Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (9)

III

След като Край излезе, Лоиз стана от бюрото си и влезе в канцеларията на Инглиш.

Той наблюдаваше върха на пурата си с мрачен и студен поглед. Погледна Лоиз и й направи знак с глава.

— Елате и седнете — обърна се той към нея, като се облегна с лакти на бюрото си. — В колко часа си легнахте тази сутрин?

Сядайки, Лоиз се усмихна:

— След четири, но на мен не ми трябва много сън.

— Не говорете глупости. След обяд се приберете вкъщи и си починете.

— Но, господин Инглиш, уверявам Ви… — понечи да каже тя.

— Това е заповед. Работата няма да избяга. Вие се претоварвате. Оставете Хари да свърши, каквото трябва.

— Хари също си легна достатъчно късно — напомни му тя спокойно. — Уверявам ви, че не съм уморена, господин Инглиш. Тъкмо уточнявахме приходите от мача.

Инглиш прокара ръка през косата си й и измърмори:

— По дяволите! Съвсем бях забравил за мача! Колко спечелихме?

— Хари ще е готов с окончателните цифри след около половин час.

— Отлично. Да поговорим за снощи. Какво е впечатлението Ви?

— Не е блестящо. Проверих всичките досиета. От август насам не е имал нито един клиент.

Инглиш сбърчи вежди:

— Сигурна ли сте? Доколкото си спомням, аз му купих агенцията през март.

— Да, господин Инглиш. Последната кореспонденция, която намерих, датираше от 31 юли.

— Но какво е правил през тези девет месеца?

Лоиз поклати глава:

— Можел е и да пусне кепенците. Никаква кореспонденция нито в едната, нито в другата посока. Освен ако писмата и досиетата не са били откраднати.

— Не намерихте ли следи от изгорени документи?

— Не.

— Добре. Благодаря Ви, Лоиз. Съжалявам, че Ви накарах да будувате до толкова късно. А сега направете ми това удоволствие и си отидете да поспите след обяд. Няма нищо спешно за днес.

— Да не забравите, че ще обядвате със сенатора в един и половина, а Хари би искал да прегледате сметките, свързани с мача.

— Донесете ми кореспонденцията и след това ми изпратете Хари. — Инглиш погледна часовника си. — Имам още час и половина преди срещата със сенатора.

— Да, господин Инглиш.

Тя излезе и след малко се върна с кореспонденцията. Инглиш бързо разпредели работата и я върна на Лоиз.

— Сега ми изпратете Хари — каза той.

Хари Винс влезе с изтощен вид. Инглиш го погледна и се засмя:

— Не ви се отразява добре да си лягате късно, Хари. Изглеждате съвсем съсипан.

— Само така изглежда — отвърна Хари с отегчена усмивка. — Донесох Ви сметките. Чистата ни печалба е двеста седемдесет и пет хиляди долара.

— Не е лошо. Вие заложихте ли на Джой?

— Не, забравих.

— Но какво Ви става? — запита Инглиш, като го изгледа внимателно. — Без значение ли е за Вас да спечелите пари, без да си давате труд? Казах Ви, че е сигурно.

Хари се изчерви:

— Имах намерение, господин Инглиш, но бях толкова претрупан, че ми изскочи от главата.

— Чък спечели хиляда долара. Знаеш ли дали Лоиз е заложила на Джой?

— Не вярвам.

— Вие двамата сте безнадежден случай — каза Инглиш и повдигна рамене примирено. — В крайна сметка това си е ваша работа… Единственото, което мога да направя за вас е да ви дам възможност да спечелите малко пари. Да не забравя, Морили ще мине по някое време преди обяд. Дайте му триста долара от личната ми сметка. По принцип, спечелил ги е от мача.

— Разбрано, господин Инглиш.

Инглиш загаси пурата си.

— Никога ли не сте се замисляли да се ожените, Хари? — запита той изведнъж.

Хари се смути и извърна очи:

— Ами, не… никога.

— А приятелка нямате ли си? — настоя Инглиш като се подсмихваше.

— Досега не съм имал време да се занимавам с момичета — отговори Хари с безразличен глас.

— Шегувате ли се? На колко сте години? Тридесет и две или тридесет и три?

— Тридесет и две.

— Време Вие е да се ориентирате — каза Инглиш като се смееше искрено. — Когато бях на шестнадесет години, цяла тумба момичета тичаше подире ми.

— Да, господин Инглиш.

— Сигурно причината е в това, че ви карам много да работите?

— О не, господин Инглиш. Няма нищо такова.

Инглиш го изгледа заинтригувано, след това повдигна рамене:

— В крайна сметка личния Ви живот си е Ваша работа. Не забравяйте да изпратите рецептата на Аспри, за да я подпише. Аз съм ангажиран на обяд със сенатора.

В момента, в който Хари се насочваше към вратата, интерфонът иззвъня. Инглиш натисна бутона.

— Господин Инглиш, инспектор Морили току-що дойде. Иска да говори с Вас.

— Хари ще се заеме с него — отговори Инглиш. — Аз трябва да тръгвам за обяда.

— Той настоява да Ви види лично, господин Инглиш. Казва, че е много спешно и важно.

Инглиш се поколеба:

— Добре, нека влезе. Имам още десет минути. Кажи на Чък да приготви колата. — Той изключи интерфона и се обърна към Хари. — Пригответе му парите и му ги дайте, когато излезе от тук.

— Разбрано, господин Инглиш.

Хари отвори вратата и направи път на Морили да влезе.

— Идвате в неподходящ момент — каза Инглиш след излизането на Хари. — Трябва да излизам след пет минути. Какво се е случило?

— Мисля, че се налага да Ви видя — каза Морили, като се доближи. — Открихме секретарката на брат Ви. Нарича се Мери Севит.

Загорялото лице на Инглиш остана безизразно:

— Е, и? — запита той.

— Мъртва е.

Инглиш сбърчи вежди:

— Мъртва? Какво… и тя ли се е самоубила?

Морили повдигна рамене:

— Именно за това дойдох да Ви видя. Имам съмнение, че може да е и убийство.