Даниел Стийл
Тайни (3)

3

Същия следобед, когато Сабина се връщаше към Бевърли Уилшир да вземе колата си и да се прибере вкъщи с намерението първо да плува, а после да започне да чете сценария за „Манхатън“, Уоруик мина на три прослушвания. За разлика от Сабина и Мел той не бе в добро настроение, не изпитваше плътски желания и не смяташе, че животът все още може да му предложи нещо вълнуващо — независимо дали ставаше дума за роля или за любовна връзка. И на трите прослушвания бе отхвърлен и последното, което би му дошло наум, бе да сваля някоя жена. Единственото му желание бе да намери работа. Каквато и да е. Бяха му останали всичко на всичко осемстотин долара в плик в чекмеджето на бюрото му, куче с добър апетит и съпруга, която не работеше от близо дванайсет месеца, макар че когато се ожениха преди година, имаше добра роля в комедиен сериал. Ала шест седмици след сватбата я уволниха и оттогава дори не направи опит да си потърси работа.

Нищо. Денонощно седеше, без да помръдне, и непрестанно бе пияна. Не бяха се любили от два месеца, а тя бе отслабнала толкова, че изглеждаше като болна от анорексия. Още преди години бе започнала да употребява хапчета за отслабване, бе минала на амфетамин и метедрин, после — на успокоителни и хероин, и накрая бе стигнала до кокаина. Напоследък предпочиташе смес от кокаин и хероин, която я поддържаше бодра, но й създаваше илюзията, че е с ума си, а това нямаше нищо общо с истината. Бе силно пристрастена към дрогата и той се питаше дали някога ще може да откаже наркотиците.

Разхлаби вратовръзката си и се приготви да стои на спирката поне един час в очакване на автобуса, и то при положение, че имаше късмет да се размине само с толкова. Наложи се да продадат колата си — очукан фолксваген, и ако в най-скоро време не платеше наема, щяха да ги изхвърлят, което до известна степен можеше да му донесе облекчение. Нищо чудно най-сетне Санди да се вразуми. Бе на двайсет и пет години и животът й бързо вървеше по наклонената плоскост. А тя бе дяволски сладка, когато се запознаха — дълга черна коса и големи кафяви очи, приличаше на кукла. Или на момиченце. Той все още чувстваше прилив на нежност при спомена за първата им среща на една забава в Холивуд. Сякаш видя изгубило се дете, сърцето му се разтопи, щом я зърна. Изглеждаше съвсем безпомощна, неспособна да се справи с вълците, с които изобилстваше професията. Лошото бе, че поради невъзможността да преодолее влиянието им и да се освободи от напрежението тя все повече се пристрастяваше към наркотиците и смяташе, че Бил трябва да разрешава всичките им проблеми. А сега от него се очакваше да печели достатъчно пари, за да задоволява порока й.

— Какво искаш от мен? Да стана уличен актьор, за бога? — Спомни си свадата им от сутринта, направо му се повдигаше от караниците с нея. От доста време се биха вкопчили в люта борба помежду си и той вече се питаше дали родителите му не са били прави. Според тях актьорството бе занимание за незрели, неуравновесени и нестабилни хора. Несъмнено Санди не притежаваше вътрешна сила, а Бил си задаваше въпроса това ли е заслужил. Демонстрационните му клипове, които съдържаха откъси от реклами и от телевизионни предавания с негово участие, бяха обиколили всяко студио, продуцент, режисьор и импресарска агенция в Холивуд, но успехът все не го спохождаше. Тази сутрин дори вдигна скандал на импресариото си, който държеше да приеме ангажимента в „Старата игра“, но Бил избухна при това настояване.

— За бога, аз съм женен.

— Че кой го знае? И двамата го държите в такава голяма тайна, че никому не е известно. Да не би да си въобразяваш, че на някой му пука?

— На мен. — Въпросът беше дали на Санди й пука достатъчно, за да се излекува. Бил вече се съмняваше. Тя, изглежда, не даваше пет пари за нищо, освен за собствените си потребности. Парите от последния й ангажимент се стопиха и в момента харчеше всеки цент от помощите за безработни за кокаин. Страхотен живот. Хари беше прав, че никой не знае за тяхната женитба, защото навремето импресариото на Санди реши да не я разгласяват, за да не разочарова публиката в представата й за невинно момче и момиче. Същия потресаващ ефект сега щяха да имат следите от убожданията по ръката й, ако някой ги видеше.

