Даниел Стийл
Тайни (9)

9

Джейн Адамс имаше чувството, че животът й е свършил в последния ден на снимачната площадка на „Скритите ни болки“. Сякаш нямаше за какво повече да живее, а когато децата се върнеха от училище, бе толкова потискащо, че едва издържаше. Търсеше утеха в разни романи, излежаваше се край басейна, остави се Джак постоянно да я командва и изпълняваше всички неприемливи негови искания, които бяха едни и същи от двайсет години, но тя вече не даваше пет пари. За нищо. Отказа да чете каквито и да било сценарии, изобщо не отиде на прослушванията, за които импресариото й я информира. Нямаше никакъв смисъл. В дневните сапунени опери всички роли бяха разпределени, той ги бе проверил до една, а тя не можеше да се ангажира във вечерна продукция. Не бе възможно да скрие от Джак.

Притесни се, когато импресариото й изпрати сценария на „Манхатън“. Беше го адресирал до дома й, а Джак би могъл го нищо да отвори плика.

— Лу, знаеш ли какво ще направи мъжът ми, ако го види?

— Какво? — Той наистина не можеше да си представи, че съпругът й е толкова непреклонен, колкото твърдеше Джейн. Никой не вярваше. Не и хората от света на Лу Търман.

— Ще се разведе с мен.

— Все пак го прочети. Страхотен е, не знаеш колко трудно го доставих.

— Защо? Какво специално има в него? — Звучеше нещастна, отегчена и очевидно се дразнеше от него, така бе от седмици. След като престана да плаче за изгубената роля, тя стана раздразнителна. Но той разбираше колко нещастна е и каква криза преживя, когато я освободиха от филма, в който бе играла почти единайсет години. Това би било удар за всеки.

— Специалното е, че става дума за новия сериал на Мел Уекслър и той си търси актьори. Искам да му изпратя няколко касети от „Скритите ни болки“, ако ми позволиш.

— През деня ли се излъчва? — За миг у нея се появи надежда.

— Вечер. — Той бе горд с това, а тя едва не му затвори телефона.

— По дяволите, Лу. Обясних ти, че не мога.

— За бога, прочети сценария и после ще продължим да спорим. — Не й каза, че вече е изпратил на Уекслър касети, но още на следващата сутрин й позвъни, за да я уведоми, че продуцентът му се е обадил.

— Защо? — Джейн все още не разбираше. Беше прочела сценария предишната вечер, след като Джак си легна, и направо подскочи от възбуда, когато го свърши, ала в същото време съзнаваше, че няма шанс. Не и за вечерен сериал по телевизията.

— Защо ли? Обади ми се, тъй като е харесал касетите ти от „Скритите ни болки“, ето затова. Прочете ли сценария?

— Да.

— И? — Все едно й теглеше думите с ченгел от устата.

— Хареса ми, но това няма значение. Не мога да участвам и ти го знаеш.

— Глупости. Ако получиш роля в този филм, това ще е най-големият ти успех, а аз ще те убия, ако се откажеш.

— Все още не ми е предложил нищо.

— Иска да се видите.

Сърцето й спря да тупти.

— Кога?

— Утре. В единайсет. — Не я попита дали има възможност. Трябваше да има.

— Може ли да съм с перука? — Защо да не отиде, просто хей така, колкото да отбие номера пред Лу. Нямаше с нищо да си навреди. Джак никога не ще разбере.

— Не ме интересува дори да си цялата с перуки и шапки, само отиди, Джейни. Заради мен… моля те, за бога…

— Добре, добре. Не мога обаче да приема ролята и ти го знаеш. — Нямаше опасност да я ангажира, но умираше от любопитство да се срещне с Мел Уекслър. Когато същата вечер Джак се прибра вкъщи, възбуден и леко пийнал, тя не обърна внимание колко е намусен, колко се оплаква и по колко пъти иска да прави любов, мислеше си само за Мел Уекслър и за срещата си с него на следващата сутрин. Най-сетне Джак заспа, тя стана и отново започна да чете сценария. По-добър не й бе попадал; преди да си легне, го скри в гардероба си, после дълго лежа будна, представяше си какво би било да влезе пак в студио, дори само на посещение.

