Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Secrets, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Семкова-Вулова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниел Стийл. Тайни
ИК „Хемус“, София, 1997
Американска. Първо издание
ISBN: 954-428-148-7
История
- — Добавяне
10
Мел Уекслър погледна часовника си, когато му позвъниха по вътрешната линия. Очакваше посещение и беше в добро настроение. Съгласието на Джейн Адамс да приеме ролята на Джесика щеше да се отрази благоприятно на филма, а той имаше чувството, че момичето, което щеше да влезе всеки момент, ще свърши чудесна работа. Нямаше кой знае какъв опит, но Мел погледна записите й, които се състояха повече от реклами и малки роли, трябваше й някой и друг режисьорски урок и тя щеше да израсне професионално, а външно точно отговаряше на представата му за Тамара, дъщерята на Сабина и племенница на Джейн. Бе смаян от нея, когато влезе. Бе поразително красива, с дълга, копринена, гарвановочерна коса и големи зелени очи, само на ръст бе по-дребна от желаното. Имаше присъствие, което не оставаше незабелязано за никого. Според автобиографията й бе на двайсет и четири, но не изглеждаше дори на толкова, което бе чудесно. Ролята на Тамара изискваше деветнайсетгодишно момиче. Бе на втори план в живота на Елоиз, мразеше майка си и затова живееше с леля си, а в крайна сметка щеше да причини неприятности на всички. Явно младата актриса бе надарена в много отношения, гласът й бе плътен и мек, настани се на мястото си самоуверено. Вълнуваше се от факта, че е тук, но беше много по-спокойна от Джейн. Мел предвиждаше, че това момиче ще стигне далеч, и искаше да й помогне с най-голямата роля в досегашната й кариера.
— Госпожице Смит, разкажете ми за себе си. — Не беше необходимо да е мил с нея, както се налагаше да се държи с Джейн. Тя умееше да се грижи за себе си, в очите й долови блясък и това му хареса. Можеше да бъде забавна и палава, което също му допадна.
— Нямам братя и сестри, от източните щати съм, а тук живея от две години. — Имайки предвид това, не можеше да не се отбележи, че е свършила доста работа.
— Къде сте учили?
— Следвах театрално майсторство в Йейл. — Този факт му направи по-силно впечатление, отколкото показа. Хората, които бяха посещавали авторитетните школи в източните щати, винаги привличаха вниманието му, в един момент взе да се чуди коя е всъщност тя, като се оставят настрана Йейл и двете години в Лос Анжелос. Надушваше, че у Гейбриъл Смит има нещо повече, а той се стремеше да разбере всичко, но тя много внимаваше какво говори. В онова, което бе съобщила, се съдържаше твърде малко лична информация.
— Къде на изток сте живели преди това?
Момичето се поколеба за миг.
— В Ню Йорк. Там ходех на училище. — Не му каза, че бе учила и в Швейцария, че говори перфектно френски, че преди Йейл бе записана в едно от най-добрите частни училища в Нова Англия. Премълча много неща, всъщност не бе по-словоохотлива, отколкото пред всеки друг в Лос Анжелос.
— Какво е семейството ви?
Тя се усмихна и се зачуди защо я пита.
— Много сплотено. Разбираме се чудесно.
— Майка ви и баща ви сигурно се гордеят с вас.
Гейбриъл пак се усмихна неопределено. Не му спомена, че родителите й са съсипани от избора й. Баща й се надяваше да завърши право, а майка й искаше да я омъжи. Ала тя имаше свои мечти, които бе твърдо решена да осъществи.
— Прочетохте ли сценария, Гейбриъл?
— Да. Това е най-добрият, който ми е попадал. — Нещо палаво се прокрадна в изражението й. — Радвам се, че се обадихте точно на мен. — Мел й разказа кои други артисти ще участват и тя очевидно бе смаяна. — Правила съм веднъж реклама с Бил Уоруик, той е добър, професионалист е.
— Вие също. Много харесах записите ви.
— Благодаря ви, сър. — Така изрече думите, че пак породи у него въпроси, и Мел реши да продължи да я разпитва за миналото.
— Гейбриъл, коя сте вие? Струва ми се, че криете нещо от мен. Не се вмествате в класическия холивудски модел. — Точно това му харесваше, но искаше да знае повече.
— От значение ли е?
— Може би. Имате ли някакви тайни, които желаете да споделите с мен? — Само ако се отнасяше до работата. Това беше неприятното. С никого не бе споделяла. И на него нямаше да каже.
— Не, сър. — Тя изглеждаше доволна, той я харесваше. Добро момиче, разумно и красиво. Беше идеална за филма. Както и останалите. Събра съвършения актьорски състав. Сабина, Зак, Джейн, Бил, а сега и Гейбриъл. Тя се молеше да получи ролята, той й се усмихна.
— Започваме снимките в Ню Йорк на шести декември. Ще имате ли някакви проблеми, Гейбриъл?
— Не. — Знаеше, че родителите й ще се развълнуват.
Може да прекара Коледа с тях. Ако получи ролята. Голямото „ако“.
— Колко време ще бъдете там?
Мел я погледна.
— Четири до шест седмици. — Реши тутакси да й съобщи добрата новина. Защо да изчаква и да прави номера? — И не „ще бъдете“, Гейбриъл, а „ще бъдем“. Надявам се и вие да сте с нас. — Очите й се разшириха и тя наистина му заприлича на дете, когато скочи от стола си и се вторачи в него.
— Искате да кажете, че получих ролята? — Изглежда, не вярваше, като че ли подобно нещо не можеше да й се случи.
Той се засмя.
— Точно така. Вие сте чудесна актриса, Гейбриъл, и затова ще участвате във филма.
— Ау! — Заобиколи бюрото, прегърна го и го целуна силно по бузата, после се отдръпна и на свой ред се засмя. — Благодаря ви, господин Уекслър! Благодаря ви! — Здрависа се енергично с него, той я изпрати до вратата и я увери, че на следващия ден ще се обадят на импресариото й. Наблюдаваше я как се отдалечава, подскачайки надолу по стълбите. Не я чуваше, но когато тя излезе на тротоара, изпълни един балетен скок и нададе победоносен радостен вик. Успя! Получи най-голямата роля в кариерата си! Габи Смит беше стъпила на своя път.