Както винаги, автобусът пристигна след четирийсет минути, на път към къщи Бил си даде сметка, че дори не иска да я погледне. Не можеше да понесе още веднъж гледката на неоправеното легло, празните кутии за лед, наполовина изядената от снощи вечеря, която още бе на кухненската маса. Напоследък мразеше да се прибира вкъщи. Дори кучето му изглеждаше нещастно. А той изпитваше чувство на дълбока вина. Това беше най-лошото. Продължаваше да мисли, че ако успее да спечели много пари, ще може да я настани в някоя добра болница, където ще я излекуват. За момента обаче това бе изключено. Беше на трийсет и две години, женен за наркоманка, писнало му бе да е безработен актьор. От месеци нямаше пропуснато прослушване, но никой не го взимаше на работа. В началото на годината засне две реклами, скъпи, слава богу, ала и тези долари се стопиха. Очакваше хонорари, но не кой знае какви, а междувременно започна да търси пари назаем от импресариото си. И преди го бе правил и Хари винаги откликваше — просто луд наивник. Именно той многократно обнадеждаваше Бил, че един ден ще спечели много пари. Но кога? Господи, така се нуждаеше от работа. Положението изглеждаше безнадеждно. Тази дума наистина започваше да му подхожда. Бил Уоруик беше безнадежден случай.

Седеше загледан в уличното движение през прозореца на автобуса и малко преди да стигне до къщата си на Холивуд Хилс, реши да слезе и да пийне набързо една бира в „Майкс“. Ходеше там от четиринайсет години, откакто пристигна от Ню Йорк и се записа в Калифорнийския университет в Лос Анжелос, обзет от големи надежди. Тогава си мислеше, че няма начин да не успее, и сега му се искаше пак да е така сигурен. Единственият, който продължаваше да вярва в светлото му бъдеще, бе Хари, неговият импресарио.

Замижа за миг, докато вървеше към „Майкс“. Обстановката бе неизменна — неприветливо, мрачно, вонящо на бира и пълно с безработни актьори. Дори барманите бяха познати му актьори, включително Адам, който сега бе на смяна. Учиха заедно и от години бяха приятели. Той познаваше и Санди, макар и бегло. Четирима приятни на вид мъже, късо подстригани и в джинси, играеха билярд и около тях се бяха натрупали посетители от различни маси, заети с обсъждане на вече получени от тях роли, на прослушвания или на слухове за нови филми и възможности. Тук-там се виждаха жени, но публиката беше главно мъжка. Бил седна на бара, поръча си бира на Адам и му разказа как късметът го е подминал за три реклами. Уморено протегна дългите си крака. Сякаш бе вървял километра, и то напразно.

— Единият реши, че изглеждам много млад, другият прецени, че имам твърде еротично излъчване, а третият ме попита педераст ли съм. Страхотно. Започвам да придобивам вид на сексуално вманиачен педал с бебешко лице.

Адам се засмя. Той току-що бе получил малка роля в един сериал и обещанието, че появата му няма да е еднократна, както бе в първоначалния вариант на сценария. Адам обаче никога не бе имал амбициите на Бил Уоруик. Изпитваше удовлетворение от работата в „Майкс“, но познаваше отблизо проблемите на професията.

— Импресариото ми искаше да ме пробута в „Старата игра“. Започвам да си мисля, че моят приятел е прав и ще трябва да си направя осигуровка. — При тези думи завъртя очи, Адам постави пред него бирата.

— Не се отчайвай, човече. Най-голямата роля в живота ти може би ще се появи всеки момент.

— Знаеш ли — Бил отпи от бирата си и прие сериозен вид под напора на собствените си мисли, — наистина вече се питам дали нашата професия не е като играта на монетните автомати, може би някои хора никога не печелят. Нищо чудно да съм един от тях. Нямам предчувствието, че ми предстои нещо добро.

— Глупости. — Барманът беше благоразположен, а Бил изглеждаше изтощен и потиснат, жегата и неуспехите очевидно го съсипваха. Все още помнеше от детството си прохладните лета на Кейп Код и май никога нямаше да се приспособи към жегата в Калифорния. Санди беше родена в Лос Анжелос и високите температури не й пречеха. А и тя, изглежда, вече не усещаше горещината. Липсваха й възприятия. — Как е Санди? — Сякаш Адам четеше мислите му. Той обаче веднага забеляза, че темата не е приятна на Бил. Имаше вид на още по-потиснат, когато сви рамене.

