Даниел Стийл
Тайни (23)

23

Бил си тръгна от празненството точно в десет и петнайсет. Харесваше Джейн и намираше за много мило от страна на Зак да организира веселие в нейна чест, но той просто не беше в настроение. Преди няколко седмици в „Майкс“ бе видял Санди за пръв път от месеци. Тя му се обади и го попита дали е възможно да се срещнат там, а когато се видяха, оказа се, че единственото, което иска от него, са петстотин долара. Моли го дълго, твърдеше, че трябва да си намери квартира, а няма и цент. Той обаче се притесняваше, че парите могат да изтекат право във вените й. Санди изглеждаше ужасно, сърцето му се свиваше, като я гледаше такава, но не можеше да направи нищо за нея, а тя беше толкова зле, че Бил дори не посмя да спомене за развод.

В крайна сметка й даде всички налични пари, които имаше, малко повече от триста долара, и Санди напусна бара почти тичешком. Обади му се в деня на празненството, стори му се много уплашена. Помоли го да се видят вечерта в единайсет часа и за да е сигурен, че няма да я изпусне, той си тръгна от Зак четирийсет и пет минути преди срещата. Ала тя не се появи. В полунощ Бил се отби в „Майкс“ да изпие една бира, после се качи на колата и запраши към Малибу, шофираше без цел, за да се разсее от мрачните мисли. Трябваше да забрави Санди, животът й пропадаше и той си даваше сметка, че няма да мине много време и тя отново ще стигне до свръхдоза. Може би за последен път.

Когато се прибра вкъщи, минаваше два, в дома му го чакаше полицията. Отвън бяха паркирани четири коли с примигващи светлини и една линейка и докато бързаше с притаен дъх по тясната пътека към къщата, го обзе смразяващо чувство за надвиснала опасност. Вътре бе пълно с хора, вратата на спалнята беше затворена, полицаите гледаха мрачно. Имаше още няколко мъже в костюми, един оператор с камера, а две ченгета извадиха оръжието си, щом той се появи на прага. Усети, че пребледнява, спря на място, вдигна ръце и се вторачи в тях.

— Какво е станало… къде е… — В следващия миг се досети. Зад затворената врата.

— Все още е в другата стая. — Не му хареса как изрекоха „все още“. Сякаш някой я бе захвърлил там. — Къде бяхте?

Той продължаваше да стои с вдигнати ръце и не смееше да помръдне. Чудеше се дали при нея има медицински лица, дали е добре, ала бе твърде шокиран, за да попита.

— Разходих се с колата до Малибу.

— Кога тръгнахте?

— Около дванайсет часа. Чаках… чаках един човек… но тъй като никой не дойде, излязох да изпия една бира.

— Кого очаквахте?

— Моя… приятелка. — Едва се удържа да не каже „жена ми“.

Един от полицаите отиде до вратата на спалнята и му даде знак да се приближи.

— Това ли е приятелката ви? — В стаята Бил завари още полицаи. Кучето бе прибрано в банята и той го чуваше как скимти. Гледката, която се разкри пред него, го потресе. Санди лежеше на леглото, облечена в дрипи, както винаги, дребното й крехко тяло изглеждаше като детско, беше простреляна в гърдите и в главата. Очите й бяха широко отворени, всичко наоколо бе изцапано с нейната кръв. Беше мъртва и той нададе страховит вик, когато пристъпи към нея, а после политна назад, останал без сила. Две ръце го поеха, за да не падне, и олюлявайки се, Бил се върна в дневната.

— О, боже… о, боже… — цивреше като дете. Тя беше мъртва… мъртва. Той ги огледа със стъклен поглед. — Кой е направил… какво… — Не можеше да намери думите, някой го бутна грубо да седне на един стол.

— Вие ще ни кажете. Съседите са чули изстрели. Имате ли оръжие?

— Не. — Бил поклати глава.

— Коя е тя?

— Жена ми… разделени сме от шест месеца…

— Дай да видим ръцете ти, приятелю. — Бяха открили следите от убожданията по нейните, но неговите бяха чисти.

— След като излязохте оттук, някой виждал ли ви е?

— Барманът в „Майкс“. — Стори му се, че ще повърне, затова затвори очи.

— Колко време бяхте там?

— Около половин час.

— А след един часа?

— Просто обикалях с колата си.