На следващата сутрин Джак стана, както винаги в пет часа, и тръгна на работа в шест. Джейн му направи кафе, имаше един час за себе си, преди да започне да приготвя закуска на момичетата. В осем отново остана сама и разполагаше с два часа да се подготви за паметната си среща с Мел Уекслър. Гримира се грижливо и избра хубава бежова рокля, която бе купила миналата седмица. Не беше ефектна, но си личеше, че е скъпа, не си направи труда да фризира косата си, защото на път към Лос Анжелос щеше да си сложи перука. Избра една къса и къдрава, възнамеряваше да я нагласи в тоалетната на някоя бензиностанция.

Караше нервно и почти забрави, че трябва да се отбие до бензиностанцията близо до автострадата на Пасадена, но в последния момент се сети и спря. Когато се видя в огледалото, беше на път да се откаже от срещата. Изглеждаше уморена, край очите си забеляза нови ситни бръчици, а черната коса изведнъж й се стори неподходяща. Дори й мина мисълта да зареже перуката, ала все пак не посмя да се яви със собствената си яркочервена коса. Съвсем беше забравила за чувственото си тяло, което беше като излято в бежовата кашмирена рокля, за сензационните си крака в обувките с високи токове, както и за таланта си на актриса. Беше се изявявала успешно в „Скритите ни болки“ в продължение на близо единайсет години. Освободиха я без обяснение, защото не стигна до интимност с никой от мъжете. Задържа се толкова дълго във филма, понеже изпълненията й бяха добри, понякога дори зашеметяващи. Отношението на публиката към нея винаги беше превъзходно. Получаваше десетки писма всяка седмица, в които зрители й обясняваха колко много означава за тях. Но сега й се струваше по-различно. Филмите на Мел Уекслър бяха от друга класа и тя толкова се уплаши, че устата й пресъхна, когато стигна до вратата. Пазачът й се усмихна одобрително. Беше хубавичка, като се изключи наситеночерната коса, Мел отбеляза същото наум, щом тя се настани срещу него, кръстоса крака и притисна чантата към гърдите си, сякаш бе щит, който ще я защити от него. Той се трогна от уплахата й. У нея имаше нещо толкова уязвимо, толкова невинно въпреки годините й.

Нещо, което те кара да я прегърнеш и да я успокоиш, че всичко ще е наред. Мел си даваше сметка, че зрителите ще изпитат същото желание. Ще искат да я защитят от Елоиз и биха й помогнали във всяко отношение. Джейн Адамс беше пълната противоположност на Сабина Куорлс. Беше точно такава, каквато той си я представяше, като се изключеше черната коса… Продължи да я гледа, докато разговаряха, и изведнъж се досети защо косата й го дразнеше, усмихна се вътрешно и се наведе към нея с любезна усмивка.

— Мога ли да те попитам нещо нетактично, Джейн?

— Какво? — О, боже, помисли си тя още по-уплашена, дали няма да ме накара да сваля дрехите си, или ще ми направи нещо… той е… Пребледня, когато Мел продължи:

— Това естествената ти коса ли е?

Беше забравила за перуката.

— Това? — Изглеждаше озадачена, после се протегна и докосна твърдите черни къдрици. — Ох. — Лицето й силно почервеня. Приличаше на съседското момиче, само че малко по-възрастно. — Не е. Винаги работя със… това е… в „Скритите ни болки“ аз… — Не можеше да му разкрие истинската причина, сълзи замъглиха погледа й. Как да сподели, че преди години съпругът й е забранил да работи и че тя трябваше да има две самоличности, за да не разбере той…

— Много ли ще ти е неприятно, ако те помоля да я свалиш? — Мел се замисли дали няма някакъв проблем с косата й и бе поразен, когато тя бавно свали перуката, седеше пред него несресана, но хубава, и пред очите му се разкри интересен, учудващ естествен червен цвят. — Това истинският ти цвят ли е, Джейн?

Тя му се усмихна.

— Да. Още от дете го мразя. — Сви рамене, изглеждаше по-скоро на четиринайсет, отколкото на трийсет и девет, и на Мел му се прииска да извика от радост. Бе намерил своята Джесика. Идеална бе. Сабина, чувствената властна блондинка, и Джейн, сладката червенокоса, която всички обичат. Жените ще се идентифицира с нея, защото тя не внушаваше заплаха, като се изключеше невероятната й фигура и яркочервената коса, а мъжете ще пожелават да я имат за леглото, дори децата ще се влюбят в нея, толкова бе мила. Мел знаеше, че е добра професионалистка, видял го бе на записите. Беше изгледал само дванайсет нейни серии, беше добра… много по-добра от това, което показваше… Цялото му същество излъчваше сърдечност, тя му се усмихваше. Изобщо не беше такъв, какъвто си го представяше. Не бе нито безчовечен, нито груб, нито зъл с нея, вече дори не й внушаваше страх. Помисли си какво би било, ако се сприятелят. Представяше си различни неща. Фантазията й дори стигна до любовна връзка с него… ако не беше Джак, разбира се… имаше вид на човек, който обожава децата и умее да се държи добре с тях… Толкова много неща й минаха през ума, докато седеше и го гледаше, а той се облегна назад в креслото си, за да се наслади на косата й.

