Даниел Стийл
Тайни (16)

16

Първият ден от снимките бе много натоварен и нервите на всички бяха опънати до крайност. Бяха прочетени хороскопите. Задоволени бяха всякакъв род суеверия. Сабина отказа да се люби с Мел предишната нощ, защото се страхуваше да не изглежда уморена на другия ден. Актьорите изпълниха всички ритуали, с които бяха свикнали да започват снимките. След време щяха да се отпуснат, но още бе рано.

Репликите бяха раздадени предварително, от тях се виждаше, че ще бъдат заснети само четири сцени, макар че в някои дни се предвиждаха по шест, седем или осем. Трябваше да наберат преднина. Намираха се в централата на Ай Би Ем, действието се разиграваше във фоайето й на двайсет и седмия етаж, а гледката на Ню Йорк, която се разкриваше пред тях, бе невероятна. Първата сцена щеше да бъде заснета във фоайето, между Зак и Джейн; докато си припомняше репликите, отново я обзе страхът. Беше ги преповторила сто пъти предишната нощ, а двамата със Зак репетираха многократно в Лос Анжелос, но тя се опасяваше, че паметта й ще блокира и ще забрави всичко.

— Отпусни се — пошепна й на път към караваната отвън, където отиваше да оправи грима си. Едва минаваше шест и половина, всички пристигнаха навреме в три лимузини. Дори Сабина бе придобила професионален вид в черен пуловер и джинси. Нейните дрехи бяха закачени в отделна каравана. Имаше собствена гардеробна, за разлика от Джейн, чиито тоалети висяха на един прът между двата прозореца на караваната, където бе нейната гримьорна. В първата сцена Джейн бе облечена в бяла рокля; косата й вече бе сресана, нахлузи огромен изкуствен гащеризон, за да запази тоалета, докато я гримират. Зак се отби, за да я окуражи, и тя се зарадва, като го видя. Сякаш по чудо беше до нея, когато имаше нужда. Такова бе отношението му и към останалите, което бе рядкост за звезда. Винаги приятелски настроен, винаги вежлив, никога не се оплакваше и все пак се държеше на разстояние. Дори след обедите им в Лос Анжелос Джейн имаше чувството, че не го познава, макар да го харесваше много. А той се отнасяше неизменно мило с нея.

— Още кафе, госпожо Адамс? — Асистент-режисьорът намина, за да е сигурен, че всичко е наред, и Джейн почувства оживлението във въздуха. Хвърли поглед към Габи и Бил. Гейбриъл имаше сериозен вид, а Бил, както винаги, бе чудесен на външност, но в мрачно настроение. Тя се запита какъв ли е проблемът му. За всички бе очевидно, че нещо го тормози. В тяхната среда той вече си бе извоювал слава на самотник.

Актьорите бяха записани по име и номер на листовете с репликите и Джейн отново прегледа списъка. Беше номер три и играеше в две от четирите сцени, веднъж със Зак и веднъж със Сабина и Габи. Това щеше да е най-трудната сцена, тя разкриваше конфликта и самоличността на трите жени. Всичко заснето този ден щеше да се използва в тричасовото пилотно предаване първата вечер, а през следващите седмици щяха да започнат да снимат и други серии, но никога сцените не вървяха поред. Толкова различно бе от работата във филма „Скритите ни болки“, който се излъчваше на живо. В „Манхатън“ всяко действие имаше смисъл и всичко бе подредено, след дългогодишната си практика тя знаеше как да се измъкне, дори да забрави репликите, а нерядко импровизацията излизаше по-добра. В този филм нямаше право на грешка и всеки кадър щеше да се снима, докато се постигнеше съвършенство.

Отвън в огромен камион приготвяха още кафе, а на всеки се полагаше богата закуска. Но Джейн не можеше да сложи нищо в уста. Беше твърде нервна, за да яде, макар че видя Габи и Мел да влизат в караваната с част от екипа. Храната бе доставена от най-добрата фирма, която обслужваше снимачните площадки в Ню Йорк. Мел не пестеше нищо за хората. Това си личеше от апартамента, в който тя бе настанена в „Карлайл“, и от специалния гардероб, дело на Франсоа Брак. Джейн облече бялото манто, което подхождаше на роклята й, и запали цигара, която угаси почти веднага.

