Даниел Стийл
Тайни (6)

6

Към четири часа следобед, след като цял ден бе сервирал в „Майкс“, Бил Уоруик усети умора. Беше настъпил мъртвият час, неколцината посетители седяха на бара или играеха билярд, а той бъбреше с Адам, когато телефонът иззвъня.

— За теб е. — Бил погледна изненадано, докато Адам му подаваше слушалката, изведнъж му мина през ума, че може да е Санди. Не си спомняше дали й каза къде работи. Цял ден се притесняваше за нея. Зачуди се дали е тя и колко е дрогирана. Не беше Санди, а Хари, импресариото му.

— Здрасти, приятелче.

— Как ме намери тук?

— Взех номера от телефонния ти секретар. Къде си? — Бил беше забравил, че записа телефона.

— Работя, за да се изхранвам. Сервитьор съм в любимия си бар.

— Кажи им, че напускаш.

— И по каква причина? Може би заради роля, която ще ме направи звезда? — пошегува се Бил и седна на бара.

— Навит ли си за новия сериал на Мел Уекслър? — Настъпи пауза, през която Хари безмълвно се наслаждаваше на новината, а Бил се втренчи пред себе си и се замисли дали това няма да му донесе поредното разочарование. — Събира актьори, ще бъде нещо голямо. Истинска сензация. Чух вестта миналата седмица и разбрах, че търси мъж на твоята възраст. Изпратихме му клипове и той се обади, че иска да те види.

Бил подсвирна и погледна Адам ухилен.

— Мислиш ли, че имам шанс? — Дори не смееше да се надява, бе построил толкова много въздушни кули, които се бяха разсипали в краката му като пясък. Но може би този път… това бе чарът на професията. Винаги имаше надежда, винаги имаше друга възможност, винаги имаше утре.

— Струва ми се, че си заслужава да опиташ. Насрочи срещата за утре сутринта в десет, взел съм копие от сценария. Ще трябва да го прочетеш довечера. Приятелю, ще ти хареса. — Точно в този момент щеше да хареса дори реклама за кучешка храна, но да участва в продукция на Мел Уекслър му се струваше нереално. — Можеш ли да прескочиш до офиса да ти го дам?

— На работа съм до десет. Да се отбия у вас, а?

— Тогава, като се прибирам, ще мина през вас да ти го оставя. Искам да ми обещаеш, че ще го прочетеш. Не давам пет пари какво ще ти скрои Санди довечера и дали няма да е свръхдрогирана. Ако трябва, затвори се в банята, но го прочети.

— Добре. Няма нужда да ме молиш, повярвай ми.

— Обади ми се, след като го прегледаш.

— Няма проблем. — Затвори, а на лицето му бе изписана момчешка усмивка, изглеждаше доволен от себе си и Адам се засмя.

— Нещо ново?

— Беше моят импресарио.

— Досетих се.

Дори не смееше да каже на приятеля си за филма на Уекслър, за който набираха актьори. Не искаше в никакъв случай да заложи на карта шанса си. По дяволите, нищо чудно някое от момчетата в бара да чуе и също да реши да се кандидатира, а Бил не можеше да си позволи лукса да изгуби ролята. През следващите шест часа имаше усещането, че не стъпва на земята, дори не чувстваше умора, когато се прибра вкъщи към единайсет вечерта. Отключи вратата и го обзе ужас, че Санди може да е зле и трябва да преживее поредната сцена. Искаше да остане сам и на спокойствие да прочете сценария, който Хари бе пуснал в пощенската кутия. Намери го там, според уговорката. Къщата беше празна, само Бърни, санбернарът, очакваше него и отпадъците, които му носеше от кухнята на „Майкс“. Изведе го в градината, сложи храната в купата му, а за себе си извади бира от хладилника и се съсредоточи върху сценария. Продължаваше да се тревожи за Санди, но изпита голямо облекчение, че не я завари вкъщи. Не искаше да се занимава с нейните проблеми. Не и тази вечер. Единственото му желание бе да прочете текста и да се подготви за утрешната среща с Мел Уекслър.

