Олга Токарчук
Правек и други времена (60)

Времето на Миша

Минаването на времето тревожеше Миша особено през май. Май внезапно се вмъкваше на мястото си в редицата на месеците и експлодираше. Всичко започваше да расте и цъфти. Изведнъж.

Миша, свикнала през ранната пролет с белезникаво-синята гледка от прозореца на кухнята, не можеше да се приспособи към ежедневните промени, които май щедро разпръскваше. Отначало, в продължение на два дни, се раззелениха ливадите. После Черна проблясна в зелено и пусна във водите си светлината, която от този ден всекидневно придобиваше различен оттенък. Гората на Паперня стана резедава, после зелена, накрая потъмня и се потопи в сянката. През май цъфтеше овощната градина и това беше знак, че могат да се перат всички мухлясали от зимата дрехи, завеси, спално бельо, пътеки и покривки. Опъваше въжета между цъфтящите ябълки и запълваше розово-бялата овощна градина с ярки цветове. Зад Миша ситнеха децата, кокошките и кучетата. Понякога идваше и Изидор, но той винаги говореше за неща, които не я интересуваха.

В овощната градина си мислеше за това, че не може да се спре цъфтенето на дърветата и че цветните листенца неизбежно ще се оронят, а листата пък с времето ще покафенеят, а после ще опадат. Не я утешаваше мисълта, че на следващата година дърветата ще са други — по-големи, клоните им по-масивни, друга ще бъде тревата, други плодовете. Никога няма да се повтори този цъфтящ клон. „Никога няма да се повтори това простиране на прането — мислеше си. — Никога няма да се повторя аз.“

Връщаше се в кухнята и се захващаше да приготви обяда, но всичко, което правеше, й се струваше просташко и некрасиво. Пирожките бяха безформени, копитцата неравни, макароните — дебели и груби. Идеално изчистените картофи изведнъж придобиваха черни точици, които трябваше да се дълбаят с върха на ножа.

Миша беше същата като тази овощна градина и всичко на света, което е подвластно на времето. Надебеля след третото дете, косата й изгуби блясък и стана права. Очите й сега бяха с цвета на горчив шоколад.

Беше бременна за четвърти път и за първи път си помисли, че това е твърде много като за нея. Не искаше това дете.

Роди се момче, което кръстиха Марек. Беше тих и спокоен.

От началото спеше цялата нощ. Оживяваше се само когато видеше гърда. Павел замина на поредното обучение, така че през времето след раждането за Миша се грижеше Михал.

— Много е за тебе четири деца — каза. — Би трябвало някак да се предпазвате. В края на краищата Павел ги знае тези неща.

Скоро Миша се увери, че Павел ходи с Уклея по жени. Може би не трябваше да го укорява за това. Отначало беше бременна — дебела и подута. После в период след раждането, който зле понасяше. Обаче го укоряваше.

Знаеше, че опипва и чука всички тези бюфетчийки, магазинерки от магазините за месо, келнерки от ресторантите, които контролира като държавен служител. Намираше на ризата на Павел следи от червило, единични дълги косми. Започна да следи в нещата му за чужди миризми. Накрая намери отворена кутия презервативи, които никога не използваха, когато се любеха.

Миша извика Изидор отгоре и заедно разделиха голямото двойно семейно легло в спалнята. Видя, че на Изидор му хареса тази идея. Дори добави нещо от себе си в тази нова конфигурация — сложи саксия с голяма палма по средата между леглата. Михал наблюдаваше това от кухнята, като пушеше.

Когато Павел се върна леко пиян, Миша се приближи до него с четирите деца.

— Ще те убия, ако го направиш още веднъж — каза.

Запримигва с очи, но не пробва да се преструва, че не знае за какво става въпрос. После хвърли обувките си в ъгъла и се засмя весело.

— Ще те убия — повтори Миша толкова мрачно, че бебето на ръцете й се разплака жално.

През късната есен Марек се разболя от магарешка кашлица и умря.