Олга Токарчук
Правек и други времена (32)

Времето на Бога

Странно е, че извънвремевият Бог се появява във времето и неговите промени. Ако не се знае „къде“ е Бог — а хората понякога задават такива въпроси — трябва да се види всичко това, което се променя и движи, което не се вмества във формата, което се вълнува и изчезва: на повърхността на море, в танците на слънчевата корона, в земетресение, в дрейфа на континентите, в топенето на снеговете и пътищата на ледниците, в реките, които текат към моретата, в пъпките на семената, във вятъра, който резбова горите, в развитието на плода в корема на майката, в бръчките при очите, в разлагането на тялото в гроба, в узряването на виното, в гъбите, които растат след дъжд.

Бог е във всеки процес. Бог пулсира в промените. Веднъж го има, друг път го има по-малко, а понякога съвсем го няма. Защото Бог се проявява дори в това, че го няма.

Хората — които самите са всъщност процес — се боят от това, което е непостоянно и винаги променливо, затова са измислили нещо, което не съществува — непроменливостта, и са сметнали, че това, което е вечно и непроменливо, е съвършено. Затова приписали на Бог непроменливост. И по този начин са загубили способността да го разбират.

Лятото на тридесет и девета година Бог беше във всичко наоколо, затова се случиха редки и необикновени неща.

В началото Бог сътвори всички възможни неща, но сам е Бог на невъзможните неща, на тези които или въобще не се случват, или се случват много рядко.

Бог се проявяваше в боровинките с големина на сливи, които зрееха на слънце точно пред къщата на Клоска. Клоска откъсна най-узрялата, изтри с кърпа тъмносинята й обвивка и в отражението й видя друг свят. Небето в него беше тъмно, почти черно, слънцето замъглено и далечно, горите изглеждаха като купища голи пръчки, забити в земята, а земята, пияна и клатушкаща се, страдаше от дупките. Хората хлъзваха от нея в черната бездна. Клоска изяде тази боровинка с лоша поличба и почувства върху езика си стипчивия й вкус. Разбра, че трябва да направи запаси за зимата, по-големи от когато и да е преди.

Сега всяка сутрин Клоска изкарваше Рута на разсъмване от леглото, заедно ходеха в гората и носеха от нея всякакви богатства — кошове с гъби, паници с горски ягоди и боровинки, млади лешници, жълтика, смрадлика, боровинки, дрян, черен бъз, глог и ракитник. Сушеха това по цели дни на слънце и сянка и с безпокойство гледаха дали слънцето свети така, както преди.

Бог тревожеше Клоска и чрез тялото й. Имаше го в гърдите й, които изведнъж и по чудо се напълниха с мляко. Когато хората разбраха за това, идваха тайно при Клоска и слагаха под зърната болните си части на тялото, а тя ги пръскаше с бяла струя. Млякото излекува възпалението на очите на младия Красни, брадавиците по дланите на Франк Серафин, цирея на Флорентинка, лишея на еврейско дете от Йешкотле.

Всички излекувани загинаха по време на войната. Там именно се проявява Бог.