разтвори бедрата й и внимателно плъзна пръсти по копринените устни. Намери чувствителната пъпка на насладата, но тя пак не реагира. Пръстите му се плъзнаха навътре и откриха, че тя е скована и неподготвена.

Той коленичи между краката й и помилва клепачите й. Най-сетне Тео отвори очи. Палецът му се плъзна по устата й.

— Ако не се отпуснеш, ще ти причиня болка.

— Не ме е страх от болката — отговори честно тя и погледна в очите му. Зад решителността светеше тревога.

— От какво те е страх?

— От теб… от това, че ще изгубя тялото си — прошепна тя.

Този открит и честен отговор, толкова типичен за Тео предизвика в сърцето му огромно облекчение. Сега знаеше какви трудности го очакват и че може да ги преодолее. Помилва бузата й и се опита да обясни:

— Ти ще изгубиш тялото си в моето и моето ще се изгуби в теб. Това е партньорството, Тео. В този акт то се изразява по-силно, отколкото във всичко друго.

— Аз не те спирам — отговори тя. — Моля те, нека да приключим по-скоро.

Той кимна, взе една възглавница и я пъхна под дупето й, за да я повдигне и да улесни проникването. После с един-единствен енергичен тласък нахлу в утробата й и разкъса девствената ципа.

Тео изпита пареща болка и шумно пое въздух, но не извика, а продължи да лежи спокойно под него. Когато той започна да се движи, тялото й се отвори от само себе си и овлажня. Много скоро ритмичните движения вече не бяха болезнени, а в самия център на тялото й се зароди ответна реакция. Ала преди тази реакция да се превърне в наслада, Силвестър стигна до върха и изля семето си в тялото й, докато плътта му пулсираше дълбоко в нея. Тео изпита странно физическо облекчение. Вече нямаше чувството, че е станала нечия собственост, а по-скоро изпитваше чувство за сливане, докато тялото му се разтърсваше от тръпки.

Изтощен, Силвестър се отпусна върху нея и тя усети силните удари на сърцето му. Когато сложи ръка на запотения му гръб, този жест беше потвърждение на партньорството им.

Силвестър се отдели бавно от нея и я погледна разкаяно.

— Много съжалявам, Тео. Мислех, че за теб ще е по-добре, ако приключа бързо.

— Обаче аз пропуснах нещо — рече тя и гласът й прозвуча тревожно. — Така е, нали?

Силвестър се засмя облекчено.

— Да, моя малка циганко. Пропусна даже много. Но следващия път ще си наваксаш.

— Искаш ли веднага да го направим още веднъж?

— Очевидно трябва да ти обясня някои неща за мъжката анатомия — рече той, все още смеейки се, и седна в леглото. — Моята най-важна част има нужда от време, за да си възвърне силите.

— Кървя ли? — Тео се бе отърсила от преживяния страх и спокойно задаваше деликатни въпроси.

— Малко — отговори Силвестър. — Но това е нормално. Лежи спокойно. Щом кървенето престане, ще опитаме още веднъж.

Той се отпусна на възглавниците, привлече главата й на рамото си и започна бавно да изважда фуркетите, които държаха сложната й прическа. Тео си каза, че усещането на пръстите му в косата й е успокоително и възбуждащо едновременно. Смътно осъзна, че той се държи като собственик, но интимността, от която до преди малко се беше опасявала, сега я изпълваше с доверие.

Косата й има невероятен цвят, помисли си възхитено Силвестър, когато най-сетне развали прическата и разпусна къдриците върху тялото й. Блестящото синьо-черно създаде невероятен контраст с млечнобялата кожа, която блещукаше между кичурите. Тео беше различна от сестрите си не само по темперамент, а и физически. Макар че Рози показваше подобни на нейните капризи. Силвестър с усмивка отмахна един кичур, за да разкрие розовото зърно на едната гърда. Пръстът му бавно описа кръгове около зърното, то се стегна и стана кораво. Тео се размърда и леко въздъхна. Кракът й го побутна нетърпеливо.

— Почина ли си? — попита тя, скрила глава в рамото му.

— Защо не провериш сама? — предложи той и плъзна ръка по талията й, за да стигне до меката закръгленост на хълбоците.

— О! Искаш да кажеш… така? — Тя помилва плоския, твърд корем и смело се спусна към гъстите косъмчета между бедрата му.