— Готова ли си, красавице? — Зак се бе завърнал в делови костюм и шлифер, с куфарче в ръка. Бяха чудесна двойка, той излезе от караваната и тя го последва.

Отвън имаше поне осемдесет души, въртяха се наоколо, от медицински лица до осветители и сценични работници. Столовете за режисьорите бяха подредени, също още няколко с имената на звездите по тях. Когато Джейн ги видя, потръпна от удоволствие и се ухили на Зак като момиченце. Заобикалящият я свят бе реален, изведнъж тя толкова се развълнува, че не можеше да стои на едно място.

— Чувствам се като дете в първия си учебен ден. — Изкикоти се притеснено, убедена бе, че е забравила репликите си, леко й се повдигаше. Влязоха през въртящата се врата и застанаха във фоайето, наблюдавайки как техните дубльори заемат места, за да могат осветителните да насочат прожекторите. Сякаш мина цяла вечност, докато светлините бъдат нагласени, и в седем и половина режисьорът съобщи, че са готови да започнат. Беше англичанин, с когото Мел бе работил преди, изключително вежлив, стоеше в единия край и разговаряше тихо със Зак и Джейн.

— Репетирали сте вече сцената… харесвате ли репликите си? — Ако някой искаше промени, сега беше времето да се направят, а не след пет дубъла. Джейн беше чула, че при него може да се стигне и до двайсет. И двамата кимнаха утвърдително, Зак се усмихна. — Готови ли сте да започваме?

— Да — изрече колебливо Джейн, Зак също потвърди.

— Добре. — Режисьорът изглеждаше доволен. — Нека опитаме. Репетираме веднъж и записваме местоположението ви. — Вече имаше ленти с разположението на артистите, но заснети с дубльорите, ала той знаеше, че когато изиграят сцената, ще настъпят размествания, макар и малки. Според сценария Зак срещаше Джейн пред асансьорите, спираше я, хващаше я за ръката и я питаше какво прави тук.

— Дойдох да видя сестра си — отвръщаше Джейн, — за да поговорим за дъщеря й. — Зак се опитваше да я убеди да не се качва горе, но тя, изплъзвайки му се, влизаше в асансьора. Вратите се затваряха и с това сцената свършваше. Следващите кадри щяха да снимат горе, където Джейн се срещаше с Бил, този епизод обаче не беше предвиден за първия ден.

Изиграха сцената веднъж заради режисьора, само две от лентите бяха сменени, после всички бяха помолени да отстъпят и да замълчат. Във фоайето бе претъпкано. Навън беше студено и много от членовете на екипа влязоха вътре. Освен това всички искаха да наблюдават действието. Повечето носеха сини джинси и каубойски ботуши или маратонки, тежки якета и плетени или бейзболни шапки, а Зак и Джейн бяха издокарани в скъпи дрехи. Не беше трудно да бъдат различени като звездите на снимачната площадка.

Някакъв глас извика:

— Тихо… Запазете тишина!… — После изведнъж се чу: — Камера! — И Джейн тръгна грациозно през фоайето, спря пред асансьорите, видя Зак, после се извърна, когато той пристъпи към нея и я хвана за ръката.

— Джесика? — възкликна той, както бе според сценария. — Какво правиш тук?

Джейн го погледна, сякаш не бе сигурна какво да каже, и след това малко троснато отговори:

— Дойдох да се видя със сестра си, Ейдриън.

Сцената напредваше, вратите на асансьора се затвориха и същият глас се провикна:

— Край… Добре!… Много добре… — Режисьорът изглеждаше доволен, асансьорът се отвори, Джейн излезе, усмихваше се от вълнение, беше й забавно. Режисьорът пак разговаря с тях и заснеха сцената повторно. Още четири дубъла и накрая се чу милостивата му заповед: — Правете копие.

Дадоха им почивка, а дубльорите заеха местата си за друга сцена и Джейн с изненада отбеляза, че минава осем. Бяха прекарали на снимачната площадка повече от час. Времето сякаш летеше. Тя не участваше в следващата сцена, но искаше да погледа Бил и Зак. Никога не бе виждала как играе Бил и беше любопитна да се запознае със стила му. Стоеше отстрани и разговаряше със Зак, нагласяването на осветлението отне още половин час. Знаеше, че в студио понякога за това е необходимо два пъти по толкова, но на терен всичко се развиваше по-бързо, с малко повече късмет.

