Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (12)

VI

Малко след шест часа Край намина да се види с Инглиш в офиса му.

— Отворих касата на Рой — подхвана той без предисловие. — Вътре намерих двадесет хиляди долара… в банкноти.

Инглиш не повярва:

— Двадесет хиляди? — повтори той.

— Да, банкноти по сто. Нещо да кажеш за това?

— Това е невероятно! Откъде е взел тези пари?

Край поклати глава:

— Нямам ни най-малка идея. Предполагах, че ще искаш веднага да го узнаеш.

— Добре си направил.

Инглиш стоеше прав насред стаята, гледаше вторачено в килима и поглаждаше брадичката си с мрачен вид.

— Лоиз, свържете ме, ако обичате, с апартамента на госпожица Клер.

Край си взе една пура.

— С удоволствие бих пийнал нещо. Доста се потрудих днес.

Инглиш посочи с ръка барчето:

— Обслужвай се.

След това продължи телефонния разговор:

— Жюли? Тук е Ник. Пак ме задържаха. Да, съжалявам, но не мога да дойда на кино. Сам ми донесе новини във връзка с Рой. Ще ти разкажа. Съжалявам, Жюли. Само те разкарвам. Не искаш ли Хари да те придружи? Той е още тук и ще бъде много щастлив. — Той слуша известно време и сбърчи вежди. — Както желаеш. Мислех, че държиш да гледаш някой филм. Ще се видим в клуба в девет часа. Доскоро.

Той затвори.

Край му подаде уиски със сода:

— Надявам се, че знаеш какво правиш, Ник, но на твое място не бих предлагал на момиче като Жюли да ходи на кино с Хари Винс: той е твърде привлекателен, за да се подлагаш на подобен риск.

— Защо не? Това ще я разнообрази. — Той се усмихна. — Да не мислиш, че Жюли ще хукне с хлапак като Хари! Не говори глупости. Грешката ти, Сам, се състои в това, че си много подозрителен.

— Може би си прав — отговори Край с усмивка. — Но в моя занаят това е полезно. И какво, ще излезе ли с него?

— Това не е твоя работа — отговори Инглиш, като сядаше, — но за твое успокоение, не. Предпочита да излиза с мен, когато се освободя.

— Ти си късметлия — отвърна Край със завист. — Всеки път като пожелая да изляза с някое момиче, не минавам с по-малко от визон.

— Трябва малко да поотслабнеш. В момента никак не си привлекателен. И какво друго намери в касата?

Край запали пурата си и внимателно издуха дима.

— Струва ми се, че са били готови да изчезнат. Имаше два самолетни билета до Лос Анжелис, парите, завещанието му и една венчална халка от злато и платина.

— Но откъде, по дяволите, е взел всички тези пари? — запита Инглиш.

— И защо всъщност се е самоубил? — добави Край. — Най-важното е да разберем именно това.

Инглиш се съгласи. Той мълча дълго и след това рязко попита:

— Каква беше реакцията на Корин?

— Беше страшен удар за нея. Не искаше да повярва, докато не й показах едно-две писма. Тогава тя рухна. Имам чувството, че тя не може да те понася. Няма да е зле да я държиш под око. Ако й се отдаде възможност да ти погоди някой номер, тя няма да го пропусне.

Инглиш повдигна мощните си рамене:

— Да беше само тя. И после? Това достатъчно ли му беше на следователя?

— Разбира се, той да не е вчерашен. Единственото, от което се нуждаеше, беше мотивът и аз му го представих: нервна криза в резултат на преумора.

Инглиш си взе една пура, запали я и изхвърли клечката в кошчето:

— Сам, Мери Севит е била убита.

Край се вцепени:

— Кое те кара да мислиш така?

— Инспектор Морили беше при мен. Ти познаваш ли го?

Край потвърди.

— Той е установил, че става въпрос за убийство — продължи Инглиш и разказа на Край историята с кървавото петно на килима.

Руменото лице на Край издаваше безпокойството му:

— Рой ли го е направил?

— Кое те кара да мислиш така?

