Джеймс Хадли Чейс
Ще заровя мъртвеца си сам (31)

I

Карайки бавно колата си, Ед Леон мина пред къщата на Лоиз. Отваряше си очите на четири, но никъде наоколо не се виждаше полицейска кола и прозорците на Лоиз бяха тъмни.

Спря на ъгъла и се върна пеша до къщата. Дали са успели да арестуват Инглиш — питаше се той — или е успял да се отскубне от Морили? Сам Край вероятно беше в течение. Върна се при колата, потегли и отиде до една закусвалня, за да телефонира на Край. Докато набираше номера, погледна часовника си. Беше десет без двадесет. Линията даваше заето. Той затвори с припрян жест и запали цигара.

В този миг си спомни за Глория Уиндзор. Тя вероятно знаеше къде се крие Шерман. Реши, че трябва да я посети и отново набра номера на Край.

Отговори Елен Край.

— На телефона е Ед Леон. Сам там ли е?

— Току-що излезе. Ако е важно, мога да го извикам. В момента изкарва колата от гаража. Отива в полицейското управление. Знаете ли, че Ник е бил арестуван?

— Да, бихте ли го извикали, госпожо Край? Много е важно.

— Един момент.

Леон се облегна на стената на кабината. Ако не се действува решително, с Ник е свършено — мислеше си намръщен той.

— Ало! — чу се гласа на Край. — Вие ли сте, Леон?

— Да. Значи са хванали Ник?

— Обади ми се преди малко. Полицията беше на вратата. Тръгвам към управлението. О, за Бога! Защо не се предаде веднага, както го посъветвах. Сега ще ми е страшно трудно да го измъкна оттам.

— Не се нервирайте толкова — отговори сухо Леон. — Лоиз е изчезнала. Изглежда Шерман я е отвлякъл. Корин Инглиш е била убита!

— Какво казвате? — изкрещя Край.

— Лоиз е отишла при Корин. Ник мислеше, че Шерман и Корин са комбина. Лоиз е трябвало да я заведе при Инглиш, който искал да говори с нея. Тъй като Лоиз дълго не се връщаше, аз отидох да проверя какво става. Намерих Корин удушена и нито следа от Лоиз. Но тя определено е ходила там, тъй като намерих кърпичката й. Трябва да я намеря Край. Кажете на Инглиш, че ще отида да поразпитам онази мацка Уиндзор. Тя може би знае нещо. Това е единственият ни шанс. Кажете на Ник да не се безпокои. Ще намеря Лоиз, дори това да ми струва кожата.

— Коя е тази Уиндзор?

— Ще ви обясня по-късно. Ник е в течение. Кажете му, а аз сега трябва да тръгвам.

— Обадете ми се пак — поръча Край забързано.

— Добре. Веднага след като се срещна с момичето. След колко време ще се върнете?

— Не знам, мисля, че след около час. Обадете ми се след един час.

— Разбрано — завърши Леон.

Отправи се към колата си и десет минути по-късно спря пред сградата, в която се намираше агенция „Светкавица“.

Стигайки пред вратата на Глория Уиндзор, той хвана медното чукче и почука два пъти. С ръце в джобовете на шлифера си той изнесе напред единия си крак, като се приготви да блокира вратата при нужда.

След миг вратата се отвори.

От прага изпитателно го гледаше високо рижаво момиче, облечено в зелено поло и панталони в тютюнев цвят. Беше двадесет и осем — двадесет и девет годишна. Красивото й лице се загрозяваше от груба уста и волева брадичка. Леон си помисли, че досега не е виждал толкова провокиращ силует и не можеше да откъсне поглед от очертаващия се под пуловера бюст.

— Госпожица Уиндзор? — свали шапка той.

Сивите й очи го пронизаха. Алените й устни издаваха нещо като полуусмивка.

— Да. Какво желаете?

— Името ми е Ед Леон. Аз съм детектив и желая да говоря с вас.

Тя продължи да се усмихва, но погледът й стана недоверчив.

— Вие се шегувате — отговори тя пренебрежително. — Ако Вие сте ченге, аз съм Маргарет Труман.

Той извади портфейла си и й показа отличителния си знак и картата си.

— Сега убедена ли сте?

— А, частно ченге! — отговори тя с олимпийско пренебрежение. — Хайде, изчезвайте, момко. Нямам време да се занимавам с аматьори.

Тя се опита да затвори вратата, но Леон я беше блокирал с крак.

— Казах Ви, че ще разговарям с Вас. Да положим кълките си някъде и да поговорим.

Побесняла, тя отстъпи назад.

— Ще си навлечете големи неприятности, ако опитате да прилагате силови методи.

