Олга Токарчук
Правек и други времена (65)

Времето на Играта

Когато Играчът най-сетне намери изхода към Петия Свят е нерешителен, какво да прави по-нататък, търси помощ в упътването, каквото е Ignis fatuus, или Поучителна игра за един играч, намира следната историйка:

„В Петия Свят Бог разговаря сам със себе си, когато особено го измъчва самотата.

Вглежда се с обич в хората и най-вече в един от тях, на име Хиоб. «Ако, ей така, му бях взел всичко, което има, на което основава тази своя сигурност, ако му бях отнел всички блага, едно по едно, дали тогава все още би бил това, което е сега? Дали нямаше да започне да злослови и богохулства? Щеше ли да ме уважава и да ме обича, въпреки това?»

Поглежда Бог отгоре Хиоб и сам си отговаря: «Със сигурност не. Той ме почита, само защото го дарявам с блага. Ще взема на Хиоб това, което съм му дал.»

И Бог обелва Хиоб като лук. И плаче над него от съчувствие. Най-напред го лишава от всичко, което Хиоб е имал: къща, земя, стада кози, работници, гори. После му отнема тези, които е обичал: деца, жени, близки и роднини. Накрая взима на Хиоб това, което го прави такъв, какъвто е: здравото тяло, здравите сетива, навиците и привързаностите.

Гледа сега своето творение и е принуден да притвори божествените си очи. Хиоб искри със същата светлина, с която блести Бог. А може би дори блясъкът на Хиоб е по-силен, защото Бог е принуден да притвори божествените си очи. Уплашен, Бог забързано връща на Хиоб всичко подред, а дори му дава още нови блага. Въвежда пари за размяната им, а заедно с парите — сейфове и банки, дарява красиви предмети, мода, желания, копнежи. И непрестанно безпокойство. Обсипва Хиоб с всичко това, докато светлината му започва бавно да гасне и накрая изчезва.“