Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2011)
Корекция
sonnni (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Даниел Стийл. Тайни

ИК „Хемус“, София, 1997

Американска. Първо издание

ISBN: 954-428-148-7

История

  1. — Добавяне

На Джон — най-прекрасния и скъп дар на живота ми, от все сърце и с безкрайна любов.

Даниел Стийл

1

Слънчевите лъчи проблясваха в прозорците на сградите като диаманти, посипани върху лед. Сабина лежеше гола на шезлонга под яркото ослепително слънце на Лос Анжелос. Меденото й загоряло тяло лъщеше от плажното масло, жегата бе безмилостна. Мислеше след малко да влезе в басейна — само колкото да се охлади, но преди това трябваше да се погрижи още за себе си. Всяка сутрин първо се отпускаше по гръб с обилно намазано с крем лице, с плажно масло по тялото, скриваше впечатляващо буйната си руса коса, поставяше на клепачите си тампони, а около лицето си нагласяваше влажна кърпа, за да не излага на слънчевите лъчи невидимите белези от миналогодишната операция. По същата причина предпазваше и бюста си. Беше претърпяла три успешни пластични интервенции, за които непосветеният никога не би се досетил. Първата направи на трийсет и осем — по-късно, отколкото си бе представяла. Просто изглади една малка бръчка между веждите и повдигна клепачите на местата, където бяха преди десет години. Втората предприе на четирийсет и една. След нея гърдите й се надигнаха и станаха стегнати, така не бяха изглеждали никога — дори когато бе на шестнайсет. Миналогодишната операция всъщност бе повторение на първата, само че малко по-надълбоко и с няколко разреза над ушите. Ако денят бе добър, изглеждаше на трийсет и пет, в страхотните дни сякаш бе на трийсет и една, а пред камерата имаше вид на още по-млада… понякога… ако оператора си го биваше. Сабина Куорлс бе на четирийсет и пет. Тялото й бе изваяно до съвършенство. След сън играеше гимнастика по един час, правеха й масаж три пъти седмично, плуваше всяка сутрин, а ако беше достатъчно прохладно, вървеше пеш по две мили. Не тичаше, а ходеше. Не беше глупачка. Новата форма на гърдите й струваше пет хиляди долара и тя нямаше намерение да я разваля с бягане покрай бетонните бордюри на Бевърли Хилс.

Сякаш бе създадена да носи деколте, защото то загатваше онази цепка на бюста й, с която толкова се гордееше, съвършената й медена плът, незасегната от възрастта. Полите откриваха високо бедрата й. Имаше защо. За крака като нейните много жени биха дали живота си. Но те не бяха резултат от пластична хирургия, а дар от Господ. Бог я бе възнаградил с пълни шепи. Бе се отнесъл повече от щедро с Мери Елизабет Ралстън, родена в Хънтингтън, Пенсилвания, преди почти половин век. Баща й беше миньор, майка й — сервитьорка в крайпътно заведение, над което цяла нощ примигваше неонов надпис „Закусвалня“. На девет години изгуби баща си, през следващите седем майка й се омъжи още три пъти, два пъти остана вдовица, а самата тя се спомина, когато Мери Елизабет бе на седемнайсет. Вече нищо не я задържаше в родния град, даде си сметка, че май никога не бе я задържало. Качи се с дългите си красиви крака на един от автобусите на „Грейхаунд“ и се отправи към Ню Йорк. В този ден Мери Елизабет Ралстън умря завинаги. В Ню Йорк тя се прероди във Вирджиния Харлоу — име, което по онова време смяташе за много ефектно. С новата си самоличност работи на няколко места като треторазреден модел, а накрая я взеха за танцьорка в балетен състав, ангажиран в представление, което бе твърде далеч от професионализма на Бродуей. На двайсет и една си мислеше, че е на житейския връх, но тогава някой й предложи филмова роля. Беше с гарвановочерна коса. Боядиса я внимателно, за да скрие по-светлите корени и да подчертае бадемовидните си зелени очи. За филма не й дадоха костюми, вместо това я изпратиха заедно с още две момичета и един мъж в смразяващо студен склад в Лоуър Ийст Сайд. Искаше да заличи дори спомена за този епизод. Завинаги. Вирджиния Харлоу живя по-кратко дори от Мери Елизабет Ралстън. Последваха още няколко подобни роли, работа в стриптийзьорско заведение в Уест Сайд, но тя бе достатъчно умна, за да осъзнае, че така затъва. Името Сабина Куорлс изскочи от страниците на някакво списание, което намери една вечер в общата гримьорна, спестените пари стигнаха за билет до Лос Анжелос. Беше на двайсет и четири и знаеше, че вече е почти фатално късно. Почти, но не съвсем. Черната боя за коса остави в Ню Йорк и щом стъпи в Калифорния, се изруси. За три седмици си намери стая под наем и импресарио, ала дори не му спомена, че в Ню Йорк се е снимала във филм. Това беше част от друг живот, за който не искаше да си спомня. Сабина Куорлс, както щеше да се нарича вече, с лекота забравяше онова, което не й бе удобно да си припомня — живота край въгледобивните мини, стриптийзьорското заведение в Ню Йорк, отвратителните порнографски филми с нищожен бюджет, които снимаха в склада в Лоуър Ийст Сайд. В Лос Анжелос стана модел и се появи в няколко реклами, направи пробни снимки за Метро Голдуин Майер и за Туенти Сенчъри Фокс. След по-малко от шест месеца получи роля в съвсем приличен филм. Последваха още три второстепенни роли и най-сетне една по-значителна. Когато беше на двайсет и шест, доста режисьори познаваха и помнеха лицето на Сабина. Играта й не бе възпламеняваща, но бе достатъчно добра и импресариото й намери преподавател, който да изглади несъвършенствата. После й помогна да получи още няколко роли. На двайсет и осем бе добре известна на публиката, а агентът й по печата се грижеше вестниците да пишат за нея редовно. Изживя няколко любовни връзки със звезди, а на трийсет се впусна в страстна авантюра с един от най-прочутите актьори на Холивуд. След като се появи заедно с него на екрана, ангажиментите й се умножиха. Кариерата й бе изградена с много усилия, трудно, благодарение на собствената й плът, на склонността й да съблича повече дрехи в сравнение с някои от другите актриси и на факта, че в крайна сметка наистина се научи да играе. Малко след като навърши трийсет, Сабина се изгуби за известно време, но после се появи триумфално в настойчиво рекламиран филм, за който всички се обзалагаха, че ще я направи звезда. Предвижданията не се сбъднаха, ала името й се вряза в паметта на хората още по-дълбоко и тя получи нови роли, които несъмнено бяха по-добри от предишните.

