Даниел Стийл
Тайни (24)

24

— Олеле, боже… ох, господи… — Джейн го видя първа, докато чакаха да бъдат нагласени светлините за следващата сцена. Един от операторите донесе вестника на обяд и го остави на една пейка. Тя го подаде безмълвно на Зак и той я погледна слисан.

— Това Бил ли е? — Направо беше шокиран.

— Изглежда, че е той. — Същия ден не дойде на работа. Към единайсет часа се обади импресариото му да предупреди, че Бил ще отсъства, а те трябваше да снимат с него целия ден, което причини известно объркване, защото актьорите и екипът бяха принудени да работят по сцени, които дори не бяха репетирали, затова никой не се размина с по-малко от четиринайсет дубъла. Всички бяха станали сприхави заради суматохата, нито Зак, нито Джейн бяха спали през нощта, но изглеждаха щастливи. Поне докато Зак не прочете статията. Джейн го наблюдаваше. Написаното обясняваше защо Бил непрекъснато беше потиснат.

— Казват, че е бил женен за нея. Никога не е споменавал… ти знаеше ли? — Гледаше Зак смаяна, когато Габи се приближи към тях. Отгоре на всичкото денят беше необичайно горещ, а те бяха махмурлии от празненството в чест на Джейн предната вечер.

— Ако трябва да направим още шестнайсет дубъла, за да заснемем следващата сцена, ще се самоубия. — Габи приседна на пейката и ги огледа с подозрение. — Какво става? И вие изглеждате зле като мен. Мексиканската храна ли ви дойде много, виното или и двете? — Тя се усмихна. Вечерта беше прекрасна, истинска изненада, която носеше наслада, но Джейн реши да й отговори, като й подаде вестника, без да каже дума. Габи прочете статията и вдигна поглед. — По дяволите! Не може да бъде… — Невероятно. Невъзможно беше. Как ще я убие просто така?…

Слухът се разпространи с шеметна скорост, между дублите се шушукаше. Полицията пристигна, преди да са напуснали снимачната площадка. Съобщиха, че желаят да разговарят с всеки, затова помолиха екипа да остане. Вече беше седем часът, никой не отронваше дума, наливаха си кафе в пластмасови чаши, инспекторите разпитаха най-напред режисьора, после повикаха Зак в гримьорната му. Върна се след половин час. Изглежда, щяха да стоят там цяла нощ и когато Зак дойде, Джейн му прошепна:

— Какво казват?

— Почти нищо. Искаха да знаят дали някога е говорил за жена си… дали я познаваме… дали е споделил нещо… дали вчера е изглеждал разстроен. Казах им, че никой не е подозирал за брака му. Единственият път, когато го видях с жена, беше преди няколко седмици в „Майкс“. — И двамата си спомниха раздърпаното момиче, с което го срещнаха, а Джейн се запита дали това е жертвата. Зак я погледна притеснено. — Интересуваха се кога си е тръгнал от партито снощи и аз им отговорих, че според мен е било около десет. Може би трябваше да премълча. — Изглежда, се измъчваше от показанията си. Никой не се бе сближил с Бил, откакто започнаха снимките, но той бе един от тях, част от семейството, и Зак не искаше да му причинява още по-големи неприятности. Джейн го погледна със съчувствие.

— Бях толкова развълнувана снощи, че дори не видях кога си е тръгнал.

— Нито пък аз — обади се Габи.

След това извикаха Сабина, а после Джейн и някои други актьори. Едва в десет и петнайсет дойде ред на Гейбриъл, дотогава по-голямата част от екипа си беше тръгнала. Джейн остана да я изчака, а Зак обеща да закара и двете по домовете им. Всички разговаряха открито колко потиснат са виждали Бил понякога, колко необщително се е държал в Ню Йорк, колко мрачен е бил през повечето време. На Джейн й писна да ги слуша, с цялото си сърце тя беше на негова страна. Сподели нещо със Зак и вдигна вежди със съмнение.

— Не мисля, че трябва да го правиш.

— Ти как би се чувствал?

Той погледна часовника си. Все още беше облечен с дрехите от последната сцена, гримът му започваше да тече.

— Все едно мисля, че няма да те пуснат.

