Даниел Стийл
Тайни (11)

11

— От кого са? — Джак Адамс погледна съпругата си подозрително, щом влезе и видя букетите.

Настъпи дълга пауза, Джейн го гледаше. Цял следобед преповтаряше наум репликите си, а сега не можеше да си спомни нито една. Знаеше какво трябва да каже, но беше по-трудно, отколкото си представяше.

— Попитах от кого са. — Никога не получаваше цветя от друг, освен от него, а той не й бе подарявал букет през последните десет години.

— От Лу са.

— Защо? Не му ли каза да си гледа работата с тази роля?

Тя бавно поклати глава. Това бе най-трудното нещо, което бе правила през живота си, но дълбоко в сърцето си разбираше, че постъпва правилно. Сега ще им се наложи да променят държанието си към нея. Джак и децата. Ще трябва да я уважават. Сигурна бе. И което бе по-важно, тя самата щеше да се уважава.

— Нали това му каза?

— Не, не това. — Изглеждаше много красива, докато изричаше думите, но Джак изобщо не забеляза, а и самата Джейн не си даваше сметка. — Отговорих му, че приемам.

— Какво си направила? — Погледна, сякаш някой му бе ударил шамар.

— Казах му, че взимам ролята. — Гласът й вече стана по-силен. — Знам как се чувстваш, Джак… но това е важно за мен. Много важно. — С всяка дума усещаше по-осезателно победата, а той се втренчи в нея с невярващи очи, изглежда, не можеше да възприеме чутото.

— Не помниш ли какво съм ти казал по въпроса? — Все още бяха в малкия вестибюл и ароматът на цветята ги обгръщаше отвсякъде. Джейн притаи дъх, когато той я погледна ядосано. — Ще трябва да избираш — или аз, или Холивуд. Забрави ли? — Както винаги, й говореше като на глупаво дете.

Тя кимна отчаяно.

— Помня… Джак, но този път е друго. Това е важна роля в голям сериал…

Той я прекъсна:

— Кого изчука, за да я получиш, Джейн?

— Никого. — Погледна го тъжно. — Обадиха ми се неочаквано. — Беше съвсем близо до истината, даваше си сметка, че някой ден ще трябва да му признае за ролята в „Скритите ни болки“, но може би по-късно.

— Защо ти се обадиха? Защото са чули, че си лесна курва?

Тя се разплака и се отдалечи от него.

— Не говори така, Джак… моля те, остави ме да се снимам. — Вдигна изпълнени с молба очи към него, а той я отблъсна, подмина я и се запъти към дневната, откъдето видя другия букет, който бе в трапезарията. Като фурия се втурна в спалнята, отвори отривисто гардероба и хвърли на леглото пътна чанта, Джейн подтичваше след него. — Джак, моля те… моля те, изслушай ме. — Може би трябваше да му каже, че се отказва от ролята, но той не постъпваше честно. Цената за малкото щастие, с което я даряваше, бе твърде висока. — Моля те… — Разрида се, а Джак й крещеше, момичетата излязоха от стаите си да разберат какво става.

— Майка ви се връща в Холивуд, за да спи с продуценти и режисьори, и аз я напускам — викаше Джак към тях и двете се разплакаха. — Оставям я, защото не желая да съм женен за холивудска курва.

От нея се очакваше да е неговата курва по всяко време на деня и нощта, без мила дума, при цялото унижение и бруталностите, които бе преживяла, след като двайсет години преглъщаше, защото се заблуждаваше, че му е длъжна заради хубавата къща, трите деца и обществения авторитет. Е, да върви по дяволите. Затръшна вратата на спалнята, за да не чуват момичетата какво става, но все едно те слушаха. Джейн даде воля на гнева си.

— Престани да говориш подобни неща! Била съм ти вярна двайсет години и никога не съм била лесна курва, никога! Чуваш ли ме, Джак? Искам отново да работя, да получавам признание, малко уважение… да постигна нещо, преди да съм станала твърде стара за това и ти да ме натикаш завинаги в земята… Толкова много ли искам? Лошо ли е? — Той дори не й отговори, само хвърляше вратовръзки, ризи и бельо в чантата, грабна два чифта обувки, тенис-екипа си, ядосано я затвори, дръпна ципа, после загреба с ръка няколко костюма от гардероба и отново разтвори вратата на спалнята. Погледна я с пълно презрение и тя се запита дали не бе пил пак.

— Ще се обадя на адвоката си, Джейн. А тъй като ти започваш своя собствена кариера, повече нямаш нужда от мен. — Как бе възможно да разсъждава така? Какво значение имаше сега? В продължение на двайсет години той съсипваше живота им, брака им, който бе изпразнен от съдържание. Но това не означаваше нищо за Джак. Нищо. А момичетата се бяха вкопчили в баща си и се влачеха до него, докато той вървеше по коридора с дрехите в ръце, молеха го да не си отива, да остане с тях. Алекзандра стигна до там, че поиска да я вземе със себе си, и това даде повод на Джак да изгледа злобно и победоносно Джейн. — Виждаш ли, такова е мнението им за теб. Те, подобно на мен, не желаят да живеят с курва.

— Престани да ме наричаш така! — Насочи се към него, но двете момичета стояха помежду им и Алекс й се разкрещя:

— Не се приближавай!… Стой надалеч от нас! Мразя те!… Мразя те… — Още плачеше, когато Джак затръшна външната врата и потегли с колата, след миг двете момичета се заключиха в стаите си и Джейн пак остана сама със собствените си мисли, разбитите си мечти и посипаните в коридора вратовръзки и чорапи на Джак. Вървеше бавно към тяхната стая и ги прибираше, размишляваше върху случилото се. Колко пъти се бе нахвърлял върху нея, колко обиди понасяше от него постоянно… а сега я бе напуснал… само заради ролята в „Манхатън“ или имаше нещо повече? Замисли се дали не бе чакал възможността от дълго, дълго време.

Момичетата не излязоха повече от стаите си тази вечер, макар че Джейн ги молеше, чукаше лекичко по вратите им на равни интервали. Остави им вечерята завита в станиол в печката и се върна в стаята си сама.

Нямаше с кого да поговори, на кого да се обади, не получи утеха и от дъщерите си. Съпругът й се бе погрижил за това. Както и за всичко останало. Седеше и се чудеше дали решението й си струваше. Мислеше да позвъни на Лу и да се откаже от ролята. Но тя имаше право на нея… нали?… Легна си облечена и плака сърцераздирателно, докато заспи, не можеше да си даде отговор.