— Джейн, ти си красавица. — Възхищаваше й се професионално, вече виждаше какво ще направи от нея във филма. В забележката си не вложи нищо лично, но въпреки това тя се изчерви.

— Винаги съм се смятала за обикновена. — Всъщност на пръв поглед бе така. Имаше открито, типично американско лице с хубави равни зъби, големи сини очи и лунички, които дори гримът не скриваше. Върху нейното тяло обаче луничките не изглеждаха нелепо, те бяха симпатични. Ето това бе Джейн Адамс — красива, еротична и приятелски настроена, но в същото време се виждаше, че може да бъде и избухлива. Тези нейни качества той ще извади на показ. Ще направи много неща с Джейн. Включително ще я облече хубаво. Франсоа Брак ще реши точно какво й трябва и макар че гардеробът й няма да е голям както на Елоиз, Франсоа бе поел ангажимента за тоалетите и на другите актриси, а Джейн ще изглежда приказно в неговите дрехи… в кожи… във вечерна рокля… Мел присви очи и я огледа преценяващо.

— Какво ще кажеш за сценария, Джейн? — Той пак й се усмихна. Не изпитваше притеснения, но все пак искаше да разбере мнението й. Тя бе професионалистка в света на сапунената опера, а дневните филми не бяха кой знае колко по-различни от вечерните, като се изключеше присъствието на малко повече мелодраматични елементи.

— Много го харесах.

— В главната мъжка роля ще играе Зак Тейлър. — Срещна очите й и разбра, че подобно на нея всяка друга американка ще бъде сразена само като види Зак. — Снощи се реши. А Сабина Куорлс се съгласи да изпълни ролята на Елоиз. — Когато за говори за Сабина, погледът му издаде, че става дума за близък човек, ала Джейн не го усети. — Имаме и един млад актьор, Бил Уоруик, син на Сабина, той е много добър. — Гледаше я изпитателно и тя направо пребледня. — А ти, Джейн? Какво ще кажеш за ролята на Джесика?

Не можеше да му обясни… но бе длъжна… тогава сигурно ще я попита защо изобщо е дошла. Да, защо дойде? Ще си помисли, че му разиграва някакви номера, и ще се ядоса. Любезността ще изчезне от очите му, самата мисъл я ужаси.

— Аз… не знам… не съм сигурна, че съм подготвена.

— Не е много по-различно от онова, което си правила, и според мен си подготвена, Джейн. Това е мнението и на Лу. Разговаряхме с него дълго днес сутринта, преди да дойдеш.

Лу я лансираше. Копеле. Много добре знаеше, че тя не може да приеме ролята. Защо Лу допусна нещата да стигнат толкова далеч?

— Ще трябва да помисля.

— Ние много те искаме, Джейн, много. — Той й спомена сумата, която бе казал и на Лу, тя побледня и луничките й изпъкнаха още по-ясно. Половин милион долара… Господи… какво ще прави с тях… Джак непрекъснато крещеше, че те пропиляват всичките му доходи до цент…

— Аз… толкова съм поласкана, Мел.

— Недей. Ти заслужаваш всеки цент. — О, боже. Името й ще бъде опозорено, когато отхвърли предложението му. — А сега си помисли, ще чакам да ми се обадиш. — Усмихна й се и стана, излезе заедно с нея от кабинета си, бе я прегърнал през раменете, сърцето му преливаше от нежност и топлота. Бе поразен от въздействието, което имаше тази жена върху него. Искаше му се да й каже да се прибира вкъщи и че той ще се погрижи за всичко останало. — Ще се обадя на Лу. — Когато се свърза с него, добави към сумата още двеста хиляди. Ала не това занимаваше съзнанието на Джейн. Тя бе толкова заслепена от срещата с Мел, от всичко, което той й каза, че потегляйки от студиото, удари една паркирана кола и смачка предната си броня. Остави бележка на предното стъкло на другия автомобил с треперещи ръце и подкара към дома, благодарна бе, че не завари никой, като се прибра. Дори не се сети за колата. Мислеше само за Мел и за сериите, в които не можеше да участва. Не искаше да вдигне телефона, когато той иззвъня, знаеше кой е, не сгреши. Обаждаше се импресариото.