— Можем поне да опитаме. Няма да изгубим нищо.

Зак й се усмихна и й зашепна в ухото. Все още чувстваше топлината и страстта на изминалата нощ. Наведе се към нея така, че само тя да чуе:

— Обичам те, Джейн.

— И аз те обичам. — Размениха погледи, понятни само на тях. Сякаш мина цяла вечност, докато Гейбриъл се върне.

Тя се намираше в главната гримьорна заедно с полицията. Те започнаха да разпитват хората там.

— Познавахте ли го, преди да се срещнете в този филм, госпожице Смит?

Габи поклати глава.

— Не.

— Споменавал ли е някога за жена си?

— Не. — Тя отново отговори отрицателно, бе извънредно спокойна, наблюдаваше ги. Случилото се не излизаше от ума й, беше сигурна, че той не е убил жена си. Питаше се дали някога е бил влюбен в нея. Сега вече поведението му през всичките тези месеци изглеждаше съвсем обяснимо. Обстоятелствата се проясняваха.

— Виждали ли сте я на снимачната площадка? — Показаха й снимка на Санди от по-добрите времена.

Тя я погледна и поклати глава.

— Не.

— Имахте ли вчера впечатлението, че господин Уоруик е ядосан?… Да кажем, снощи?

Габи им се усмихна.

— Не, изобщо. Всички отидохме да изненадаме Джейн на партито… Джейн Адамс… Бил беше с нас.

— Според вас той кога си тръгна?

— Малко след десет часа. — Знаеше, че Зак е казал същото.

— Имате ли представа къде отиде? Спомена ли нещо?

Габи се усмихна, после отмести очи от тях.

— По-късно се срещнахме в моя апартамент. — Погледна ги отново, престорено скромна, леко притеснена, но твърдо решена да е честна с тях.

— Заедно с него ли си тръгнахте от празненството, госпожице Смит?

Тя поклати глава.

— Напуснах по-късно. Около дванайсет. — Тръгнала си бе в два, но по това време всички бяха пияни и едва ли бяха забелязали.

— И вие се срещнахте с него… къде?

— При мен. Той не вили каза? — Имаше вид на млада, невинна, изненадана и притеснена. Инспекторът, който я разпитваше, се размърда на стола си. Срещу него седеше много красиво създание, облечено в туника, която се разтвори на деколтето и разкри малките й гърди, когато тя неспокойно се наведе към него. Дори му напомняше на момичето от снимката. После му дойде друго наум.

— Скарахте ли се? — Може би той си го бе изкарал на другата, двете толкова си приличаха. Трябваше да провери всички възможности.

Тя се засмя като дете и започна да играе с дългата си черна коса.

— Не. Тъкмо обратното… — Даже успя да се изчерви.

— Кога дойде при вас? — Ченгето присви очи, а тя го погледна замечтана.

— Сигурно малко след полунощ.

Нейните показания несъмнено променяха всичко. Но защо той не им беше казал? Попита същото Габи и тя сви рамене.

— Не знам. Предполагам, че не е искал да ме замесва. — Понижи тон, да не би стените да имат уши. — Никой не знае за нас. Ако се разчуе, това би усложнило нашето положение, а нали знаете за моралните клаузи в договорите… — Ако се прилагаха санкции всеки път, когато двама актьори стигаха до леглото, в Холивуд нямаше да е останал нито един човек, но полицаите разбираха това и главният инспектор се задоволи да поклати важно глава.

— Разбирам. — Изправи се. — Може да се наложи отново да ви разпитаме, госпожице… ъъ… Смил. Благодаря ви много. — Освободиха я, тя се върна при Джейн и Зак и тримата си тръгнаха. След като напуснаха снимачната площадка, обзе ги мрачно настроение, никой не говореше, бяха потънали в размисъл, по едно време Джейн сподели идеята си с тях.

— Мисля, че можем да се отбием да видим Бил.

— Смяташ ли, че ще ни пуснат? — Габи я погледна със съмнение, ала тя също силно желаеше да го види. Беше заложила главата си за него, но беше сигурна, че постъпва правилно. Инстинктивно усещаше, че той няма нищо общо с престъплението, независимо какво говореха ченгетата. Не беше такъв тип мъж. Ако е искал да убие жена си, да го е направил отдавна. А след като започнаха да обсъждат случилото се, Зак се съгласи с нея.