— Точно така — пошепна дрезгаво Силвестър и шумно пое въздух, когато членът му се втвърди и се сгуши в шепата й.

Тео се отдалечи малко от него, за да вижда какво прави, и се намръщи съсредоточено. Оказа се много интересно да изследва тялото му.

Силвестър помилва дупето й и продължи напред към интимните й части. Тео повтаряше ласките му, убедена, че онова, което доставя удоволствие на нея, е хубаво и за него.

Когато Силвестър отново проникна в нея, тя беше отворена и готова. Погледът й задържа неговия и показа решителността й да не пропусне нито един детайл от онова, което я очакваше.

Силвестър сведе глава и започна да целува лицето й. Тласъците му ставаха все по-дълбоки и той усети как мускулите на влагалището й се стегнаха около члена му.

— Боли ли те още?

Тя поклати глава и очите й заблестяха.

— Ни най-малко. Прекрасно е.

Той се засмя нежно и ускори ритъма, без да откъсва поглед от очите й. Тя се нагоди към ритъма му, устремно повдигайки хълбоците си, за да посреща тласъците му. Пръстите се плъзнаха в милувка по гърба му. Внезапно тя заби нокти в задника му и го притисна с все сила към себе си, вдигна крака и ги обви около кръста му. Очите й се отвориха широко и се изпълниха с безкрайно учудване. В следващия миг екстазът я заля като могъща вълна.

Този път Силвестър овладя собствената си възбуда и използва тялото си, за да увеличи насладата й. Беше чудесно да наблюдава как тя устремно се движи към върха. Дойде мигът, когато от очите й се посипаха искри, а устните й оформиха учудено „О!“. Тя се надигна насреща му, и той сложи ръце под дупето й, за да я изпълни цялата. Тео извика задавено и се хвърли в пропастта от диво, зашеметяващо блаженство. След миг падна изтощена на леглото и отпусна ръце и крака в абсолютна самозабрава.

Силвестър остана дълбоко в нея, за да изживее собствения си прекрасен връх. Почака малко и я помилва по бузата, за да отвори очи. Тя се усмихна, погали го по гърба и постепенно се събуди от чувственото блаженство, за да види своя партньор в насладата.

— Вече не се страхуваш, нали, малка циганко? — попита меко той и я притегли в прегръдката си.

— Какви страхове? — попита Тео и се изкиска приглушено. — Малко ми се спи, това е всичко.

— Спи тогава. — Силвестър затвори очи и започна да милва косата й, докато тя потъна в обятията на съня.

 

 

Тео се раздвижи едва забележимо и се събуди. Сънят й беше толкова лек, че сякаш изобщо не беше спала. Спалнята беше изпълнена със слънчева светлина, а матракът беше мек и топъл. Ароматът на любовната им игра все още я заобикаляше. Тялото на Силвестър се притискаше в нейното, равномерният му дъх галеше бузата й, ръката му почиваше тежко върху гърба й. Споменът й за невероятната вихрушка на страстта беше толкова ясен, сякаш се бяха любили само преди миг.

Тя се прозя лениво и пошепна близо до ухото му:

— Умирам от глад.

— По време на приема ти май не хапна нищо — отвърна сънено той. — Доколкото си спомням, планираше нападение срещу майка ми.

— Не желая повече да говоря за това — рече тя, но поредната прозявка отне остротата и високомерието на тона й. — Защото ще се скараме.

— Сериозно ли? — Силвестър седна в леглото и я погледна с питаща усмивка. — Аз пък си мислех, че въпросът е решен.

— За този път — отвърна със смръщено носле Тео. — Но ти не можеш да ми обещаеш, че за в бъдеще няма да имам нищо общо с майка ти, нали?

— Не — кимна сериозно той. — Не мога да ти обещая.

— Но ти винаги ще заставаш на моя страна, нали?

— Боя се, че и това не мога да ти обещая.

Той се опитваше да запази шеговития тон, но Тео смръщи чело и се опря на лакът.

— На колко години си бил, когато е починал баща ти?

— На три. Защо? — Той почти не помнеше сър Джо Гълбрайт. Спомените му бяха толкова неясни, че нямаше представа дали пък не се дължат само на портрета, който висеше на стълбата в Гълбрайт Хаус.

— Значи си прекарал целия си живот с майка си и по-голямата си сестра?

