Олга Токарчук
Правек и други времена (33)

Времето на чифликчията Попелски

Бог се прояви на чифликчията Попелски чрез Играта, която му даде малкият равин. Чифликчията много пъти се опитваше да започне Играта, но му беше трудно да разбере всички чудати съвети. Взимаше книгата и четеше правилата, докато ги научи почти наизуст. За да се започне Играта, трябва да се хвърли единица, а същевременно всеки път Чифликчията хвърляше нула. Това беше в противоречие с всички закони на вероятността и чифликчията си помисли, че е измамен. Странното осмостенно зарче би могло да е фалшиво. Но понеже искаше да играе честно, трябваше чака до следващия ден — такива бяха правилата на Играта за да хвърли отново. И отново не успяваше. Това продължи цяла пролет. Забавлението на чифликчията премина в нетърпение. През неспокойното лято на тридесет и девета година най-накрая се показа упоритата Единица и чифликчията Попелски си отдъхна. Играта започна.

Сега се нуждаеше от много свободно време и спокойствие — Играта беше завладяваща. Изискваше концентрация дори през деня, когато не играеше. Вечер се затваряше в библиотеката, разпъваше платното и дълго галеше в дланите си осемстенното зарче. Или изпълняваше съветите на Играта. Дразнеше го това, че губи толкова време, но не можеше да спре.

— Ще има война — казваше жена му.

— В цивилизования свят няма войни — отговаряше.

— В цивилизования може наистина да няма. Но тук ще има война. Пелски заминават за Америка.

При думата „Америка“ чифликчията Попелски помръдна неспокойно, но нищо вече нямаше това значение, както преди. Преди Играта.

През август Чифликчията се яви на наборна комисия, но беше освободен, поради здравословно състояние. През септември слушаха радио, докато започна да говори на немски. Чифликчийката нощем заравяше среброто в парка. Чифликчията по цели нощи седеше над играта.

— Дори не се биха. Върнаха се вкъщи. Павел Боски изобщо не получил оръжие в ръка — плачеше чифликчийката. — Загубихме, Феликсе.

Кимна с глава замислен.

— Феликсе, загубихме тази война.

— Остави ме на мира — каза и отиде в библиотеката.

Всеки ден Играта му откриваше нещо ново, нещо, което не знаеше, не предчувстваше. Как беше възможно?

Един от първите съвети беше сънят. За да се премести на следващото поле, чифликчията трябваше да сънува, че е куче. „Що за чудатост“ — мислеше си с недоволство. Не си лягаше в леглото, мислеше за кучета и че той сам би могъл да бъде куче. В тези видения, преди заспиване, си представяше себе си като куче, ловджийско куче, което преследва водни птици и тича по ливадите. Но през нощта сънищата му правеха това, което искаха. Трудно беше да престане да бъде човек в тях. Известен напредък се появи заедно със съня за рибарниците. Чифликчията Попелски сънува, че е маслинен шаран. Плуваше в зелената вода, в която слънцето беше едва размита светлина. Нямаше съпруга, нямаше чифлик, нищо не притежаваше и нищо не го интересуваше. Беше хубав сън.

В деня, когато немците дойдоха при него в чифлика, чифликчията най-накрая сутринта сънува, че е куче. Тича по площада на Йешкотле и търси нещо, сам не знае какво. Изравя изпод магазина на Шенберт някакви остатъци, огризки и ги изяжда с апетит. Привлича го миризмата на конски фъшкии и човешки изпражнения в храстите. Свежата кръв мирише като амброзия.

Чифликчията се събуди учуден. „Това не е рационално, безсмислено е“ — помисли си, но се зарадва, че Играта може да продължи нататък.

Немците бяха много възпитани. Полковник Гропиус и още един. Чифликчията излезе при тях пред къщата. Стараеше се да пази дистанция.

— Разбирам Ви — коментира киселата му физиономия капитан Гропиус. — За съжаление стоим тук пред Вас като нашественици, окупатори. Ние обаче сме цивилизовани хора.

Искаха да купят голямо количество дървен материал. Чифликчията Попелски каза, че ще се заеме с доставката, но в дълбините на душата си нямаше намерение да се откъсне от Играта. С това целият разговор на окупаторите с окупирания свърши. Чифликчията се върна при Играта. Радваше се, че вече беше куче, сега може да се премести на следващото поле.

На следващата нощ чифликчията сънува, че чете инструкциите на Играта. Думите скачаха пред спящото му зрение, защото тази част от чифликчията, която сънуваше, не беше добра в четенето.

„Младият Бог сътвори втория свят. Нямаше още опит и затова всичко на света е избледняло и неясно, а нещата по-бързо се разпадат на прах. Войната продължава вечно. Хората се раждат, отчаяно обичат и бързо умират от внезапна смърт, която е навсякъде. А колкото повече страдания им носи животът, толкова повече копнеят да живеят.

Правек не съществува. Дори не е възниквал, защото през земята, където някой би могъл да го основе, непрестанно се влачат от изток на запад орди изгладнели войски. Нищо няма название. Земята е надупчена от бомби и двете реки, болни и разранени, носеха размътена вода и трудно можеше да се различат. Камъните се разсипваха в пръстите на гладните деца.

В този свят Каин срещна Авел на нивата и рече: «Няма закони, нито съдия! Няма никакви други светове, никакви награди за справедливите, нито наказания за злодеите. Този свят не е създаден е благоволение, не властва в него съчувствие. И защо твоята жертва беше приета, а моята отхвърлена? За какво му е на Бог мъртвото агне?» Авел отговори: «Моята беше приета, защото обичам Бога, а твоята отхвърлена, защото го мразиш. Такива, като тебе, изобщо не бива да съществуват.» И Авел уби Каин.“