Даниел Стийл
Тайни (34)

34

Фотографите се взряха шашнати, когато Сабина излезе от колата на булевард Холивуд пред „Грауманс Чайниз Тиътър“. Източната архитектура беше добре позната на всички, както и отпечатъците на стъпала и длани на тротоара отвън. Габи винаги бе смятала, че е забавно да се гледа кои артисти са представени, но тази вечер не мислеше за това. Същото важеше и за останалите.

Сабина влезе устремно в сградата, облечена бе в бяла тясна атлазена рокля, ушита за нея от Франсоа Брак, и дълго до петите бизоново палто, което Мел й купи от „Ревийон“ в Париж. Връхната дреха бе смайваща и тя изглеждаше зашеметяващо с гъстата си руса грива, блестящите зелени очи и обеците с брилянти, които почти стигаха до раменете й. Изобщо не подлежеше на обсъждане коя бе звездата, но и Джейн изглеждаше превъзходно в тъмносиня рокля, изработена от плат за индийско сари, която бе дълбоко изрязана отпред и разкриваше невероятния й бюст, червената й коса се открояваше в тълпата, тя държеше Зак под ръка и те си пробиваха път сред хората, а навсякъде около тях проблясваха светкавици на фотоапарати. Джейн беше с чифт обеци със сапфири, които Зак й купи в Лондон. Искаше да й подари и пръстен, но не бяха още готови за тази стъпка. Не бързаха. Имаха вид на щастлива и спокойна двойка, когато влязоха на големия прием с шампанско, организиран от Мел. Присъстваха всички значими фигури на Холивуд, вестниците и синдикатите също бяха добре представени. Джордж Кристи, докаран и елегантен, отразяваше събитието за „Холивуд Рипортър“.

— Погледни колко много хора! — Джейн бе във възторг от всичко, двете с Габи не бяха сирели да бъбрят, откакто пристигнаха, Габи се усмихна и се огледа наоколо.

— Ето това е… нали? — Бяха ги настанили точно срещу най-силните конкуренти, които другите телевизионни компании можеха да предложат, и положението бе неприятно. Тъкмо насреща им бе екипът, който снимаше филм по роман на Сидни Шелдън, а после се появиха авторите на спортни предавания. Мел обаче твърдеше, че няма от какво да се притесняват. Бяха успели. Габи се надяваше да е прав, когато малко по-късно заемаха местата си.

Всички притихнаха след първите кадри, а после в залата се редуваха тишина и аплодисменти, както и одобрителни възгласи от страна на зрителите. По време на рекламите гостите не спираха да говорят колко добър е сериалът. Артистите обаче нямаше как да са убедени в оценката до следващия ден, когато щяха да станат известни рейтингите.

След прожекцията отново излязоха във фоайето и Джейн се почувства уморена. Не беше сигурна дали е играла добре, или не, но се увери поне, че колегите й са превъзходни. Сабина се носеше из тълпата като кралица, без изобщо да се съмнява в успеха, което бе видно. Фотографите отново трескаво започнаха да щракат с апаратите си, продължиха цялата нощ, последваха ги и когато лимузините ги отведоха в „Чейзънс“, където Мел бе организирал среднощна вечеря и танци за триста души в „Оук Рум“.

Нощта бе вълшебна за всички и след като се прибраха вкъщи, Габи остави черната си секси рокля върху един стол и се гмурна в басейна, Бил стоеше и я наблюдаваше, облечен в новия смокинг, който купи за случая от „Бижан“.

— Е, какво мислиш? — Тя му се усмихна, приближила се бе към края на басейна. Беше четири часът сутринта.

— Мисля, че си най-красивата жена, която съм виждал. — Беше пийнал малко повече и летеше от щастие, разхлаби папийонката, свали дрехите си и след миг се озова в басейна до нея.

— Според теб ще стане ли хит?

— Смятам, че Мел имаше право през цялото време.

Подобно на останалите и Габи тайно се тревожеше заради конкуренцията, но на следващата сутрин всички разбраха, че Мел си знае работата. Рейтингът им бе много висок, техен бе лъвският пай от телевизионната публика. Страната бе полудяла по „Манхатън“. Предвижданията на продуцента се сбъднаха. Импресариите им бяха засипани с поръчки за интервюта, снимки, предложения за роли по време на следващата им ваканция, надпреварваха се за плакати на Сабина, Джейн и Габи. Дори Хари се побърка. „Плейгърл“ искаше да пусне плакат на Бил, а „Космополитън“ им предложи повече пари за същото. Изведнъж петимата станаха най-големите звезди в страната. Мел предрече всичко това, но в началото бе трудно да му се вярва. Никой не можеше да си представи какво ще изпита, докато не го преживя.

Където и да се появеше Сабина, я обсаждаха мъже и жени, хората я молеха за автограф, а един господин, когото никога не бе виждала, я сграбчи пред „Бевърли Уилшир“, целуна я и се разкрещя:

— Направих го… Направих го!… Направих го!

— Прав ли бях? — наслаждаваше се тайно Мел на закуска в деня, преди да отпътуват за Ню Йорк. Подари й голям пръстен с осемнайсеткаратов брилянт. Когато излязоха рейтингите, имаше един въпрос, който го измъчваше, и той искаше да й го зададе. Чакаше обаче сгоден случай. Все още емоциите около „Манхатън“ бяха твърде силни.