Към един часа, когато свърши, сърцето му направо препускаше от възбуда. Това бе най-добрата роля, която му бяха предлагали, все едно бе писана за него. Даваше си сметка, че ще свърши чудесна работа, само ако успееше да убеди Уекслър в това. Легна си, но не можа да заспи. Мислеше си за сценария, какви ще са сериите. Самата мисъл за филма го караше да желае ролята осезателно. В четири часа още се въртеше в леглото, задрямваше от време на време, стори му се, че чу шум отвън, и реши, че това е Санди. Но не беше. Може би някоя миеща се мечка, която търсеше нещо за ядене в кофите за боклук. Санди изобщо не се прибра тази нощ и той изпитваше едновременно облекчение и безпокойство, докато се бръснеше на следващата сутрин. Животът му се виждаше много по-лесен без нея, ала и по-тъжен. Спомни си как беше в началото, замисли се какво би могло да бъде, ако имаха истински брак. Питаше се дали някога са били семейство, или връзката им е била обречена от самото начало. Тогава не искаше да го повярва. Още помнеше медения им месец в Мауна Кеа на Хаваите, колко мила бе тя с него. В интерес на истината винаги се държеше мило с него, но това вече не беше достатъчно. То не компенсираше мъките, които му причиняваше, денонощните тревоги за нея. Ала сега не можеше да си позволи да мисли за проблемите, нито за добрите, нито за лошите времена. Трябваше да съсредоточи цялото си същество върху срещата с Мел Уекслър. Това бе единственото, за което би могъл да мисли.

Изчака автобуса, в главата му пак се въртяха сцени от сценария и пътуването до офиса на Уекслър в Бърбанк не му се видя дълго. Толкова се вълнуваше, че чак дъхът му спираше, когато стигна и даде името си на пазача. Очакваха го и веднага му посочиха в коя сграда да отиде. Прекоси паркинга, влезе в зданието, мина по дълъг коридор и се озова в преддверие с четири секретарки и цяла стена в книги и картини. Каза на най-близкостоящата името си и тя го покани да седне. Изведнъж се зачуди защо ли дойде. Никога няма да получи ролята. Това би бил твърде голям пробив. Може би той просто не беше готов за него.

— Господин Уоруик — извикаха името му точно когато си мислеше, че не е трябвало да идва, той се изправи, чувстваше се като малко момче, което чака да го приемат в директорския кабинет, но опасенията му започнаха да се разсейват, щом влезе в светилището на Мел Уекслър. Той бе протегнал ръка през бюрото си и се усмихваше гостоприемно, а блестящите му сини очи оглеждаха всеки сантиметър от Бил Уоруик.

— Здравей, Бил. Благодаря ти, че дойде. — За миг Бил се запита дали Уекслър не му се подиграва. Трябваше да мине по натрошено стъкло и ръждиви пирони, за да стигне до тази среща. — Харесах клиповете ти.

— Благодаря. — Сякаш изведнъж езикът му се върза и той се уплаши много, не му идваше наум какво да каже, но Мел пое инициативата в свои ръце.

— Прочете ли сценария?

— Да. — Очите на Бил се оживиха и на лицето му се изписа онази усмивка, която би разтопила милиони женски сърца. Точно така Мел си представяше сина на Сабина във филма. Главната героиня в „Манхатън“ ръководеше корпорация, синът й бе неин помощник, дъщеря й я ненавиждаше, любовникът колега я обожаваше — за тази роля Мел се надяваше да ангажира Зак Тейлър. Другата важна женска роля бе на сестрата на главната героиня — жена, която отначало не се интересува от корпорацията, но впоследствие повежда борба за нея срещу сестра си, децата и любовника й. Това бе история на надпреварата за власт, на битките в бизнеса между силни и алчни, но обаятелни хора. Мел смяташе, че Бил е идеалното попадение за ролята на сина на Сабина. По сценарий той беше млад мъж, ненавършил трийсет, и Бил изглеждаше точно така. — Допадна ми. — Очите му заблестяха от искрено възхищение. — Има хляб във всички роли, особено в онази, която аз харесах. — Той сияеше като малко дете и се засрами от погледа на Мел Уекслър. Все едно се бе изправил пред магьосника от Оз, знаеше колко влиятелен е в телевизионните компании, колко успешни са всичките му филми.

— Радвам се. И на мен ми харесва. Мисля, че ще стане хит от есента на следващата година. Искаме да започнем снимките през декември. — Бил го гледаше като Господ, после се кореше, че не е говорил повече, но не можеше изобщо да се сети какво да каже. Непрекъснато мислеше за филма и колко много желае да участва в него. — Как се вписва това в програмата ти?

— Ъъ… програмата ми?… — Съзнанието му блокира. Каква програма? Работата в „Майкс“ или в „Старата игра“? Или внасянето на гаранция за Санди, за да излезе от затвора? Това също. — Аз… ъъ… добре… в момента нямам никакви ангажименти. — Сякаш бе деветгодишен и се пръскаше от яд, че езикът му така се върза. — Всъщност в момента съм напълно свободен.