— Голяма работа, въпреки всичко ще опитам — затвори вратата зад себе си Леон. — Не ми се отдава всеки ден случай да се сборичкам с една така добре сложена рижава красавица. Може ли да попитам, просто от любопитство… Някой художник ли Ви е създал или сте си такава по рождение?

Закачливо пламъче се появи в сивите й очи.

— Шегаджия! — отговори тя и вдигна очи към небето. — Цял ден едно и също, опити да се подбие цената. Щом сте вече тук, покажете си номерата и да ви няма. Искам да гледам мача по телевизията.

— И Вие ли? Чакайте малко, още не съм дошъл — каза Леон, мина пред нея и влезе в обширна дневна. — Имате чувство за комфорт. Изглежда добре се справяте с Вашия силует.

— Сложете последната думичка в множествено число, защото в противен случай ще Ви извадя лявото око — отговори отегчено тя и се спусна в един фотьойл.

— А може би приходите са от шантажа — продължи Леон, като дебнеше реакциите й.

Тя го погледна с крайчеца на окото си и сви устни.

— За какво говорите? — запита ледено тя.

— Сега вече я закъсахте, красавице — каза Леон, като застана пред камината с горящи дървета. — Край на кариерата Ви. Какво мислите за перспективата да прекарате десет години в малка уютна килия?

— Какво Ви кара да мислите, че ще свърша в затвора?

— Някои съвсем конкретни факти и цифри.

— Какви факти и цифри?

— Мрежата на Шерман се разпадна като изгнила круша. Вие двамата работехте заедно. Съвсем скоро той ще се намери в затвора. За да не се губи време, сега събират дребните риби като Вас.

Тя повдигна вежди:

— Кой е този Шерман? За какво става въпрос?

Леон се усмихна:

— Не хитрувайте, красавице! Много добре знаете за какво говоря. Вие сте издала Рой Инглиш. Шерман Ви е използувал за подслушване. Чували сте всичко, което се говори в офиса на Инглиш и сте го възпроизвеждали пред Шерман. Следователно сте съучастница.

— Вие сте откачили! — изкрещя тя яростно. — Изчезвайте оттук или ще извикам полицията!

— Но моля Ви, не се притеснявайте. Тъкмо ще ми спестите необходимостта лично да Ви заведа в управлението.

Тя скочи от фотьойла и се насочи към телефона.

— Тукашните полицаи знаят как да постъпят с мръсник като Вас. Послушайте съвета ми и се измитайте докато е време.

— Хайде, извикайте ги — отвърна Леон и се облегна на камината. — Зная за Вас някои работи, който ще Ви донесат десет години. Днес такива неща като шантаж не се прощават.

— Нищо не можете да докажете.

— Мога да докажа, че сте работили с Шерман. А той уби петима души: Рой Инглиш, Мери Севит, Джо Хенеси, Мей Мичел и накрая Корин Инглиш, преди около един час. Вие сте съучастница в убийството на Рой. Това мога да го докажа. И ако не бъдете особено внимателна, отивате на електрическия стол.

Тя се полуобърна, тръшна слушалката във вилката, отвори едно чекмедже, извади от него автоматичен пистолет, калибър 25 и го насочи към Леон.

— Не мърдай, ченге! — проговори тя с напрегнато лице и блестящи очи. — Много ми се иска да ти забия едно куршумче в корема, а после ще кажа на полицията, че си искал да ме ограбиш.

Леон се опита да блъфира:

— Какво… с тая играчка? Че то и кръв няма да ми пусне.

— Не се знае!

— И какво ще ти помогне това? Помисли малко и бъди разумна.

— Тоест?

— Трябва ми Шерман. Вие изобщо не ме интересувате и спокойно мога да Ви оставя да заминете. Той се крие някъде. Къде ли може да бъде?

Тя го наблюдаваше изпитателно.

— Да предположим, че знам и Ви го кажа. После какво?

— Давам Ви дванадесет часа, за да изчезнете. След този срок ще бъда принуден да съобщя на полицията, че сте работили с Шерман, но с дванадесет часа преднина и добър транспорт ще бъдете вече далеч.

— При условие, че имам пари!

— Правилно — призна Леон.

— Колко? — запита тя.

— Две хиляди. Това е честно предложение, малката. Две хиляди и дванадесет часа преднина.

— Няма да стане! — отсече сухо тя. — Това са трохи! Изчезвай!

— Тогава предложете Вие.

Тя се поколеба:

— Десет!

Леон се разсмя:

— Невероятно! Десет хиляди долара за една информация, която ще изпеете в полицията само след два шамара. В крайна сметка мога да стигна максимално до пет хиляди, и то само, защото сте рижава. Червенокосите се отразяват добре на язвата ми.

— Да бъдат седем. Давате ми парите с дванадесет часа преднина и аз ви казвам къде се намира.

