Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (6)

VI

Зад една скромна сграда на Източния площад номер 45 се гушеше малка градина, отрупана с рози, която излизаше на малка уличка, оградена от двете страни с тухлени стени, високи около два метра.

През лятото тази уличка беше предпочитано място за влюбените, защото беше слабо осветена и минувачите я отбягваха след падането на нощта.

Вече два часа там неподвижно стоеше един човек и внимателно наблюдаваше един светещ прозорец на четвъртия етаж.

Той беше среден на ръст с широки и мощни рамене. Над очите му беше нахлупена кафява широкопола шапка и на слабата лунна светлина се виждаха само тънки устни и широка челюст. Останалата част от лицето му се губеше в сянката.

Облечен беше елегантно. Кафявият костюм, бялата копринена риза и папийонката на точки му придаваше вид на заможен човек. Когато повдигна ръка, за да погледне златния си часовник, от маншета на бялата му риза се подаде бяла копринена кърпичка.

Той чакаше в уличката, абсолютно неподвижен, като непрекъснато и бавно дъвчеше дъвката си. Чакаше вече в продължение на два часа с търпението на котка, която дебне мишка.

Малко след полунощ прозорецът на четвъртия етаж угасна и сградата потъна в тъмнина.

Човекът остана неподвижен. Облегнат на тухлената стена, с ръце в джобовете, той изчака още половин час. След това, поглеждайки още веднъж часовника си, той се наведе и вдигна едно навито на руло въже, което лежеше в краката му. Тежка кука, обвита с гума, беше завързана за единия край на въжето.

Той прескочи оградата, прекоси градината и мина зад сградата. На лунната светлина аварийната стълба се открояваше върху бялата стена на сградата.

Мъжът с кафявия костюм се спря за момент под сгъваемата част на аварийната стълба, която се намираше на около метър и половина над протегнатата му ръка. Той разви въжето и хвърли куката във въздуха. Тя се закачи на последното стъпало на стълбата. Тогава той дръпна леко въжето. Краят на стълбата слезе бавно и безшумно и скоро опря в земята.

Той откачи куката, нави въжето и го постави на земята.

След това започна без колебание да се изкачва по стълбата, без даже да се огледа дали някой не го наблюдава. Скоро достигна до прозореца на четвъртия етаж, който беше наблюдавал в продължение на два часа и със задоволство установи, че той не е плътно затворен и пердетата са спуснати. Тогава коленичи и залепи ухото си на процепа. След няколко минути плъзна пръстите си под леко отворения прозорец и внимателно натисна. Рамката се плъзна нагоре безшумно.

Когато прозорецът се отвори изцяло, той погледна през рамо към тъмната градина, която беше потънала в още по-гъст мрак. Единственият шум идваше от собственото му спокойно и равномерно дишане.

Разстоянието между пердетата беше достатъчно, за да се промуши между тях. След това внимателно се обърна и леко затвори прозореца. Изправи се и полуотвори пердетата. Стаята тънеше в мрак, но по аромата на парфюм и оризова пудра той разбра, че не е сбъркал. След миг усети близо до себе си леко и учестено дишане.

Той извади от джоба си миниатюрно електрическо фенерче, затули крушката с края на пръстите си и го запали. На слабата му светлина можа да различи едно легло, фотьойл, затрупан с дрехи и нощно шкафче, върху което се намираха малка лампа и една книга.

Леглото беше обърнато към прозореца. Той различи един силует под завивките. През таблата на леглото беше преметнат копринен халат.

Внимавайки да не насочи лъча на фенерчето към спящата, мъжът с кафявия костюм внимателно издърпа от гайките на халата коприненото му коланче. Провери здравината му, която го задоволи, след което внимателно взе книгата от нощното шкафче. С коприненото коланче и джобното фенерче в лявата ръка и с книгата в дясната, той отново се скри зад пердетата. Там угаси фенерчето, сложи го в джоба си, открехна пердетата с лявата си ръка и хвърли книгата насред стаята.

Книгата се приземи върху паркета с тъп шум, който проехтя в тишината.

Мъжът с кафявия костюм притвори пердетата и зачака, като продължаваше равномерно да дъвче дъвката си. Чу леглото да изскърцва и женски глас, който извика:

— Кой е там?

Той продължи спокойно да чака с леко наведена настрани глава, за да чува по-добре.

Нощната лампа се запали и освети с мека светлина пердетата, които той леко разтвори, за да погледне в стаята.

В леглото седеше слабо кестеняво момиче, облечено в синя нощница от изкуствена материя. Ръцете й бяха сграбчили завивките и очите й бяха насочени към вратата. Мъжът чуваше учестеното й дишане.

Той хвана с ръце двата края на коланчето, извъртя се настрани, като се приготви да отмести пердето с рамо. След това продължи да чака, като дебнеше момичето.

Тя забеляза книгата на земята, погледна нощното шкафче и отново книгата. Реакцията й беше точно каквато той очакваше. Тя отхвърли завивките, стъпи на земята и протегна ръка към халата. След това стана и обърната с гръб към прозореца, промуши ръцете си в ръкавите.

Мъжът с кафявия костюм отметна пердетата с рамо и пристъпи напред. Със светкавично движение той преметна коланчето през главата на момичето и го стегна около врата й. Натисна я с коляно в кръста и я блъсна напред. След това се остави да падне върху нея, като я придържаше към себе си. Коланчето се впи в плътта, приглушавайки вика на ужас в почти недоловимо стенание. Той натисна по-силно с коляно между плешките й и стегна още по-силно коланчето.

Мъжът продължаваше невъзмутимо да дъвче и, без да променя позицията си, наблюдаваше конвулсивните гърчове на тялото и ръцете, които инстинктивно сграбчваха килима. Той внимаваше и действуваше без излишни грубости, като стягаше коланчето точно колкото беше необходимо, за да попречи на кръвта да проникне в главата и въздухът — в дробовете й. За него не представляваше трудност да обездвижи момичето и скоро установи, че конвулсивните й движения отслабнаха. Единствено мускулите й все още потрепваха в агония. Коленичил върху нея, с опънатото коланче в ръцете си, той почака още три-четири минути и когато установи, че тя вече не мърда, пусна внимателно коланчето и я обърна по гръб.

Той сбърчи вежди, констатирайки, че тънка струйка кръв беше потекла от носа и на килима се беше образувало малко петънце. Постави пръст на сляпото й око и констатира пълното отсъствие на рефлекс. След това стана и изтупа коленете си, като хвърли поглед около себе си.

После той се насочи към вратата откъм другия край на леглото и влезе в една малка баня. Там забеляза една солидна кука от вътрешната страна на вратата и доволно поклати глава.

Следващите десетина минути употреби, за да подготви измислената отпреди инсценировка. Жестовете му бяха отмерени и спокойни. След като свърши, внимателно огледа обстановката, за да открие някоя компрометираща подробност. Доволен от себе си, той загаси лампата и се отправи към прозореца. Отвори го, върна пердетата в първоначалното им положение, стъпи на стълбата и притвори прозореца както го беше намерил.

Бързо и тихо слезе по стълбата и потъна в тъмнината на градината.