Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Secrets, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Семкова-Вулова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниел Стийл. Тайни
ИК „Хемус“, София, 1997
Американска. Първо издание
ISBN: 954-428-148-7
История
- — Добавяне
39
На следващата сутрин Сабина бе във великолепна форма на снимачната площадка, Джейн бе непрекъснато усмихната, цялата грееше и си шепнеха със Зак между сцените — дотам, че прекалиха, и режисьорът няколко пъти им прави забележка да пазят тишина. Мел стоеше отстрани и ги гледаше. Рейтингът продължаваше да бъде изключително висок, успехът на филма далеч надхвърли и най-смелите му мечти.
Наблюдаваше как Сабина репетира с двама дубльори, когато се появи Бил със сериозно изражение на лицето.
— Нещо лошо ли се е случило? — Мел не го беше виждал такъв от месеци, Бил го погледна притеснено.
— Мога ли да говоря с вас?
— Разбира се. — Изглежда, се задаваха неприятности, забеляза също, че Габи ги следи с очи. — Какво става, Бил? Може ли да разговаряме тук? — Бил кимна и затаи дъх, като видя, че Габи се запътва към тях. Изрично я предупреди да стои настрана. Искаше да каже на Мел лично, може би трябвате да му съобщят предварително. Погледна по-възрастния мъж в очите и реши да кара направо:
— Не знам как ще възприемете това…
— Имаш проблеми със сценария ли? — Не разбираше какво го тормози, Бил му се струваше гузен.
— Не, сър — той поклати глава. — Снощи с Габи се оженихме.
Мел застина за миг, а после избухна в смях. Смееше се толкова силно, че чак сълзи се появиха в очите му. Всичките му актьори бяха като деца.
— Аз… Мел… притеснявахме се, че може да се разстроите…
— И защо смятате така?
— Защото си спомням, че когато сключихме договора, вие ме попитахте дали съм женен… и аз ви излъгах…
— Нали сега не ме лъжеш?
Бил се смути.
— Разбира се, че не. Само мислехме… страхувахме се… Габи не искаше голяма сватба, за каквато щяха да настояват родителите й…
— Щастлив ли си? — Мел му се усмихна добродушно, Габи се приближи, успокоена, че продуцентът е във ведро настроение.
— Да… щастлив съм… — Прегърна жена си през рамо, Мел я погледна.
— Ти, Гейбриъл, щастлива ли си?
— Да? Мел. — Тя сияеше насреща му и беше съвсем очевидно, че никога през живота си не бе изпитвала по-голямо щастие.
— Тогава бъдете благословени вие… и всички останали… — Озърна се, погледна Зак и Джейн, а Сабина тръгна към тях… — Никога не съм работил с екип, където се пазят толкова тайни… но бъдете вечно щастливи. — Наведе се и целуна Гейбриъл по бузата, а Сабина застана с ръце на кръста и се престори, че ръмжи.
— Махни ръцете си от нея — дяволито сгълча Мел, той я потупа отзад и двамата се отдалечиха, за да оставят насаме младоженците, както Мел й обясни, надявайки се, че това ще й повлияе благотворно. Всъщност нямаше голямо значение. Беше щастлив с нея… такава каквато беше… разказа й за Габи и Бил, тя се засмя и ги погледна през рамо, намигайки на Гейбриъл. Габи се усмихна и й помаха, а в този момент асистент-режисьорът се провикна:
— Дубльорите, дубльорите… заемете местата си, моля ви!