— Луд е по теб. Дори увеличи парите.

Беше на път да се разплаче, както седеше с черната перука в ръка. За малко да я забрави на седалката в колата.

— Не мога да приема, Лу. Но е чудесно.

— Майната му, че е чудесно. Това е най-голямото предложение, което си получавала, най-мащабната телевизионна продукция на всички времена. — Реши да не й напомня, че е на трийсет и девет години и това би бил страхотен успех за нея. — Трябва да го направиш, Джейн.

— Не мога.

— По дяволите, защо? — Той, разбира се, се досещаше. И му беше писнало да го чува. — Знам, знам, заради Джак. Господи, кажи му за парите, никой мъж не би устоял, независимо какво е отношението му към Холивуд.

— Изобщо няма да го заинтересуват. — Макар че в един момент не бе съвсем сигурна. Седемстотин хиляди долара бяха страшно много пари, за да се откаже човек от тях, който и да било, а той никога не можеше да ги спечели в брокерската къща на баща си. Годишно докарваше сто хиляди и ги смяташе за много. Преди й бе лесно да скрие заплатата си, обясняваше наличните пари със свои собствени инвестиции. Но сега щеше да е невъзможно. Никой не би могъл да направи такива инвестиции. Дори Джак.

— Няма да допусна да се откажеш. — Лу бе твърд.

В очите й имаше сълзи, когато продума отново:

— Нямам избор.

— Ако откажеш, значи си изгубила ума си. Настоявам да говориш с него. Обясни му, че искаш да се снимаш, че аз ще те убия, ако ти не… Наприказвай му каквото ти дойде наум и ми се обади утре. С Уекслър съм се разбрал да му дам отговор до края на седмицата.

Знаеше, че няма смисъл да спори с Лу, умираше от желание да приеме ролята, но дори не можеше да си представи какво ще каже на Джак. Куражът й съвсем се стопи, когато той се прибра вечерта вкъщи и й се развика за колата. Беше доста пийнал и направо се развилня. Дори я заплаши, че ще й я отнеме и ще я остави с волвото, което бе предназначено за прислугата и децата.

— Господи, ти си неспособна дори за това, нали, Джейн? — Винаги я подценяваше, но напоследък си позволяваше забележки и пред децата, което бе още по-неприятно. Вече и те се присъединяваха към нападките, сякаш беше нормално да й се карат, защото баща им го прави, а тя не успя да го убеди, че не е редно да се държи така пред тях. Опита се да му намекне, че уронва авторитета й пред момичетата, като се отнася така с нея в тяхно присъствие. Алекзандра бе живото потвърждение на опасенията й, когато я погледна смразяващо и попита баща си:

— Мога ли аз да взема колата на мама?

— Идеята не е лоша. — Той винаги я глезеше и се подиграваше с Джейн, все едно тя не беше умна колкото собствените си деца. Това не й правеше впечатление, докато се снимаше в „Скритите ни болки“, защото бе заета всеки ден. Изпитваше удовлетворение от работата си и всичко останало в живота й беше без значение — най-вече проблемите й. Сега обаче всяко нещо й се отразяваше по-болезнено. — Ти и без това караш кола по-добре от майка си, Алекс. — После се усмихна на най-малкото им дете. — И ти, Алиса.

След това започна да мърмори за вечерята и я попита защо не сготви нещо, което да може да се яде, стана и напусна къщата, беше ядосан, може би отиде да играе тенис с някой приятел, докато още бе светло, но тя подозираше и нещо друго. Когато се прибра, миришеше още по-силно на алкохол, освен това не бе в тенис-екип. Понякога Джейн се питаше дали не я мами с друга, макар да й бе трудно да повярва, като се имаше предвид интимното му поведение у дома. Този път не посегна да я опипва, продължи да я гълчи за колата и я нарече „тъпа путка“ — думи, които изличиха у нея и последните чувства към Джак. Предостатъчно я бе тормозил от години, сега съвсем ясно се разбра какво е мнението му за нея. Приемаше я като парче месо, което бе купил отдавна и можеше да използва както си иска. Тя нямаше да допусне повече да бъде използвана, нито от него, нито от някой друг. Нито дори от момичетата, които я унижиха тази вечер по примера на баща си.

