Олга Токарчук
Правек и други времена (10)

Времето на Миша

Миша като всеки човек се роди разбита на части, непълна, на парчета. Всичко в нея беше отделно — гледането, слушането, разбирането, усещането, чувствата и възприятията. Рефлекси и инстинкти владееха малкото й тяло. Целият бъдещ живот на Миша щеше да се състои в събирането на това в едно цяло, а после в позволението му да се разпадне.

Нуждаеше се от някого, който би застанал пред нея и би бил огледало за нея, в когото да се отрази цялата.

Първият спомен на Миша се свързваше с гледката на раздърпан мъж на пътя за воденицата. Баща й се олюляваше на крака, а после нощем често плачеше, сгушен в гърдите на мама. Затова Миша го считаше за свой равен.

От този момент чувстваше, че между възрастния и детето не съществува разлика в нищо, което да е наистина важно. Детето и възрастният — това са преходни състояния. Миша внимателно наблюдаваше как самата тя се променя и как другите около нея се променят, но не знаеше до какво води това, каква е целта на тези промени. В картонена кутийка пазеше спомени за самата себе си, от тази малката и после по-голямата — плетени бебешки обувчици, мъничка шапчица, като че ли е шита за детски юмрук, а не за глава, платнена ризка, първата рокля. После поставяше шестгодишното си стъпало до плетената обувчица и чувстваше очарователните закони на времето.

След връщането на баща си Миша започна да вижда света. Преди това всичко беше замазано и неярко. Отпреди завръщането на баща си, Миша нямаше спомени за себе си, сякаш въобще не съществуваше. Помнеше единични неща. Воденицата изглеждаше тогава като огромен, компактен блок, без начало и край, без долна и горна част.

После видя воденицата по друг начин — с разума си. Имаше смисъл и форма. Подобно беше и с другите неща. Някога, когато Миша мислеше река, това означаваше нещо студено и мокро. Сега знаеше, че реката тече отнякъде и нанякъде, и че тази река съществува преди и след моста, и че има и други реки… Ножичката — някога това беше странен, сложен и труден за ползване инструмент, с който по магически начин си служеше мама. От момента, когато баща й за дълго седна на масата, Миша забеляза, че ножичката е прост механизъм от две остриета. Направи нещо подобно от две плоски пръчици. После дълго се опитваше отново да види нещата такива, каквито са били преди, но баща й промени света завинаги.