Даниел Стийл
Тайни (33)

33

Докато бяха на изток, времето летеше, родителите й намериха Бил за очарователен. Отседна в къщата им близо до Бейлис Бийч и с учудване установи колко добре се разбира с баща й. Обядваха всеки ден в „Бийч Ютъб“, дори когато валеше, а вечеряха в „Кламбейк Клъб“. Заведението бе забележително с това, че Джаки Бувие бе направила там светския си дебют дълго преди да стане госпожа Кенеди.

— Знаеш ли, наистина харесвам майка ти — каза й той, докато лежаха един до друг в стаята за гости през нощта. Беше настанен в спалня срещу нейната и Габи всяка нощ прекосяваше коридора, за да бъдат заедно, а на сутринта се връщаше и разбъркваше леглото си, сякаш е спала в него. — Тя е много по-умна, отколкото ти си мислиш.

— Не е лоша. — В интерес на истината Габи се погаждаше с нея по-добре, отколкото други години. Разбира се, родителите й нямаха представа за тежките мигове, които двамата преживяха в Калифорния. Просто приемаха Бил като приятен млад актьор от „филма на Габи“, както се изразяваха. Обещаха да гледат тричасовата пилотна серия, а Евърет го покани да им отиде на гости в Ню Йорк, когато пристигнат за снимки есента. Щяха да заминат през септември и майката на Габи обяви, че ще даде в тяхна чест „малка вечеря“.

— Това означава сто души във вечерно облекло, всички, които мразя най-много на света, ще дойдат. Ще ти хареса.

— Не се дръж като разглезено дете. Родителите ти те обичат.

— Добре, добре. — Тя го погледна пренебрежително и той се засмя. Беше толкова млада, истинска красавица. Имаше дни, в които се чудеше как е възможно да го споходи такова щастие. А само преди година събираше спринцовките на Санди от пода на банята и й се молеше да му даде възможност да й помогне. Сега дори почти не се сещаше за миналото, а когато взеха ферибота към Мейн, изобщо престана да мисли за него. Къщата на приятелите й беше семпла и старомодна, заобиколена от дива природа. Беше съвсем в нейния стил, много по-различно от Бейлис Бийч, където тя непрекъснато се оплакваше от суетата. Въпреки това спазваше правилата на светската игра, за да достави удоволствие на родителите си.

Върнаха се в Калифорния седмица преди да започнат снимките, а Джейн и Зак тъкмо бяха пристигнали от Европа предишната вечер. Двете с Джейн обядваха в „Поло Лаундж“ и се разкикотиха като ученички, когато видяха Уорън Бийти и Пол Нюман. Приличаха на две деца, а не на телевизионни звезди, Джейн сподели с нея, че лятото срещнали Мел и Сабина в Сан Тропе.

— Не знам как го прави. Тази жена винаги изглежда страхотно.

— Не е лесно — изкоментира Габи, която си бе поръчала салата и вино.

— Не се заблуждавай. Изисква много повече от това, което си представяш. Тя има такова присъствие. Всички вперват погледи в нея, където и да иде.

— Чакай „Манхатън“ да тръгне по телевизията и тогава наистина ще е най-известната звезда.

— Знаеш ли, тя се явява по монокини на плажа. Всички правят така там. Циците й са като на осемнайсетгодишно момиче. — В гласа й се усети завист. Когато видя Сабина, Джейн реши, че нейните гърди са увиснали.

— Тя не може да не изглежда на осемнайсет. — Габи се усмихна дяволито. — Знам един лекар, който подмладява.

Джейн се засмя. Беше забавно да се върнеш отново в Холивуд. Очакваха с нетърпение да тръгнат пак на работа, четиримата играха тенис в последния ден от ваканцията и вечеряха в „Спаго“. Все едно семейството се бе събрало след раздяла, но това бе нищо в сравнение със сцената на снимачната площадка на следващия ден. Всички бяха подлудели от радост, прегръщаха се и се смееха, разказваха спомени от лятото. Възрастният озвучител дори прегърна Сабина през рамо. Тя обаче не се възпротиви. Беше щастлива, че ги вижда всички заедно. Беше прекарала страхотно лято. Пробите при Франсоа Брак бяха минали чудесно, с Мел се забавляваха приказно в Южна Франция. Екипът бе с приповдигнат дух, особено когато заговориха за новия сценарий. Очевидно ги чакаха големи сюжетни изненади. Някой щеше да бъде смъртоносно ранен. Джейн щеше да води борба със Сабина и Зак. Някой щеше да забременее.

— Не и аз, надявам се — пошегува се Бил, който пиеше вино. Първия ден задачата им беше да си възвърна формата. Сценарият бе раздаден и им бе съобщено, че след две седмици заминават на снимки. Атмосферата бе празнична, всички бяха развълнувани заради пилотното излъчване. Мел предвиждаше да го превърне в гала-събитие и те нямаха търпение. Беше наел Грауманс Чайниз Тиътър, където на сцената щяха да инсталират огромен екран. Бе осигурено присъствието на журналисти и стотици други гости.

— Нямам какво да облека — оплака се Джейн и Габи се засмя.

— А новите ти тоалети от Франсоа Брак?

— Писнаха ми. Това е работното ми облекло! — ухили се Джейн. — Искаш ли в събота да ме придружиш до „Джорджо“.

— Разбира се. — Направиха голям тур по магазините, Габи също си купи нова рокля за събитието. Лъскава, без гръб, цялата обсипана в черни пайети. — Как само ще се изненада Бил! — въртеше се тя доволно пред огледалото в пробната. Кри я в кутията до самата вечер и той направо бе поразен, като я видя.

— Ау! Какво е това? — Туристическите обувки ги нямаше. Косата й бе вдигната високо, носеше черни атлазени обувки с деколте и жакет от бяла лисица, който баща й бе подарил.

Майка й се обади точно когато излизаха, плачеше, каза й, че гледала филма и че те са чудесни, и двамата. В Ню Йорк вече бе излъчен и тя призна на дъщеря си, че се гордее с нея, а Габи усети топлина да се разлива по тялото й, като хвана Бил под ръка и се запътиха към лимузината, която Мел беше изпратил за тях. Нощта бе вълшебна, тя имаше чувството, че целият й живот се променя. Всъщност не грешеше, защото той вече се бе променил. Със сигурност, що се отнасяше до важните неща.