— Добре е… без промяна, струва ми се… — Погледна мрачно Адам и очите им се срещнаха. — Мисля, че е свършено.

— А метадонът? — Адам знаеше, че тя е взимала хероин известно време. Беше виждал достатъчно наркомани и разпознаваше признаците, а последния път, когато бе дошла в бара с Бил, му предложи кокаин. Приятелят му толкова се ядоса, че веднага я накара да си тръгнат. Адам си даваше сметка до каква степен нейната пристрастеност дразни Бил и изпита съчувствие към него. Самият той го бе преживял. Преди няколко години ходеше с едно момиче от Нюпорт Бийч, но след дванайсетина месеца се раздели с нея. Родителите й не пропускаха да я изпратят в санаториум или болница, ала в крайна сметка умря от свръхдоза в един евтин хотел.

— Не знам, предлагах й всякакви варианти. Тя не иска и да чуе. Единственото, което я интересува, е да има наркотици. Дори вече не ходи на прослушвания. Пък няма и смисъл. На последното задряма. Направи отвратително впечатление на режисьора.

— Ако не внимава, ще придобие лоша репутация. — Адам също се натъжи. Знаеше, че вече я има. Бил не отговори, а Адам отиде да сервира на друг. По-късно Бил си поръча хамбургер и когато отново се озова на автобусната спирка, минаваше осем вечерта. След двайсет минути си беше вкъщи. Влезе, очакваше да намери Санди заспала, задрямала след поредната доза или превъзбудена, ако доставчикът й бе осигурил кокаин. Ала къщата бе празна, навсякъде цареше обичайният хаос, леглото бе неоправено, чиниите неизмити, дрехите им се въргаляха на топка на пода, а санбернарът радостно затича към него, щом го усети.

— Здрасти, старче… къде е Санди? — Кучето помаха с опашка, набута огромната си глава в краката на Бил, жадно за ласки. Не намери бележка, която да обяснява къде е, но не беше трудно да се досети, че или е излязла с приятели, или е отишла сама да търси дрога, или има среща с доставчика си. Напоследък това беше за нея единствената работа за цял ден и й отнемаше много повече часове от актьорството. Погледът му попадна на тяхна снимка отпреди година, малко преди да се оженят, и той изведнъж с изумление установи колко различна бе тя сега. Беше отслабнала поне седем, ако не и десет килограма, а погледът й почти непрекъснато бе изцъклен. Ходеше несресана, изобщо не я интересуваше какво облича. Или бе превъзбудена, или търсеше наркотици и това поглъщаше съзнанието й до такава степен, че не й пукаше как изглежда. Бе покъртително и той почувства познатото надигане на гнева у себе си при мисълта за нея. Започна да се бори с безпорядъка, а кучето го следваше, махайки с опашка, с надеждата, че ще получи нещо за ядене, но в къщата нямаше дори кучешка храна, установи Бил, когато погледна в бюфета. Отвори две консерви с говеждо задушено и ги изсипа в паницата на кучето. Огромният санбернар ги излапа, премлясквайки лакомо, докато Бил трупаше мръсните чинии в мивката и изхвърляше развалената храна, която Санди просто бе зарязала в кухнята.

— Мамка му… — промърмори той на себе си, но гневът му бързо се стопи и когато влезе в спалнята, вече бе по-скоро притеснен, отколкото ядосан. Отвратително бе да живее по този начин, започна дори да мрази жилището, в което преди се чувстваше добре. Беше къщурка на градинар в някога обширно имение, която даваха отделно под наем за сто долара месечно. Собственикът го хареса, знаеше, че е гладуващ актьор, и го пусна да живее, без да спази необходимите формалности. За тях беше чудесно, Бил пребиваваше тук от три години. Преди Санди да се нанесе, поддържаше безупречно чисто, но сега цареше пълен хаос.

