Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (4)

IV

Когато Инглиш влезе в малката канцелария, инспектор Морили стана от мястото си. Цивилният полицай, който беше при него, напусна стаята и Морили подаде стол на своя посетител.

— Радвам се да Ви видя, господин Инглиш — рече той. — Моля, седнете.

— Мога ли да се обадя по телефона, инспекторе?

— Но моля Ви, разбира се. Ще се върна след пет минути. Ще отида да взема балистичната експертиза.

— Разпоредихте ли се да почистят офиса?

— Всичко е наред — отвърна Морили, отправяйки се към вратата.

След като инспекторът затвори вратата. Инглиш се обади в собствения си офис.

Лоиз Маршъл отговори.

— Бих искал да отидете в офиса на брат ми и да поогледате там — разпореди Инглиш. — Вземете и Хари. Ще можете ли да отидете сега или вече е много късно? — Той погледна часовника, който показваше петнадесет минути след полунощ. — Мисля, че няма да Ви отнеме много време. Хари ще Ви придружи до вас.

— Не се безпокойте, господин Инглиш — отвърна Лоиз. — Какво трябва да направя там?

— Прегледайте досиетата. Погледнете дали няма сметководна книга и ако намерите, донесете ми я утре сутринта в офиса. Опитайте се да разберете как са вървели работите. Това ме интересува най-много. Тази работа имаше стабилен вид, когато я купих за него. Иска ми се да разбера защо е закъсал.

— Ще се заема с това, господин Инглиш.

— Благодаря, малката. Съжалявам, че Ви карам да работите по това време, но е спешно.

— Не се безпокойте, господин Инглиш.

— Непременно вземете Хари с Вас. Не искам да ходите там сама.

В този момент Морили влезе в стаята.

— Един момент, моля — каза Инглиш в слушалката, след което се обърна към инспектора. — Заключихте ли, като излязохте?

— Не. Оставих един полицай на пост. Ключовете са в горното ляво чекмедже на бюрото му.

Инглиш предаде тази информация на Лоиз.

— Намира се на Седма улица, номер 1356. Офисът е на седмия етаж. Ще търсите Агенция „Светкавица“.

Тя отговори, че тръгва веднага, и затвори телефона.

Инглиш постави слушалката на вилката, извади от джоба си кутия пури и предложи на Морили. Когато двете пури задимяха, Инглиш запита:

— Неговият пистолет ли беше?

Морили потвърди с глава:

— Току-що бях при лекаря. Той потвърди версията за самоубийство. По пистолета бяха открити неговите отпечатъци и следи от барут по лицето му.

Инглиш се замисли. Настъпи кратка тишина.

— Ако това Ви е достатъчно, аз нямам повече претенции — проговори Морили.

Инглиш отново потвърди:

— Мисля, че да. Ще има ли разследване?

— Утре сутринта в единадесет и половина. Той имаше ли секретарка?

Инглиш повдигна рамена:

— Не знам. Възможно е. Жена му вероятно знае, но не Ви препоръчвам да я търсите сега. Тя изпадна в нервна криза.

Морили тропаше с пръсти по попивателната върху масата:

— Следователят ще иска да доказвам, че е бил разорен. Ако комисарят не настоява, аз лично никак не държа да представя тези доказателства. Не е нужно да обясняваме на следователя какво щеше да се случи на брат Ви.

— Комисарят няма да настоява — отвърна Инглиш със злобна усмивка. — Ще поговоря с него утре сутринта. Ще помоля Сам Край да предупреди госпожа Инглиш. Няма защо да се говори наляво и надясно, че е нямал пари. Постъпката му би могла да бъде предизвикана и от свръхнапрежение.

Морили не отговори.

Инглиш се наведе напред и вдигна телефонната слушалка. Набра номер и зачака със свъсени вежди.

Сам Край, неговият адвокат, най-после отговори.

— Сам? Тук е Ник. Имам работа за теб.

— Надявам се, че не е тази вечер — отговори обезпокоен Сам. — Мислех да си лягам.

— Напротив, точно тази вечер. Нали ти се занимаваше с работите на Рой?

— По принцип, да — отвърна Сам без ентусиазъм, — но той от месеци не се е обръщал към мен за консултация. Какво му се е случило пак?

— Самоубил се е преди два часа.

— Боже Господи, и защо?

— Изглежда, че е останал без пари и е започнал да шантажира някои от бившите си клиенти. Щели са да му отнемат разрешителното и той е предпочел да свърши със себе си. Поне това ми беше обяснено. Съобщих на Корин, че е мъртъв, но не й казах защо. Тя е ужасно разстроена. Бих предпочел да не остава сама тази нощ. Би ли помолил жена си да отиде да прекара нощта при нея?

Край изръмжа раздразнено:

— Ще я попитам. Тя е добра душа и вероятно ще отиде, но вече си е легнала.

— Ако не иска да стане, ще трябва да отидеш ти. Не искам Корин да остава сама тази нощ. Всъщност, най-добре е ти да отидеш, Сам. Корин ме обвинява за смъртта на Рой. Тя очевидно не е съвсем на себе си, но се страхувам, че ще ни причини неприятности. Претендира, че съм отказал да заема пари на брат си. Ще трябва да се постараеш да й избиеш това от главата. Ако се наложи да даваме показания пред следователя, ще кажем, че Рой работеше много. Ще ти се наложи да убедиш Корин в тази теза.

— Добре — съгласи се Край. — Питам се защо ли работя за теб, Ник. Ще взема и Хелен със себе си.

— Гледай да предотвратиш разговори с журналистите. Не искам да се вдига много шум. Ела утре към десет и половина в моята канцелария да оправим тази работа.

— Добре — отговори Край.

— И побързай да отидеш при нея — заключи Инглиш, преди да затвори.

По време на този разговор Морили се опитваше да се прави, че не го забелязва, гледайки през прозореца. След като Инглиш затвори, той се обърна.

— Ако Край знаеше, че има възможност да намеря секретарката на брат Ви, ако разбира се е имал такава, бих могъл да я разпитам, без да безпокоим госпожа Инглиш.

— За какво да я разпиташ? — запита Инглиш с безизразен глас.

Морили изглеждаше притеснен:

— Исках само да проверя дали наистина е бил закъсал с парите и да разбера каква причина може да е имал, за да се самоубие.

— Не се безпокойте за секретарката му — отбеляза Инглиш. — Ще изпратя Край да провери. Той ще предостави на следователя всички сведения, от които има нужда.

Морили се поколеба за миг, след което се съгласи:

— Както желаете, господин Инглиш.