Мел Уекслър се усмихна, блестящите му сини очи го поглъщаха целия. Беше млад и нервен, но Мел го хареса. От клиповете разбра какво може и остана доволен. Не искаше във филма му да играят неопитни актьори. За „Манхатън“ всички трябваше да са върхът. Смяташе, че Бил отговаря на изискванията. Беше хубав, с еротично излъчване, млад и дяволски добър актьор.

— Ти си добър, Бил. Много добър. — Спомена участията, които му бяха направили най-силно впечатление. Беше го гледал и в телевизионен филм от миналата година. Режисурата бе лоша и средствата малко, но Уоруик играеше безупречно.

— Благодаря. Не съм имал възможност да се изявя както аз бих желал. Напоследък повече снимам реклами.

— Всеки минава оттам. — Мел се усмихна. — Тази професия е трудна. От колко време си в бранша?

— От десет години. — Дори на него му се стори чудно. Десет дълги години на прослушвания и незначителни успехи, на провали, реклами и роли, до които можеше да се добере, стига да не се налагаше да жертва професионалната си почтеност. Трудно и продължително чакане, но сега, когато седеше в кабинета на Мел Уекслър, изведнъж времето на неволите сякаш се стопи. Струваше си да изтърпи всичко дотук.

— Това е немалък период.

— Учих в Калифорнийския университет в Лос Анжелос, а преди това специализирах театрално майсторство.

— И си на… — Искаше да знае годините му, повечето актьори не казваха истината, но той беше достатъчно млад, за да я крие. Във всеки случай изглеждаше точно на възрастта на героя и за него единствено това имаше значение.

— Трийсет и две.

— Чудесно. Синът на Елоиз Мартин, Филип, е на двайсет и седем или двайсет и осем. Все още не сме го уточнили, но някъде там. Ролята идеално ти подхожда. — Зависеше също на каква възраст ще пожелае да е Сабина във филма, ако приеме предложението, ала той смяташе този път тя да играе героиня, която е почти на нейните години. — Освен това ти имаш подходящ вид за ролята. Щом започнем излъчванията, в теб ще се влюбят много зрителки — девойки, баби и млади жени. Ще се прояви обичайната суета, дори нещо повече. Плакати, снимки, репортери, бог знае какво още. След това ще станеш голяма звезда, Бил. — Той се замисли дали това не означава, че е получил ролята, и притаи дъх, докато чакаше отговор. — Приемам, че си необременен. Във всеки случай поне публично. — Мел бе поразпитал и остана доволен от чутото. За Бил казваха, че е почтен, трудолюбив, харесваше се на повечето режисьори, с който бе работил. Мел Уекслър не обичаше наркотиците, отсъствията и главоболията с актьорите. Не толерираше закъсненията, пиенето по време на снимки, както и амбицията да се изчука всичко наоколо, което носи пола, тъй като това объркваше работната програма и представите на публиката. Поддържаше малък екип и възнамеряваше да бъде така и за „Манхатън“. — Не си женен, нали, Бил?

Бил Уоруик усети, че може да пропусне шанса на живота си заради съпругата наркоманка, която висеше на врата му като воденичен камък.

— Не, не съм. — Молеше се Мел никога да не разбере за Санди. Нямаше причина да научи. Никой не знаеше, че са се оженили. А ако тя се оправи, винаги могат да вдигнат голяма сватба. Въпреки че Санди бе загазила, той се почувства предател заради лъжата, която изрече.

— Разведен ли си?

— Не, сър. — Това поне бе истина.

— Добре. Почитателките ти ще са доволни. — Мел знаеше, че не е хомосексуален, поне такива сведения бе събрал. Два от източниците смятаха, че има сериозна приятелка, защото не излизаше много, поне от известно време, но бяха сигурни в предпочитанията му към жените и това бе хубаво. Мел Уекслър искаше Филип Мартин, тоест Бил Уоруик, да стане американският любимец. — Според мен ти си най-подходящият човек за ролята, какво ще кажеш?

Сърцето на Бил препускаше… беше почти в ръцете му… почти…

— Ролята ми харесва, господин Уекслър… Знам, че бих могъл… че мога да я изпълня превъзходно.

Мел Уекслър протегна ръката си.