— Кафе, госпожо Адамс? — предложи й някой и тя направи знак с глава, че не желае. После се обърна към Зак.

— Какво мислиш? — Нямаше търпение да разбере мнението му.

— Според мен всичко ще е наред. — Всъщност бе невъзможно да се прецени. И двамата знаеха, че през следващите седмици щяха да се лутат между триумфа и провала и рейтингът им все още нямаше да е гарантиран. Единственото сигурно бе прословутата репутация на Мел, че прави хитове. Всички разчитаха на това, но трябваше да дадат и своя принос и те бяха готови да се заловят здраво за работа.

Бил влезе във фоайето, изглеждаше особено елегантен в сивия костюм, русата му коса блестеше като злато на силната светлина, Джейн го следеше с очи, стори й се красив, млад и енергичен. Досега не си бе давала сметка колко е мъжествен. Страхотен беше.

Очите му срещнаха погледа на Зак и Джейн се оттегли. Докато двамата мъже се съветваха, мина още половин час, преди осветителите да се уверят, че всичко е наред, после Бил и Зак репетираха, лентите бяха нагласени отново и един глас извика:

— Тишина, моля ви… тихо… ще снимаме!… Тишина… моля ви, тишина… Насочете камерата… Светлина!… Камера! — Джейн усети отново същата тръпка. Странно колко много означаваше за нея всичко това, дори само присъствието й тук. Струваше си цената, която бе платила. До момента не бе осъзнавала колко е била нещастна с Джак. Единственото, което я бе поддържало, беше ролята й в сапунената опера, но сега целият й живот се възроди. Децата й липсваха, ала прекарваше толкова добре, изобщо не чувстваше отсъствието на съпруга си и най-сетне разбра колко мъка й е причинявал. Не си бе позволявала да мечтае за бъдещето, а сега му се наслаждаваше. Отнасяха се с нея като с личност. Играеше една от главните роли в „Манхатън“, а вярата на Мел в крайния успех на филма бе заразителна. Всички бяха сигурни. Почти. Искаха желаното да се превърне в реалност, „Манхатън“ да е най-големият филм на следващия сезон.

Сцената между Бил и Зак бе по-сложна и режисьорът ги накара да я повторят осем пъти, преди да изрече магическото:

— Правете копие! — Чу се обща въздишка на облекчение. Интересно й бе да наблюдава Бил. Беше толкова хубав, бодър и енергичен, толкова различен в сравнение с реалния живот, където бе потиснат и разсеян, резервиран в отношенията си с колегите. Сега разбра защо Мел го е наел и защо скоро всяка американка ще го боготвори. Страхотен беше. Също и Зак, спокоен и зрял. Имаше по нещо за всекиго. Джейн се върна в караваната си с усмивка, за да се преоблече за следващата сцена. Първата със Сабина. Щяха да снимат горе. Плащаха хиляда долара наем на ден за кабинета. Мястото бе приказно, като стъклена кутия, увиснала в ъгъла на сградата, от огромния прозорец се виждаше почти цял Ню Йорк. Но Джейн не мислеше за гледката, докато се преобличаше. В главата й бяха Сабина и Габи и тя самата като техен контрапункт. Плашеше я мисълта, че ще работи с красиво младо момиче и голяма звезда със силно сексуално излъчване като Сабина. В тяхното обкръжение се чувстваше никоя; сякаш досещайки се с какво е заето съзнанието й, Зак се появи, само да й помогне да закопчае ципа на роклята си. Беше в убито тъмносиньо, което подхождаше на червената й коса. Подчертаваше пищната й гръд и тънката талия, гладките бедра и забележителните й крака. В крайна сметка Франсоа Брак се бе справил добре.

— Изглеждаш прекрасно, Джейн. — Подаде глава през вратата и подсвирна, а това я накара да се засмее. Не му приличаше да се държи така в елегантните си дрехи.

— Изплашена съм. — Очите й го потвърждаваха.