— Не ми говори така — сопна му се Джейн. Позволяваше си го за пръв път.

— Как?

— Не ме обиждай.

— С кое, че си путка ли? — усмихна се злобно. — А не си ли? — Беше по-пиян, отколкото си бе представяла, и затова реши да не спори с него. Отиде в банята и затвори вратата, влезе под душа и се замисли за филма, за Мел, за всичко, което Лу й бе казал. Изведнъж Джак разтвори вратата на кабинката и се вторачи в нея. — Излизай оттук. — Тя го гледаше слисана и се чудеше какво му става. Държеше се по-зле от обичайното, все едно се опитваше да докаже позициите си пред нея.

— Взимам душ. — Гласът й бе спокоен, въпреки че той я вбесяваше. От години я държеше настрани от единственото нещо на света, което й носеше удовлетворение. Повече от десетилетие бе принудена да се крие, че работи, вместо да се гордее, а ако сега отново му се подчини, ще изпусне шанса на живота си. — Ще изляза скоро.

— Излизай веднага. — Хвана я за ръката, а ризата му се намокри, но Джак не даваше и пет пари.

— Пусни ме. — Гласът й бе опасно спокоен и той я дръпна така силно, че тя почти се подхлъзна, ала успя да изтегли ръката си от неговата. — Престани, Джак!

— Шибана путка! — Отново повтори отвратителните думи и я изтласка от душа, залепи я за умивалника, разтвори ръцете й със сила и започна да бута коляното си в слабините й. — Длъжна си ми заради смачканата кола днес.

— Не съм ти длъжна за нищо. — Говореше тихо, спокойно, противно на състоянието си. — Остави ме на мира.

Той се засмя и я сграбчи там, където се съединяваха краката й.

— Длъжна си ми и не го забравяй никога, кучко такава! — Обърна се и излезе, а тя остана разтреперана в банята, наблюдавайки го как се оттегля. Искаше й се да му се разкрещи, но не посмя. Не му бе длъжна. Нито на него, нито на някой друг. Той си въобразяваше, че я е купил с общественото си положение и със способностите си и я е направил достойна съпруга на брокер на ценни книжа. Истината бе, че Джак не проумяваше нищо.

Джейн се избърса и облече пеньоар, преди да влезе в спалнята. Той седеше на леглото и гледаше телевизия, дрехите му бяха струпани на купчина на пода. Винаги оставяше нещата си така. Тя подреждаше всичко, защото това бе задължение на идеалните съпруги, заблуждаваше се Джейн, но сега за пръв път от двайсет години призна сама пред себе си, че тези задължения са й отвратителни. Умори се да бъде идеална съпруга, идеална домакиня, идеална любовница. Изведнъж се почувства крайно изтощена.

— Трябва да говоря с теб, Джак. — Той превключи на друг канал и не й обърна внимание. Джейн седна на един стол далеч от него и от ръцете му, така че да не може да я достигне, загледа се в телевизора, ужасена как ще реагира той, но съзнаваше, че трябва да му съобщи новината. — Налага се да говоря с теб.

— За какво? Ще ми платиш за колата ли? — Дори не я поглеждаше.

— Не. Предложиха ми роля в телевизионен филм.

— Така ли? Голяма работа. — Все едно не я чуваше.

— Искам да приема.

Той дълго не отговори, после я погледна.

— Какво каза? — Гласът му бе пълен с презрение, а тя забеляза, че външният му вид вече не бе така добър. Не бе хубавец както някога. Изглеждаше съвсем посредствен.

— Предложиха ми роля в телевизионен филм, много значителен — повтори Джейн.

— Откъде разбра? Кой ти я предложи? — Преди години й бе забранил дори да се обажда на Лу.

— Това е без значение. — Внезапно усети, че сърцето й се свива при мисълта да се изправи срещу него. Понякога будеше страх у нея. — Искам да приема, Джак… Това ще означава много за мен.

— Да не би да си се побъркала? Казал съм ти, всичко свърши, когато се омъжи за мен. Или ти се ще пак да спиш с режисьори и продуценти? — Това бе жесток удар, защото и двамата знаеха, че не е вярно. Поне тя бе сигурна и се питаше какво ли мисли Джак.

— Никога не съм имала разпасано поведение.