Приведе в относителен ред спалнята, дори смени чаршафите. После седна на бюрото и го прерови, за да види дали пликът, който бе оставил, е там. Мисълта да провери още ли е на място му хрумна изведнъж. Това бяха всичките им пари. Осемстотин долара, не беше казал на Санди, че ги прибира в бюрото, за да не я изкушават, но тя все пак ги бе открила. Намери плика, ала парите ги нямаше. Сълзи замъглиха погледа му, когато стана и тръгна бавно към банята. Там завари гледка, от която му се повдигна. И преди беше я виждал, но сега му бе още по-неприятно. На поличката до тоалетната чиния се въргаляха спринцовката, памукът и лъжичката. Не бе направила никакво усилие да се прикрие. Всеки можеше да ги види. Атрибутите на нейната пагубна страст. Приплака му се, както стоеше там, втренчен в спринцовката, проумявайки къде са отишли парите му. Повече не можеше да издържа. Беше профукала последните долари, а той нямаше към кого да се обърне. Да бъде проклет, ако се обади на баща си и на трийсет и две години започне да проси от него. По-скоро ще се хване на някоя бензиностанция или в „Майкс“, отколкото да се моли на родителите си. Много други актьори преди него са минали по този път и той ще трябва да се оправя сам. Реши да се свърже по-късно с Адам и да го попита дали нямат нужда от още един барман или сервитьор. Телефонен звън осуети намеренията му. Беше Санди. Личеше си, че не е на себе си, той нямаше желание дори да говори с нея.

— Здрасти, бебчо… — издума тя отнесено и Бил съвсем ясно си представи спринцовката в банята.

— Не искам да разговарям с теб сега. — Беше доволен, че не се е прибрала вкъщи. В този момент имаше чувството, че е способен да я убие. Не я попита къде е, нито с кого е. Вече не го интересуваше. Все едно беше. Отвратително. Изпитваше дълбока погнуса от нея и приятелите й и от всичко, което те харесваха. И преди се бе сблъсквал с наркотици, и то често, а докато учеше в Калифорнийския университет, бе пушил достатъчно опиум, за да бъде толерантен към пристрастията на другите, но нейното не беше обикновено пристрастие. Това бе самоубийство и той не желаеше да й става съучастник. Всеки имаше право на личен избор. Започваше да се убеждава, че няма начин да я спаси.

— Какво искаш? — Тонът му бе рязък. Точно в този момент я мразеше, ала тя не бе на себе си, за да го разбере. — Не са ми останали никакви пари и се надявам да не се обаждаш за това. Доколкото схващам, ти си похарчила всичко. И би ли ми обяснила какво ще ядем сега, макар да съзнавам, че това не е от първостепенно значение за теб напоследък, но ние с Бърни изпитваме нездравата потребност да се храним и…

— Аз… ъъ… имам нужда от теб… помогни ми. — Тя беше толкова замаяна, че на него му се повдигаше само като я слушаше, и не желаеше да я вижда. Не и сега. А може би никога.

— Обади се на някой друг. Аз вече приключих.

— Бил… не… почакай. — В гласа й се долавяше страх и нещо у него трепна, но после милостта към нея изчезна. — Арестувана съм. — Сякаш насреща си имаше беззащитно момиченце, той се отпусна тежко на стола.

— Мамка му. Къде си?

— В затвора.

— Страхотно. И сега какво? Разбираш ли, че заради теб дори нямам достатъчно пари, за да платя гаранцията ти?

— Не можеш ли да вземеш малко, ъъ… от някого… — Очевидно на нея й беше много трудно да поддържа разговора и Бил въздъхна. Това му се беше случвало вече два пъти, единия от които тя бе на прага на свръхдозата. Наложи му се да позвъни в полицията и те изпратиха санитари в къщата, които поддържаха живота й, докато я откарат в болницата. Едва бе оцеляла.

— Какви са обвиненията?

Вероятно обичайните, разбира се. Притежаване на наркотици.

— Притежаване на наркотици с намерение за продажба и ъъ… Не знам… има и нещо друго… — Тя се разплака. — Можеш ли да ме измъкнеш оттук? Страх ме е.