Сабина Куорлс бе стигнала с упоритост до сегашното си положение и на четирийсет и пет не бе на върха на успеха, но бе известна както в Холивуд, така и на зрителите в цялата страна… „Чакай, чакай… не игра ли тя…“ Втренчен поглед за момент и в следващия миг на мъжките лица се появяваше усмивка, похотлив израз и желание да я имат. Беше от жените, които мъжете искаха да отведат в леглото си, ала с възрастта започна да става много претенциозна. Сабина Куорлс притежаваше жизненост и тяло, което нямаше да се отпусне, независимо от годините. Полагаше грижи както за външния си вид, така и за всичко останало, спазваше договорите си, обаждаше се всеки ден на импресариото си, трудеше се денонощно, когато получеше роля, и с нея се работеше учудващо безпроблемно.

Сабина Куорлс не беше примадона, тя бе филмова звезда… повече или по-малко… едно от онези ярки дублиращи светила, които нерядко надживяваха истински големите имена, защото те идваха и си отиваха и умираха всеки ден в студиите на Холивуд, заменени от по-млади, по-свежи лица. Лицето на Сабина Куорлс все още привличаше възхитени погледи, името й не бе символ на огромни касови приходи, но мъжете напускаха киносалоните щастливи. Достойнствата й бяха същите като на двайсет и една. Мъжете тръпнеха от желание да се протегнат и да я докоснат. Това й харесваше, независимо дали им го позволяваше, или не. Нямаше значение. Нейното тяло бе вечният двигател на успеха й.

Заради него престояваше на терасата под часовник. Преобърна се грациозно по корем и с отработено движение на китката взе бурканчето с крем, за да намаже отново лицето и ръцете си — свежи и стегнати, както и останалата част от тялото й. По снагата на Сабина нямаше и милиметър повехнала или провиснала плът.

Тъкмо бе решила да става, когато звънна телефонът. Беше време да изпие две големи чаши минерална вода, преди да влезе в басейна. Автоматично погледна часовника и се зачуди кой ли е. Вече беше говорила с импресариото си.

— Ало? — Всичко у Сабина бе гладко като мед. Гласът й бе плътен и вълнуващ — глас, който караше мъжете инстинктивно да докосват слабините си, гледайки я на екрана в затъмнения киносалон.

— Ако обичате, Сабина Куорлс — прозвуча гласът на двайсет и две годишна секретарка, който й бе непознат.

— Аз съм. — Беше се изправила стройна, висока и красива насред дневната, държеше слушалката и отмяташе с другата ръка разкошната руса коса от раменете си. Никой не би предположил, че това не е естественият й цвят. Всичко по Сабина бе перфектно изпълнено, внимателно обмислено и добре поддържано. Положи неимоверни усилия да стигне дотук и резултатът бе налице. Жалко, че кариерата й не продължи да се развива. Понякога се замисляше какво да прави, но не се отказваше. Макар личността й да не бе основна тема на разговорите в града, тя бе добре позната. Нямаше намерение да се терзае излишно, че е твърде късно. У Сабина нищо не напомняше за възраст, умора, зрялост или поражение. Все още бе жена, която върви към върха, макар преди година или повече да бе стигнала платото. Никак не се притесняваше, че не получава първостепенни роли, тъй като продължаваше да печели добре. Само преди месец бе заснела реклама на самурено палто. Беше готова на всичко, само и само да запази доходите си стабилни… стига да не ставаше дума за телевизия. Толкова ниско не би паднала никога.