— Била е убита през последния час. Имате ли някаква представа кой е могъл да го направи?

Той поклати глава нещастен, сълзи се стичаха от очите му. Беше застреляна. Като животно. После ги огледа.

— Тя ми се обади тази вечер. Стори ми се уплашена.

— От какво? — Не проявяваха никакво съчувствие към него. Много пъти бяха ставали свидетели на такива случаи и бяха чували стотици неправдоподобни истории като неговата.

— Не знам. От доставчика си може би… или от сводника… Лятото я арестуваха по обвинение за проституиране, с цел спечелване на пари за наркотици… Иначе беше добро момиче. — Обърна се към тях, все едно имаше значение какво ще си помислят за нея. — Бе силно зависима от наркотиците.

— Очевидно. — Дежурният полицай направи знак на един от своите хора и в къщата скоро влязоха мъжете от линейката с носилка и мушама.

— Къде ще я отнесете? — Бил се изправи, сякаш искаше да я задържи в дома си, блъснаха го обратно на стола.

— В моргата. А вас ще отведем в участъка.

— Защо?

— Посочете ми причина, поради която да не го правим.

— Не съм я убил.

— Тогава ще имате възможност да го кажете на лейтенанта. Случаят се поема от отдел „Убийства“. Задържаме ви по подозрение в убийство.

— Не можете да го направите… аз… — Преди да успее да каже и дума, едно ченге му щракна белезниците, а друго му прочете правата, мъжете от линейката изнесоха от спалнята носилката, покрита с мушама, под която едва се забелязваха очертанията на човешко тяло. От Санди не бе останало нищо. Гледаше към нея, докато я изнасяха, спомни си кръвта в другата стая и се помоли да не я е боляло, да е станало бързо… Кучият син я бе убил в тяхното легло, където те бяха толкова щастливи някога… Имаше чувството, че сънува, както вървеше неуверено към колата, заобиколен от мъже. Пет минути по-късно пътуваше към участъка, на задната седалка, с белезници на ръцете и съкрушен. Това не можеше да е истина. Но беше…

Казаха му, че ще го задържат за четирийсет и осем часа, докато трае разследването, разпитваха го два часа. Нямаше какво повече да каже. Чувстваше се изтощен, отмалял, когато му свалиха белезниците, накараха го да се съблече, после го претърсиха внимателно, върнаха му дрехите и го натикаха в килия с още трима мъже. Двама от тях бяха пияни до безсъзнание — единият спеше, а третият го заплаши с убийство, ако се приближи и на сантиметър към него. Бил седна на тесния нар, чийто матрак миришеше на урина, и се запита какво ще става с него отсега нататък.

— Мога ли да се обадя по телефона? — попита той пазача.

— Утре сутринта в девет часа. — От килията го изведоха чак в десет и четирийсет и пет за разпит и едва тогава му разрешиха да позвъни. По това време вече закъсняваше с четири часа за работа, а имаше участие във всяка сцена. Не знаеше на кой друг да се обади, затова потърси импресариото си, секретарката го остави да чака, докато инспекторите изгаряха от нетърпение отново да го подложат на разпит.

— Кажете им да побързат.

— Не мога. На линия съм. — Уплаши се, че няма да му позволят да завърши разговора си. Този път беше сериозно. Ставаше дума за неговия собствен живот. Най-сетне Хари се обади:

— Какво става? Как върви, приятелю? — Гласът му бе бодър. Беше в добро настроение. Но не задълго. Бил му разказа къде е и защо и Хари направо се скова на бюрото си.

— Ти си арестуван? Те с всичкия си ли са?… Мамка му…

— Можеш ли да ми намериш адвокат, Хари? И за бога, не казвай на никого.

— Шегуваш ли се? До довечера целият свят ще знае. Исусе Христе!

— За бога! — Гласът на Бил прогърмя в малкото помещение и инспекторите стреснато обърнаха погледи към него. — Намери ми адвокат и ме измъкни оттук. Обади се на снимачната площадка и им кажи, че ще отсъствам няколко дни. — И на двамата им мина една и съща мисъл, която Хари изрази гласно.

— Чакай само да видиш какво ще стане, когато Уекслър разбере.

— Ще говоря с него, щом изляза. Ще му обясня всичко.