— Той гледаше така тъжно оня ден, когато излезе от „Майкс“, за да я догони… изглеждаше силно обезпокоен за нея. — На Джейн й се стори, че Габи се сепна, но все пак заговори с нормален глас.

— Сигурно е така. Ето какво го е тормозело. Вероятно тайният брак с нея го е потискал допълнително.

— Полицията каза, че са разделени от месеци — уточни Джейн, докато се качваха в колата на Зак, — но ми се струва, че Зак е прав. Когато го видях тогава, в „Майкс“, си помислих същото. Имаше вид на съсипан от нейното състояние. Тя изглеждаше толкова ужасно, бедната… — Джейн очевидно изпитваше състрадание при спомена за Санди.

— Според теб какво се е случило? — попита Габи.

— Сигурно има нещо общо с наркотиците. — Зак ги погледна и двете и запали двигателя. — Очевидно Бил твърди, че тя му се е обадила на снимачната площадка. Не знам нищо за това, но може и да е звъняла и да му е определила среща у тях. Не е отишла на срещата и той е излязъл да се поразходи с колата, а след като се е върнал, тя е била… мъртва. — И на тримата им звучеше ужасно. Зак караше към затвора, където им бяха казали, че е Бил. Минаваше десет часът вечерта и бе сигурен, че няма да ги пуснат. Но когато попитаха може ли, бяха изненадани от утвърдителния отговор. Инспекторите тъкмо се бяха върнали от снимачната площадка, където бяха разпитали екипа, и се съгласиха да направят изключение за тях, „защото са дошли точно те“. Тонът им подразни Джейн, която изпитваше силно съчувствие към Бил, ала в крайна сметка тримата бяха благодарни, че им разрешиха да го видят. Останаха в една стая насаме с него, отвън имаше пазач, зад прозорец, който му позволяваше да наблюдава какво става вътре. Джейн и Гейбриъл трябваше да оставят чантите си, преди да влязат, а Зак беше претърсен. Заключиха вратата след тях, прекрачиха прага. Всъщност това бе стаята за разпити, много по-цивилизовано място, отколкото, ако го бяха посетили в затвора. Самия Бил въведоха през друга врата, преди това му сложиха белезници, които махнаха, когато му позволиха да влезе в стаята при приятелите си; той стоеше и ги гледаше с пълни със сълзи очи, не знаеше какво да каже, когато Джейн протегна ръце, прегърна го силно и тя самата се разплака.

— Всичко ще се оправи… сигурна съм. — Бил дълго не можа да отрони дума. Здрависа се със Зак и погледна Гейбриъл. Имаше окаян вид, не беше се бръснал два дни. Съсипан бе от видяното, от чувствата, които изпитваше, беше го обзело усещането, че животът никога повече няма да бъде същият. Донякъде имаше право. Все още не се знаеше дали Мел ще го остави в екипа, но по-важно бе дали ще го обвинят за убийството на момичето.

— Не можахме да повярваме, Бил. Звучи като лош сценарий. — Зак седна на единия стол, Бил го последва, гледаше ги с благодарност.

— Нито пък аз. Абсолютен кошмар. Могат да ме задържа още двайсет и четири часа, ако не намерят допълнителни доказателства, и после още едно денонощие. — Това би означавало два дни ужас и ад, те се взряха в него с невярващи очи.

— Но защо? — Зак не разбираше как е възможно, без да имат сигурни доказателства.

— Защото нямам алиби. Излязох да се разходя сам с колата. Никой не ме е виждал след дванайсет часа, а убийството е станало между един и два. Намериха я в дома ми и очевидно това им стига. Смятат, че съм бил разстроен от начина й на живот, което всъщност бе истина. Направо не издържах повече. Тя се самоубиваше бавно. — Те вече го знаеха. — Но никога не бих… — Нещо го задушаваше и не можеше да говори, Габи нежно докосна ръката му, изчака го да я погледне. Когато очите им се срещнаха, тя се беше овладяла и му изрече спокойно:

— Казах им, че си бил с мен през нощта.