Силвестър поклати глава.

— Не. Когато станах на пет години, ме пратиха в интернат. На десет отидох в Уестминстър Скул. Прекарвах по-голяма част от годината в училището.

— Защо са те пратили толкова рано в интернат?

Тео бе ужасена от чутото. Едно петгодишно дете беше твърде малко, за да бъде изпратено съвсем само в бруталния свят.

Силвестър вдигна рамене. Досега почти не се беше замислял за детството си. Светът на детските му дни беше светът на другарите му от училище — никой от тях не поставяше на въпрос принципите на възпитанието, което получаваха. С изключение на Нийл Джерард, който бе прекарал онези години в състояние на перманентен страх. Английските частни училища не бяха място за изнежени и слаби деца, камо ли за страхливци. Сянка от някакъв спомен отново се опита се промъкне през мрака в съзнанието му. В продължение секунди Силвестър мъчително се опитваше да улови спомена, но той изчезна. Тео го наблюдаваше с известно объркване — очевидно чакаше отговор на въпроса си.

— Моите настойници решиха, че не е добре да раста в дом, в който няма друг мъж — обясни той. — Заявиха ми, че чисто мъжката среда ще е много по-полезна за развитието ми. — Усмихна се и отмахна една къдрица от лицето на жена си. — Не ме гледай така загрижено, циганко. Страдах в добра компания.

— Но въпреки това си страдал, нали?

— Да… мисля, че да. — Силвестър отново вдигна рамене. — Но тогава не гледах на живота си от тази страна. Мисля, че се ползвах с много привилегии.

— Нали не са те били?

— О, почти всеки ден — отговори с усмивка той.

— И никога не са те целували и прегръщали?

— Велики боже, не! — Той изглеждаше искрено шокиран от тази представа.

Тео се загледа замислено в тавана. Нищо чудно, че е толкова сдържан, помисли си тя. Въпреки това беше успял да запази зад овладяната, понякога плашеща външност чувство за хумор, топлота и чувствителност. Човек просто трябваше да знае как да извади тези му качества на бял свят.

— За мен звучи ужасно — заключи тя и се върна на първоначалната тема. — Искаш ли да си направим пикник? В кухнята сигурно има много ядене. Когато проверих последния път, беше останала цяла купа салата от раци, имаше и пастет от сьомга, и заешко рагу. — Тя скочи енергично. — Отивам да приготвя една табла.

— Стига, Тео! Ужасно е да се храним в леглото — възпротиви се Силвестър, макар че се смееше.

— Сериозно ли говориш? На мен ми харесва.

— Навсякъде трохи. — Той се намръщи гнусливо. — По чаршафите и по кожата.

— О, чак пък толкова! После ще изтърсим чаршафите. — Тео се запъти решително към свързващата врата между двете спални, за да потърси халат. — Ще взема и бутилка бургундско от деветдесет и девета — добави весело тя. — Всъщност по-добре иди ти. Намира се на четвъртата етажерка от лявата страна в първото помещение. Като погледнеш от вратата, третата редица.

Силвестър вдигна вежди.

— По-добре би било да ми нарисуваш карта на избата.

— Не ти трябва карта. Когато не съм тук, за да ти помогна, ще повикаш Фостър. Той познава избата не по-зле от мен.

Тео изчезна в спалнята си и не видя как Силвестър гневно смръщи чело. Нямаше намерение да остане зависим от знанията на жена си и иконома. Но с това щеше да се занимае по-късно. Първата брачна нощ не беше подходящото време да се захваща с домакинството. По-добре и той да облече халата си и да изчака Тео.

 

 

В кухненския двор икономът на негово благородие стоеше облегнат на бързо изпразващата се бъчва с ейл и оживено разговаряше с пристигналия от Лондон скитник. Оказа се, че той също е от Лондон и също като Хенри се радва да срещне човек „от своята черта“.

— Твоят господар си е намерил хубава млада женичка. Бих могъл да го нарека отвличане на дете — рече скитникът, втренчил поглед в канчето си.

Хенри примигна срещу слънцето.

— Аз пък не бих го нарекъл така. Лейди Тео много добре знае кое как става. Има умна главица и познава имота като джоба на жилетката си.

— Въпреки това е бебе в сравнение с мъжа си.

