Даниел Стийл
Тайни (26)

26

Бил си спомни за първата си среща с Мел, докато чакаше в приемната, където му се стори, че престоя цяла вечност. Този път, за разлика от предишния, не беше преизпълнен с радостно предчувствие. Вместо това в стомаха му сякаш имаше оловна топка. От кабинета на Уекслър казаха на импресариото на Бил, че не е необходимо да отива на работа в петък, а направо да се яви на среща с Мел. В девет сутринта.

Най-сетне в девет и петнайсет секретарката го повика. Лицето й бе непроницаемо, независимо че срещу нея стоеше човек, който беше обект на новинарските рубрики по телевизията и във вестниците всеки ден през изминалата седмица. Държеше се, все едно никога не го бе виждала. Бил беше сигурен, че Мел ще го уволни незабавно. Разбира се, имаше пълно основание за това, ала най-лошото бе, че можеше дори да го съди. При подписването на договора той го бе излъгал за семейното си положение.

— Здравей, Бил. — В очите на Мел се четеше учтивост, но нямаше и капка топлота. Бил предполагаше, че е много ядосан.

— Здравейте, Мел. — Бил седна срещу него. Изглеждаше спретнат, беше гладко избръснат, ала нямаше цвят на лицето. Прекарал бе ужасна седмица, не беше спал от дни. Беше невероятно, че се случиха толкова много неща. Сутринта пред къщи го чакаха фоторепортери.

Мел го гледа в очите известно време и веднага мина на въпроса:

— Искам да знам защо ме излъга, че не си женен.

— Изпитвам голямо неудобство. Още тогава си давах сметка за лъжата. Но май бях се уплашил. Санди беше толкова зле. Освен това нашият брак от самото начало се пазеше в строга тайна.

— Защо? Взимаше ли тя наркотици, когато се ожени за нея? — Съмняваше се да не би и Уоруик да посяга към дрогата или да не е бил и той наркоман. През последните три дни, откакто го арестуваха, в главата му се въртяха много въпроси.

— Не. Играеше в „Неделна вечеря“. — Мел беше прочел във вестниците предния ден, дори му се стори, че я познава. От снимката го гледаше хубаво младо момиче, което приличаше на Габи. Питаше се дали това нямаше нещо общо с враждебното отношение на Бил към Гейбриъл. Може би пренасяше върху нея гнева си към Санди. — Импресариото й смяташе, че ако се разбере за женитбата ни, това ще повлияе зле върху представата на зрителите. Във филма играеше петнайсетгодишна. И изглеждаше на толкова. Аз не бях много въодушевен от решението му, но не се възпротивих. Тя също настояваше да приема и… — Той сви рамене. — Не знам… после започна да взема наркотици и я изхвърлиха от екипа. Едно нещо влечеше след себе си друго и ние запазихме в тайна брака си. Впоследствие Санди се пристрасти към наркотиците. Влиза на няколко пъти в болница, но продължаваше да се дрогира, след като свършеше курса на лечение. Беше кошмарно. — Усещаше, че ще се разплаче, ала успя да се овладее. Не очакваше Мел да изпита съчувствие към него.

— А ти? Пристрасти ли се и ти заедно с нея? — Смяташе, че има право да знае, беше много ядосан на Бил.

— Не, сър. — Изглеждаше съвсем искрен, когато погледна Мел в очите. — Кълна ви се, че не съм взимал наркотици. Опитах се да я излекувам, но беше безнадеждно. Денят, преди да ми се обадите миналото лято, тя беше арестувана за притежание на наркотици и проституиране и беше изхарчила всичките ми пари до цент. Бях отчаян. И когато ме попитахте дали съм женен, ви излъгах. Не исках да разберете в какво състояние е жена ми, освен това току-що се бяхме разделили.

— Разведе ли се?

Бил отчаяно поклати глава.

— Не, страхувах се, че може да стане публично достояние, ако предприема стъпки за развод. Не желаех да научите, че съм женен, затова не го направих. Изгубих следите й. Беше изчезнала, докато снимахме в Ню Йорк, всъщност се видях с нея едва преди няколко седмици. Възнамерявах да й поискам развод, но тя бе толкова зле, че изобщо не отворих дума. Примоли ми се за пари, после пак ми се обади един ден… Предполагам, знаете останалото. Прибрах се вкъщи, където ме чакаха ченгетата и… — Очите му се напълниха със сълзи, за миг замълча, защото не беше в състояние да продължи.

В стаята тихо прозвуча гласът на Мел.

— Моите адвокати ме посъветваха да те съдя, Бил. — Нищо в държанието му не подсказваше, че няма да го стори.

Бил отправи към него пълен с мъка поглед.

— Разбирам. — Нямаше намерение да спори. Беше виновен за измама. Но не и за убийството.