— Да. — Беше се излегнала като котка на дивана в дневната му. Предпочиташе да се храни там, четеше най-новата подборка от изрезки, която й изпрати нейният импресарио. Беше дяволски забавно. Всичко това много й харесваше, вълненията, признанието и парите. Нямаше за какво да се тревожи. Дори някога да й се случеше нещо, тя беше напълно осигурена. Можеше да се оттегли още сега, да си живее прекрасно до края на дните си и да остави след себе си достатъчно средства, за да не изпитва никакви притеснения. Погледна Мел с топла усмивка и изражение на задоволство. Отнасяше се с нея превъзходно, никога, дори в мечтите си не си бе представяла, че ще има толкова много бижута… също кожени палта и наметки… За пътуването до Ню Йорк той искаше да й купи самурено палто. — Май няма да е студено, когато пристигнем там. — Тя започна да се смее.

— Но ще е мразовито, като си тръгваме. А всяко момиче се нуждае от самур. — Беше като в сън, сън, който винаги й се бе явявал и който най-сетне стана реалност, а това бе само началото.

Мел бе наел чартърен самолет за екипа до Ню Йорк и следобед Сабина трябваше да събере багажа си. Всички имаха да изпълнят неотложни задачи преди тръгването. Джейн прекарваше деня с момичетата, които вече я гледаха с благоговение. Приятелите им буквално ги обсадиха в училището в деня след пилотното излъчване. Синът й се обади от университета и между него и майка му отново се установи хармония. Джейсън най-сетне разбра, че баща му е бил много непочтен с нея, трите деца вече смятаха кариерата й за важна. Джейн го покани на снимачната площадка, Джейсън я посети и бе силно впечатлен. Тя го представи на Зак и Джейсън с изненада установи колко приятен и непретенциозен е той. Не се държеше като звезда. Просто обикновен човек. Тримата вечеряха в малък ресторант по избор на Зак, после същата вечер го закараха до Санта Барбара, а по обратния път Джейн плака. Чувстваше, че си е върнала сина си, когото бе изгубила за повече от година заради бившия си съпруг.

— Щастлива си, че имаш такива прекрасни деца — рече тихо Зак, докато караше към Лос Анжелос. Това бе едно от нещата, заради които й завиждаше, това бе цената, която плати за направените грешки в младостта си. Понякога съжаляваше горчиво.

Джейн прекара нощта със Зак за последно в Лос Анжелос преди заминаването, а Габи беше заета с грижите около Бил. Заведе кучето на ветеринарен лекар, тя самата трябваше да опразни жилището си през почивните дни. Местеше се при Бил. Нямаше смисъл да плащат два месеца наем за празен апартамент. А след като се върнеха, тя щеше да живее с него. Най-сетне й зададе дълго чакания въпрос, когато си дойдоха от Мейн, и тя преливаше от щастие.

— Сложи ли ми чорапите? — Той носеше цял куп джинси и Габи се усмихна. Сякаш вече бяха живели така и тя се разсмя, отвръщайки му, че ги е взела. Приготви багажа и на двамата.

Тази нощ Мел работи до късно, а новата прислужница на Сабина подреди всички пътни чанти от „Вюитон“ в коридора. Когато телефонът иззвъня, тя си помисли, че Мел се обажда да й пожелае лека нощ, но не позна. Това обаждане чакаше от години и се ужасяваше от него. Седна, беше много уплашена. Същата нощ се налагаше да замине за Сан Франсиско и нямаше да може да отпътува с екипа на „Манхатън“ за Ню Йорк.

Набра телефона на Мел, но той още не беше се прибрал, а в кабинета му централата бе изключена. Приготви една чанта багаж и направи резервация за последния полет от Лос Анжелос. Вече бе готова да тръгне, ала реши за последен път да пробва да се свърже с него и когато той вдигна слушалката, тя изпусна въздишка на облекчение.

Гласът й беше нервен и скован и Мел веднага разбра, че нещо не е наред.

— Господи… защо? — Бе смаян. Какво се опитваше да му каже? — Болна ли си?

— Не съм. Ще гледам да дойда възможно най-скоро. Трябва да снимате без мен тази седмица.

— Но това е невъзможно. Ти участваш почти във всяка сцена. Сабина, какво има?… — Никога нея бе чувал да говори така, нещо в паметта му се пробуди, но не можеше да си спомни за какво точно ставаше дума. — Какво се е случило?

— Не мога да ти кажа, Мел. — За пръв път му отвръщаше така, откакто му отказа да отиде с него на Бахамските острови. — Съжалявам… просто не мога.

— Какво, по дяволите, да обясня на екипа? — Беше уморен и ядосан, защото криеше от него причината за заминаването си. — Че отиваме в Ню Йорк на почивка?

— Не съм в състояние да направя нищо. — Погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя в Ню Йорк. — Сабина затвори, грабна малката пътна чанта и се завтече към вратата, а Мел гледаше слушалката в ръката си, едновременно вбесен и объркан.