— Обаждам се от кабинета на Мел Уекслър — превзето й съобщи надутата секретарка. Мелвин Уекслър беше най-реномираният продуцент в Холивуд и би следвало служителите му също да са значими люде или поне секретарката му си въобразяваше, че е така. Сабина се усмихна. Преди няколко години бе излизала с него два-три пъти. Освен всичко друго Мел Уекслър беше привлекателен мъж. Защо ли я търсеше?

— Да? — От жизнерадостния й глас бликаше смях, тя хвърли поглед на дневната. Апартаментът й бе модерен, просторен, намираше се на Линдън Драйв, малко по-встрани от прословутата част на Бевърли Хилс. Ала мястото бе добро, жилището бе обзаведено почти изцяло в бяло, две от стените бяха облицовани с огледала. Разглеждаше в тях голото си тяло, бюстът й бе стегнат и вирнат — за това бе платила, краката й бяха дълги и изящни. Обичаше да се оглежда, защото нищо във вида й не я притесняваше, нито плашеше, а ако се появеше обезпокоителен признак, който не й се нравеше, тя знаеше какви мерки да вземе, за да го отстрани.

— Господин Уекслър ви кани на обяд днес. В Бистро Гардънс. — Не можеше да разбере защо той лично не й се обади и защо толкова бърза. Може би ставаше дума за филмова роля, макар че напоследък Уекслър все по-рядко се занимаваше с кино. През последните десет години най-големите му успехи бяха на телевизионния екран, въпреки че все още понякога продуцираше филми. А той знаеше, че Сабина не би се появила по телевизията. Това бе общоизвестно. Телевизията беше помия и тя не пропускаше да го подчертае, когато й се отдадеше случай. Именно така се изразяваше пред импресариото си всеки път, щом той си позволеше да подеме темата. Много по-лесно я уговаряше да се снима в реклами, като онази със самуреното палто. Що се отнася до нея, тя смяташе, че в тях има по-голяма изисканост, отколкото в телевизията. Но и Мел Уекслър бе изискан. А Сабина нямаше ангажимент за обяд. Беше десет и четирийсет и пет. — В един часа? — На момичето никога не би му хрумнало, че Сабина ще откаже. Никой не би посмял. Може би само неколцина от близките му приятели, но не и актьорите.

— Един и петнайсет. — Сабина се забавляваше. В тази игра участваха всички в Холивуд, а тя бе по-обиграна от момичето и двете го разбираха.

— Чудесно. Бистро Гардънс. — Повтори й, сякаш можеше да забрави.

— Благодаря. Предайте му, че ще отида.

Обзалагам се, че ще си там, скъпа, помисли си момичето, когато затвори и позвъни на господин Уекслър. Другата секретарка прие съобщението, че Сабина Куорлс ще се срещне с него в един и петнайсет, и той получи вестта със задоволство.

Сабина изпитваше удовлетворение. Мел Уекслър. Замисли се и осъзна, че не го е виждала цяла вечност. Преди десет години той дори й осигури номинация за наградите „Оскар“. Винаги бе смятала, че го привлича много повече, отколкото той й показва, но неизвестно защо и двамата не направиха нищо по въпроса.

Влезе в гардеробната си — облицовано с огледала тясно помещение, от което се преминаваше в малка баня. Застана под душа и завъртя с отработен жест крановете. Струята гореща вода масажираше приятно намазаното й с плажно масло тяло. Миеше косата си и разсъждаваше какво да облече за обяда с Мелвин Уекслър. Зависи какво бе намислил — нещо за работа или в по-личен план. Не знаеше в какъв образ е добре да му се представи — като модерна звезда, поела към върха, или фатална жена. Разсмя се. И в двата случая бе едно и също. В края на краищата тя беше Сабина Куорлс — стройна и висока, руса и красива. Той можеше да направи много за нея, в редица отношения, и тя го съзнаваше.

Преди да излезе изпод душа, се обля с леденостудена вода и тялото й продължи да потръпва, дори след като се избърса и започна да реши дългата си руса коса. Ако човек не се вглежда много, би могла да мине за двайсет и пет годишна… двайсет и осем?… Двайсет и девет… Усмихна се. Не даваше и пет пари. Важно бе, че изглежда отлично, независимо дали е на четиринайсет или на деветдесет и осем. Отиваше на обяд с Мелвин Уекслър.