— Ще се представиш отлично. Ще бъдеш номер едно. — Посочи с показалец нагоре и Джейн му се усмихна с благодарност. Отчаяно се нуждаеше от насърчение и той го разбираше.

— В моменти като този се чудя защо Мел ме взе за филма.

— Не е нужно да се терзаеш. Той знае какво прави. Жените ще те харесат, а коленете на мъжете ще се подгъват, като те видят. Сабина е нещо друго. Тя е силно преживяване, а ти… — Очите му се изпълниха с тъга, а в гласа му се прокрадна нежност, когато продължи: — Ти си жена от главата до петите, Джейн.

— Благодаря ти, Зак. Ще дойдеш ли горе да гледаш?

— Мисля да те оставя сама. Там ще е голяма блъсканица. Освен това бързам да се преоблека за следващата сцена със Сабина. — Действието се развиваше друг ден и той трябваше да сложи нов костюм. Мел бе платил немалко за дрехи на участниците. Но той съзнаваше, че е направил голяма инвестиция в бъдещето. В никой друг филм артистите нямаха такъв гардероб, това придаваше на продукцията съвсем различен дух — на елитност и висшата класа, на богати и уважавани в обществото хора. У Мел Уекслър и неговите сериали нямаше нищо евтино.

Зак беше прав. Когато Джейн се качи горе, видя, че кабинетът е препълнен с хора с камери и апаратура. Гримьорката и фризьорката я чакаха, освежиха я, докато дубльорите си вършеха работата, а разположението на камерата бе променено няколко пъти. Джейн забеляза Габи, която стоеше безмълвно в ъгъла в елегантна сива вълнена рокля на Франсоа Брак, изработена специално за нея. Изглеждаше млада, в същото време бе шик и имаше вид на богато момиче. Сабина не се виждаше, появи се едва след час. Един мъж с радиотелефон съобщи долу, че са готови, и тя се качи в кабинета; беше невероятна в яркочервената вълнена рокля със сако. Нямаше съмнение коя бе звездата, когато излезе от асансьора със стил, ефектно, самоуверено, все едно я бяха изстреляли от оръдие. От момента, в който се появи, всичко се раздвижи.

— Тишина!… — Сега гласът викаше сякаш по-силно. — Тихо!… Моля, запазете тишина… По местата… — Джейн се промъкна през тълпата, за да се озове, където трябва. Този път нямаше репетиция. Сабина смяташе, че не се нуждае от нея. Режисьорът уважи решението й. Габи отиде на мястото си и застана мълчаливо, без да помръдне, лицето й изразяваше очакване, бе младо, а Джейн и се усмихна мимоходом. Чувстваше се като кон преди състезание, чудеше се кой ще е победителят, дали няма да са всички те. Сабина никога не бе изглеждала по-красива. Тежкият грим сякаш бе заличил годините от лицето й, а косата й беше забележителна. Носеше дълги златни обеци и едър наниз перли, на дясната й ръка се виждаше голям диамантен пръстен. Всичко бе взето под наем за снимките от Хари Уинстън. Мел държеше дори бижутата на актрисите да са истински. — Тишина, моля… Светлина!… Камера! — Сякаш бе родена за ролята. Сабина Зае мястото си зад бюрото, после се изправи величествено и погледна Джейн, а Габи влезе, пристъпвайки бавно зад нея.

— Какво правите тук? Искам да кажа и двете… — Очите й блестяха като зелени изумруди, сякаш не говореше, а ръмжеше и репликите бяха станали част от нея. Джейн се чу, че отговаря в изблик на чувства, така както бе репетирала многократно, а Габи се държеше, все едно бе истинската Тамара Мартин, а не Габи Смит. Беше невероятно, че това се случва с тях, те изведнъж бяха подчинени на живота в „Манхатън“, очите на Сабина искряха, когато им нареди да се махат, заобиколи бюрото и натисна едно копче. С него трябваше да повика Зак, но това се случваше в следващата сцена. Джейн застина, като чу гласа на режисьора.