— Боже — промърмори той и взе да тършува за цигара. Беше ги отказал преди пет години, но заради нея напоследък пак пропуши. Напрежението от съжителството със Санди бе непоносимо. Имаше дни, когато се чудеше дали ще може да оцелее. На всичкото отгоре никаква работа и никакви пари. — Може би ще ти е от полза да постоиш в затвора. — Но той знаеше, че е само въпрос на време някой да се досети коя е и да позвъни във вестниците — „Бивша звезда от «Неделна вечеря», арестувана за притежаване на кокаин“, или нещо подобно, и тогава ще пристигнат фотографите и ще започнат да правят снимки. Не искаше да я подлага на това, както и себе си, защото някой можеше да разбере също и че са женени. Тя се превръщаше във все по-голямо бреме за него, което изнервяше импресариото му.

— Бил… вече трябва да вървя… — Той чу гласове и след миг Санди затвори телефона. Това бяха груби гласове, на безкомпромисни ченгета, и внезапно Бил осъзна къде всъщност се намира тя и на какво е подложена. Не можеше да го понесе. Бе напълно безпомощна, а той се бе уморил да я спасява, но разбираше, че няма избор. Дръпна от цигарата и набра номера на импресариото си.

— Как се справи при последното прослушване? — Хари беше изненадан, че му звъни вкъщи, ала не чак толкова. Повечето актьори му се обаждаха у дома и на него наистина не му правеше впечатление.

— Лошо. Слушай, съжалявам, че те безпокоя, но нещо се случи… можеш ли да ми заемеш малко пари?

Отсреща настъпи напрегната тишина, ала Хари се окопити бързо. Бил беше човек, у когото той имаше огромно доверие, и затова бе готов на всичко за него. Сигурен бе, че един ден ще му върне заемите.

— Разбира се, приятелю, колко?

Бил едва сподави изненадата си. Беше забравил да попита колко е гаранцията, но можеше и да е по-зле.

— Да кажем, петстотин долара за всеки случай?

— Какво „за всеки случай“? Не ми казвай, че Санди пак е объркала нещата! — Знаеше за Санди и не я обичаше. Според него Бил Уоруик нямаше нужда от подобно бреме. Никой не заслужаваше такава съдба. Тя носеше само неприятности и положението й се влошавало непрекъснато, както чуваше. Тази жена бе като зараза за Холивуд, Бил ходеше нещастен от месеци. Не беше трудно да се разбере защо. Ала той не обичаше да се доверява на никого, най-малко на своя импресарио.

— Не, тя е добре, но проклетото куче ще се наложи да претърпи операция и ми трябват малко пари, това е.

— Хубаво… разбира се… няма проблеми. Ела утре до офиса ми.

— Не може ли да мина тази вечер?

По гласа му Хари разбра, че става дума за Санди, но нямаше смисъл да спори. Вече бяха се разправяли, ала Бил бе обладан от рицарските идеи, че от него се очаква да я закриля като неин съпруг. Освен това той все още я обичаше, по-точно обичаше момичето, с което се бе запознал, момичето, което вече не съществуваше. Хари обаче бе проумял още преди години, че не трябва да спори с клиентите за съпругите им.

— Добре, добре, човече. Имам известна сума вкъщи. Ела, когато искаш.

Бил въздъхна облекчено и угаси цигарата. Погледна часовника си.

— До час ще дойда. — Трудно е да играещ рицар в блестяща броня, ако зависиш от обществения транспорт, особено в Лос Анжелос. Но Бил бързо излезе от къщи и тръгна надолу по хълма към автобусната спирка. Успя да стигне до дома на Хари в покрайнините на Бевърли Хилс за по-малко от час, после за трийсет минути се добра до участъка на Норт Уилкокс, където научи, че Санди е била задържана заедно с двама чернокожи и с още едно момиче за притежание на незаконни вещества с намерение за продажба, а двете с момичето бяха обвинени допълнително и в проституция. С побелели устни и вдървен отброи от парите на Хари за нейната гаранция, а после тя пристъпи към него изплашена и изтощена и той я пое в ръцете си.

Не я гълча, излезе навън и хвана такси, а когато се качиха в колата, забеляза, че започна да трепери, после се разплака. Беше силно дрогирана, изглеждаше мръсна и занемарена. Изведнъж я видя такава, каквато е — омаломощена, съсипана, изпаднала и нечистоплътна, и мисълта, че жена му е била арестувана за проституция, го нарани повече от всичко останало. Тя бе готова на какво ли не, само и само да си осигури наркотици, включително не се беше поколебала да открадне от него и да продаде тялото си на непознат. Не й продума и когато се прибраха вкъщи. Кучето затича към тях, а Санди се стовари на дивана. Бил отиде в банята, за да й подготви ваната. Взе спринцовката и останалите принадлежности и ги хвърли в кошчето за боклук. Натъпка ги с крак и щом ваната се напълни, се върна в стаята.

