Даниел Стийл
Тайни (14)

14

— Как ти се сториха? — Мел се бе облегнал на белия диван с вид на доволен човек. Докато се разплати за вечерята, заключи къщата след сервитьорите и дойде на Линдън Драйв, където живееше Сабина, бе станало един часът.

— Групата си я бива. — Тя се бе опънала на дивана в сивата си атлазена рокля, все още изглеждаше както на вечерята, само малко по-отпусната. Очите й танцуваха, докато характеризираше всеки един от актьорите, а Мел се смееше на преценките й. — Бедната Джейн е мишка. — Сабина се усмихна. — По-добре да внимава, защото ще я изям жива… гррмм… — Нежно захапа врата му и той се засмя.

— Бъди добра с нея. Изплашена е до смърт от теб. — Размаха бащински показалец и Сабина се разсмя злобно.

— Знам. Господи, има чудесна фигура. Колко е годишна?

— Трийсет и девет.

— Чудя се колко ли е платила. Не може да е истинска. С какво се е занимавала досега?

— Дневни сапунени опери. Десет години е играла в „Скритите ни болки“.

— Боже мой. Не и това. — Освободи се с една ръка. — Бил Уоруик е интересен. Струва ми се наранен, с разбито сърце, предполагам. Той е от онези мрачни, страстни типове, вероятно е много добър в леглото. — Мел не остана доволен от тази забележка, тя го щипна закачливо по бузата и се засмя. — Не се притеснявай, малките момчета не са в стила ми. Твърде млад е за мен, но онази невинна девойка очевидно си пада по него. Тя крие нещо. — Каза го, водена от шестото си чувство, а Мел поклати глава. Бе сигурен, че греши.

— Съмнявам се.

— Повярвай ми. Така е. Убедена съм. Може би спи с някой, който е неподходящ. — Погледна Мел и се намръщи. — Дано не си ти, приятелю.

Този път той се разсмя.

— Все пак не съм от детската градина, скъпа.

— Знам. А Зак Тейлър е подозрителен. — Мел направо щеше да падне от дивана при тези думи.

— Имаш предвид, че е хомосексуален?

— Да. — Тя изглеждаше самодоволна.

— Изобщо не си права.

— Права съм.

— Той е най-популярният актьор в Холивуд и аз никога не съм чувал слухове за него.

Категоричността му сякаш не й направи впечатление.

— Значи е дискретен. Повярвай ми, усещам го. У него няма никакво трептене. Никакви вибрации. Нищо. Той е учтив, очарователен и е педераст.

— Сабина, това са празни приказки.

Тя се засмя и сви рамене.

— Може и да са, но се обзалагам, че е така. Той просто много се пази да не стане публично достояние.

— В този град това е невъзможно. Ако беше хомосексуален, всички щяха да знаят.

— Може би греша, но не мисля. — Не че я интересуваше. Беше щастлива с Мел. Тъй спокойна не бе се чувствала от години.

— Надявам се да си права за Бил. Тревожех се за него тази вечер. Приличаше на вулкан, който ще изригне всеки момент, не искам проблеми на снимачната площадка.

— Гейбриъл ще го вкара в правия път. Или съвсем ще го разстрои. Всъщност коя е тя? Изглежда, е свършила много неща за възрастта си. — До ушите й достигна, че е пътувала — Европа, археологически разкопки, Палм Бийч…

— Може би просто се хвали, а нищо чудно ти да си права. Възможно е също да е пътувала с някого. — Забавляваше се от анализите на Сабина за всеки от актьорите.

— Може ли да играе?

— Бих ли я наел, ако не можеше?

— Не, скъпи. — Целуна го великодушно по устните и двамата забравиха за Гейбриъл. — А аз? — попита тя. — Как се вписвам във всичко това?

— Ти си звездата. Всички те бяха заслепени от теб тази вечер. — Приятно й бе да го чуе, а той не се поколеба да й го каже. Беше свикнал със звездите, с уверенията, които те имаха потребността да чуват непрекъснато. Сабина нямаше чак такава нужда, но все пак… — Стори ми се, че всички се вцепениха, когато ти се появи.