— И аз мисля така. До няколко дни ще се обадя на импресариото ти за окончателен отговор. — Изправи се, Бил трябваше да направи същото, молеше се да е оставил хубаво впечатление. Беше готов да се моли за ролята. Знаеше колко често хората си тръгваха от срещи като тази с чувството, че са получили ролята, а после се оказваше, че някой друг им я е отмъкнал под носа.

— Надявам се да работим заедно, господин Уекслър — успя само да изрече Бил, очите им се срещнаха и той излезе безмълвно от кабинета. Не знаеше какво да мисли, нервите му бяха съвсем изострени, когато отиде в „Майкс“ и се обади на импресариото си. В бара Адам го посъветва да запази самообладание, защото и да се притеснява, не може да промени нищо. Най-сетне Бил му разказа, че е ходил на прослушване при Мел Уекслър, но не уточни за какво. Все още се страхуваше, че някой друг ще му отнеме ролята. Хари го окуражи по телефона.

— Спокойно, приятелю, в кърпа ти е вързана. — И преди беше чувал тези думи, а все се оказваше, че друг е късметлията.

— Изложих се, Хари.

— Какво направи? Целуна ли го?

— Не, бях толкова уплашен, че почти не бях в състояние да говоря. Дори ръсих безсмислици.

— И какво от това? Ти си актьор, а не дебютант. Получи сценарий, ще го прочетеш, ще научиш репликите си наизуст и всичко ще си дойде на мястото. Слушай, той разпитва за теб из цял Холивуд. Явно има предвид нещо голямо.

— За какво разпитва?

— Дали си почтен, как работиш, обичайните глупости. А ти си в добра форма. Всички те харесват. — И двамата си помислиха едно и също нещо в един и същи момент.

— Дали някой не му е подхвърлил за Санди?

— Освен мен и Тони Гросман никой не знае, нали?

— Не.

— Аз съм сигурен, че няма да кажа нищо, а Тони винаги е държал да не се разчуе, че тя е омъжена. Разбира се, така беше, докато Санди играеше в „Неделна вечеря“, може би сега не дава пет пари, ала не мисля, че ще се изпусне. За да може и следващия път да я представи за девственица. — Хари мразеше Тони Гросман и Бил го знаеше, имаше някакъв конфликт между тях от времето, когато са били начинаещи, но Бил никога не бе чувал историята, сигурен беше обаче, че не питаят и капчица обич един към друг, и в началото на връзката му със Санди те почти се бяха превърнали в Ромео и Жулиета, които бягаха от враждуващите Монтеки и Капулети, тоест от Хари и Тони.

— Попита ме дали съм женен.

Хари преглътна с мъка.

— И ти какво отговори?

— Отрекох.

— Браво. Иска да те превърне в американския герой и затова му трябва ерген без ангажименти.

— И аз така реших, но все пак се почувствах отвратително. А ако разбере?

— Няма. Правилно си постъпил. Стига си говорил глупости, намери си занимание, което да отвлича вниманието ти, докато той се обади.

— Продължавам да работя в „Майкс“.

— Няма да е задълго.

Бил отвърна с една от любимите поговорки на Хари:

— От твоите уста в божиите уши.

— Ще ти позвъня.

— Благодаря. — Остави слушалката и веднага се зае да обслужва нахлулите за обяд клиенти. Като че ли бяха минали години, откакто бе седял срещу Мел Уекслър, а едва в пет часа успя да изпие едно кафе и да хапне хамбургер. Беше се настанил до бара да си почине и гледаше новините на телевизора, окачен над главата на Адам. Внезапно спря да яде. Показваха снимка на Санди от времето, когато играеше в „Неделна вечеря“, преди три години, и това отново напомни на Бил колко различно изглеждаше тя сега, после съобщиха, че същата сутрин е била арестувана заедно с група съучастници заради наркотици. Сутринта… докато той е разговарял с Мел Уекслър… отново му се повдигна. Сякаш бе прикован към стола, беше се втренчил в екрана, очакваше още новини, но казаха само, че Санди е задържана в градския затвор на Лос Анжелос с други петима заподозрени и че това не е първият й арест. Споменаха още, че е била освободена от снимките на един сериал предишната година заради употреба на наркотици. После минаха на следващата новина.