— Все едно, няма да се връщаш към киното. Не може да се занимаваш с този боклук и да си омъжена за мен.

— Не е боклук, а голям филм. Мел Уекслър му е продуцент.

— И кога се разбра това? Какво си намислила, Джейн? — Говореше й като на непослушно дете, но все пак й говореше.

— Днес.

— Откъде тогава знаеш толкова много неща?

Не смееше да му каже, че се е срещала с Мел.

— Обади ми се моят импресарио.

— Забранил съм ти да говориш с него. — Джак извърна поглед към телевизора. — Забрави за това. Толкоз. Кажи им да вървят по дяволите. — Той не виждаше смисъл да се обсъжда повече и тя тъкмо се чудеше как да продължи темата, когато дъщеря им почука и влезе.

Беше Алекзандра, държеше в ръцете си пране, пръскаше се от негодувание. Стовари го в скута на Джейн и почти изсъска:

— Днес не си ми огладила нищо.

— Имах друга работа. — Джейн загъна прането и й го върна. В един миг съзнанието й претърпя генерална промяна. Повече няма да търпи обидите им. — Ще гладя, когато мога.

— Но аз нямам какво да облека — гневно прохленчи Алекзандра и Джейн стана. Стига толкова. Чувстваше се така за пръв път от години, вече не бе сломена от пренебрежението на децата и съпруга си.

— Имаш пълен гардероб с дрехи. Сигурна съм, че ще откриеш нещо.

— Защо не изгладиш дрехите на децата? Сега и без това нямаш друга работа. — Беше единайсет вечерта, тя искаше да разговаря още с него, макар и да не таеше надежда.

— Ще ги изгладя утре. — Изведнъж Джейн се почувства уморена и потисната. Все едно живееше сред врагове, особено когато всички се нахвърляха върху нея, а то се случваше често, както в този момент. Защо й причиняваха това?

Джак й се сопна ядосано.

— Отивай веднага.

— Благодаря, тате. — Алекзандра го погледна с възхита. — Мога ли да взема колата на мама утре за училище?

— Трябва да я карам на ремонт. — Отново бе раздразнен, прониза с очи жена си. — Но ще можеш да я вземеш щом я прибера от сервиза. — Това бе поредният шамар за Джейн, вече бе получила всякакви обиди от него. Взе купа с дрехите на Алекзандра и отиде в кухнята сама. Извади дъската за гладене и ютията. Три пъти седмично идваше домашна помощница, но тя не гладеше така старателно като Джейн. Беше ги разглезила и сега си плащаше, ала внезапно усети, че й се повдига. От всичко. От всички.

Свърши за един час и когато се върна в тяхната стая, завари Джак заспал пред работещия телевизор. Угаси го и се загледа в съпруга си, после тихо си легна, мислеше за Мел и за любезното му отношение към нея.

На следващата сутрин Джак излезе, преди тя да се е събудила, а Алекзандра взе волвото и замина с него на училище. Джак бе откарал колата на сервиз и бе прибрал ключовете от своя автомобил, Джейн бе зарязана вкъщи като непослушно дете. В този миг почувства, че й е дошло до гуша. Отново усети да й се повдига, но мисълта за парите, които Уекслър предлагаше, изведнъж повдигна настроението й. Както и идеята за филма. Реши да вземе живота си в свои ръце и да позвъни на Лу. Трябваше да се откаже от много неща. Всъщност от какво толкова? От обидите в семейството? Може би като преодолеят шока, ще започнат да я уважават повече. Тази възможност бе съвсем реална, Лу бе прав, Джак ще го преживее. Нямаше избор.

С треперещи ръце вдигна слушалката и набра номера, след миг Лу се обади. Беше толкова нервна, че едва говореше.

— Е? — Той притаи дъх.

— Кажи на Уекслър, че приемам.

Лу Търман нададе вик.

— Алелуя, скъпа! Вече се бях отчаял.

— И аз. — Усмихна се. Ръката й още трепереше като лист.

— Ти ще си най-великата, знаеш го, нали?

— Очаквам с нетърпение да започна работа.

— Ще ти се обадя следобед.

Не му остана време да й позвъни, но й изпрати цветя, както и Мел, два огромни букета. Единият стоеше великолепно в трапезарията, а другият — във вестибюла. Бяха приказно красиви, въпреки че тя си бе изкарала ума от страх какво ще каже на Джак, ала за пръв път в живота си бе сигурна в себе си и силна, а също много, много благоразположена.