Даниел Стийл
Тайни (30)

30

В последния ден на снимките всички бяха напрегнати, работеха върху финалната сцена. Всъщност никой не искаше да се стига до нея, но все пак тя им бе необходима. Това бе подготвеният от Мел допълнителен кадър, в който убиваха Бил… в случай, че той не се върне след ваканцията. По сценарий Бил и Гейбриъл се скарваха и нейният приятел го застрелваше. В самия край Сабина научаваше, че синът й е мъртъв.

Сцената бе силна, всички стояха безмълвно и наблюдаваха. Бил изглеждаше мрачен, когато извикаха:

— Правете копието! — И той се изправи.

Присъстващите запазиха тишина, изпитваха страхопочитание от внушенията на финалната сцена. Бил се огледа спокойно, сякаш се сбогуваше с тях. Габи плачеше съвсем неприкрито, дори Сабина мълчеше. Зак го докосна по ръката, когато мина край него.

— Никога няма да използват тези кадри, Бил. Не се притеснявай. — Очите му излъчваха топлота. Бил искаше да му благодари, но нещо го задушаваше, не можеше да говори. Актьорите се струпаха около него, Габи несъзнателно го прегърна и се разплака. За всички денят бе труден. Последният от първия сезон на снимките. Чакаше ги близо двумесечна ваканция. Мел бе поръчал прекрасен обяд, актьорите и техническият екип се смесиха, хората се отпуснаха и започнаха да обсъждат намеренията си за лятото.

Гейбриъл издуха носа си, а Джейн я прегърна през рамо.

— Успокой се, свърши се. — Така бе, що се отнасяше до снимките, но не и до проблемите на Бил. След девет дни бе процесът, от който той и Габи изпитваха ужас. Тя се отказа от всичките си планове за лятото и реши да остане с него. На следващия ден заминаваха за езерото Тахо, а после щяха да се върнат и да прекарат седмица в разговори с адвокатите му.

Джейн и Зак тръгваха за Рим другата седмица, след това отиваха във Венеция, а после ги очакваше един месец на френската Ривиера. Смятаха да посетят също Париж за няколко дни и на път за вкъщи да минат през Лондон. Джейн нямаше търпение. Сабина заминаваше за Париж за срещата си с Франсоа Брак. Целият екип говореше оживено за плановете си, Европа, Гран Каньон, някои се прибираха у дома, други поемаха на изток, а немалко оставаха в Лос Анжелос, където щяха да си починат преди подновяването на снимките през август.

— Чувствам се като последния ден в училище — рече Габи и Бил й се усмихна. Беше толкова млада, сладка и добра към него. Изпитваше дълбока благодарност към Габи, но и към останалите. Когато си тръгваха от снимки този ден, всички му казаха по някоя дума, докосваха ръката му, здрависваха се с него, окуражаваха го и му пожелаваха само добро. Вече наистина бяха станали семейство. Мел също счете за нужно да го ободри:

— Ще бъда в града, ако адвокатите ти преценят, че трябва да свидетелствам. — Вече им го беше съобщил, ала искаше и Бил да го знае. — Ние ти желаем успех, Бил. — Все още обаче не беше взел решение дали да го остави на работа. Другите получиха нови договори, които подписаха преди ваканцията. Бил беше единственото изключение. Но не това му беше грижа сега. Тревожеше се за съдбата си и за процеса. Трудно бе за вярване, че моментът настъпваше. Един-два пъти му мина през ум да се обади на родителите си, защото подозираше, че са чули новините, но те не опитаха да се свържат с него, а истината бе, че той всъщност нямаше желание да разговаря с тях.

— Ще ходиш ли някъде? — попита Зак Гейбриъл, докато хапваха яйчени рула и китайски специалитети на снимачната площадка. Китайци обслужваха трапезата, имаше и пици от „Спаго“.

— Засега не. — Той разбираше защо и кимна мрачно, после погледна Джейн. И двамата бяха много развълнувани от предстоящото пътуване. Щяха да прекарат почивните дни с момичетата, а след като в понеделник дъщерите й тръгнеха за лагера, те заминаваха за Европа.

— Ще ти дадем схема на маршрута ни, за да можеш да ни се обадиш, когато… след като свърши. — Бил се приближи към тях, прегърна Габи през раменете и отговори от името на двамата.

— Ще ви се обадим, Зак… — След това допълни: — Надявам се да се видим през следващия сезон… всички заедно. — Денят бе труден за него, изнесе от гримьорната целия си багаж. Нямаше основание да мисли, че ще се върне. Габи му помогна да отнесат нещата до колата — пазарски чанти и куфар, а също две растения, които му бе дала. Беше потискащо, но той настояваше, че няма смисъл да оставят вещите му да ги ползва някой друг.

— После ще трябва да мъкнем всичко обратно през август — насърчително отбеляза Габи и Бил се усмихна.