Тя отметна глава и се засмя.

— Мисля, че онази бедна женица щеше да се напишка. — Имаше предвид Джейн и Мел я разбра.

— Сабина — сгълча я той нежно, — бъди добра с нея… тя няма да ти навреди. Можеш да бъдеш по-снизходителна към Джейн.

— Нямам търпение за подобни хора.

— Да изгуби почва под краката си може да се случи на всеки от нас. Тя е несигурна в себе си, срамежлива и много се старае да угоди.

Сабина разтърси златната си грива.

— Дори не мога да си представя себе си в подобно положение. Казах ти, тя е мишка. А аз съм котка и ям мишки. — Отново го целуна. — Също и други неща.

— Ти си лошо момиче. — Харесваше я точно такава, каквато бе, да го възбужда с устни, с тяло, с очи.

Тя остави чашата си и разкопча елегантната му вечерна риза.

— Липсваше ми тази вечер.

— Какво имаш предвид?

— Чувствах се глупаво да разигравам номера, да се преструвам, че почти не те познавам… — Ала и двамата знаеха, че това е за добро. Езикът й бързо обхождаше голите му гърди и той затвори очи, обзет от желанието към нея. Лесно разкопча сивата атлазена рокля. Първо освободи раменете, а после още четири копчета и вечерната рокля се свлече до бедрата й, в миг отвори очи и я погледна.

— Господи, колко си красива… — Говореше дрезгаво, терзаеше се дали няма да стигне дотам да му е все едно с нея, или щеше да го вълнува така силно до края на дните му. Непрекъснато копнееше за нея и когато тя се изправи и роклята падна на пода, той видя, че няма нищо под нея. Самата мисъл, че е седяла до него цяла вечер така, го обезсили, тази изключителна гола плът близо до него, а сега тя разтвори крака, за да го възбуди, той се наведе напред и вещо я обходи с език. Тя притисна лицето му между краката си, раздвижи се ритмично и застена, а той нежно я галеше по дупето и я възбуждаше все повече и повече, пъхаше и вадеше езика си, караше я да му се моли и в следващия миг тя нададе вик, той бързо се разсъблече и се настани до нея на дебелата кожена постелка в дневната й. Лежаха един до друг, повторно я възбуди с пръсти, с език, после навлезе в нея и й достави удоволствие, каквото не бе изпитвала. Преди да го срещне отново, двамата се зареяха в пространството, тя пак издигна глас, този път всичко изглеждаше безкрайно, докато най-сетне се отпусна омаломощена в ръцете му, а той я погледна, изпълнен със задоволство, и прокара ръце през дългата й руса коса.

Гласът й бе по-дълбок от обикновено, когато заговори, и му се усмихна изтощена, но преситена.

— Сигурно ще поискат от мен да освободя жилището, ако не престанем да сме толкова буйни. — Той се засмя.

— Винаги можеш да се преместиш при мен, ако това се случи. — Бе пресипнал от удоволствие и те останаха задълго на пода. Бяха подходяща двойка, физически, а и във всяко отношение. Мел не искаше нищо от нея, а тя почти не предявяваше претенции. Вече бе получила желаното, главната роля във филма, все едно щеше да е нейна. Но те се наслаждаваха на онова, което си даваха един на друг, и никой от тях не се стремеше към обсебване. Никакви обещания, никакви мечти, нищо, свързано с вечността. Само за момента.

— Ще дойдеш ли в Париж с мен, Мел? — Сабина се обърна на една страна, за да го вижда, стори му се учудващо млада.

— Ще се опитам. Едва ли ще остана три седмици, но ще направя каквото мога.

— Добре. — Тя се усмихна и затвори очи, животът бе толкова щедър към нея напоследък. Те останаха да лежат така един до друг до зазоряване, после той се върна в Бел Еър.