— Всъщност това не те засяга — отсече Хенри. Чувството му за лична сфера и верността към негово благородие бяха сериозно засегнати от думите на непознатия.

Скитникът небрежно вдигна рамене.

— Вярно е, че не ме засяга. Просто проявих интерес. Селяците си разправят разни неща.

— Клюкари до един — заяви презрително Хенри.

— Говори се, че момичето било Белмонт, а негово благородие произхождал от друг клон на семейството. Между клона имало разногласия — продължи упорито скитникът и се наведе да допълни канчето си. Бирата течеше на тънка струя и той изруга полугласно, опитвайки се да наклони бъчвата.

Хенри изръмжа недоволно.

— Нищо не знам за това. Струва ми се, че всички са доволни как се уредиха нещата. Негово благородие си намери подходяща жена, а семейството на съпругата му ще остане да живее в семейното имение. Разумно решение, което е полза за всички.

— Да, сигурно си прав — кимна сериозно скитникът. — Впрочем, негово благородие обича ли да ходи на лов?

Хенри вдигна рамене.

— Като повечето провинциални благородници, предполагам. Като види, че утрото е добро, излиза с пушката.

— Разказаха ми, че край Уебстърс Понд имало много птици — продължи замечтано скитникът. — Чух, че селяните искали да запазят участъка около езерото за себе си, затова ти казвам. Господарят ти сигурно не знае нищо за това. Като добър съвет, нали разбираш. — Той изпи канчето си наведнъж и кимна на Хенри. — Е, време е да тръгвам по пътя си, хубаво беше да си поговоря с теб.

— Да. — Хенри вдигна ръка за поздрав, но не беше съвсем сигурен дали харесва чужденеца. Нищо, че беше лондончанин. Човек, който се вслушва в клюки, не може да се определи като приятен. Но може би негово благородие ще се заинтересува от лова на патици край Уебстърс Понд… щом свикне с брачното легло и започне отново да излиза на разсъмване.

Хенри се ухили на умната си мисъл и се запъти през двора към група кискащи се и бъбрещи доячки. Отдавна си беше харесал една от тях — Бетси, свежо момиче с розови бузки и закръглена фигура. Един мъж трябваше да има какво да пипне.

— Идва! — пошепна възбудено едно от момичетата и смушка Бетси в ребрата. — Нали ти казах, че ти е хвърлил око.

— Престани, Нели. — Бетси блъсна сестра си, но бузите й се зачервиха.

— Искаш ли да се поразходим, малка госпожичке? — Хенри прие изчервяването и със задоволство и й намигна. — С радост ще те почерпя чаша портвайн в селската кръчма.

— О, не, в никакъв случай! Татко ще ме убие — извика стъписано Бетси. — Забранил ми е да влизам в кръчмата. Казва, че там не е място за почтени момичета.

Селяци, каза си Хенри с презрително поклащане на главата.

— Е, добре, щом казваш. Тогава само ще се поразходим.

— Върви спокойно, Бетси. — Нели бутна сестра си към Хенри. — Татко няма да има нищо против. Мистър Хенри е изискан джентълмен на добра позиция.

Бетси скептично поклати глава и Хенри започна да се пита с какво всъщност се захваща. Една обикновена разходка не задължаваше мъжа с нищо, а и той със сигурност нямаше интерес да последва негово благородие пред олтара. Поне не скоро.

— Е, добре — кимна Бетси, преди Хенри да е оттеглил предложението си. — Малка разходка в селото… но по главната улица, ако нямате нищо против. — Тя го хвана подръка с увереност, която изпълни душата му със съмнения относно плахото й изчервяване преди.

Докато Хенри и Бетси се разхождаха в селото, скитникът обиколи Уебстърс Понд. Патиците се готвеха за нощна почивка. Някои още плуваха в езерото, други си търсеха скрити местенца във високата тръстика край брега. Мястото наистина беше добро за лов.

От коя посока щеше да дойде човек, излязъл от господарската къща? Чужденецът обиколи езерото още веднъж и прецени, че най-удобна е отъпканата пътека от юг. Значи там трябваше да намери удобни места за капаните, които бе донесъл.

Мъж, който е излязъл на лов рано сутринта и си пробива път през ниските храсти, с пушка на рамо и ловна чанта на колана, сигурно няма да внимава за опасните зъби на капан, особено на собствената му земя.