— Не знам — отвърна Край със смръщени вежди. — Изведнъж ми хрумна. Нека да поразсъждаваме: между тях е имало връзка. Готвели са се да заминат заедно. Изведнъж тя е решила, че това не е достатъчно. Рой е бил женен и е можел да я зареже по всяко време. В последния момент му заявява, че се е отказала да замине с него. Рой побеснява, удушава я, прави инсценировка на самоубийство и след това обхванат от паника си тегли куршума.

Инглиш се засмя. Погледът му беше смразяващ.

— Бързо измисли сценария.

— Окръжният прокурор няма да действува по-бавно — отговори Край. — Това е мръсна история, Ник.

— Не толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Морили обеща да потули работата. Съвестта му беше успокоена с пет хиляди долара от моя страна.

Край подсвирна:

— Не е глупаво това ченге! Сече му пипето.

— Щом някой не може да се оправи по друг начин, винаги му идват разни идеи. Не съжалявам за тези пари. С това той ме отърва от големи неприятности.

— Мислиш ли, че може да е Рой?

— Изключено. Рой не беше способен да убие човек. Познавам го като пръстите на ръцете си. Освен това Рой също не се е самоубил.

Той стана и започна да се разхожда из стаята:

— Мери Севит е била убита. Рой също. Нещо да кажеш по въпроса?

— Виж какво, това е глупаво. Заключението на полицията е, че Рой се е самоубил. Имало е отпечатъци…

— Не ставай глупав, Сам. Някой е направил инсценировка на самоубийството на Мери Севит. И на това на Рой също. Не е толкова сложно. Достатъчно е да е взел пистолета на Рой, да го е застрелял, да е оставил отпечатъците му върху оръжието и да се е измъкнал.

— Но на кого му е притрябвало да убива Рой?

— Достатъчно хора, Сам. Рой не беше симпатична личност.

— Да приемем, но защо е трябвало да ги убива и двамата? Защо нея?

— Не знам. Вероятно Рой е шантажирал някои хора и е възможно тя да е била в течение. Те са работили заедно. Вероятно убиецът е сметнал, че ще бъде по-сигурно да ги елиминира и двамата. Всичко това е в рамките на възможното.

Край отпи от уискито:

— Ами ако е била Корин? Измамената съпруга. Ако наистина и двамата са били убити, това е един идеален мотив.

Инглиш поклати глава:

— Не. Корин не би имала достатъчно сили да окачи момичето на вратата на банята. А и това не е сценарият, който би измислила една жена.

— Може да е наела някого да го направи.

Инглиш отново поклати глава:

— Забравяш за двадесетте хиляди долара, Сам. Това вероятно е в резултат на шантажите. Представи си, че Рой е искал да направи големия удар, преди да замине. Вероятно се е изсилил. Вероятно жертвата е решила да сложи веднъж завинаги край на тази дейност на Рой и тъй като и момичето е било в играта, елиминирал е и нея. Какво ще кажеш за тази версия?

Край се почеса с добре оформения си нокът по врата:

— Имаш ли намерение да споделиш това с Морили?

— В никакъв случай. Нима си мислиш, че държа да се разчуе, че Рой се е занимавал с шантажи?

Край повдигна рамене.

— Вероятно и убиецът си е мислил, че случаят ще се потули именно по тази причина. И явно не се е излъгал.

Инглиш се усмихна кисело:

— Не си далеч от истината. Каза ли на Корин за парите?

— Предпочетох първо да говоря с теб.

— И добре си направил. Засега остави парите в касата. И се заеми с осигуровката, за която ти бях говорил. Погрижи се Корин да получава колкото е необходимо и ми съобщи колко ти дължа. Ако тези двадесет хиляди долара са наистина в резултат от шантажи, те не трябва да стигнат до Корин.

— Добре, ще се заема с тази работа. Има и друго нещо, Ник. Предложиха ми да закупят агенцията на Рой. Четири хиляди долара в брой. Да продавам ли?

Инглиш спря на място и се обърна:

— Кой е купувачът?