Адам също чу, но не отрони дума, когато Бил отиде на телефона. Досети се, че сигурно ще се опита да й се обади. Не грешеше. Ала всичко, което Бил успя да научи от затвора, беше, че някой вече е платил гаранцията й, но не могат да му кажат кой. Следващите пет часа му се сториха петнайсет. Пет-шест пъти звъня вкъщи, там обаче никой не отговаряше. Когато се прибра, очакваше да я намери просната на дивана или на леглото, облечена, мръсна, силно дрогирана, с търкаляща се спринцовка наблизо. Вместо това завари безредието, което той самият бе оставил сутринта, а Бърни нетърпеливо чакаше вечерята си. Очевидно Санди не се бе прибирала. Изведнъж му мина през ум, че тя е осъзнала докъде е стигнала и вече ще се държи надалеч от него. В известен смисъл се зарадва, но дълбоко в себе си съжаляваше. Толкова бе привикнал да я спасява, че сега се чудеше какво да прави. Не можеше да я забрави просто така. Дрехите й все още бяха в гардероба и в чекмеджетата на шкафа. Четката й за зъби стоеше до неговата, тук бе и куфарчето с гримове, което носеше на снимачната площадка. Но тя не използваше вече нищо от това. Не я интересуваше. Дрехите й бяха станали широки, не слагаше грим, рядко миеше зъбите си. Единственият й ангажимент бе по цял ден да се дрогира.

Седна замислен на дивана, спомняше си за нея, чудеше се къде ли е сега, в този момент телефонът иззвъня. Беше почти полунощ. Сигурен бе, че е Санди. Не позна.

— Бил?

— Да. — Гласът му бе отривист. Да не би да са ченгетата? Може би е ранена или… и в следващия миг позна Хари.

— Извинявай, че ти се обаждам толкова късно. Наложи ми се да изляза, а исках лично аз да ти позвъня. Предположих, че няма да имаш нищо против.

— Какво става? — Бил гледаше начумерено. Мислеше само за Санди. Чудеше се къде е, по дяволите, в какво състояние. В същото време се презираше, че се притеснява. Не искаше да се тревожи повече за нея, но въпреки това… не му излизаше от ума, ненавиждаше я и я обичаше едновременно, негодуваше срещу мизерията, до която го докара.

— Получаваш я, момче. — Хари бе на върха на щастието, същото се очакваше от Бил.

— Какво получавам? — Главата му бе празна, но внезапно се досети. — О, боже!… Искаш да кажеш… че… че съм успял?

— Разбира се, че успя, приятелю. Секретарката на Уекслър ми се обади в шест часа. Следващата седмица ще изпратят договорите. Снимките започват в Ню Йорк на шести декември. На деветнайсети октомври отиваш за костюмите, това е, приятелю мой. Роди се звезда. Какво ще кажете, господин Уоруик?

Очите на Бил се напълниха със сълзи. След десет години упорита работа и разбити мечти и четири години надежди в университета преди това най-сетне бе получил… ролята на живота си.

— Кучи сине… Никога не съм си представял, че ще стане.

— Аз обаче бях дяволски сигурен. Не съм се съмнявал и за минута. — После си спомни нещо. — Между другото, тази вечер гледах новините. Предполагам, че си разбрал… — Бил знаеше, че Хари има предвид Санди.

— Да.

— При теб ли е?

— Не. Не съм я виждал от два дни, след като имахме неприятности. Пак я бяха арестували.

— Слушай, направи си сам услуга, Бил, и дръж устата си затворена, избягвай жена си. Само това ти трябва, да се провалиш заради нея. Тя е истинска беда.

— Просто е объркана, това е. — Да я защитава му бе станало като втора природа.

— Стига вече. Може да ти струва ролята. Нима го искаш?

— Не. — Ала не бе способен да предаде Санди. Ако тя се нуждаеше от помощта му, той щеше да се отзове. Но дискретно. Трябваше да се пази. Излъга Уекслър, че не е женен. — Не се притеснявай. Ще внимавам.

— Няма да е зле, защото, ако стане гаф, е способен да те съди до второ пришествие, понеже си му причинил неудобство и си го излъгал. Ще те натика в затвора така неусетно, че свят ще ти се завие и няма да имаш право и да му се сърдиш. Дръж я далеч от себе си, Бил.

— За момента няма проблеми.

— Продължавай така. И поздравления. Ще постигнеш страхотен успех. — Чувстваше се, че е развълнуван. — Гордея се с теб.

— Благодаря, Хари. — Затвори с усмивка, чак не му се вярваше, искаше му се при него да има някой, с когото да сподели радостта си. Ала единствената му компания бе Бърни, който махаше с опашка и чакаше да му сипе да яде. Бил нямаше представа какво се бе случило със Санди.