Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2011)
Корекция
sonnni (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Даниел Стийл. Тайни

ИК „Хемус“, София, 1997

Американска. Първо издание

ISBN: 954-428-148-7

История

  1. — Добавяне

25

Тази вечер не разпитваха Бил повече, но на следващия ден първото, което го попитаха в присъствие на адвоката му, бе за нея. Няколко души от екипа ги информираха за неприязънта между Габи и Бил. Полицаите разбраха, че тя ги е излъгала.

— Много глупава постъпка — отбеляза детективът. — Ти ли я подучи?

Бил нещастен поклати глава, надяваше се Гейбриъл да няма неприятности. Изведнъж смъртта на Санди се бе превърнала във всеобщ кошмар.

— Не е искала да стори нещо лошо. Просто е мислела…

— Да, знам. — Жените винаги бяха готови, но обикновено правеха жертвата за мъже, които им бяха по-скъпи, отколкото Бил на Габи, по думите на хората. Не беше престъпление, ала беше глупаво и нямаше желания ефект. — Но на теб, приятелче, все още ти липсва алиби. — Погледът му бе леден.

— Не съм убил жена си. — Бил беше мрачен, повтаряше едни и същи думи непрекъснато.

— Мислиш ли, че тя все още те е обичала? — Просто хвърляха въдицата.

— Не знам… ние много държахме един на друг… но това бе отдавна. — Говореше тихо, те записваха всяка негова дума. — От доста време тя не беше в състояние да се интересува от когото и да било.

— Познаваш ли любовниците й?

— Не.

— Ревнуваше ли я от някой неин познат?

Наблюдаваха внимателно реакциите му.

— Не. Дори не знаех кои са познатите й.

— Казаха ни, че проституирала.

Бил не отвърна нищо.

— Как се чувстваш във връзка с този факт?

Той погледна детектива в очите.

— Мъчно ми е за нея.

— А не се ли вбесяваш?… Това не те ли отвращава, Бил?

Той запази контрол.

— Не. То беше част от болестта й. — Не стигнаха доникъде в усилията си да го накарат да се признае за виновен и в крайна сметка го върнаха в килията.

После отидоха да разпитат Мел. Той стискаше зъби, беше му страшно неприятно, твърдеше, че не знае нищо за личния живот на Бил. Освен това заяви, че засега не може да каже дали Бил Уоруик ще продължи да играе във филма. Имаха снимки с него през тази седмица, но бяха принудени да прекратят напълно работа за няколко дни, докато бъде освободен. Полицаите съобщиха на Бил какво са чули от продуцента и го информираха, че удължават ареста му.

— Как ти се струва? — отчаяно попита той адвоката си същата вечер.

— Страхувам се, че нещата вървят на зле. Няма промяна. Не могат да открият нищо, никой от съседите не е видял кой е влизал в къщата въпросната нощ.

— Боже господи, Ед, това е невероятно. Как е възможно да ми причиняват подобни страдания? Да ме обвиняват в убийство само защото не са се добрали до нищо друго? Само защото не знаят кой го е направил? — Питаше се дали лъжата на Габи не му е навредила допълнително.

— Възможно е. — С годините адвокатът бе свикнал да приема спокойно несъвършенствата на наказателния кодекс. Сблъскваше се с тях всеки ден. Въпреки това в известна степен изпитваше състрадание към Бил. Беше склонен да му вярва, че не е убил момичето, но щеше да му отнеме доста време да го докаже. — Ти си в много добра позиция за процеса. — Това бе единственото, с което можеше да го окуражи. — Те трябва да те обвинят отвъд всякакво съмнение, а са налице редица факти, които будят подозрение по отношение на тезата им.

— Мислиш ли, че ще се стигне дотам? — Беше смаян. Предната нощ мъжът в килията заплаши, че ще го убие. Започваше да се чуди дали ще преживее изпитанието. Може би изобщо нямаше да има процес. Може би щеше да бъде убит още тук, в затвора. Случвало се бе и преди на други нищо неподозиращи хора.

— Не е изключено да се стигне, Бил — отвърна прямо адвокатът. — Утре по някое време ще разберем. — Така и стана. Районният прокурор повдигна срещу него обвинение и единственият компромис, който направиха заради липсата на конкретно доказателство или категоричен мотив, беше, че допуснаха формулировката непредумишлено убийство вследствие възникнал спор и стълкновение, макар че предпочитаха да го уличат в предумисъл, ала в същото време се опасяваха, че защитата ще ги обори. А обвинението в непредумишлено убийство звучеше по-достоверно и трудно щеше да бъде опровергано.

Бил стоеше като истукан, докато четяха обвинителната реч, определиха му гаранция от петдесет хиляди долара. Обади се на Хари веднага и той му обеща да го измъкне. Пет хиляди долара трябваше да се внесат на ръка, а останалата сума — с чек. Благодарен беше, че това е по силите му. Предварителните разпити щяха да започнат след две седмици, а него го освободиха същата вечер в единайсет часа. Бил излезе със сълзи в очите, Хари го прегърна — не му се вярваше, че случилото се с него е истина.