Край вдигна рамене:

— Хърст. Не поиска да ми каже името на клиента си.

— Той е адвокат, нали?

— За Бога… Бих казал, че е нещо като натрапник.

— Четири хиляди?

— Да. Корин е склонна да продава.

— Как така тя е в течение преди мен?

— Хърст се е обърнал директно към нея. Обадил й се е в девет часа тази сутрин. Не е искал да си има работа с мен. За негово нещастие Корин беше цялата в сълзи и го отпратила към мен. Помолих го да почака няколко дни и му изразих увереността си, че ще получим и по-добри предложения.

— Питам се кой ли би закупил такова едно предприятие за четири хиляди долара, без даже да се заинтересува от финансовото му състояние.

— Има достатъчно откачени. Отдавна вече не се впечатлявам от подобни неща.

— Но не и аз — каза Инглиш мрачно. — Ако някой е готов да даде четири хиляди долара за предприятие, което не е имало нито един клиент в продължение на девет месеца, значи той знае за него много повече от мен. Отговори на Хърст, че не се продава. Ще ти намеря купувач за седем хиляди долара. Кажи го на Корин и й дай съответния чек. Заеми се с това още утре.

— Кой е купувачът?

— Нарича се Леон. Едуард Леон. Той ще дойде при теб утре сутринта, ще ти даде необходимия чек и всичко останало, което е необходимо — отговори Инглиш. — И не забравяй, Сам: аз не познавам Леон, както и той не ме познава. Разбра ли?

— Момент, Ник. Искам да съм в течение, все пак. Какво точно искаш да правиш?

Инглиш спря пред Край.

— Някой е убил Рой. Някой страшно много бърза да купи агенцията му. Много ми се иска да разбера дали убиецът и купувачът не са едно и също лице. Просто следвам интуицията си. Ед Леон ще отговори на тези мои въпроси. Ето това са моите намерения.

— Както желаеш, но какво възнамеряваш да предприемеш, когато намериш убиеца?

Инглиш дълго наблюдава Край с мрачен поглед:

— Тази работа ме касае лично. След като полицията не може да се справи, аз лично ще погреба мъртъвците си. Това е най-малкото, което мога да направя.

След заминаването на Край Инглиш отиде в приемната. Лоиз беше все още там и записваше срещите на Инглиш.

— Опитайте се да ме свържете по телефона с Ед Леон, Лоиз. Той е някъде в Чикаго, но не знам номера му.

— Веднага, господин Инглиш — отговори Лоиз и се зарови в картотеката.

Инглиш се върна в канцеларията си и затвори вратата. Започна да се разхожда из стаята, като разсъждаваше. След десетина минути телефонът иззвъня.

— Имате господин Леон — съобщи Лоиз.

— Браво, моето момиче.

Чу се прещракване и Инглиш се свърза:

— Ти ли си, Ед?

— Същият, ако разбира се, някой мръсник не се е вмъкнал в кожата ми — отговори един глас. — Откъсваш ме от сеанс с една блондинка. Бяха ми необходими два месеца да я убедя да дойде да разгледа японската ми колекция и точно в този сюблимен момент се намери ти да ми досаждаш. Какво искаш?

— Теб. Утре сутринта вземаш първия самолет. Имам една работа, която е само за теб.

— Не ме интересува твоята работа! Искам да ме оставят на спокойствие — отговори Ед обезпокоен. — Ако нямаш друго да ми казваш, ще затварям, защото онова зайче ще избие вратата.

— Имам нужда от теб, Ед — проговори Инглиш сухо. — Много важна работа, с която само ти можеш да се справиш. В противен случай нямаше да ти се обаждам. Обади ми се като пристигнеш. Ще ти определя среща някъде. Не желая никой да знае, че работим заедно. Разбра ли добре?

— Нито дума — въздъхна Леон. — Ще трябва да приема. Колко ще получа?

— Пет хиляди — отговори Инглиш.

Леон въздъхна дълбоко:

— Шумът, който чуваш, е от хеликоптера, който се приземява на покрива ми — каза той развълнувано, преди да затвори.