Олга Токарчук
Правек и други времена (43)

Времето на Играта

В книжката Ignis fatuus, или Поучителна игра за един играч така започва описанието на Третия свят:

„Между Земята и Небето съществуват Осем Свята. Висят неподвижно в пространството, като юрган с пух, който се проветрява.“

Бог сътвори Третия Свят много отдавна. Започна от морета и вулканите и свърши с растенията и животните. Понеже в сътворяването няма нищо възвишено, само труд и работа, Бог се умори и изгуби желание. Новият свят му се стори скучен. Животните не разбираха хармонията му, не му се възхищаваха, не хвалеха Бога. Ядяха и се размножаваха. Не питаха Бога защо е направил небето синьо, а водата мокра. Таралежът не се чудеше на своите бодли, нито лъвът — на своите зъби, птиците не се замисляха за крилата си.

Този свят продължи много дълго и отегчи Бога до смърт. Затова Бог слезе на земята и на всяко срещнато животно насила даваше пръсти, длани, лице, нежна кожа, разум и способност да се чуди — превръщаше животните в хора. По животните въобще не искаха да се превърнат в хора, защото хората им се струваха страшни като чудовища, като страшилища. Затова се наговорили, хванали Бога и го удавили. И така вече си останало.

В Третия Свят няма нито Бог, нито хора.