— И аз много се надявам на това. — Но не изглеждаше никак убеден и отпътуваха от снимачната площадка мълчаливо, целунаха и прегърнаха всеки, поплакаха си. Все едно напускаше дома си, а не работното си място само за лятната ваканция. Филмът придобиваше все по-голямо значение за всички и те с любопитство очакваха как ще се развие сюжетът през следващия сезон. Мел държа малка реч, пожела им приятна почивка и загатна, че ги чакат изненади в сценария след ваканцията.

— Надявам се да не ме изненадат, като пак ме убият — прошепна Джейн. Беше го преживяла вече веднъж в „Скритите ни болки“ и се ужасяваше да не се случи отново. Толкова обичаше „Манхатън“ и хората, с които работеше.

— Този път няма да стане така. — Зак я намираше за много по-добра актриса от Сабина.

— Готов ли си за планината? — попита Габи, когато Бил я отвеждаше у дома. — Аз приготвих багажа си.

— Почти. — Усмихна й се, тъгата от сбогуването започваше да се стопява. Очакваше тези няколко спокойни дни с нея, сами в планината. Обсъждаха къде да отидат — до Йосемът, езерото Тахо или някъде другаде. В крайна сметка реши да наеме къщичка на езерото. Искаше да лови риба, да лежи на слънце и да бъде с нея. И двамата се нуждаеха от почивка, особено като се имаше предвид какво ги очаква. Нямаше как да разберат какво крие за тях бъдещето и макар адвокатите да бяха оптимистично настроени, не можеха да му дадат никакви обещания. — Искаш ли да останеш при мен тази вечер Габ?

— С удоволствие. — Взеха от жилището й чантите и принадлежностите, които бе подредила във входното антре. Имаше своя въдица и туристически обувки, също спален чувал, в случай че решат да спят на открито. Багажът й се различаваше съществено от шестте куфара комплект от „Луи Вюитон“, които Сабина подготви за Париж. Докато товареше нещата й в колата си, Бил й се усмихна.

— Но вие сте се екипирали чудесно, госпожице Смит. Всички дебютантки ли носят туристически обувки?

— Винаги, най-вече заради балните танци. — Тя му се усмихна на свой ред. Обичаше да бъде сред природата и с удоволствие научи, че това важи и за него. Веднъж, още когато беше в Йейл, бе участвала в триседмичен поход из Уайоминг и това беше връхната точка на студентските й години, особено след като техният ръководител застреля мечка. Разказа на Бил този свой спомен, докато пътуваха към неговия дом, и той много се смя.

— Не очаквай от мен подобно нещо, дете. Ако ми се изпречи такъв звяр, сигурно бих побягнал с всички сили с теб под едната си ръка.

Тя се засмя.

— Забавно беше… — Преди две години бе снимала бързеите на река Колорадо, мечтаеше един ден да отиде до Бразилия и по-специално до Амазония.

— Човек, като те гледа, би казал, че най-вълнуващото преживяване за теб би бил обяд в „Поло Лаундж“ и открита сметка в „Джорджо“ — пошегува се Бил, но изпитваше задоволство, че Габи не е превзета. Беше съвсем земна и презираше цялата показност на своята професия. Много повече се вълнуваше, че отива на езерото Тахо с него, отколкото, ако бе поканена на холивудско тържество.

Късно вечерта помогна на Бил да събере багажа си, а на следващата сутрин в пет часа потеглиха на дванайсетчасово пътуване до езерото Тахо. По пътя спряха и хапнаха набързо и към четири и половина следобед се озоваха сред чистия планински въздух край езерото. Габи приличаше на превъзбудено момиченце, разтвори ръце и му се ухили доволно. Къщичката беше чудесна, съвсем усамотена, в живописната градинка имаше вана с гореща вода.

Отидоха да поплуват в езерото, после посетиха едно ресторантче в Тръки, което Бил знаеше и харесваше, направиха дълга разходка на чист въздух, преди да си легнат. И за двамата идилията бе пълна, отпускане след напрежението от снимките на „Манхатън“.

— Никога не съм била така щастлива — прошепна му тя, докато се прибираха, чувстваше се съвсем спокойна и отморена. Бил бе притихнал, изпълнен с дълбоко безпокойство. Целият свят бе изгубил реалните си измерения за него, всичко, до което се докоснеше, бе белязано от заплахата на процеса и от вероятността животът му да рухне… След две седмици можеше да се озове в затвора, възможно бе да е за много години… Тази мрачна мисъл го измъчваше, когато взе ръката й и я поведе обратно към къщичката. Тя искаше да го накара да забрави неприятностите, но вече бе трудно. Изтегнаха се в горещата вана, преди да си легнат, любиха се пред камината, ала в очите му се четеше безкрайна тревога и уплаха. Нямаше как да забрави какво му предстои и когато през нощта Габи го гледаше, как спи, почувства тръпка на страх да преминава през тялото й. Тя стана още преди зазоряване да затопли канелените кифлички, които купиха от магазина на идване, свари и горещо кафе.