— Засега обаче не ще предприема нищо. — Бил го погледна с невярващи очи. Мел не му обясни, че дължи снизхождението на Сабина, която го разубеди и го помоли за милост към Бил. — И бездруго си имаш достатъчно неприятности. — Всъщност това бяха думите на Сабина. — Но ти можеш да навредиш на филма. В много отношения. В много. Ако те осъдят за убийство, това ще свали рейтинга ни. Направо ще ни съсипе. — Бил се измъчваше от чувство за вина, докато го слушаше.

— Не съм го направил, Мел… Кълна се в Бог… — Очите му бяха пълни със сълзи, бузите му бяха мокри, той погледна по-възрастния мъж. — Не съм я убил.

— Надявам се да е така. — Мел беше искрен. Наистина го харесваше.

— Предложих на полицията да ме разпитат с детектор на лъжата, с удоволствие бих се подложил на това и заради вас. — Бяха му отказали, но Ед щеше да уреди и да предостави резултатите на районния прокурор, независимо дали щяха да бъдат взети под внимание на процеса, или не.

— Това е работа на адвокатите ти, Бил. На какъв етап е съдебното разследване? — Мел изглеждаше уморен. Той също бе под огромно напрежение. Всички преживяваха трудни времена. Безспорно най-зле беше Бил, който имаше вид на съсипан човек.

— След две седмици са предварителните разпити и все още се надяваме да свалят обвинението.

— А ако не го направят? — Мел беше реалист, чакаха го снимките на дълъг сериал, който трябваше да стане хит.

— След деветдесет дни ще започне процесът.

— Кога се пада това? — Той се намръщи, взе очилата си и погледна календара на бюрото. — Някъде през юни.

— Да.

Мел кимна. Мислеше за филма. За всички тях. Не преставаше да се безпокои и нощем, тревогата не го напусна и цялата изминала седмица. — Струва ми се, че трябва да продължим да снимаме. Разбира се, за предварителните разпити ще получиш отпуск. На първи юни започва ваканцията. — Той направи пауза, дъвчеше нервно дръжките на очилата си. — Ще снимаме две финални сцени, едната според сегашния сценарий. И друга, в която ще те убият. Ако се наложи, бихме могли да продължим догодина без теб и така да обясним изчезването ти. — Втората възможност никак не допадаше на Мел. Съпруга убийца едва ли можеше да стане идеал за американските домакини. — Ако те оправдаят, нищо чудно да те повикам след ваканцията, в края на август. Ако те осъдят, ще имаме заснет необходимия ни финал. Искам обаче да помисля известно време. В случай на оправдателна присъда ние с теб ще трябва да поговорим надълго и нашироко. За почтеността и целите ти в живота. Не можеш да очакваш, че след като ни хвърли тази бомба, ще те посрещнем с отворени обятия. — Беше решил да го уволни, но Сабина го убеди, че няма да е добре за филма, съжаляваше Бил. В нейните очи той бе дете, което преживяваше кошмар.

— Разбирам. — Въпреки това беше съкрушен от скръб и бе съвсем сигурен, че няма да го върнат след ваканцията. И за какво ли им беше потрябвал?

— За всички е трудно. Най-вече за теб. Кой е адвокатът ти?

— Ед Фрайд. Приятел е на моя импресарио.

— Настоявам да разговаряш с Харисън и Гууд. Още утре. В понеделник те чакаме на снимачната площадка.

— Аз… ъъ… бих се срещнал с адвокатите следобед, ако са съгласни да се видим в събота. — Мел вдигна недоумяващо едната си вежда, а Бил едва се пребори да не заплаче. — Сутринта е погребението на Санди.

Мел извърна поглед. Болката в очите на Бил бе по-голяма, отколкото Уекслър можеше да понесе. Може би Сабина беше права… бедното момче…

— Съжалявам, Бил.

Бил кимна и изтри очите си. Целият му живот се срина за няколко дни. Гърчеше се като в мъчителен сън.

— Трябва също да ти бъде ясно, че ако не те повикаме след ваканцията, няма да има обезщетение. Във връзка с това искам да подпишеш документа сега.

— Да, сър. — Ако се наложеше, щеше да пълзи, да направи всичко, за да умилостиви Мел. Би дал едната си ръка и единия си крак, ако му го поискаше. Но той не му постави непосилни условия.

— Освен това държа да разговаряш с нашите адвокати, дали могат да ти помогнат. Наказателните дела не са силата им, сигурен съм обаче, че ще ти препоръчат подходящите професионалисти. — Мел прочисти гърлото си и отново сложи очилата. Те бяха малки, с формата на полумесец, и го състаряваха, приличаше на директор в мъжка гимназия. Странно, но изглеждаха подходящи за тази среща. Мел винаги се мръщеше, когато ги носеше. — Ще покрием разноските ти за адвокатите. — И тази добрина беше дело на Сабина.