— Отивай да се къпеш. — Сякаш искаше тя да отмие мръсотията от себе си, но и двамата знаеха, че е невъзможно. Запита се колко ли пъти преди го е правила, колко пъти е спала с него, след като е била с някой чужд мъж, за да спечели пари за наркотик. Сълзите пак опариха очите му, когато я погледна. Бе задрямала на дивана и повече от всякога приличаше на изтерзано дете. Болеше го дори само да я гледа и се чудеше дали някой не се бе обадил на вестниците, преди тя да излезе от ареста. Поне срещата с репортерите им бе спестена, макар че новината се появи на четвърта страница на „Лос Анжелос Таймс“ на следващата сутрин. „Санди Уотърс арестувана по обвинение за наркотици“, гласеше заглавието. Бяха изредени всички обвинения и Бил се сгърчи вътрешно, докато четеше материала и допиваше последното налично кафе. По-рано сутринта се обади на Адам и за щастие той му съобщи, че може да започне работа в „Майкс“ веднага. Извади късмет, че един от сервитьорите си бе намерил друго място преди седмица, и търсеха нов човек, който да го замести. Щеше да има какво да яде и по дяволите всички прослушвания, поне за известно време. Нямаше настроение за това. Все още четеше вестника, когато Санди се появи на прага на кухнята бледа и крехка. Изглеждаше смъртно болна и Бил би изпитвал съжаление към нея, ако не чувстваше силно отвращение от случилото се предишната вечер. Беше решил да прекрати играта. Свършено бе.

— Пише ли нещо? — Залитайки, стигна до кухненската маса и седна, приличаше на дванайсетгодишно дете, покосено от неизлечима болест. Беше слаба и бледа, но имаше хубави очи и лице като камея, дълга черна коса, която падаше сплъстена по раменете й подобно на вдовишка кърпа, а когато погледна към съпруга си, в дълбините на очите й се четеше безкрайна тъга. — Съжалявам, Бил — прошепна тя и той избягна погледа й.

— И аз. А що се отнася до въпроса ти, да, във вестника са изредени подробно всички обвинения. — Единственото, което бе им убягнало, бе фактът, че е омъжена за Бил, просто не знаеха.

— Господи, Тони ще ме убие! — Тони беше импресариото й. Бил я погледна, невярващ на ушите си. Шегуваше ли се? Беше арестувана за проституция, освен другите обвинения, и Тони щял да я убие! А той самият? А брачните им клетви? Но замълча. Запали цигара и продължи да чете. С мъка се сдържа да не избухне, искаше обаче да уреди отношенията си с нея, а нямаше по-подходящ момент от настоящия.

— Какво ще правиш сега? — Насили се да я погледне в очите, независимо колко трудно му беше.

— Сигурно ще наема адвокат. — Тя сви рамене и отметна сплъстената коса от раменете си.

— Наистина ли, и с какви средства? Да не би новото ти амплоа да ти осигури пари и за това? — Санди видимо потрепери от жестоките думи, но по изключение той не изпита жалост към нея. — Струва ми се, че преди всичко трябва да влезеш в болница.

— Мога да се справя сама. — Беше го чувал вече. И му бе дошло до гуша.

— Глупости. Никой не е успял без чужда помощ. Постъпи в някое болнично заведение. — Не възнамеряваше да се обвързва повече. Никой на негово място не би издържал. Самата тя трябваше да поиска да се лекува, иначе нямаше да я приемат. Вече бе пробвал хиляди пъти, безуспешно.

— А какво ще стане с нас? — Санди потърси погледа му, но той остана загледан надалеч в един миг на вътрешно терзание. — Имам чувството, че си решил да се разделим. — „Имам чувството… струва ми се“… вечният й наивитет… на двайсет и пет години тя все още беше дете.

— А как би се чувствала ти на мое място?

— Имаш предвид арестуването ми? — Изглеждаше безпомощна и слаба и Бил полагаше усилия да не изпита жал към нея.

— Имам предвид обвиненията, Санди. Или вече ги забрави?