— Ставай и се радвай. — Целуна го по ухото, а той я побутна, после отвори очи и я погледна.

— Какво правиш по това време? — Навън беше тъмно, гласът му бе плътен и пълен с еротика.

— Готвех се да отидем да ловим риба на езерото. — Бяха наели малка лодка предишната вечер и тя бе подредила акуратно багажа им до външната врата.

— Колко е часът?

— Пет и петнайсет. — Габи му се усмихна. — Мислех, че искаш да започнеш отрано.

Той се засмя и седна в леглото.

— О, да… разбира се… защо не ме събуди в три, когато можех да хвана някоя бедна, нищо неподозираща рибка още в леглото й? Ти наистина взе риболова на сериозно, а, Габ?

— Ами да. В Уайоминг ставахме всеки ден в четири, за да ловим риба за закуска.

Направи гримаса, когато тя му подаде вряла канелена кифличка и чаша димящо кафе. Беше облякла сините си джинси под нощницата. Обу ги, като стана, защото й беше студено на краката.

— Харесва ми тоалетът ти… много. На Франсоа Брак ли е?

— Не. — Тя се усмихна. — На Габи Смит. Как е кафето?

— Страхотно. Когато се върнем, може да те наема да ми правиш всеки ден кафето вкъщи. Така се случи, че мястото е свободно. — Искаше да я покани да живее с него, след като се премести, но сам се отказа от идеята. Не беше честно към нея да започват нов живот, който можеше да бъде разрушен и да причини болка и на двамата, ако влезе в затвора. Процесът слагаше отпечатък върху всяко негово действие от месеци насам, независимо колко се стараеше да си внушава, че това няма да му се случи. Дори сега те се опитваха да изживеят триседмична ваканция за два дни. Но Габи се справяше много добре. Бил с почуда установи колко отпуснат е бил през тази нощ. Тя хвана три риби, а той — една, направиха си пикник на брега на езерото, после отидоха да плуват. Вечерта му сготви вечеря в къщичката и двамата се усамотиха. Не им се ходеше да играят хазарт и да опитват нощния живот на брега откъм Невада, на следващата сутрин пак решиха да ловят риба, а после се върнаха в къщичката, обядваха, любиха се и в крайна сметка настъпи моментът да се прибират в Лос Анжелос.

— Не искам да си тръгвам. — Тя се огледа с носталгия, сякаш искаше да запомни всяка подробност до края на живота си.

— И аз. Дай боже да можем да се върнем след няколко седмици.

Габи си мислеше за нещо друго, докато опаковаха багажа.

— А не би ли дошъл с мен на изток? — Не беше му споменавала за тази своя идея, защото той бе толкова затормозен, но сега моментът й се струваше подходящ да го попита. Така щеше да има какво да очаква, а предложението можеше да го увери, че тя е сигурна в хубавото бъдеще.

— Да се запозная с родителите ти? — Трогна се, когато Габи кимна. — Мисля, че е по-добре да почакаме, преди да мислим за подобни неща.

— Те ме повикаха да отида в Нюпорт и аз им отговорих, че ще се опитам. Искам обаче да прескоча до Мейн. Имам приятели, които всяко лято ми отстъпват къщата си за няколко седмици. Обстановката е съвсем първична, къщата се намира на малък остров, но аз я харесвам.

— Моето дете на природата. — Никога не беше допускал колко много обича тя да бъде на открито. Различаваше се определено от Санди и нейните потискащи пороци. — Откъде се извъди такава?

— Сигурно представлявам някакво отклонение. Родителите ми ме смятат за луда.

— Не и аз. — Той се протегна и я придърпа на леглото, разтвори ципа на джинсите й и те се любиха отново, преди да поемат на дълъг път. Косата й се развяваше свободно на вятъра, а Бил изглеждаше така спокоен, както не го бе виждала от месеци. Беше права. Пътуването до Тахо бе онова, което им трябваше.

Малко след полунощ пристигнаха пред дома му, имаха чувството, че са отсъствали седмици. Той внесе целия й багаж вътре и тя реши да прекара нощта при него.

— Ще те оставя у вас утре сутринта на път за адвокатите. — Изведнъж Бил се натъжи, а Габи го погледна въпросително.

— Мога ли да дойда?

— При адвокатите? — Той се изненада.

— Много бих искала… да съм там, с теб…

— Няма да е особено интересно. — Бил просто подценяваше живота си, тя пристъпи към него и го прегърна.

— Влюбена съм във вас, господин Уоруик… за добро или лошо… при езерото Тахо или при адвокатите.

Не й каза дума, но когато я целуна, в очите му имаше сълзи. Мразеше се, че я замесва във всичко това, ала той се нуждаеше от нея сега… повече, отколкото тя предполагаше… повече, отколкото някога от Санди.