Даниел Стийл
Тайни (20)

20

Мел даде великолепен прием за актьорите и екипа по случай Нова година. Нае цялата дискотека „Льо Кльоб“, всички прекараха приятно, пиха шампанско и танцуваха, пяха „За старото приятелство“ в полунощ.

Той прегърна Сабина и я целуна, докато една малка група край тях се веселеше, тя се засмя и после протегна ръце към Зак. Той танцуваше с Джейн, целуна я нежно по бузата и в този момент Сабина ги прекъсна.

— Честита Нова година, любими приятелю… Надявам се годината да бъде чудесна за теб… и за всички нас… — Погледна Джейн едновременно с тъга и с радост, които тя не разбра, и отведе Зак със себе си. Джейн внезапно се намери в ръцете на един оператор и се разцелува с него, после прегърна Гейбриъл, а режисьорът дойде да целуне и двете. Липсваше само Бил, повечето от тях нямаха официални приятели. Просто се бяха събрали заедно, както Мел отдавна мечтаеше, като голямо и щастливо семейство. Габи изпита облекчение, че няма да си има работа с Бил. Джейн дори бе довела момичетата, които бяха изпълнени с благоговение. За тях това бе незабравима ваканция, на следващия ден те се прибираха в Лос Анжелос. Цялата трупа щеше да се завърне на Западния бряг след две седмици.

Зак отново танцува с Джейн по-късно, притискаше я така, както никога преди, и това силно смути душата й. Откакто се беше върнал, не бяха прекарали много време заедно, тя беше заета с дъщерите си, а имаше и доста промени в сценария, които се правеха в последната минута. За повечето от тях вечерта завърши в четири след полунощ и Мел беше наел двуетажни автобуси, които ги откараха до хотелите им. Зак седна до Джейн и я хвана за ръката, а Сабина и Мел се настаниха един до друг на задната седалка. Напоследък актьорите започнаха да ги забелязват заедно, но никой не коментираше. Те изглеждаха родени един за друг, а след като Зак придружи Джейн и момичетата до стаите им, Алиса се обърна към майка си с любопитство.

— Влюбена ли си в него, мамо?

— В кого? — За миг се почувства беззащитна и се изчерви. — В Зак? Разбира се, че не, ние сме само приятели. — Алекзандра не бе много сигурна. Беше наблюдавала как той гледа майка й и се отнасяше с подозрение към него, ала в същото време го харесваше. И двете го одобряваха, но смятаха, че Бил е този, който изглежда по-добре.

По същото това време той не бе на себе си в стаята си, беше изпил цяла бутилка уиски сам. Пустотата и прекалената му загриженост за Санди в крайна сметка го бяха съсипали. Момичетата бяха разочаровани, че не са го видели за последно. Алекс си мечтаеше как в полунощ той ще е на приема и в суматохата нищо чудно да целуне и нея. Мел беше прав, всички млади момичета на света скоро щяха да въздишат по него.

На следващия ден Джейн ги отведе на летището, натъжи се, когато си заминаха. Щеше да ги види след две седмици, но дотогава Джак пак щеше да трови съзнанието им. Макар че се надяваше пребиваването в Ню Йорк да има по-траен ефект. Знаеше, че те бяха силно впечатлени от Зак и Бил, от семейството на Габи, от снимките, от забавите на Коледа и Нова година. Ала тя копнееше за стабилния някогашен живот, дори да трябваше да лъже. Тогава всичко изглеждаше съвсем нормално и непоклатимо. Разбира се, че не беше така, но Джейн се заблуждаваше… в продължение на толкова много години… Беше се размислила за миналото, когато Зак й се обади.

— Искаш ли да излезем на разходка? — Пак бе започнало да вали и идеята й хареса. Напъха се в палтото си и двамата поеха по Медисън Авеню, разглеждаха витрините и разговаряха за момичетата.

— Мисля, че пътуването бе добро за тях.

— Те са чудесни.

— Благодаря ти. Ти нямаш деца, нали, Зак?

Той се усмихна и поклати глава.

— Не. — Джейн не го бе питала никога преди, би могъл да има от някоя жена някъде. — Винаги съм съжалявал малко за това. Изглежда, не можах да намеря момичето на живота си.

— Не е късно. — Тя се усмихна и той я погледна изпълнен с копнеж.

— Може би не е. — После повървяха мълчешком, всеки погълнат от мислите си. Настъпването на новата година бе повод за размисъл, за преоценка на миналото и надежди за бъдещето. През следващата година и двамата ги чакаха хубави неща. Филмът харесваше на всички, Джейн и Зак разговаряха за него както обикновено, докато се разхождаха по Пето Авеню и стигнаха Петдесет и девета улица. — Искаш ли да изпием по нещо в „Плаза“?

— Разбира се. — Поръчаха си пунш, а после излязоха от задната страна и той нае файтон, който ги разходи из парка, Джейн се бе сгушила до него, изненадана колко е хубаво просто да бъде до приятеля си. Изведнъж Зак я погледна и на нея й се стори, че очите му са влажни. От студа е, помисли си тя, но не беше съвсем сигурна.

— Бих искал да съм те срещнал преди двайсет години… може би дори двайсет и пет… — После се засмя и хвана здраво ръката й, защитена от януарския мраз в ръкавица, файтонът ги откара право пред вратата на „Карлайл“. Вечеряха в нейната стая и репетираха сцените за следващия ден. Но тя мислеше върху думите му и също искаше да го е срещнала по-рано. — За какво мислиш, Джейн? — Бяха се отпуснали на дивана като стари приятели. Имаше чувството, че го познава от години, и харесваше това усещане, което й създаваше. Много неща у Зак й допадаха. Външният му вид, елегантността му, чарът му, неговата дълбокомисленост, интелигентност, любезност…

— Мислех си колко си мил… какъв добър актьор си, какъв мил мъж, толкова те харесвам.

Той я погледна в очите.

— И аз те харесвам… ти стана нещо специално за мен. — Стори й се, че иска да каже още нещо, но Зак замълча. Вместо това започнаха да коментират другите. Габи, Сабина и Мел, Бил, който бе така различен.

— Ще ми се да се държи по-добре с Габи. Толкова е суров с нея.

— Понякога ми се струва, че е влюбен в Гейбриъл. — Зак бе много прозорлив.

Джейн го погледна шокирана.

— В Габи? Отнася се толкова лошо с нея.

— Точно като малко дете. Виждала ли си деветгодишно момче влюбено в момиче? То се приближава към девойчето и го удря в стомаха, после побягва, доволно от себе си, сякаш му е казало нещо много важно, и всъщност не е далеч от истината.

Джейн се разсмя на въображаемата сцена.

— Да, все едно виждам Бил. Мислиш ли, че ще порасне?

— Може.

— Тя е чудесно момиче.

— Ти също. — Зак стана и се прозина, прегърна я с топлота и след няколко минути вече си беше тръгнал, оставяйки Джейн да се чуди дали някога ще й направи предложение. Алиса беше права. Харесваше го… може би повече, отколкото… не заради поразителната му външност… а заради душата му. Това бе истинската хубост на Зак, душата му. Той бе много, много специален мъж. Джейн внезапно осъзна, че се влюбва в него.