Видя я как се сви на стола, но осъзна, че не бе само от чувство на вина. Вероятно се нуждаеше от дрога. Неотдавна разбра, че започва от сутринта.

— Това не означава нищо… знаеш го. Само ми трябваха пари… и толкова.

— Нима? И аз имах същата нужда, но не хукнах по Сънсет Стрип да продавам задника си на първия срещнат мераклия. Не това е моята представа за брака ни. — Изведнъж се ядоса. Болеше го само от мисълта за поведението й и яростта отново го обзе. Винаги я бе възприемал като невинно дете, дете с ужасни навици. Всъщност бе много по-лошо, това бе стил на живот, породен от манията за самоубийство.

— Съжалявам. — Гласът й едва се долавяше, в тихата стая се чуваше само пъхтенето на кучето от ъгъла, където лежеше. — Съжалявам за всичко. — Санди се изправи нервно, сякаш внезапно бе видяла непознат. Имаше вид на човек, решил да излезе навън. Това нейно състояние му бе познато. Като че с вида си казваше: „Имам нужда сега… независимо какво говориш…“. Същият този израз на лицето, който бе разстроил брака им.

— Къде отиваш?

— Трябва да изляза. — Все още бе облечена със снощните дрехи, не се бе сресала, не бе мила зъбите си. Само вдигна чантата си и се огледа, а Бил бе прорязан от чувството, че тя си тръгва за последно, и се уплаши. Стана, остави вестника и я погледна.

— За бога, Санди, снощи ти беше арестувана. Няма ли да престанеш?

— Налага се да се видя с един човек за малко. — Бил бързо пристъпи напред и прекосявайки малката кухня, я сграбчи за ръката и я задържа.

— Не ми разправяй повече тези глупости. Отвеждам те в болницата веднага. Веднага! И не давам пет пари дали ще ме видиш отново, но няма да допусна да продължаваш така и да свършиш от свръхдоза в някое вонящо стрелбище или наръгана с нож. Чуваш ли ме? — Внезапно тя започна да плаче, от мъка, от болка, заради любовта, която изпитваше към него, заради непреодолимата й зависимост от наркотиците. Той също заплака, прегърна я и ридания разтърсваха тялото му, докато се питаше къде бе изчезнало момичето, което обичаше.

— Съжалявам, Били… Съжалявам… — Никой преди не го бе наричал така и това разкъса сърцето му. Отчаяно искаше да я спаси.

— Моля те, бебчо… ще остана с теб цял ден… Ще остана с теб в болницата. Ще направим каквото трябва. — Ала тя само поклати глава, а сълзите се стичаха надолу по бузите й.

— Не мога…

— Защо?

— Не съм достатъчно силна. — Направо шепнеше и той я притисна още повече към себе си. Станала бе само кожа и кости, но не това го тревожеше сега. Знаеше, че дълбоко в себе си все още я обича.

— Силна си. Аз ще бъда силен и за двама ни.

— Не можеш. — Тя бавно се отдръпна от него, сълзите проблясваха по бузите й, протегна се и вдигна косата, която скриваше очите му, с бледа, трепереща ръка. — Трябва да го направя сама… когато бъда готова…

— И кога ще стане това?

— Не знам… не още…

Все едно някой го сграбчи за сърцето. Сякаш я виждаше как умира.

— Не мога да чакам повече, Санди… — Никога в живота си не бе съжалявал толкова, но съзнаваше, че не може да й помогне.

— Знам… знам… — Кимна, повдигна се на пръсти и го целуна по устните; когато се отдели от него, той видя, че тя вече не носи брачната халка. Веднага осъзна, че я е продала. Санди задържа поглед върху него за миг, кучето тихо скимтеше отзад, усещаше мъката на Бил, после тя безмълвно си тръгна и този път той не я спря. Знаеше, че не е в състояние да й попречи да излезе. Безполезно беше. Абсолютно безполезно. Изтри сълзите от бузите си и се опита да преглътне отново напиращия плач, докато миеше зъбите си, припомни си как беше преди… колко бе красива… бяха луди един за друг… запознаха се едва преди две години, а сега му се струваше цяла вечност… вечност в дълбините на ада с жената, която някога бе обичал и все още обичаше, макар че тя отдавна бе умряла. Жената, която бе арестувана за проституция предната вечер, бе вече непозната… беше никоя.