Олга Токарчук
Правек и други времена (28)

Времето на Папугова^[1]

Сташя Боска остана сама с баща си след смъртта на майка си и откакто сестрите й се омъжиха, а Павел ожени за Миша.

Трудно се живееше със стария Боски. Винаги беше недоволен и буен. Случваше се да я замери с нещо тежко, когато закъснее с обяда. Сташя вървеше тогава сред боровинките, приклякваше между храстите и плачеше. Стараеше се да плаче тихо, за да не ядоса още повече баща си.

Когато Боски узна от сина си, че Михал Небески е купил земя, за да строи къща за дъщеря си, не можа да заспи. Няколко дни по-късно изрови всичките си спестявания и също купи земя — точно до тази на Михал. Реши да построи там къща за Сташя. Дълго мислеше за това, като седеше на покрива на чифлика. „Защо Михал Небески може да изгради къща на дъщеря си, а аз, Боски, да не мога?“ — разсъждаваше. — „Защо и аз да не мога?“

И Боски започна да строи къща.

Очерта с пръчка правоъгълник на земята, а на следващия ден започна да копае основите. Чифликчията Попелски му даде отпуск. Това беше първата отпуска в живота на Боски. После Боски донасяше от околността по-големи и по-малки камъни, бели парчета от варовикови скали, които подреждаше равно в изкопаните дупки. Това продължи месец. При Боски идваше Павел и се оплакваше над изкопаните дупки:

— Какво правиш, татко? Откъде ще вземеш пари? Не ставай за смях и не ми строй под носа някакъв курник.

— Побърка ли се вече? Строя къща на сестра ти.

Павел знаеше, че не съществува никакъв начин да убеди баща си и накрая му докара фургон с дъски.

Сега къщите растяха почти равномерно. Едната беше голяма и с правилни форми, с големи прозорци и просторни стаи. Другата — малка, притисната до земята, прегърбена, с малки прозорци. Едната се намираше в отворено пространство, на фона й бяха гората и Реката. Другата — стисната в клин между Пътя и волската пътека, скрита в боровинките и дивия бъз.

Когато Боски беше зает със строежа на къщата, Сташя беше по-спокойна. До пладне трябваше да нахрани животните, а после се захващаше да приготви обяд. Най-напред отиваше на нивата и от пясъчната земя изкопаваше картофи. Мечтаеше да намери съкровище под храстите, увити в парцал скъпоценни камъни или консервна кутия с долари. Когато по-късно белеше дребните картофи, си представяше, че е знахарка, а картофите са болни хора, които идват при нея, тя пък смъква от тях болестите и чисти телата им от всички гадости. После слагаше обелените картофи във врящата вода и си представяше, че приготвя елексир за красота, а когато самата тя го изпие, животът й ще се промени веднъж завинаги. Ще я срещне на Пътя някой лекар или адвокат от Келце, ще я обсипе с подаръци и обикне като принцеса.

Затова готвенето на обяда продължаваше толкова дълго. Да си представяш е като цяло творение, мост на помирение между материята и духа. Особено когато се прави често и интензивно. Тогава картината се превръща в капка материя и се включва в потока на живота. Понякога по пътя нещо в нея се деформира и се променя. Затова пък всички желания на хората, ако са достатъчно силни, се сбъдват. Но не винаги докрай така, както се очаква. Веднъж, когато Сташя изливаше мръсната вода пред къщи, видя непознат мъж. И това беше точно както в мечтите й. Приближи се до нея и я попита за пътя за Келце, а тя му отговори. Няколко часа по-късно се връщаше и отново срещна Сташя, този път с кобилици на рамене, помогна й и поговориха по-дълго. Не беше точно адвокат, нито лекар, а пощенски служител, който работеше при прокарването на телефонната линия от Келце до Ташов. На Сташя й се строи весел и самоуверен. Уговори се с нея за разходка в сряда и за забава в събота. И беше учудващо, че се хареса на стария Боски. Пришелецът се казваше Папуга.

От този ден животът на Сташя започна да тече по друг начин. Сташя разцъфна. Ходеше в Йешкотле и пазаруваше при Шенбертови, а всички виждаха как Папуга я вози с файтон. През есента на тридесет и седма година Сташя забременя и на Коледа се ожениха. Стана Папугова. Скромното сватбено тържество се проведе в една от стаите на току-що завършената къща. На другия ден старият Боски постави напряко на стаята дървена стена и по този начин прегради къщата наполовина.

През лятото Сташя роди момче. Телефонната линия вече се намираше далече извън границите на Правек. Папуга се появяваше само в неделя, беше уморен и пълен с изисквания. Нервираха го нежностите на жена му и се ядосваше, че трябва да чака толкова дълго за обяд. После идваше само на две недели веднъж, а на Вси Светии не се появи въобще. Каза, че трябва да посети гробовете на родителите си, и Сташя му вярваше.

Когато го чакаше с вечерята на Бъдни вечер, видя отражението си в стъклото, което нощта беше превърнала и огледало, и разбра, че Папуга си е отишъл завинаги.