Даниел Стийл
Тайни (29)

29

— Мислиш ли, че са гаджета? — обърна се Зак към Джейн една сутрин на закуска.

— Бил и Гейбриъл? — Джейн му се усмихна. — Нищо чудно. Не съм сигурна обаче, че той би се обвързал с някого в момента. Притеснен е за процеса, съвсем разбираемо е. Но мисля, че чувствата им може да са по-силни от тях двамата. Знаеш ли, странното е, че дори когато й тровеше живота, винаги съм смятала, че са родени един за друг.

Зак се наведе и я целуна.

— Ето затова те обичам. Ти си психолог. — Седяха голи край басейна и закусваха. Момичетата бяха отишли при баща си за почивните дни и те искаха да се отпуснат, възнамеряваха да потърсят антики за новия й дом, но в един момент тя осъзна, че това вече не я интересува толкова много. Прекарваше повечето време у Зак, особено когато дъщерите й бяха с баща си. Странно бе дори да мисли за него сега. Сякаш бе напълно непознат човек. Наложи й се да го види веднъж след развода, внезапно й се стори злобен, груб и малко луд. — Знаеш ли, тези дни си мислих. Какво ще правиш през ваканцията?

— Дори не съм се сещала за нея. Алиса отива на лагер, а Джейсън и Алекс ще работят през лятото. Джейсън в едно ранчо в Монтана, а Алекс — в същия лагер, където ще е Алиса.

— Искаш ли да летуваш заедно с мен? — Той й се усмихваше щастливо. Животът никога не бе му се струвал толкова прекрасен, колкото бе с нея, а миналото вече беше отдавна забравен лош сън. — Имам една идея, да се разходим из Европа за два месеца.

Джейн се развълнува. Никога не бе пътувала отвъд океана.

— Оу!

— Южна Франция… няколко седмици в Италия. Австрия… Може би дори музикалният фестивал в Залцбург. Какво ще кажеш, моя любов? — Той се наведе и я целуна по шията, тя сияеше. Нямаше защо да си спомня за предишните пътувания до Гърция с хомосексуалните си приятели. Това беше част от далечното минало и всичко бе свършило.

— Звучи приказно.

— Ще се заема с резервациите. Ами Ирландия? Можем да наемем кола и да кръстосаме страната… или Швейцария!… — Зак бе развълнуван, както и Джейн. — И Испания! — Тя се смееше, преизпълнена с радост, бъбреше превъзбудено, направиха план. Това щеше да е най-хубавият период в неговия и нейния живот.

— Знаеш ли, харесва ми да съм на четирийсет години — размишляваше на глас Джейн с усмивка на задоволство. — Оказва се, че е много очарователно.

— Да, така е. — Зак бе удовлетворен. Тъкмо бе поръчал бизоново палто за нея при Франсоа Брак, смяташе да й го подари след завръщането им. Пътуването из Европа звучеше прекрасно и за двамата. — Чакай да видиш как е на моята възраст!

— Като стана дума за години… Сабина е в отвратително настроение напоследък.

— Просто е уморена. Всички чакат с нетърпение ваканцията.

Оставаха им още шест седмици и той имаше право. Същата сутрин Сабина се бе излегнала край басейна на Мел и си мислеше, че никога през живота си не е била толкова изтощена. Странно, но и те с Мел обсъждаха ваканцията. Тя трябваше да отиде за три седмици в Париж, за да работи с Франсоа Брак върху гардероба за следващата година, ала след това бе свободна и Мел тъкмо й предлагаше да се срещнат в Европа.

— Не можеш ли и този път да дойдеш с мен в Париж? — Приличаше на разочаровано дете и той целуна пръстите й, после върха на носа и устните й.

— Бих искал, любима. Знаеш колко силно е напрежението преди началото на излъчванията. Имам страшно много работа тук. Но ще дойда веднага щом се освободя. Какво ще кажеш да изкараме две седмици в Кан? — Обичаше да отсяда в „Карлтън“.

— А какво да правя в Париж сама? — нацупи се тя недоволно.

— Надявам се да ти липсвам до полуда. — Тяхната връзка мина през всички перипетии на снимките и те вече знаеха, че си пасват чудесно. Сабина продължаваше както винаги да прави каквото си иска, а той не й пречеше. Няколко пъти тя прекарваше почивните дни сама, но Мел никога не я попита къде отива. Отсъствията й малко го притесняваха, ала той съзнаваше, че тя си е такава. Не искаше заради него да е по-различна. Нямаше право да очаква това от нея. Приемаше я каквато е, подхождаше му идеално, с изключение на лошите й настроения от време на време, както в този ден. Зак беше прав, че е уморена. Това важеше за целия екип, също и за Мел. Заснемането на подобен сериал изискваше огромна по обем работа. Сега той подготвяше рекламата за есента. Възнамеряваше да организира гала-представяне на филма с широко присъствие на журналисти и след това — празненство. Все още обаче се притесняваше Уоруик да не влезе в затвора.

— Мисля, че той чука Гейбриъл — недвусмислено отсече Сабина.

— Може би ще му се отрази добре. — Мел й се усмихна. — Да не би да са влюбени?

Сабина се засмя. Харесваше романтизма у Мел. С него даряваше и нея и тя беше щастлива, откакто бяха заедно. Това важеше за целия екип.

— Разкажи ми за нашето пътуване.

— Какво ще кажеш за Кан? Една седмица във Венеция?

— Звучи прекрасно. — Нахлупи шапката си, само зелените й очи проблясваха дяволито. — Ти си много добър към мен, Мел Уекслър.

— Така ли? — Протегна се, пъхна ръка под вестника си и измъкна оттам малка кутийка. Опаковката й подсказа, че е от „Булгари“.

— Какво е това? — Показваше се само едното й око, но то издаваше, че е заинтригувана, когато пое от ръката му подаръка.

— Мисля, че вестникарчето го остави за вас, госпожице Куорлс. Най-добре вижте какво е. — Даде й кутийката, тя отривисто отметна шапката си настрани и се зае с разопаковането. Продължаваше да я вълнува с изненадите, които й поднасяше непрекъснато. Този път беше великолепен пръстен с изумруд и Сабина се усмихна широко, когато отвори кутийката и постави бижуто на пръста си с безупречен маникюр. Полагаше големи грижи, за да се поддържа. Беше звезда и не трябваше да го забравя никога, особено сега. Нито пък той.

— Красив е, Мел.

— Напомня ми за очите ти.

Сабина изрази благодарността си с дълга целувка, после тръгнаха бавно към къщата, тя беше по бели бикини, с пръстена на едната си ръка, а той носеше халат. Мина доста време, преди отново да излязат навън. Когато се появиха, и двамата се усмихваха.