Бил беше слисан.

— Аз не бих могъл… Мел…

— Ние искаме така. По две причини. За доброто на филма, важно е да те оправдаят, но също… — тонът му малко омекна, като погледна изплашения мъж срещу себе си — защото държим много на теб. Всички са потресени от случилото се.

Този път сълзите започнаха да се стичат свободно по бузите на Бил, той стана и стисна ръката на Мел.

— Не знам как да ви благодаря.

— Ела на снимки в понеделник и направи всичко възможно да те оправдаят.

— Да, сър. — Бил чакаше да чуе още нещо, ала срещата бе приключила. Отново стисна ръката на продуцента и внимателно затвори вратата след себе си. Докато слизаше надолу по стълбите, имаше чувството, че някой е вдигнал един товар от раменете му, поставяйки обаче друг. Не го бяха уволнили незабавно, но осъзнаваше, че това може да стане след ваканцията. Финалната сцена, в която трябваше да бъде убит, беше добра възможност филмът да продължи да се снима и без него и той знаеше, че най-вероятно ще я използват.

В същото време беше трогнат, че Мел му осигурява адвоката. Не се съмняваше, че те ще са най-добрите, и се молеше да му помогнат.

Качи се на колата си и подкара към снимачната площадка. Когато стигна, се чувстваше неловко, малко се страхуваше от срещата с колегите. Но съзнаваше, че се налага да се изправи пред тях и задължително да разговаря с Габи. Не я беше виждал от нощта, в която тя дойде в затвора заедно със Зак и Джейн, трябваше да я попита защо бе излъгала полицията заради него. Най-малкото искаше да й благодари за усилията, които положи, макар и да не бе преценила много добре постъпката си.

Когато влезе, снимаха сцена със Сабина и Джейн, звънецът оповести началото й точно след като Бил се появи. Той замръзна на мястото си и остана извън полезрението на Сабина. Знаеше колко мрази тя да бъде разсейвана по време на участие във важен кадър, това бе едно от основните й изисквания и всички се стараеха да го спазват. Поради тази причина при нея рядко идваха посетители на снимачната площадка, защото я разстройваха.

Когато режисьорът извика: „Стоп!“, Бил се отдръпна от мястото си и неколцина от екипа го забелязаха. Някои тихо го поздравиха, други не му обърнаха внимание. Също като него се чувстваха неудобно. Не знаеха какво да му кажат, той за пръв път разбра, че може би някой от тях наистина виждат в него убиеца на жена му. Страшно му бе дори да си го помисли, искаше да изкрещи в притихналото помещение: „Невинен съм!“, ала вместо това се запъти право към гримьорната на Габи, молейки се горещо да я намери. Тя четеше сценария и пиеше кафе. Погледна изненадана, когато той влезе, после колебливо се усмихна. Знаеше, че са го пуснали, но не му се обади.

— Да не би да е неудобно?

Габи поклати глава и пак се усмихна.

— Не, няма проблеми. Какво става с теб?

— Добре съм, струва ми се. Идвам от среща с Мел.

Тя се навъси.

— Какво ти каза? — Всички се притесняваха.

— Той е прекрасен човек. Оставя ме до ваканцията.

— А после?

— Предполагам, че няма да ме повика. Ще снимат финална сцена, в която ме убиват, за да я имат, ако им потрябва. Процесът ще е през юни, а отсега не знаем каква ще е присъдата.

— Много оптимистична гледна точка — недоволно отбеляза тя, сипа кафе и на него. Бил взе чашата с треперещи ръце и седна срещу нея.

— И аз не съм настроен по-оптимистично. — По-скоро имаше основание да е песимист, в очите му се четеше нежност, когато я погледна. — Дължа ти извинение и благодарности. Цяла година се държах отвратително с теб. Не разбирам защо постъпи така, защо реши да ми осигуриш алиби. Не заслужавах такова благородство от твоя страна.

Тя беше пряма.

— Смятам, че не си я убил.

— Но ти не си сигурна. Никой не може да е сигурен. — Когато пристигна на снимачната площадка, го побиваха тръпки. Вече никой не му вярваше безрезервно. За няколко дни се бе превърнал в непознат. Все пак някои от членовете на екипа застанаха на негова страна. Ала Габи му беше най-предана. — Все едно, те разбраха, че си ги излъгала, но ти постъпи доблестно. Можеше да си имаш неприятности заради това.

— Мисля, че си струваше. — Очите им се срещнаха, дълго не откъсваха погледи един от друг.

После Бил притвори клепачи, след малко отново погледна Габи.