— Страхотно!… Страхотни сте всички!… Още веднъж, моля. — Заснеха три дубъла и след последния той сияеше. — Господи, колко сте добри. Правете копие. — Разнесоха се викове на одобрение, не беше ясно към кого са насочени. На Джейн й се искаше да скача и да крещи от възбуда, в далечината видя Зак и сълзи напълниха очите й. Запита се дали някога ще свикне с вълнуващата атмосфера на филма. Дори Сабина бе доволна, а Габи сияеше. Беше станало добре. Всъщност недобре, а отлично. Беше велико. Всички го чувстваха инстинктивно.

През следващия час нагласяваха светлините за поредната сцена, хората от сградата, която бяха наели, се струпаха по края да гледат звездите и да се опитат да разберат поне малко от сюжета. Ала не се виждаше нищо повече от суетящи се осветители и сценични работници, обядът бе определен за дванайсет и трийсет. Така бе според изискването на профсъюзите и нямаше нужда още в началото да работят извънредно. Всички се върнаха за обяд в караваните си. Имаха едва един час. Следобед времето направо летеше, раздадоха им също репликите за другия ден. Мел се появи на снимачната площадка; както всички усещаха, беше доволен. Тръгна, преди да са свършили снимките, а Сабина се върна сама с лимузината си в „Пиер“, Зак остана в другата. Искаше да мине да се види с един приятел, преди да се прибере в хотела. Джейн се качи в третата кола заедно с Бил и Габи.

— Ох, уморих се. — Чудно защо изпитваше такова изтощение, но в същото време се чувстваше чудесно. — Какво мислите?

— Струва ми се, че трябва да се усъвършенствам доста — скромно отбеляза Гейбриъл, а Бил за пръв път я погледна с топлота.

— Добра си. Много добра. Тази сцена, в която играете трите, е великолепна. — Джейн също мислеше така и му се усмихна.

— Благодаря. Ти изглеждаше фантастично в кадрите със Зак. — Поговориха за свършената работа и заедно прегледаха репликите за следващия ден. Щяха да бъдат заснети шест сцени, три от тях големи, бяха им раздали сценариите, които трябваше да разучат в хотелските си стаи.

— Искаш ли довечера да поработим заедно? — Габи погледна Бил с надежда, но той поклати глава.

— По-добре се справям сам. — Прозвуча неучтиво и тя отново бе разочарована.

— Аз ще репетирам с теб, ако искаш — предложи Джейн услугите си, ала те имаха само една сцена заедно, и то кратка.

— Благодаря. Винаги се нуждая от помощ. — Габи толкова силно желаеше да се представи добре, че Джейн реши на всяка цена да й помогне. Тя изглеждаше малко по-голяма от собствените й дъщери, макар да знаеше, че е с десет години по-възрастна от Алиса, най-малкото дете на Джейн. Трудно бе за вярване. Приличаше на момиченце, облечена в джинси и маратонки, а лъскавата й черна коса бе хваната на две опашки. Очевидно не бе направила впечатление на Бил, той избягваше погледа й по пътя към хотела, говореше главно с Джейн. Щом пристигнаха в „Карлайл“, побърза да ги остави и да се прибере в стаята си. Джейн покани Габи да отиде при нея по-късно, щяха да вечерят и да репетират заедно.

— Искам първо да взема една гореща вана и да полежа.

— Аз също. — Габи се усмихна. Бил изчезна с цяла купчина бележки, които му бяха оставили на рецепцията, а двете жени се качиха заедно с асансьора и когато тръгнаха по коридора, Габи се обърна към Джейн с тежка въздишка. — Бил се държи толкова неприветливо. Поведението му затруднява работата с него.

— Разбирам. Може би просто е изнервен.

— А кой не е? — Габи сви рамене. — Всички сме напрегнати. Това е голям филм, голям успех за всички нас, като изключим Закари и Сабина, които вероятно са свикнали със славата. Но, за бога, не е необходимо да ръмжи през цялото време. Държи се, все едно има кочан в дупето. — Джейн се разсмя и отново си спомни за дъщерите си.

— Дай му време. Все още не сме свикнали един с друг. Накрая ще сме едно голямо семейство. Така стана в предишния филм, в който играх.

Гейбриъл се взря в нея с интерес.

— Кой е той?

— „Скритите ни болки“.

Тя започна да се смее.

— Баба ми го обожаваше.

Джейн я погледна с печална усмивка на лицето.