— Съгласен. Къде се намира?

— А как ще получа парите?

— Ще Ви ги даде адвокатът Сам Край.

Тя се поколеба, но накрая реши:

— Той има яхта, закотвена на Бей Крийк. Там си прекарва уикендите. Ако наистина се крие някъде, то може да бъде само там. Няма начин да сбъркате, защото това е единствената яхта, закотвена там.

— Да не ме поднасяте?

— Не! Не бих посмяла!

Леон се приближи към бюрото до прозореца, надраска една бележка и й я подаде.

— Дай това на Край. Повторете му това, което ми казахте и той ще Ви плати.

— Ами ако той…

— Ще Ви плати. Може би не още тази вечер, но утре сутринта със сигурност. А аз Ви обещавам дванадесет часа преднина.

— Мога ли да отида сега?

— По-добре изчакайте до утре сутринта. Надали ще може да Ви намери седем хиляди долара тази вечер.

— Все пак ще отида. Все ще може да ми даде една част, а останалото ще ми го изпрати.

— Както желаете — отговори Леон и се отправи към вратата. — Аз имам от какво да преживея.

След тръгването на Леон тя се поколеба за миг със загрижен поглед, след което се втурна в спалнята, измъкна два куфара под леглото и започна бързо да си събира багажа. Искаше да вземе само най-важното и хвърляше дрехите си в безпорядък в куфарите.

Бързо облече едно кожено палто върху пуловера си, грабна куфарите, насочи се към входната врата и я отвори. Изведнъж рязко спря със свито от ужас сърце.

С ръце в джобовете на шлифера си и стичаща се от шапката вода на площадката стоеше Шерман. Той спокойно дъвчеше дъвката си, а погледът му беше безизразен.

— Добър вечер, Глория — поздрави любезно той.

Тя не отговори.

— Заминавате ли? — попита той и впи поглед в двата куфара.

— Защо? — успя да отговори тя. — Заминавам само за уикенда.

— И няма да се върнете? Страхувате ли се, Глория?

— От какво да се страхувам? — попита тя, като се опитваше да говори спокойно. — Какво Ви прихваща? Не мога ли да отида някъде за уикенда, без да започнете да си въобразявате нещо?

Той повдигна рамене:

— Не ме интересува къде отивате, Глория. Но Вие бягате, нали?

— Нима такова нещо! — възмути се малко пресилено тя. — Какво Ви става? Изглежда, че Вас Ви е страх.

Шерман се усмихна:

— Мога ли да вляза за момент? Имам да Ви кажа две думи.

— Аз… ще изпусна влака…

Той направи крачка напред и тя отстъпи. Шерман влезе в дневната. Като хипнотизирана тя бавно остави двата куфара на земята и се облегна на стената, като го наблюдаваше.

— Няма нужда да заминавате, Глория — каза той, обикаляйки из стаята. — Сега държа Инглиш в ръцете си. Повече няма да може да ни създава неприятности. Полицията го търси. Той уби любовницата си.

Тя не отговори и го проследи как се приближава до прозореца.

— В началото си мислех, че ще ми създава неприятности, но сега вече всичко е свършено. А Вие как сте с парите, Глория? Струва ми се, че Ви дължа нещо.

— О, няма значение — отговори тя пресипнало. — Аз… нямам нужда от нищо, за момента.

Шерман се усмихна:

— За пръв път Ви чувам да казвате подобно нещо. Да не би вече да се страхувате от моите пари? Би било смешно!

— Ако имате в себе си, няма да откажа, но не съм чак толкова закъсала.

— Да, и аз така мисля.

Той беше спрял пред прозореца и разглеждаше шнура на пердето.

— Виж ти, какво съвпадение! От седмици търся такъв шнур. Колкото и невероятно да звучи, все не успявам да намеря този цвят.

Той свали шнура от куката и го заразглежда внимателно.

— Не можете ли да си спомните от къде сте го купили?

— От Саквил — отговори Глория, като следеше с ужас действията на Шерман.

— Сигурна ли сте? — приближи се небрежно към нея той. — Мисля, че и там ходих.

Тя гледаше с широко отворени от ужас очи шнура между пръстите му и се залепи за стената.

— Не се приближавайте! — изпищя тя.

— Какво има? — усмихна се Шерман. — От какво се страхувате? Да не би съвестта Ви да не е чиста, Глория?

Той беше само на петдесет сантиметра от нея. Изведнъж тя се втурна към вратата. Той я последва с бърза и гъвкава стъпка, и в момента, в който тя поставяше ръка на дръжката, преметна шнура около врата й.

Писъкът на момичето заглъхна в гърлото й, когато той кръстоса ръце под брадичката й и стегна въжето.