Олга Токарчук
Правек и други времена (54)

Времето на Клоска

Злият Човек идваше на Видимач вечер. Отделяше се на мръкване от гората и изглеждаше сякаш се отлепя от стената й: беше тъмен, върху лицето си имаше сянка от дърветата, която никога не изчезваше. В косите му блестяха паяжини, по брадата му скитаха щипалки и малки майски бръмбари — Това отвращаваше Клоска. Той миришеше по друг начин. Не като човек, а като дърво, като мъх, като козината на глиган, като кожуха на заек. Когато му позволяваше да проникне в нея, знаеше, че не се сношава с човек. Това не беше човек, въпреки човешкия образ, въпреки двете или трите човешки думи, които можеше да каже. Когато разбираше това, я обземаше страх, но и възбуда, че ето тя самата се превръща в кошута, в дива свиня или в сърна, че не е нищо повече от самка, като милиардите самки по света и има в себе си самец, като милиардите самци по света. Злият Човек тогава издаваше пронизителен вой, който навярно се чуваше в цялата гора.

Тръгваше си от нея на разсъмване и на излизане винаги й открадваше малко храна. Много пъти Клоска се опитваше да върви след него в гората и да открие скривалището му. Ако го знаеше, щеше да има по-голяма власт, защото в скришното си място животното или човекът показват слабите страни на природата си.

Никога не й се отдаваше да проследи Злия Човек по-дълго от голямата липа. Когато само за миг отвръщаше поглед от прегърбената фигура, която се мяркаше между дърветата, Злият Човек изчезваше, сякаш пропадаше вдън земя.

Накрая Клоска разбра, че я издава човешката женска миризма и затова Злият Човек знае, че е следен. Затова набра гъби, кори от дървета, взе игличина и листа и сложи всичко това в голям каменен съд. Заля с дъждовна вода и почака няколко дни. А когато Злият Човек дойде при нея и после призори си отправи към гората с парче сланина между зъбите, тя бързо се съблече, намаза се със сместа и тръгна след него.

Видя как накрая на поляната седна на тревата и изяде сланината. После изтри ръце в земята и влезе във високата трева. В откритото пространство се оглеждаше боязливо и душеше. Веднъж дори легна на земята и едва след миг Клоска чу шума от фургон на волския път.

Злият Човек стигна до Паперня. Клоска сега се хвърли в тревата и приведена до земята тичаше по следите му. Когато вече се намери накрая на гората, никъде не можеше да го съзре. Опита се да души, така както той, но нищо не усещаше. Въртеше се безпомощно под голям дъб, когато изведнъж край нея падна клонче, после второ и трето, Клоска разбра грешката си. Вдигна глава. Злият Човек седеше на клон и се зъбеше. Уплаши се от нощния си любовник. Не изглеждаше като човек. Изръмжа й предупредително и Клоска разбра, че трябва да си ходи.

Отиде право на реката, където изми от себе си миризмите на земя и гора.