— Не мога да разбера защо дори разговаряш с мен след всичките обиди, които ти нанесох.

— Сигурно защото съм глупава. — Тя се усмихна и остави кафето си. — Не отричам, че понякога беше пълен задник и че в Ню Йорк исках да те убия, когато каза на всички коя съм и разнасяше вестника, но независимо от това какво лайно си, щом чух за случилото се, разбрах, че си в тежко положение. — Тя се поколеба. — Затова ли беше толкова напрегнат непрекъснато?

— Сигурно… Много се тревожех за нея, особено докато бяхме в Ню Йорк. Непрестанно си представях, че ще вземе свръхдоза, струваше ми се толкова нечестно, че на мен ми потръгва, а нейният живот рухва. Уплашен бях до смърт, задето излъгах Мел за семейното си положение, когато ме нае. Дори се колебаех дали да я накарам да се разведем, защото се страхувах, че той ще разбере, ако допусна някаква публичност. — Погледна странно Гейбриъл. — Знаеш ли, малко приличаш на нея. Мисля, че и това ми въздействаше отрицателно. Ти изглеждаш толкова свежа и енергична, нормална и здрава. Това ме възмущаваше. — Гейбриъл го гледаше право в очите. Той беше отчаян и изпълнен с тъга. — Непрекъснато си мислех, че тя можеше да е като теб… ако искаше… Когато се оженихме, кариерата й вървеше по възходяща линия.

— Защо го пазеше в тайна?

— Това е дълга история, но, накратко казано, импресариото й настояваше да скрием заради филма, в който тя играеше… После излъгах Мел… бъркотията стана пълна. — Бил въздъхна. — Сега обаче не е по-добре. Процесът ще започне, щом излезем във ваканция. — Каза й, че Мел му е предложил адвокати, и това й направи силно впечатление.

— Той е чудесен човек. Заведе ме на вечеря в Ню Йорк, когато бях отчаяна. — Благодарение на теб, помисли си, но не го изрече.

— Мъжко момче. — Бил използва любим за Лос Анжелос израз. Такъв беше. Истински мъж. Покровител. Герой.

Габи го погледна с палава усмивка на уста.

— Според теб Сабина спи ли с него?

Бил се засмя. Това беше първият вятърничав въпрос, който чуваше от дни насам. Приличаха на деца, които обсъждат родителите си.

— Може би. Тя умее да подбира доброто. Всички тези бижута по нея едва ли са от Дядо Коледа.

— Мисля, че той е влюбен в нея.

— Мел ми се струва чудесен човек и дори да ме уволни, което съм сигурен, че ще направи, той заслужава само добро. — Бил въздъхна, защото отново се сети за филма. — Пропуснах ли много тази седмица?

— Нищо особено. Снимат сцените, в които не участваш. Връщаш ли се от понеделник? — Странно, те разговаряха като стари приятели, а доскоро изпитваха омраза един към друг, но нейната постъпка спечели привързаността му завинаги. Тя беше страхотно момиче и Бил чувстваше огромно неудобство заради отношението, което бе демонстрирал към нея.

— Да. — След това заговори с натъжен и тих глас, сякаш имаше нужда да сподели. — Погребението на Санди е утре.

Габи трепна.

— Съжалявам. Мога ли да направя нещо? — Той поклати глава. Никой не можеше да направи нищо. Нито за него, нито за Санди… Апартаментът бе изчистен от службата, която Хари бе наел. Не би могъл още веднъж да види стените в спалнята, опръскани с нейната кръв. Кучето бе отведено при ветеринарния лекар, където щеше да остане до завръщането на Бил вкъщи и докато той дойдеше на себе си. Вече бе взел решение, че ще смени квартирата си. Желаеше час по-скоро да се изнесе оттам. Освен това онзи, който я бе убил, можеше да се върне за него, макар и тази възможност да бе съмнителна. Поемаше нечий друг грях и убиецът би бил луд, ако се опиташе да го премахне, защото това би доказало, че Бил не е убил Санди.

Погледна Гейбриъл така, сякаш я виждаше за пръв път в живота си. Беше красиво момиче. Много по-красиво от Санди.

— Благодаря ти за всичко. — Той се изправи, не знаеше какво да каже. Спомни си топлата й прегръдка в затвора, но сега се чувстваше неловко, а и точно в този момент някой почука на вратата.

— Ти си в следващата сцена, Габи. — Беше един от помощниците.

В отговор тя извика:

— Веднага идвам. — Погледна Бил в очите. — Всичко ще се оправи. Сега може да ти е тежко, но краят ще е добър. Така трябва да стане. Ти си невинен. Ще победиш. Само не се отчайвай.

— Благодаря. — Все пак реши да я прегърне, а след няколко минути тихомълком напусна снимачната площадка.