— В това беше бедата. Решиха да привлекат друга публика и ангажираха по-млади актьори. Затова ме освободиха.

— Съжаляваш ли? — Гейбриъл й се усмихваше. Харесваше я.

— По дяволите, не! — Джейн разтвори ръце в знак на философско примирение. — В края на краищата изгубих само ролята в една сапунена опера и брака си.

Габи разшири очи.

— Сериозно? Заради това?

— Дълга история. Някой път ще ти разкажа. Когато имаме свободни десет часа и бутилка бренди до нас. — Двете жени се засмяха и Гейбриъл се прибра в стаята си с обещанието да иде при Джейн след час. Все едно живееха в пансион и вечерта се събираха да пишат домашната си работа.

Срещнаха се по-късно и разговаряха до полунощ, макар да знаеха, че трябва да станат в четири и половина. Съвсем забравиха за останалите актьори и се съсредоточиха върху своите реплики. Докато те упорито се трудеха, Бил бе изпаднал в истерия и трескаво издирваше импресариото си. Опитваше се да го открие от часове; колкото по-добре вървеше филмът, толкова по-голяма вина изпитваше към Санди. Най-сетне се свърза с Хари, държеше цигара между треперещите си пръсти.

— Как върви?

— Добре.

— Това ли е всичко? Добре? Ти участваш в най-големия филм в живота си, на снимки в Ню Йорк си заедно със Сабина Куорлс и Закари Тейлър, работиш за Мел Уекслър и единственото, което ми отговаряш, е „добре“?

— Нека тогава да е „прекрасно“. Слушай, Хари, можеш ли да ми направиш услуга? — Лежеше на леглото, все още с коженото яке, на лицето му бе изписано безпокойство. Мисълта за нея го подлудяваше. Ами ако е умряла и Уекслър открие, че са били женени? Откакто бе в Ню Йорк, твърдо бе решил да й помогне да оздравее. Длъжен бе. Дори се обади на родителите й, но те не знаеха къде е, приятелите й също му отговориха, че нямат представа. — Би ли могъл да провериш вместо мен и да разбереш нещо за Санди?

Хари започваше да си мисли, че за него тя е като маниакална идея, не можеше да проумее страха или по-скоро чувството за дълг, което го терзаеше.

— Защо просто не я забравиш?

— Не мога. Тя трябва да оздравее. — Вече дори не я обичаше, но не бе в състояние да я забрави.

— Ами обади се в полицията. Те вероятно знаят повече от всеки друг. — Сарказмът му подразни Бил, невинният му вид на сладко русо момче бе опорочен от страха, който го обзе.

— Не е смешно.

— Нямах намерение така да прозвучи. Ти ще бъдеш най-големият глупак, ако отново я върнеш в живота си. А Мел няма да се отнесе с разбиране, открие ли, че си женен за наркоманка. — Ето до това се свеждаше всичко, поне ако оздравееше, щеше да направи необходимите постъпки да се разведе с нея тихомълком.

— Не те карам да се обадиш на моя агент по печата, а те моля да я намериш.

— Как? Да изляза с торба пари и да я попитам дали не я иска?

— По дяволите! — Бил избухна и скочи на крака със слушалка в ръка. — Не ме измъчвай, Хари.

— Добре… добре… Ще се опитам. Но, за бога, Бил, успокой се. В Ню Йорк имаш задължения. Големи. Как върви работата, сериозно?

— Всичко е наред, да ти кажа истината обаче, Хари… — Трябваше да сподели с някого, не можеше да издържа повече. — Ужасно се тревожа за Санди. — Тази мисъл го терзаеше постоянно. Страхът, че би могъл да бъде замесен в скандал, и безпокойството за жената, която някога толкова бе обичал.

— Ще сторя каквото мога. Но направи ми и ти услуга. Съсредоточи се върху работата си. — Хари се надяваше, че Бил може да се заинтригува от младата актриса, която му бе партньорка, но засега не усещаше признаци на интерес и много съжаляваше за това. — Ще ти позвъня, ако разбера нещо. — Ала Бил получи желаната информация по-скоро. Обади му се майка й, а и същия ден го съобщиха в новините. Бе погълнала свръхдоза в някакъв долнопробен хотел на булевард Сънсет.