— Несъмнено това ще е обяснението на годината — иронично отбеляза Хари. Бил нарушаваше договора си на ента степен. Чисто и просто моралните клаузи трябваше да се спазват. Да не говорим колко зле щеше да се почувства Мел, защото Бил го бе излъгал. — Ще позвъня на моя адвокат. А ти не разговаряй с никого.

— Страхотно. — Погледна мъжете, които го очакваха. — И, Хари… благодаря.

— Ще направя каквото мога. Приятелю… съжалявам… Знам какво ти е заради нея.

— Да. — Сълзи напълниха очите му. — Така е. — Затвори телефона и отказа да отговаря на инспекторите, докато не дойде адвокатът му.

След като не можеха да го разпитват, детективите го изпратиха обратно в килията. Двамата пияници бяха освободени, а мъжът, който го заплашваше с убийство, и за миг не го изпусна от поглед. Сякаш минаха часове, преди да се появи адвокатът, ала не може да се каже, че той окуражи Бил. Обвинителите обсъждаха как да го подведат под отговорност за убийство.

— Но защо, за бога?

— Защото е убита в твоята къща, била е твоя жена, разделили сте се и ти нямаш никакво алиби. Известно им е, че ти е било накипяло, че си я намразил, понеже ненавиждаш наркотиците. Имал си хиляди причини да се отървеш от нея. — Адвокатът бе искрен до болка.

— Не са ли длъжни все пак да докажат, че съм бил аз?

— Не е задължително. Ако не можеш да докажеш противното. Могат да те задържат за предварителния процес, ако районният прокурор повдигне обвинение срещу теб.

— Как мислиш, ще го направи ли?

— Въпросната вечер някой виждал ли те е след дванайсет часа?

Бил поклати отчаян глава.

— След като си тръгнах от „Майкс“, не. Разхождах се с колата.

— Говорил ли си на някого за това момиче? Казал ли си някому, че ти създава проблеми с наркотиците?

Бил пак поклати глава, после погледна мъжа, когото Хари бе изпратил. Беше около четирийсет и пет годишен, изглеждаше лишен от индивидуалност. Бил обаче силно се надяваше адвокатът да си знае работата.

— Всъщност не съм споделял с никого, че сме женени.

— Защо?

— Импресариото й настояваше. Тогава тя бе получила добра роля в един сериал и той реши, че женитбата ще накърни образа й на невинна девойка.

— А за теб? Някой знае ли?

Бил отново поклати глава и му разказа как е излъгал Мел, когато го поканил да участва в „Манхатън“.

— Сега те вероятно ще ме изхвърлят.

— Може би не. — За пръв път адвокатът го окуражи. Името му беше Ед Фрайд. Хари се кълнеше, че е добър. — Възможно е да се смили. Сполетялото те би било жестоко изпитание за всеки. Според теб кой може да го е направил?

Бил се замисли за миг и сви мрачно рамене.

— Не знам. Доставчикът й евентуално. Някой трябва да я е проследил до къщата… вероятно сводникът й.

— И с проституиране ли се е занимавала? — попита Ед.

— Да… най-малкото веднъж… — Отвратително бе да се ровиш в нечий живот пред абсолютно непознат човек. Погледна отново към Ед. — Можеш ли да ме освободиш под гаранция?

Адвокатът поклати глава.

— Ти си задържан по подозрение. Дори не са определили гаранция. — Реши да му каже всичко. — Ако те обвинят в убийство, няма да има гаранция. Онова, на което се надяваше, бе да предявят по-леко обвинение. Тогава можеше да го измъкне от ареста.

— Страхотно. — Бил изглеждаше потиснат. Видът му помръкна още повече, когато видя вечерните вестници. Не беше водещ материал, но беше на първа страница. „Актьор обвинен в убийството на жена си“. Съобщаваха имената и на двамата, изреждаха старите обвинения спрямо Санди, пишеха за пристрастеността й към наркотиците, как е била изхвърлена от екипа на сериала, информираха, че Бил в момента е ангажиран в новия филм на Мел Уекслър, който се очаква да бъде сензацията на годината на телевизионния екран. „Явно няма да е“, каза си той наум, лежеше на вонящия нар със затворени очи. Тази вечер не го разпитваха повече. Захвърлиха го в килията, а ужасната гледка не излизаше от съзнанието му — с дупка от куршум в сърцето и три в главата, спомняше си за живота им в началото, който се стопи като далечна мечта.