Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2011)
Корекция
sonnni (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Даниел Стийл. Тайни

ИК „Хемус“, София, 1997

Американска. Първо издание

ISBN: 954-428-148-7

История

  1. — Добавяне

39

На следващата сутрин Сабина бе във великолепна форма на снимачната площадка, Джейн бе непрекъснато усмихната, цялата грееше и си шепнеха със Зак между сцените — дотам, че прекалиха, и режисьорът няколко пъти им прави забележка да пазят тишина. Мел стоеше отстрани и ги гледаше. Рейтингът продължаваше да бъде изключително висок, успехът на филма далеч надхвърли и най-смелите му мечти.

Наблюдаваше как Сабина репетира с двама дубльори, когато се появи Бил със сериозно изражение на лицето.

— Нещо лошо ли се е случило? — Мел не го беше виждал такъв от месеци, Бил го погледна притеснено.

— Мога ли да говоря с вас?

— Разбира се. — Изглежда, се задаваха неприятности, забеляза също, че Габи ги следи с очи. — Какво става, Бил? Може ли да разговаряме тук? — Бил кимна и затаи дъх, като видя, че Габи се запътва към тях. Изрично я предупреди да стои настрана. Искаше да каже на Мел лично, може би трябвате да му съобщят предварително. Погледна по-възрастния мъж в очите и реши да кара направо:

— Не знам как ще възприемете това…

— Имаш проблеми със сценария ли? — Не разбираше какво го тормози, Бил му се струваше гузен.

— Не, сър — той поклати глава. — Снощи с Габи се оженихме.

Мел застина за миг, а после избухна в смях. Смееше се толкова силно, че чак сълзи се появиха в очите му. Всичките му актьори бяха като деца.

— Аз… Мел… притеснявахме се, че може да се разстроите…

— И защо смятате така?

— Защото си спомням, че когато сключихме договора, вие ме попитахте дали съм женен… и аз ви излъгах…

— Нали сега не ме лъжеш?

Бил се смути.

— Разбира се, че не. Само мислехме… страхувахме се… Габи не искаше голяма сватба, за каквато щяха да настояват родителите й…

— Щастлив ли си? — Мел му се усмихна добродушно, Габи се приближи, успокоена, че продуцентът е във ведро настроение.

— Да… щастлив съм… — Прегърна жена си през рамо, Мел я погледна.

— Ти, Гейбриъл, щастлива ли си?

— Да? Мел. — Тя сияеше насреща му и беше съвсем очевидно, че никога през живота си не бе изпитвала по-голямо щастие.

— Тогава бъдете благословени вие… и всички останали… — Озърна се, погледна Зак и Джейн, а Сабина тръгна към тях… — Никога не съм работил с екип, където се пазят толкова тайни… но бъдете вечно щастливи. — Наведе се и целуна Гейбриъл по бузата, а Сабина застана с ръце на кръста и се престори, че ръмжи.

— Махни ръцете си от нея — дяволито сгълча Мел, той я потупа отзад и двамата се отдалечиха, за да оставят насаме младоженците, както Мел й обясни, надявайки се, че това ще й повлияе благотворно. Всъщност нямаше голямо значение. Беше щастлив с нея… такава каквато беше… разказа й за Габи и Бил, тя се засмя и ги погледна през рамо, намигайки на Гейбриъл. Габи се усмихна и й помаха, а в този момент асистент-режисьорът се провикна:

— Дубльорите, дубльорите… заемете местата си, моля ви!

Край