За миг той замръзна, сякаш не разбираше какво му говори, после поклати глава, а Габи не откъсваше очи от него. И двамата си даваха сметка, че в стаята може да има подслушвателно устройство, и тя мереше всяка своя дума.

— Какво си им казала?

— Че си дошъл при мен, след като си тръгнах от Зак.

Бил продължаваше да я гледа неразбиращо.

— Защо? — Защо правеше това за него, след отвратителното му държание в продължение на месеци? Защо изобщо му обръщаше внимание? Той бе поразен.

Но тя седеше спокойно, а Зак и Джейн ги наблюдаваха.

— Просто им казах истината. Не трябва повече да лъжеш, за да ме прикриваш, Бил. Всичко е наред.

Искаше му се да изкрещи: „Не съм бил при теб, но и не съм убил жена си“, ала не смееше заради вероятността в помещението да са инсталирани скрити микрофони. Зак и Джейн ги гледаха объркани. И двамата можеха да се закълнат, че между тях не е имало нищо.

Бил я погледна напрегнато, за пръв път виждаше само нея.

— Не съм я убил, Габ… кълна се, че не съм… тя ми се обади този ден, беше уплашена. Каза ми, че някой я следи, не знам кой. Три седмици преди това сподели, че дължи пари на много хора, включително и на доставчика си, и се притесняваше. Спомена, че няма къде да живее. Дадох й само триста долара, защото се страхувах, че ако разполага с повече, може отново да си сложи свръхдоза. — Изведнъж сълзи напълниха очите му, той отпусна глава, чувствайки облекчение и топлота около себе си за пръв път от двайсет и четири часа. — Ние толкова се обичахме… исках да й помогна да оздравее… но тя не пожела. Струваше ми се, че е стигнала твърде далече и вече нищо не я интересува. — Не беше първата, минала по този път, и тримата изпитаха жалост към него. Никой не се съмняваше в невинността му. Освен ченгетата, за нещастие.

Джейн нежно разтриваше врата му, а той плачеше, скрил лицето си в ръце. Зак поклати глава натъжен.

— Не може ли адвокатът ти да направи нещо, Бил?

— Опитва се. Но гледката онази вечер беше отвратителна, тя бе просната там. — С мъка преглътна риданието си, като си спомни как изглеждаше Санди с раните от куршуми в главата.

— Намериха ли оръжието?

Бил отново поклати глава.

— Не. А аз никога през живота си не съм имал оръжие. Дори никога не съм държал такова нещо в ръце, като се изключи една реклама за детски закуски, в която играех каубой, яхнал детско конче-люлка в огромна купа, пълна с овесени ядки, мисля, че дори пистолетът не беше истински. — Всички се усмихнаха, макар че нямаше никакъв повод за радост.

Габи отново го погледна напрегнато.

— Кажи им, че беше при мен. Няма проблеми… Аз самата си признах, че сме завършили вечерта на Гали Авеню… — Тя се сети, че той може дори да не знае къде живее. Нямаше откъде да знае, а Бил продължаваше да се взира в нея с невярващи очи, когато пазачът отключи вратата и рече:

— Стига за тази вечер, приятели. Бихте могли да дойдете пак утре в часовете за посещение. От два до четири на седмия етаж. — Страхотно. Може би ще прекъснат снимките, за да могат всички да го посетят. Гледаше ги като дете, изоставено на отвратително място, сърцата им бяха с него, Джейн го прегърна силно, после и Габи, но по-предпазливо. Той стисна ръката й за миг и я пусна, изпълнен с благодарност за онова, което направи за него. Нищо чудно да му бе спасила живота. Зак също го прегърна, в очите му имаше сълзи, белезниците отново щракнаха около китките на Бил и тримата си тръгнаха.

Докато слизаха по стълбите, никой не отрони дума, върнаха се в колата на Зак, гладни, уморени и изтощени, не им се говореше. Джейн се обърна към Габи на задната седалка на ролса, който бяха паркирали пред затвора.

— Не знаех, че… ти и Бил… — Не беше сигурна какво трябва да каже, а Габи сви рамене с очевидно нежелание да говори повече. Когато Зак я погледна в огледалото за обратно виждане, той разбра съвсем точно какво бе направила и защо. Може би по-добре от самата нея. Габи беше влюбена в Бил.